№ 37822
гр. София, 19.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело №
20241110130150 по описа за 2024 година
Предявен е иск от Н. И. Б., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“дн“ № 26, ет.2,
ап.8, чрез адв.Д., със съдебен адрес гр.София, ж.к.яв, ул.“хо“ № 74, ет.1, ап.1, насочен срещу
„ск“ ООД, ЕИК 20, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“сл“№ 29, ет.7 и
“апсбб ЕООД, ЕИК 22, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”бл” № 81В, ап.3,
представлявано от втхмм и пв, за прогласяване за нищожен на договор за предоставяне на
потребителски кредит № 366520/25.10.2019 г., сключен между ищеца и „ск“ ООД, вземането
по който последното е прехвърлило на ответника с договор за цесия, на основание чл.26,
ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК. В условията на евентуалност се
иска да бъде прогласена за нищожна клаузата за неустойка по чл.6.6 вр. чл.33 от общите
условия към договора.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
С исковата молба са представени договор за паричен заем № 366520/25.10.2019 г.,
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, Общи условия на „ск“ ООД за заеми „Кредирект“, в сила от 08.03.2019 г.,
уведомително писмо за цесия.
В срока за отговор, ответниците по делото са депозирали такива, в които се съдържат
доводи по допустимостта и основателността на предявените искове.
С искане за приемане като писмени доказателства ответникът „ск“ ООД представя
лог файл по договор за паричен заем № 366520, стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, искане за сключване на договор за
кредит от 24.10.2019 г., декларация по чл.42, ал.2, т.2 от ЗМИП.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявения иск, както и другите искания и възражения
на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички предварителни
въпроси и по допускане на доказателствата.
1
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:
Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба
и отговора към нея документи като относими към предмета на спора.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО: Предявен е иск от Н. И. Б.,
ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“дн“ № 26, ет.2, ап.8, чрез адв.Д., със съдебен адрес
гр.София, ж.к.яв, ул.“хо“ № 74, ет.1, ап.1, насочен срещу „ск“ ООД, ЕИК 20, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“сл“№ 29, ет.7 и “апсбб ЕООД, ЕИК 22, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.”бл” № 81В, ап.3, представлявано от втхмм и пв, за
прогласяване за нищожен на договор за предоставяне на потребителски кредит №
366520/25.10.2019 г., сключен между ищеца и „ск“ ООД, вземането по който последното е
прехвърлило на ответника с договор за цесия, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК
вр. чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК. В условията на евентуалност се иска да бъде прогласена за
нищожна клаузата за неустойка по чл.6.6 вр. чл.33 от общите условия към договора.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 25.10.2019 г. e сключил със „ск“ ООД договор за потребителски
кредит № 366520 за сума в размер на 1000 лева, който следвало да бъде погасен на 12
вноски, а общата дължима сума за погасяване била в размер на 1274=28 лева.
Сочи, че в чл.6.6 от процесния договор била уговорена неустойка в случай, че
кредитополучателят не осигури обезпечение съобразно посоченото в чл.33 от ОУ, а именно
физическо лице, поръчител или банкова гаранция в полза на кредитодателя. Общият размер
на неустойката, според ищеца е 1341.72 лв.
В исковата молба се аргументира становище, че ищцата има качеството потребител
по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК.С оглед на това се навеждат доводи за противоречие на
договора с изискванията на чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.9, 10 от ЗПК,
поради което се поддържа нищожност по смисъла на чл.22 от ЗПК.
Ищецът аргументира становище за нищожност на договора поради нарушение на
чл.11, ал.1 т.10 вр. чл.22 от ЗПК, а именно поради липсата на парвилно и точно отразен ГПР
и на разписана методика за формирането му. Подчертава се, че липсата на информация за
компонентите на ГПР, противоречи на изискването за яснота и поставя потребителя в
положение да не знае какво е оскъпяването му по кредита, което представлява
заблуждаваща търговска практика.
Освен това ответникът оспорва неустоечната клауза по чл.4 от договора като
неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите
2
задължения да заплати необосновано висока неустойка. Навежда доводи и че въпросната
клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП.
Като допълнителен довод се навежда противоречие на процесната клауза с добрите
нрави, вкл. и при целено заобикаляне на закона, тъй като предвидената с нея неустойка
излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и води до
оскъпяване на кредита, а и не е ясно какви точно вреди на кредитора би покрила. В този
смисъл се позовава на т.З от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т.д. №
1/2009 г., ОСТК.
По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя правния
интерес от предявените искове. Претендира и направените в хода на производството
разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В срока за отговор, ответниците по делото са депозирали такива, в които се съдържат
доводи по допустимостта и основателността на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ск“ ООД, чрез адв. м, е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения.
Ответникът признава, че между страните е сключен процесния договор за кредит, по
силата на който е предоставил на ищеца в заем сума в размер на 1000 лв. Ответникът обаче
оспорва изложените в исковата молба доводи за недействителност на договора.
В отговора на исковата молба се твърди, че процесният договор е сключен в
съответствие с императивната норма на чл.11 от ЗПК и в частност на т.10 от посочената
разпоредба.
Ответникът оспорва процесната неустойка да се включва в ГПР, като в тази насока се
позовава на Директива 2008/48/ЕО, в която са уредени компонентите на ГПР. Според
ответника, неустойката представлява обезщетение за неизпълнение на задължение на
кредитополучателя. Отбелязва, че ищецът се е запознал преди сключване на договора със
задълженията си и с размера на неустойката, още повече, че между страните са налице 3
договора, които съдържат подобно условия. В този смисъл се обосновава становище и
липсата на неровноправност, както и на информация за кредитополучателя относно
икономическите последици от сключване на договора.
Ответникът оспорва твърденията на ищцата, че процесния договор за кредит
противоречи на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК, доколкото в него е посочен както размера на
годишния лихвен процент, така и размера на ГПР, без да е налице скрито оскъпяване.
Обръща се внимание, че не е необходимо изрично и изчерпателно да се изброяват всички
разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при
изчисляването му, което осигурява възможност на потребителя да се запознае с размера на
сумата, която ще върне по процесния договор.
Обосновава и довод, че в случая не е налице заблуждаваща търговска практика. В
тази насока се твърди, че е в процесния договор за кредит ясно са посочени параметрите на
3
главницата, възнаградителната лихва, както и размерът на неустойката в случай, че
потребителят не предостави исканото обезпечение.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове,
като присъди на ответника направените от него разноски, вкл. и за юрисконсултско
възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение з апрекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
В отговора на исковата молба на „ап бл“ ЕООД също се признава сключването на
процесния договор за кредит по реда на ЗПФУР при посочените условия. Отбелязва се, че
между ответниците на 21.07.2022 г. е сключен договор за цесия, по силата на който „ап бл“
ЕООД е придобило правата на кредитора. Ответникът изразява становище, че договорът
съдържа клаузи, които по ясен и разбираем начин установяват задълженията на страните.
Сочи се, че ищцата не е изпълнила совите задъжения в срок, поради което се иска съдът да
отхвърли предявения иск.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищецът претендира права от облигационно правоотношение с ответника по договор за
кредит;
- правна квалификация – предявени са за разглеждане евентуално съединени
установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК вр. чл. 26 ЗЗД и чл.22 ЗПК;
- права и обстоятелства, които се признават – сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит № 366520/25.10.2019 г. между ищеца и „ск“ ООД;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване - сключен договор за
предоставяне на потребителски кредит № 366520/25.10.2019 г. между ищеца и „ск“ ООД;
- разпределение на доказателствената тежест – в тежест на ищеца е да установи
при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за кредит със соченото
в исковата молба съдържание на оспорената клауза, която противоречи на императивни
материалноправни разпоредби и на добрите нрави.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ищецът не сочи доказателства,
че с процесния договор за кредит е установено негово задължение за заплащане на
неустойка в посочения размер.
ПРИЕМА следните писмени доказателства: договор за паричен заем №
366520/25.10.2019 г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, Общи условия на „ск“ ООД за заеми „Кредирект“, в сила от
08.03.2019 г., уведомително писмо за цесия, лог файл по договор за паричен заем № 366520,
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, искане за сключване на договор за кредит от 24.10.2019 г., декларация по чл.42,
ал.2, т.2 от ЗМИП.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.11.2024 г. от
9.30 ч., за която дата да се призоват страните.
4
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи на страните, а на ищеца и
препис от отговорите на ответниците.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5