РЕШЕНИЕ №
Гр.Плевен , 07.01.2015 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
Плевенски
окръжен съд ,търговско отделение ,
в публично съдебно
заседание на осми декември , през две хиляди
и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
При секретаря
Т.А. и в присъствието на Прокурора ................., като
разгледа докладваното от Съдията Данчев т.д.№ 1 / 2014 г. по
описа на ПлОС и за да се произнесе взе предвид:
І .Искова молба .
Според приетото от ПлОС в
изготвения от него доклад по чл. 146 от ГПК,
съдът е сезиран от ищците Р. И.А.
и С.А.А. *** със следните искови претенции :
1.иск за обявяване нищожност на договора за гаранция № СТХ-4411-0071-0 от 16.04.2007
г. като сключен без основание – чл. 26, ал.2 от ЗЗД .
2.иск за обявяване
нищожност на договор за гаранция №СТХ -4411-0076-0 от 08.11.2007 г., като сключен без основание - Чл. 26,ал.2
от ЗЗД.
3.иск за установяване недействителността на договор за заем №
НСТ -4411-0071-2 от 16.04.2007г. на осн. чл. 26, ал.2 от ЗЗД като привиден
,като според ищците привидността на договора се изразява в това ,че
действителният кредитор не е „Хипокредит „ АД , което дружество имало качеството на подставено лице ,зад
което се крие действителният кредитор - „ Кредитекс „ ООД.
4.иск за установяване
недействителността и на договор за заем № НСТ -4411-0076-0 от
08.11.2007 г. на осн. Чл. 26 , ал.2 от ЗЗД като привиден поради същите
съображения , изложени за предходния договор за кредит.
5.иск за прогласяване
нищожността на договора за ипотека
,отразен в нот. Акт № 131 том 2 рег.№
1718/ нот.д.№ 173/ 17.04.2007 г. на нотариус Р.И.,като обезпечаващ нищожен
договор за заем № НСТ -4411-0071-2 от 16.04.2007г. само по отношение на
следните недвижими имоти, посочени в
този договор, а именно: : Апартамент ** в гр.Плевен ,бул.“** „ ** ** , със
застроена площ от 73,80 кв.м. ,ведно с прилежащия му таван ** , със светла площ
от 5,30 кв.м. ,ведно с 6,821 ид.части от общите части на сградата и от правото
на строеж с данъчна оценка на този имот-49 774,60 лв. ; апартамент ** в гр.Плевен , бул.“** „ ** **
със застроена площ от 73,60 кв.м. ,ведно с прилежащия му таван ** със светла
площ от 6,70 кв.м. ,ведно с 6,640% ид.части от общите части на сградата и от
правото на строеж. ,като данъчната оценка на този имот е 61 104,70 лв. и
дворно място от 330 кв.м. по
нот.акт и 293 кв.м. по скица ,съставляващо поземлен имот 3103 в кв. 301 в
гр.Плевен , на ул.“** „ ** ,ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда
с магазин за фаянс ,теракота и склад към магазина с обща застроена площ от 73,50 кв.м.
6.иск За прогласяване
нищожността на договор за ипотека ,отразен в нот. Акт № 24 том 5 рег.№
5684 нот.д.№ 592 от 16.11.2007 г. на
нотариус Р.И. ,като обезпечаващ нищожния
договор за заем № НСТ -4411-0076-0 от 08.11.2007 г. : Апартамент ** в
гр.Плевен ,бул.“** „ ** ** , със застроена площ от 73,80 кв.м. ,ведно с
прилежащия му таван ** , със светла площ от 5,30 кв.м. ,ведно с 6,821 ид.части
от общите части на сградата и от правото на строеж с данъчна оценка на този
имот-49 774,60 лв. ; апартамент ** в
гр.Плевен , бул.“** „ ** ** със застроена площ от 73,60 кв.м. ,ведно с
прилежащия му таван ** със светла площ от 6,70 кв.м. ,ведно с 6,640% ид.части
от общите части на сградата и от правото на строеж. ,като данъчната оценка на
този имот е 61 104,70 лв. и дворно място
от 330 кв.м. по нот.акт и 293 кв.м. по скица ,съставляващо поземлен имот
3103 в кв. 301 в гр.Плевен , на ул.“** „ ** ,ведно с построената в него
двуетажна жилищна сграда с магазин за
фаянс ,теракота и склад към
магазина с обща застроена площ от 73,50
кв.м.
7.иск с пр. осн. чл.
Чл. 170 от ЗЗД за прогласяване недействителността на учредяването на ипотеката , учредена с нот. Акт. № 131 том 2
рег.№ 1718/ нот.д.№ 173/ 17.04.2007 г. на нотариус Р.И.,само по отношение на
следните недвижим имоти посочени в този договор, а именно: : Апартамент ** в
гр.Плевен ,бул.“** „ ** ** , със застроена площ от 73,80 кв.м. ,ведно с
прилежащия му таван ** , със светла площ от 5,30 кв.м. ,ведно с 6,821 ид.части
от общите части на сградата и от правото на строеж с данъчна оценка на този
имот-49 774,60 лв. ; апартамент ** в
гр.Плевен , бул.“** „ ** ** със застроена площ от 73,60 кв.м. ,ведно с
прилежащия му таван ** със светла площ от 6,70 кв.м. ,ведно с 6,640% ид.части
от общите части на сградата и от правото на строеж. ,като данъчната оценка на
този имот е 61 104,70 лв. и дворно място
от 330 кв.м. по нот.акт и 293 кв.м. по скица ,съставляващо поземлен имот
3103 в кв. 301 в гр.Плевен , на ул.“** „ ** ,ведно с построената в него
двуетажна жилищна сграда с магазин за
фаянс, теракота и склад към магазина с обща застроена площ от 73,50 кв.м., поради
това ,че било налице несъответствие по отношение на страните , основанието и
размера на сумата за които се учредява ипотеката ,така както са посочени в
договора за учредяване на ипотеката и
както е индивидуализирано вземането в договора за заем № НСТ -4411-0071-2
от 16.04.2007г.
8. иск с пр. осн. Чл.
170 от ЗЗД за прогласяване недействителността на учредяването на ипотеката , учредена отразен в нот. Акт № 24
том 5 рег.№ 5684 нот.д.№ 592 от
16.11.2007 г. на нотариус Р.И. ,по отношение на следните имоти : Апартамент **
в гр.Плевен ,бул.“** „ ** ** , със застроена площ от 73,80 кв.м. ,ведно с
прилежащия му таван ** , със светла площ от 5,30 кв.м. ,ведно с 6,821 ид.части
от общите части на сградата и от правото на строеж с данъчна оценка на този
имот-49 774,60 лв. ; апартамент ** в
гр.Плевен , бул.“** „ ** ** със застроена площ от 73,60 кв.м. ,ведно с
прилежащия му таван ** със светла площ от 6,70 кв.м. ,ведно с 6,640% ид.части
от общите части на сградата и от правото на строеж. ,като данъчната оценка на
този имот е 61 104,70 лв. и дворно място
от 330 кв.м. по нот.акт и 293 кв.м. по скица ,съставляващо поземлен имот
3103 в кв. 301 в гр.Плевен , на ул.“** „ ** ,ведно с построената в него
двуетажна жилищна сграда с магазин за
фаянс ,теракота и склад към
магазина с обща застроена площ от 73,50
кв.м. поради това ,че било налице
несъответствие по отношение на страните , основанието и размера на сумата за
които се учредява ипотеката и индивидуализацията на вземането според договор за
заем № НСТ -4411-0076-0 от 08.11.2007 г.
ІІ. Отговори на ответниците по
предявените искове .
1. Постъпил е писмен отговор от „Кредитекс „ ООД- гр.София в
който най-напред са развити съображения за недопустимост на предявените
искове,разглеждани като насрещни искове в производство по т.д.№ 194/ 2013г. на
ПлОС, а освен това са изложени и съображения по съществото на претенциите ,като
се счита че те са изцяло неоснователни и почиват на превратно представяне
и тълкуване от ищците на клаузите на двата договора за гаранция. В отговора не се твърди ,че до момента на
подаването му „ Кредитекс „ ООД е заплащало някакви суми към „ Хипо кредит „ АД
,но се сочи ,че вече е заделило значителни по размер провизии за обслужване на
бъдещите задължения ,които ще възникнат по силата на договорите за
гаранции.,както и че по други подобни договори за гаранция при които са
настъпили „ условията за ефектиране
„ дружеството е изплатило значителни
суми към „Хипо кредит „АД .
2. Постъпил е писмен отговор и от „Хипокредит
„АД – гр.София в който като се проследява развитието на договорните отношения с
„Албос“ АД и с ищците Р.А. и С.А.,се сочи ,че и по двата договора за заем са
преведени договорените заемни суми / в първия случай 880 000 евро, като превеждането им е станало на отделни траншове
-пет отделни банкови превода са описани в отговора / , а по втория договор за
заем -120 000 евро са били преведени с
три отделни банкови превода ,т.е. твърди
се ,че касае за реални сделки
задълженията по които от страна на заемодателя са изпълнени и по които договори
вземанията на кредитодателя са били обезпечени с договорите
за ипотека върху недвижими имоти в гр.Плевен и в гр.София. ,които според
ответника са действителни,сключени са в изискуемата от закона нотариална
форма и не страдат от пороците ,сочени в
исковата молба и свързани с неустановеност на вземането ,което
обезпечават. По отношение на втория
договор за заем – този от 08.11.2007 г. се сочи ,че в производството по т.д.№
185/ 2011 г. на Окръжен съд-Плевен вече има постановено решение ,което пък е
потвърдено от Апелативен съд-В.Търново , а ВКС не е допуснал касационно
обжалване на това решение ,като в производството по установителния иск по чл.
422 от ГПК, касаещо вземането, произтичащо от този договор за заем вече е бил
обсъждан въпроса за унищожаемост на договора за заем поради измама ,както и за
унищожаемост на договора за
гаранция,свързан с него, а така също и че възраженията на ответниците по този
иск по чл. 422 от ГПК за недействителност на договора за заем и свързания с
него договор за гаранция са били счетени от съда за неоснователни и че двата договора са приети за
действителни и са произвели действие. Поради това се счита ,че е
недопустимо да се разглеждат втори път тези въпроси в настоящото производство.
ІІІ. Постъпила е допълнителна искова молба от Р.А.
и С.А. в която
се пояснява целта на предявените претенции и се обосновава тяхната допустимост
и основателност ,но заедно с това са били
заявени и съвсем нови претенции , а именно :
1.след като признае за нищожен на договора за гаранция № СТХ-4411-0071-0 от 16.04.2007
г. , да осъди „ Кредитекс „ООД да заплати на ищците сумата 190 116 евро ,ведно със законната
лихва от датата на получаване на тази сума до окончателното и изплащане ,
2 .след като признае за нищожен договор за гаранция №СТХ -4411-0076-0 от 08.11.2007 г.,да осъди
„Кредитекс „ ООД да заплати на ищците сумата 26 189 евро, ведно със законната
лихва върху нея от датата на получаването и до окончателното и изплащане .
Сочи се също така
,че към датата на сключените договори
нито едно от двете ответни дружества не е имало предмет на дейност ,като
посочения в отговора на исковата молба
,т.е. твърди се , че нито “Хипокредит“
АД нито „Кредитекс „ ООД са имали правото да извършват по занятие
банкови сделки и не е било вписано в регистъра на БНБ като извършващо банкова
дейност.
По отношение
на предявените с допълнителната искова молба
нови претенции ,квалифицирани от ищците като искове по чл. 55 от ЗЗД, съдът е приел ,че те не следва да
бъдат приемани за разглеждане,тъй като не са от кръга на визираните в чл. 372,ал.2 от ГПК възможности за ищеца ,които са
свързани с изменение на вече предявения от него иск или с оспорването от страна
на ответниците на някакво правоотношение , чието установяване ищците да могат
да поискат от съда с инцидентен иск , а се касае за съвсем нови , с друго
правно основание претенции ,каквито не е допустимо на този етап от
производството да се присъединяват за разглеждане.
ІV. Постъпили
са и допълнителни писмени отговори от ответниците по делото в които се
взема отношение по правния статут на всеки от ответниците и по предмета на
дейност , а също така се възразява и срещу направените с допълнителната искова
молба доказателствени искания като
недопустими или неотносими към предмета на делото.
Въз основа на извършената размяна на книжа съдът в доклада си по делото е приел като
безспорни между страните по делото следните обстоятелства :
- подписването на договор за заем № НСТ -4411-0071-2 от
16.04.2007г. на осн. чл. 26, ал.2 от ЗЗД
и на договор за заем № НСТ
-4411-0076-0 от 08.11.2007 г.
-подписването на договора
за гаранция № СТХ-4411-0071-0 от 16.04.2007 г. и на
договора за гаранция №СТХ -4411-0076-0 от 08.11.2007 г.,
-подписването на договор за ипотека, отразен в нот. Акт № 24 том 5 рег.№
5684 нот.д.№ 592 от 16.11.2007 г. на
нотариус Р.И. ,като обезпечаващ нищожния договор за заем № НСТ -4411-0076-0 от
08.11.2007 г. и подписването на договора
за ипотека, отразен в нот. Акт № 131 том 2
рег.№ 1718/ нот.д.№ 173/ 17.04.2007 г. на нотариус Р.И..
Спорни са
въпросите за действителността на двата договора за заем, както и за действителността на
договорите за гаранция ,които ги обезпечават , както и за действителността на
договорите за учредяване на ипотека, които също така обезпечават вземанията по договорите за
заем.
Изследването на
този спорни въпроси преминава през установяване твърденията на ищците за
привидност на договорите за заем по отношение на действителния кредитор , като
доказателствената тежест за установяване твърденията на ищците, че „ Кредитекс“ ООД е действителният кредитор
по тези договори за заем, а „Хипокредит“ АД е само подставено лице ,което
прикрива действителния кредитор
пада върху ищците. Доказателствената тежест е върху ищците и за
липсата на обичайното за договорите за гаранция основание
на двата конкретни договора за
гаранция ;както и за съществуването на
пороци по чл. 170 от ЗЗД при учредяване на двете договорни ипотеки , отразени в нотариалните
актове на нотариус Р.И.,свързани с неустановеност на действителния кредитор ,с
неустановеност на обезпеченото вземане / за твърдяното разминаване по основание
,размер и страни ,което съществувало между договорите за заем и договорите за
учредяване на ипотека/.
Всъщност , всички
поставени от ищците като спорни въпроси имат правен характер , не са свързани
със спор по фактическата обстановка и изискват тълкуване на клаузите на
сключените между страните договори и прилагане на относимите към тях правни
норми.
По възражението на
„Хипо Кредит „АД за недопустимост на предявените искове за нищожност на договор
за гаранция №СТХ -4411-0076-0 от
08.11.2007 г., като сключен без основание
- Чл. 26,ал.2 от ЗЗД
и за установяване недействителността
на договор за заем № НСТ
-4411-0076-0 от 08.11.2007 г. на осн. Чл. 26 , ал.2 от ЗЗД като привиден,поради
това ,че тези въпроси вече са били предмет на решаване по т.д.№ 185/ 2011 г. на
ПлОС,настоящият състав намира ,че това възражение не е основателно.
Действително с
решението си по т.д.№ 185/ 2011 г.ОС -Плевен е признал за установено на осн.
чл. 422 от ГПК съществуването на
вземането на „ХИПОКРЕДИТ” АД, гр. София, представлявано от И.Ж.Б. и М.К.Б., с
ЕИК ******** по отношение на „АЛБОС” АД, гр. Плевен, представлявано от
изпълнителните директори С.А.А. и Р.И.А., с ЕИК ********, Р.И.А. ***, ЕГН **********,
С.А.А. от с.гр., ЕГН ********** и ЕТ ”********.”***, представляван от Р.И.А.,
ЕИК ******** в размер на 20 000 евро, представляващо част от дължимо
ликвидно и изискуемо вземане по договор за заем № НСТ-4411-0076-0/08.11.07 г. и
свързания с него договор за учредяване на ипотека ,отразен в н.а. № 24, т.5,
н.д. № 592/16.11.07 г. на нотариус Р.И. в района на ПРС,съгласно издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 04.05.2011 г. по реда на чл.417
от ГПК от ПРС по ч.гр.д.№ 2923/11г. по описа на същия съд, ведно със законната
лихва,считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на сумата и деловодни разноски пред РС в
размер на 782,33 лв. В мотивите на това
решение са обсъждани и направените от част от ответниците възражения за това че
договора за заем НСТ-4411-0076-0/08.11.07 г. бил неистински и преправен, за унищожаемост на договора за заем поради
измама и за нищожност на същия поради противоречие със закона и заобикаляне на
закона. Не са били правени обаче от ответниците възражения за нищожност на
договора за заем и договора за гаранция свързан с него поради
липса на основание и поради привидност на договора за заем ,като сключен с
подставено лице и такива не се обсъждани от съда по т.д.№ 185/ 2011г.по
описа на ПлОС,т.е. по тях нее формирана
сила на присъдено нещо,която да съставлява пречка за разглеждането на тези
искове по настоящото дело.
Плевенски окръжен съд като съобрази
представените по делото доказателства ,намира ,че ищците не са изнесли успешно
доказателствената тежест по нито един от предявените от тях искове.
І. По
отношение на двата договора за гаранция
с № СТХ-4411-0071-0 от 16.04.2007
г.и с
№СТХ -4411-0076-0 от 08.11.2007 г. ищците тълкуват
клаузите на т. 02 и т. 08 от тези
договори ,касаещи предмета на договорите и условията за „ефектиране на
гаранцията „ и правят извод ,че тези
клаузи обезсмислят сключването на договорите за гаранция ,тъй като в
действителност не създавали задължение за „Кредитекс „ООД да отговаря пред
„Хипокредит „ АД в случай ,че заемателите по двата договора за заем не
изпълняват задълженията си по тях , а предвиждали само възможност/ но не и
задължение / за гаранта „Кредитекс“
ООД да извършва частични плащания или да
погаси изцяло заема.
Съдът намира ,че
това възприемане на клаузите от двата договора за гаранция е неправилно
,превратно и не държи сметка за точното съдържание на тези клаузи, тълкувани
във връзка с целия текст на договорите за гаранция и във връзка с договорите за
заем,които обезпечават.
Обстоятелството ,че
в т. 02 от договора за гаранция са
договорени определени условия ,в
т.ч. и задължителна поредност за предявяване на претенцията на кредитора по
договорите за заем - „ Хипо Кредит „ АД
/първо към заемателите и едва след като бъдат изчерпени възможностите за
събиране на вземането от тях ,тогава тези претенции да бъдат насочени към гаранта „Кредитекс „ ООД / в никакъв случай не е индиция за липсващо
основание на договора за гаранция. Конкретният договор за гаранция е вид гаранционна сделка по
смисъла на чл. 2 , ал.2 т. 7 от ЗКИ по отношение на която може да намери
приложение нормата на чл. 442 от ТЗ
уреждаща банковата гаранция.Според правната теория и съдебната практика /напр.
решение № 1650/ 31.07.2014г. на САС по в.т.д.№ 4432/2013г. / при този договор
се формират три групи отношения :
- първо –между наредителя по гаранцията / в случая това са
заемателите по двата договора за заем /
и гаранта от друга страна – в случая това е „Кредитекс „ООД в които
отношения за наредителите по гаранцията възниква задължението за плащане на
възнаграждение заради предоставената гаранция , а задължението на гаранта се
изразява именно в поемането на такава гаранция за задълженията им по договора
за заем.
-второ –между гаранта
„Кредитекс „ ООД и бенефициера / в случая това е „Хипо Кредит „АД / в чиято полза се поражда правото да иска от гаранта изпълнение на задължението на
наредителя,като задължението на гаранта
е субсидиарно ,доколкото възниква в случай ,че длъжникът по договора за заем не
изпълни своето задължение за връщането на заетата сума и едва след като
кредиторът / бенефициера / изчерпи правните средства за събиране на вземането
си по договора заем от длъжника ,т.е. гаранта ще има право да откаже плащане с
възражение за неспазена поредност в случай ,че бенефициера по договора за
гаранция се обърне първо към него.
-трето отношение е между наредителя по гаранцията / в случая
това са заемателите / и бенефициера / „Хипо Кредит „АД /,което отношение в
конкретния случай е свързано със паричното задължение на заемателите
произтичащо от договорите за заем,сключени с „Хипо Кредит „АД .
При това следва да
се има предвид ,че Договора за гаранция
се различава от договора за поръчителство ,уреден в чл. 138 и
следв. от ЗЗД при който поръчителят отговоря солидарно с главния длъжник за задължението му
и при който за кредитора няма пречка да иска изпълнението директно, първо и само
от поръчителя без да е нужно да спазва посочената по –горе поредност при насочване на претенцията си
първо към главния длъжник и едва след това към поръчителя. В т.см. уговорката
относно предмета на договора за гаранция в т.02 от процесния договор за
гаранция не е необичайна , не е в противоречие с характера и целта на този
договор и не отрича съществуването на неговата обичайна цел ,която съставлява и
неговото основание.
В този ред на разсъждения, съдът възприема и клаузата на
т. 08 от договора за гаранция ,която не освобождава изобщо гаранта от задължението за плащане на
неизплатените от заемателите суми по договора за заем,както схващат тази клауза
ищците , а предвижда за гаранта една преференция ,която се изразява само във
възможността гаранта за прави частични плащания по договора за заем или пък да
погаси изцяло заема „по всяко време преди крайния срок за погасяване на заема
,без в тези случаи да дължи удръжки и такси .“Това съдът схваща като
възможност за гаранта да прави и частични предплащания или пък да предплати
цялото задължение по договора за заем ,без при това да дължи такси за
предсрочното погасяване на задължението по договор за заем и без да е обвързан със специфичните изисквания към
заемополучателите да уведомяват кредитора ,когато възнамеряват да направят
предплащане ,каквито изисквания за тях са предвидени напр. в т. 5.5 и на двата
договора за заем,представени по делото.
Поради тези
съображения, Плевенски окръжен съд приема ,че не е налице твърденият от ищците
порок на договорите за гаранция и те не са нищожни на това основание. Поради
това предявените искове за прогласяване на тяхната нищожност поради липса на
основание следва да бъдат отхвърлени.
ІІ. По исковете за
установяване недействителността на договор за заем № НСТ -4411-0071-2 от
16.04.2007г. и на договор за заем № НСТ -4411-0076-0 от
08.11.2007 г. на осн. чл. 26,
ал.2 от ЗЗД като привидни , като според
ищците привидността на договора се изразява в това ,че действителният кредитор
не е „Хипокредит „ АД , което дружество
имало качеството на подставено лице ,зад което се крие действителният
кредитор - „ Кредитекс „ ООД.
По делото не са
ангажирани от ищците никакви доказателства в подкрепа на тезата им за това ,че
Хипокредит „ АД е действало
като подставено лице при сключване на
двата договора за заем , зад което се криел действителният кредитор - „
Кредитекс „ ООД.
Преди всичко не е
налице обратно писмо ,което да изхожда от който и да било от двамата ответници
по тези искове ,които оспорват тезата за привидност на договорите за заем
.Такъв обратен документ / обратно писмо / следва да съдържа достатъчно ясно и
категорично изявление на страните по привидния и прикрития договор , а в случаите на симулативност под формата
на „подставено“ лице следва да съдържа
изявление най-малко от скритата страна
по договора или от нея и от подставеното
лице ,че се касае за симулативност на сделката по отношение на посочената в нея
договаряща страна.
Ищците се позовават
на обсъжданите по –горе договори за гаранция , като считат ,че те имали
характера на обратно писмо,създадено с участието на страните по делото ,които
са страни по договорите за гаранция и по
договорите за заем.За този свой извод се позовават на това ,че задължително
условие за предоставяне на средствата по заемите било заемателите да са
сключили договор за гаранция с
дружество, определено от заемодателя“ХипоКредит „АД и за да се оправдае
прехвърлянето от „ХипоКредит „ АД на „Кредитекс „ ООД на суми ,платени по
договорите за гаранция.
Съдът
като се запозна със съдържанието на двата договора за гаранция , намира ,че
същите изобщо не могат да бъдат схващани като обратно писмо с което ответниците
по иска да признават фигурата на подставено лице при сключването на двата
договора за заем по които като кредитор фигурира „Хипо Кредит „АД. Напротив изрично в началото на двата договора
за гаранция се акцентира върху това ,че заемателите са поискали от „ХипоКредит
„ финансиране на свои делови нужди при
условията на точно определен договор за заем, а „Хипо Кредит „ се е задължило да им предостави такова
финансиране.В тези договори не се съдържат никакви изявления на ответниците
,които да могат да се възприемат като признание на обстоятелството ,че
действителният кредитор по договора за заем е „Кредитекс“ООД , а не посочения
като кредитор „Хипо Кредит „АД.
В
случая ,освен
това не е налице и началото на писмено доказателство по смисъла на чл. 165,ал.2
от ГПК ,което предполага по делото да има писмени доказателства ,изходящи от
ответниците по иска или пък удостоверяващи техни изявления пред държавен орган
,които да правят вероятно твърдението за подобна симулация.Посочените договори за гаранция не
могат да бъдат третирани като начало на
писмено доказателство,което да прави вероятно твърдението за привидност на
договорите за заем ,изразяваща се в сключването им от „Кредитикс „ ООД чрез
подставеното лице „Хипо Кредит „АД.В тях не се съдържат клаузи ,които да
навеждат на такава вероятност. Напротив ,
по делото са налице писмени доказателства/ копия от банкови документи в т.ч. платежни нареждания и извлечения от движението по банкови сметки
,представени от „Хипо Кредит „ АД от които се вижда ,че именно „Хипо Кредит „
АД е превеждало на заемополучателите договорените суми / документите, вложени
на л. 109 -112 от делото / . Друг би
могъл да бъде извода на съда в случай ,че по делото бяха ангажирани
доказателства за това ,че не „Хипо Кредит „АД , а именно „Кредитекс „ООД е
превеждало по сметки на кредитополучателите определени суми , отговарящи на
договорените с двата договора за заем. Това би могло да се схваща като начало на
писмено доказателство по чл. 165, ал.2 от ГПК ,което да прави вероятно
твърдението за симулация при сключване на договорите за заем ,но само по себе
си нямаше да е достатъчно доказателство за да се направи такъв извод , а щеше
да е само основание да се допуснат при условията на чл. 165 ,ал.2 от ГПК и
свидетелски показания за доказване на
привидност на сделките ,отразени в двата договора за заем .Такива свидетелски
показания в подкрепа на твърдението за привидност, намираща израз в участието
на подставено лице при сключване на договорите за заем , ищците не са
ангажирали по делото.
Поради тези
съображения ,Плевенски окръжен съд намира ,че и тези два иска за установяване
недействителността на договор за заем № НСТ -4411-0071-2 от 16.04.2007г. и на
договор за заем № НСТ -4411-0076-0 от 08.11.2007 г. на осн. чл. 26, ал.2 от ЗЗД като привидни , следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
ІІІ. По исковете
за прогласяване нищожността на договора за ипотека ,отразен в нот. Акт № 131 том 2 рег.№ 1718/ нот.д.№ 173/
17.04.2007 г. на нотариус Р.И.,като
обезпечаващ нищожен договор за заем № НСТ -4411-0071-2 от 16.04.2007г. само
по отношение на следните недвижими
имоти, посочени в този договор, а именно: : Апартамент ** в гр.Плевен
,бул.“** „ ** ** , със застроена площ от 73,80 кв.м. ,ведно с прилежащия му
таван ** , със светла площ от 5,30 кв.м. ,ведно с 6,821 ид.части от общите
части на сградата и от правото на строеж с данъчна оценка на този имот-49
774,60 лв. ; апартамент ** в гр.Плевен ,
бул.“** „ ** ** със застроена площ от 73,60 кв.м. ,ведно с прилежащия му таван **
със светла площ от 6,70 кв.м. ,ведно с 6,640% ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж. ,като данъчната оценка на този имот е 61
104,70 лв. и дворно място
от 330 кв.м. по нот.акт и 293 кв.м. по скица ,съставляващо поземлен имот
3103 в кв. 301 в гр.Плевен , на ул.“** „ ** ,ведно с построената в него
двуетажна жилищна сграда с магазин за
фаянс ,теракота и склад към
магазина с обща застроена площ от 73,50
кв.м. и за прогласяване нищожността на договор за ипотека ,отразен в нот.
Акт № 24 том 5 рег.№ 5684 нот.д.№ 592 от
16.11.2007 г. на нотариус Р.И. ,като обезпечаващ нищожния договор за заем № НСТ
-4411-0076-0 от 08.11.2007 г. по отношение на Апартамент ** в гр.Плевен ,бул.“** „ ** ** ,
със застроена площ от 73,80 кв.м. ,ведно с прилежащия му таван ** , със светла
площ от 5,30 кв.м. ,ведно с 6,821 ид.части от общите части на сградата и от
правото на строеж с данъчна оценка на този имот-49 774,60 лв. ; апартамент ** в гр.Плевен , бул.“** „ ** **
със застроена площ от 73,60 кв.м. ,ведно с прилежащия му таван ** със светла
площ от 6,70 кв.м. ,ведно с 6,640% ид.части от общите части на сградата и от
правото на строеж. ,като данъчната оценка на този имот е 61 104,70 лв. и
дворно място от 330 кв.м. по
нот.акт и 293 кв.м. по скица ,съставляващо поземлен имот 3103 в кв. 301 в
гр.Плевен , на ул.“** „ ** ,ведно с построената в него двуетажна жилищна
сграда с магазин за фаянс ,теракота и склад към магазина с обща застроена площ от 73,50 кв.м.
По този въпрос е
достатъчно да се посочи само това ,че и двата договора за заем не са
нищожни с оглед на което и договорите за
учредяване на ипотека не се е явяват
сключени за обезпечаване на несъществуващи задължения към „ХипоКредит
„АД / по нищожни договори за заем /,т.е .и двата договора за учредяване на ипотеки
върху определени недвижими имоти имат характерното за този вид договори
основание да обезпечат вземането на кредитора
по валидни договори за заем .
ІV. По двата еднотипни
иска с пр.
осн. чл.
Чл. 170 от ЗЗД за прогласяване недействителността на учредяването на ипотеката
, учредена с нот. Акт. № 131 том 2 рег.№ 1718/ нот.д.№ 173/ 17.04.2007 г. на
нотариус Р.И., както и за
прогласяване недействителността на ипотеката , учредена с нот. Акт № 24 том 5 рег.№ 5684 нот.д.№ 592 от 16.11.2007 г. на нотариус Р.И.
поради това ,че било налице несъответствие по отношение на страните ,
основанието и размера на сумата за които се учредява ипотеката ,така както са
посочени в договора за учредяване на ипотеката и
както е индивидуализирано вземането в договора за заем № НСТ
-4411-0071-2 от 16.04.2007г., респ.
в договора за заем № НСТ -4411-0076-0 от 08.11.2007г.
Уважаването на
такъв иск изисква наличието на пороци на самия ипотечен договор ,водещи до
невъзможност да се идентифицира било личността на кредитора / т.е. в чия полза
е учредена ипотеката / ,било по отношение на длъжника или пък да не може да
бъде идентифициран имота върху който се учредява ипотеката или пък да не може
да се установи кое вземане се обезпечава с тази договорна ипотека ,както и какъв размер на вземането обезпечава
ипотеката.
Според ПлОС при
двата договори за ипотека не е налице нито един от тези пороци ,сочени в чл. 170 от ЗЗД ,които да дават основание да
се приеме ,че самото учредяване на договорната ипотека е нищожно.
От текста на нот. Акт. № 131 том 2 рег.№ 1718/ нот.д.№ 173/
17.04.2007г. на нотариус Р.И. става
пределно ясно ,че ипотеката се учредява в полза на ипотекарния кредитор „Хипо
Кредит „ АД ; че ипотеката се учредява за обезпечаване вземането на заемодателя
„ХипоКредит „ АД по договора за
заем за сумата 880 000 евро,който е
достатъчно индивидуализиран както с посочване на страните по него –заемодател и
заемополучатели ,така и с размера на заетата сума ,която подлежи на връщане и
която се обезпечава – сумата 880 000 евро,заедно с дължимите лихви ,
наказателни лихви , такси и разноски по предоставения заем. В самия нот. Акт изрично е посочено ,че сред
документите ,които са представени при съставянето му е и договор за заем № НСТ
-4411-0071-2 от 16.04.2007г.,който е именно процесния договор за заем в размер
на 880 000 евро. Няма никаква
неяснота и съмнение за тъждеството на ипотекираните недвижими имоти ,които са
достатъчно ясно и пълно индивидуализирани в нот.акт.
Сходни съображения важат и относно другата
договорна ипотека , учредена с с нот. Акт № 24 том 5 рег.№ 5684 нот.д.№ 592 от 16.11.2007 г. на нотариус Р.И.,която
безспорно обезпечава вземането на „Хипо Кредит „АД, произтичащо
от договора за заем с № НСТ -4411-0076-0 от 08.11.2007 г.,който
договор е за сумата 120 000 евро и който също така е бил представен при
съставяне на договорната ипотека ,както е посочено в самия нот.акт за нейното
учредяване.
Поради тези
съображения и тези два иска основаващи се на чл. 170 от ЗЗД следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.По делото не са направени искания от ответниците
за присъждане на деловодни разноски и не са представени доказателства за
извършване на такива разноски,които да подлежат на присъждане в тяхна полза
.
Поради изложеното ,
Плевенски окръжен съд
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от
Р.И.А. и С.А.А. *** против
„ Кредитекс „ООД , с ЕИК- ******** , с адрес- гр.София ,бул.“******** „ ****-партер
и против „ХипоКредит“ АД , ЕИК-********,с адрес
гр.София ,бул.“******** „ ****-партер иск за
обявяване нищожност на договора за гаранция № СТХ-4411-0071-0 от 16.04.2007
г. като сключен без основание – чл. 26, ал.2 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от Р. И.А.
и С.А.А. *** против „ Кредитекс „ООД , с ЕИК- ******** , с адрес-
гр.София ,бул.“******** „ ****-партер и против „ХипоКредит“ АД , ЕИК-********,с
адрес гр.София ,бул.“******** „ ****-партер иск за обявяване нищожност на договор
за гаранция №СТХ -4411-0076-0 от
08.11.2007 г., като сключен без
основание - Чл. 26,ал.2 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният
от Р.
И.А. и С.А.А. *** против „ Кредитекс „ООД , с ЕИК- ******** , с адрес-
гр.София ,бул.“******** „ ****-партер и против „ХипоКредит“ АД , ЕИК-********,с
адрес гр.София ,бул.“******** „ ****-партер иск за установяване недействителността на договор за заем № НСТ -4411-0071-2 от 16.04.2007г. на
осн. чл. 26, ал.2 от ЗЗД като привиден ,като според ищците привидността на
договора се изразява в това ,че действителният кредитор не е „Хипокредит „ АД ,
което дружество имало качеството на
подставено лице ,зад което се крие действителният кредитор - „ Кредитекс „ ООД.
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният
от Р.
И.А. и С.А.А. *** против „ Кредитекс „ООД , с ЕИК- ******** , с адрес-
гр.София ,бул.“******** „ ****-партер и против „ХипоКредит“ АД , ЕИК-********,с
адрес гр.София ,бул.“******** „ ****-партер иск
за установяване недействителността и
на договор за заем № НСТ -4411-0076-0 от 08.11.2007 г. на осн. Чл. 26 ,
ал.2 от ЗЗД като привиден ,като според ищците привидността на договора се
изразява в това ,че действителният кредитор не е „Хипокредит „ АД , което
дружество имало качеството на подставено
лице ,зад което се крие действителният кредитор - „ Кредитекс „ ООД.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от Р. И.А.
и С.А.А. *** против „ХипоКредит“ АД , ЕИК-********,с адрес гр.София ,бул.“******** „ ****-партер иск за прогласяване нищожността на договора
за ипотека ,отразен в нот. Акт №
131 том 2 рег.№ 1718/ нот.д.№ 173/ 17.04.2007 г. на нотариус Р.И.,като обезпечаващ нищожен договор за заем №
НСТ -4411-0071-2 от 16.04.2007г. предявен само по отношение на следните
недвижими имоти, посочени в този
договор, а именно: : Апартамент ** в гр.Плевен ,бул.“** „ ** ** , със застроена
площ от 73,80 кв.м. ,ведно с прилежащия му таван ** , със светла площ от 5,30
кв.м. ,ведно с 6,821 ид.части от общите части на сградата и от правото на
строеж с данъчна оценка на този имот-49 774,60 лв. ; апартамент ** в гр.Плевен , бул.“** „ ** **
със застроена площ от 73,60 кв.м. ,ведно с прилежащия му таван ** със светла
площ от 6,70 кв.м. ,ведно с 6,640% ид.части от общите части на сградата и от
правото на строеж. ,като данъчната оценка на този имот е 61 104,70 лв. и
дворно място от 330 кв.м. по
нот.акт и 293 кв.м. по скица ,съставляващо поземлен имот 3103 в кв. 301 в
гр.Плевен , на ул.“** „ ** ,ведно с построената в него двуетажна жилищна
сграда с магазин за фаянс ,теракота и склад към магазина с обща застроена площ от 73,50 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от Р. И.А.
и С.А.А. *** против „ХипоКредит“ АД , ЕИК-********,с адрес гр.София ,бул.“******** „ ****-партер иск
за прогласяване нищожността на договор
за ипотека ,отразен в нот. Акт № 24 том 5 рег.№ 5684 нот.д.№ 592 от 16.11.2007 г. на нотариус Р.И.
,като обезпечаващ нищожния договор за
заем № НСТ -4411-0076-0 от 08.11.2007 г. ,предявен само по отношение на Апартамент ** в гр.Плевен ,бул.“** „ ** ** ,
със застроена площ от 73,80 кв.м. ,ведно с прилежащия му таван ** , със светла
площ от 5,30 кв.м. ,ведно с 6,821 ид.части от общите части на сградата и от
правото на строеж с данъчна оценка на този имот-49 774,60 лв. ; апартамент ** в гр.Плевен , буел.“** „ ** **
със застроена площ от 73,60 кв.м. ,ведно с прилежащия му таван ** със светла
площ от 6,70 кв.м. ,ведно с 6,640% ид.части от общите части на сградата и от
правото на строеж. ,като данъчната оценка на този имот е 61 104,70 лв. и
дворно място от 330 кв.м. по
нот.акт и 293 кв.м. по скица ,съставляващо поземлен имот 3103 в кв. 301 в
гр.Плевен , на ул.“** „ ** ,ведно с построената в него двуетажна жилищна
сграда с магазин за фаянс ,теракота и склад към магазина с обща застроена площ от 73,50 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от Р. И.А.
и С.А.А. *** против „ХипоКредит“ АД , ЕИК-********,с адрес гр.София ,бул.“******** „ ****-партер иск
с пр. осн. чл.
Чл. 170 от ЗЗД за прогласяване недействителността на учредяването на ипотеката ,отразена в нот. Акт. № 131 том
2 рег.№ 1718/ нот.д.№ 173/ 17.04.2007 г. на нотариус Р.И.,предявен само по
отношение на следните недвижими имоти
посочени в този договор, а именно: : Апартамент ** в гр.Плевен ,бул.“** „ ** **
, със застроена площ от 73,80 кв.м. ,ведно с прилежащия му таван ** , със
светла площ от 5,30 кв.м. ,ведно с 6,821 ид.части от общите части на сградата и
от правото на строеж с данъчна оценка на този имот-49 774,60 лв. ; апартамент ** в гр.Плевен , бул.“** „ ** **
със застроена площ от 73,60 кв.м. ,ведно с прилежащия му таван ** със светла
площ от 6,70 кв.м. ,ведно с 6,640% ид.части от общите части на сградата и от
правото на строеж. ,като данъчната оценка на този имот е 61 104,70 лв. и
дворно място от 330 кв.м. по
нот.акт и 293 кв.м. по скица ,съставляващо поземлен имот 3103 в кв. 301 в
гр.Плевен , на ул.“** „ ** ,ведно с построената в него двуетажна жилищна
сграда с магазин за фаянс ,теракота и склад към магазина с обща застроена площ от 73,50 кв.м., поради
това ,че било налице несъответствие по отношение на страните , основанието и
размера на сумата за които се учредява ипотеката ,така както са посочени в
договора за учредяване на ипотеката и
както е индивидуализирано вземането в договора за заем № НСТ
-4411-0071-2 от 16.04.2007г.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от Р. И.А.
и С.А.А. *** против „ХипоКредит“ АД , ЕИК-********,с адрес гр.София ,бул.“******** „ ****-партер иск
с пр. осн. Чл. 170 от ЗЗД за
прогласяване недействителността на учредяването на ипотеката ,
отразена в нот. Акт № 24 том 5
рег.№ 5684 нот.д.№ 592 от 16.11.2007
г. на нотариус Р.И. ,по отношение на следните имоти : Апартамент ** в гр.Плевен
,бул.“** „ ** ** , със застроена площ от 73,80 кв.м. ,ведно с прилежащия му
таван ** , със светла площ от 5,30 кв.м. ,ведно с 6,821 ид.части от общите
части на сградата и от правото на строеж с данъчна оценка на този имот-49
774,60 лв. ; апартамент ** в гр.Плевен ,
бул.“** „ ** ** със застроена площ от 73,60 кв.м. ,ведно с прилежащия му таван **
със светла площ от 6,70 кв.м. ,ведно с 6,640% ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж. ,като данъчната оценка на този имот е 61
104,70 лв. и дворно място
от 330 кв.м. по нот.акт и 293 кв.м. по скица ,съставляващо поземлен имот
3103 в кв. 301 в гр.Плевен , на ул.“** „ ** ,ведно с построената в него
двуетажна жилищна сграда с магазин за
фаянс ,теракота и склад към
магазина с обща застроена площ от 73,50
кв.м. поради това ,че било налице несъответствие по отношение на страните ,
основанието и размера на сумата за които се учредява ипотеката и
индивидуализацията на вземането според договор за заем № НСТ -4411-0076-0 от
08.11.2007 г.
Решението подлежи
на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД :