РЕШЕНИЕ
№ 1150
гр. Пловдив, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Емилия Бл. Лалева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Емилия Бл. Лалева Въззивно гражданско дело
№ 20255300501529 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК
Образувано е по въззивна жалба от С. И. М., ЕГН ********** от гр.
**********, подадена чрез пълномощника му адвокат А. Т., против Решение
№ 423 от 27.11.2024 г., постановено по гр.д. № 827/2023 г. по описа на Районен
съд – Карлово, I гр.с., в частта, с която са определени квотите, при които е
допусната съдебна делба между В. А. Н., ЕГН ********** от гр. **********,
С. И. М., ЕГН ********** от гр. *********, Л. И. М., ЕГН ********** от гр.
************, И. И. М., ЕГН ********** от гр. **********, Т. Г. Г., ЕГН
********** от гр. ********** и Х. Г. Г., ЕГН ********** от гр. **********по
отношение на следния съсобствен недвижим имот, а именно: дворно място,
находящо се в с. ********, застроено и незастроено с площ от 540 кв.м.,
представляващо УПИ I-614, в квартал 74 по одобрения план на с. Р., ведно с
построената в югозападната част на имота едноетажна жилищна сграда, със
застроена площ от 54 кв.м., при граници на имота: от север – УПИ II-613, от
юг и запад – улица с осови точки 113, 114 и 368а и от изток – УПИ X-615,
както следва: 18/36 идеални части за В. А. Н., 4/36 идеални части за С. И. М.,
4/36 идеални части за Л. И. М., 4/36 идеални части за И. И. М., 3/36 идеални
части за Т. Г. Г. и 3/36 идеални части за Х. Г. Г.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението. Поддържа се, че изводът на съда, че 1/3
идеална част от процесния имот е придобита по давност от ищеца В. А. Н., не
1
почива на събраните по делото писмени и гласни доказателства, доколкото от
свидетелските показания не се установява същият да е манифестирал
намерение за своене на спорната идеална част от имота, отричайки правата на
останалите съсобственици, да е осъществявал непрекъснато, безсъмнено и
спокойно владение на имота в продължение на 10 години, нито останалите
съсобственици да са били уведомени за констативния нотариален акт за
собственост, с който се е снабдил. Иска се отмяна на решението в обжалваната
част и постановяване на друго, с което делба на имота да бъде допусната при
квотите, полагащи се по наследство на съделителите, както следва: 6/24
идеални части за В. А. Н., 3/24 идеални части за Т. Г. Г., 3/24 идеални части за
Х. Г. Г., 4/24 идеални части за С. И. М., 4/24 идеални части за Л. И. М. и 4/24
идеални части за И. И. М., ведно с присъждане на разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна В. А. Н. – ищец в първоинстанционното производство,
подаден чрез пълномощника му адвокат И. П., с който се оспорва като
неоснователна въззивната жалба. Поддържа се, че решението на
първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и постановено след
пълно обсъждане на събрания доказателствен материал по делото. Релевират
се доводи, че събирането на гласни доказателства за установяване на
придобивна давност е единствено заради направеното възражение от страна
на жалбоподателя и именно поради неговото процесуално бездействие да
ангажира доказателства в подкрепа на възражението същото е останало
недоказано. Иска се потвърждаване на решение в обжалваната част и
присъждане на разноските.
Останалите въззиваеми страни Л. И. М., И. И. М., Т. Г. Г. и Х. Г. Г. не са
подали отговори на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК. В хода
на въззивното производство не заявяват становище.
При извършената от съда проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, а по същество - правилно.
Делото е в първа фаза, по допускане на делбата. Съгласно текста на чл.
344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по
въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е
частта на всеки от съделителите. Предвид императивния характер на нормата
съдът е длъжен да определи частите на съделителите съобразно правата, които
всеки от тях има по закон и да допусне делбата при установените квоти, без да
е обвързан от твърденията на страните за частите им в съсобствеността.
Предмет на обжалване е решението за допускане на делбата само по
отношение на квотите на ищеца-съделител В. А. Н.
Между страните няма спор по отношение на имота, предмет на делба,
както и че ищецът В. А. Н. и ответниците Т. Г. Г. и Х. Г. Г. са наследници по
закон на Х. П. Н., а ответниците С. И. М., Л. И. М. и И. И. М. са наследници по
закон на В. П. М.
По делото е представен нотариален акт № ******* г. на Карловски
районен съдия, от който се установява, че на 19.06.1992 г. Х. П. Н. и В. П. М.,
и двете от гр. С., са признати за съсобственици по давностно владение с по 1/2
2
ид. част от недвижим имот, представляващ 2/3 идеални части от дворно място,
а така също и полумасивна едноетажна жилищна сграда и други подобрения,
без лятната кухня, находящи се в това дворно място, който имот се намира в с.
**********, при съседи: А. С. Г., Р.Ш. и от две страни улици, със застроена и
незастроена площ общо от 540 кв.м., с планоснимачен № 614 и за него е
отреден парцел I в квартал 74 по плана на селото. От съдържанието на
нотариалния акт се установява, че Х. П. Н. и В. П. М. са придобили 2/3
идеални части от дворното място, ведно с постройките в него, с изключение на
лятната кухня, в съсобственост при равни части, т.е. всеки съсобственик
притежава по 1/3 ид. ч. от имота.
От представеното по делото удостоверение за наследниците на Х. П. Н.
се установява, че същата е починала на ******* г., оставяйки за свои законни
наследници съпруга си А.И.Н., починал на ******** г., и две деца – ищецът В.
А. Н. и С.А. Г. На основание чл. 5, ал. 1 ЗН, след смъртта й притежаваната от
нея 1/3 идеална част от имота преминала към наследниците й по закон. Така
по пътя на наследственото правоприемство В. А. Н. и С. А. Г. придобили по
1/6 ид. ч. (равняващи се на 6/36 ид.ч.) от правото на собственост върху имота -
предмет на делбата по наследство от родителите си.
Снежана А. Г. е починала на ****** г., като след смъртта й, по пътя на
наследственото правоприемство притежаваната от нея 1/6 ид. ч. (6/36 ид.ч.) от
правото на собственост върху имота е преминала поравно към наследниците й
по закон ответниците Т. Г. Г. – син и Х. Г. Г. - дъщеря. На основание чл. 5, ал. 1
ЗН всеки от тях придобил по 1/12 ид. ч. (3/36 ид. ч.) от правото на собственост
върху имота - предмет на делбата.
От съдържанието на представеното по делото удостоверение за
наследниците на В. П.М. се установява, че същата е починала на ******* г. На
основание чл. 5, ал. 1 ЗН след смъртта й притежаваната от нея 1/3 идеална
част от имота преминала поравно към преките й наследници по закон - двете
й деца П. С. М. и И. С. М., които по пътя на наследственото правоприемство
придобили по 1/6 ид. ч. (равняващи се на 6/36 ид.ч.) от правото на собственост
върху имота - предмет на делбата.
П.С. М. починал на ******* г. Към датата на своята смърт П. М. бил
неженен и нямал деца нито живи родители. Жив бил брат му И. С. М.На
основание чл. 8, ал. 1 ЗН И. М. придобил по наследство правата на брат си П.
М., като наследствената му квота станала 2/6 ид.ч. (12/36 ид. ч.) от правото на
собственост върху имота - предмет на делбата. И. С. М. починал на ******* г.,
оставяйки за свои законни наследници децата си – ответниците С. И. М., Л. И.
М. и И. И. М. По пътя на наследственото правоприемство, на осн. чл. 5, ал. 1
ЗН, притежаваната от И. С. М. квота в правото на собственост от 12/36 ид. ч.
от имота, преминала поравно към трите му деца, при което всеки от
ответниците С. И. М., Л. И. М. и И. И. М. придобил по 4/36 ид. ч. от правото
на собственост.
В обобщение в резултат на наследственото правоприемство
съделителите са придобили следните права в собствеността на делбения имот:
Ищецът В. А. Н. е придобил по наследство 6/36 ид. ч. от правото на
собственост върху процесния имот.
Ответниците Т. Г. Г. и Х. Г. Г. са придобили по 3/36 ид. ч. от правото на
собственост върху процесния имот.
Ответниците С. И. М., Л. И. М. и И. И. М. са придобили по 4/36 ид. ч. от
3
правото на собственост върху процесния имот.
По делото са представени Нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот, придобит на основание изтекла придобивна давност №
********* на нотариус Т. Р. с район на действие Районен съд - Карлово и
Констативен нотариален акт за собственост, № ********на нотариус Т. Р. с
район на действие Районен съд - Карлово. От тези доказателства се
установява, че В. А. Н. е придобил на основание наследство и давностно
владение продължило повече от 10 години правото на собственост върху 1/3
ид. ч. от делбения имот. Касае се за онази идеална част от имота, която не е
била предмет на признатото с нотариален акт № ******* г. право на
собственост в полза на наследодателките на съделителите и за която няма
данни и твърдения да е наследствена между страните. Именно тази идеална
част се явява спорна по делото. С отговора на исковата молба ответникът И.
И. М., а в първото по делото открито съдебно заседание ответникът С. И. М.
са оспорили твърденията на В. Н. за придобиване на процесната идеална част
на основание давностно владение, както и издадените в негова полза
Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит на
основание изтекла придобивна давност и Констативен нотариален акт за
собственост, издаден въз основа на документи.
Възражението на съделителите, че процесната 1/3 идеална част от имота
не е придобита по давност от В. Н. настоящият състав намира за
неоснователно.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Според разясненията, дадени в ТР № 4 от 17.12.2012 г. по т. д. №
4/2012 г. на ОСГК на ВКС за да настъпи вещноправният ефект на давността, е
необходимо владелецът да се позове на нея, като предяви иск за собственост,
възражение по такъв иск или се снабди с констативен нотариален акт по чл.
587, ал. 2 ГПК. С ТР № 11 от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на
ВКС, е прието, че констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК, като резултат
на специално уредено от закона производство за проверка и признаване
съществуването на правото на собственост, притежава обвързваща
доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат,
че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява
легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото
на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право
се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. За да
отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че
титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик.
В разглеждания случай по делото е установено, че повече от десет
години и след смъртта на родителите му имотът се е ползвал от В. А. Н. През
2023 г. той се снабдил с нотариален акт за собственост на основание
наследство и давностно владение по отношение 1/3 идеална част от имота.
Според приетото с ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, при оспорването
на нотариалния акт за собственост на основание наследство и давностно
владение тежестта за опровергаване на придобивното основание се носи от
страната, на която този нотариален акт се противопоставя. В случая това са
съделителите - наследници по закон на В. П.М.: С. И. М., Л. И. М. и И. И. М. и
на С. А. Г.: Т. Г. Г. и Х. Г. Г.. Доколкото ответниците С. И. М. и И. И. М.
изрично са оспорили твърдението на ищеца за придобиване на имота на
4
основание давностно владение и издадените в тази връзка нотариален акт по
обстоятелствена проверка и констативен нотариален акт за собственост въз
основа на писмени документи, те е следвало да проведат пълно обратно
доказване, за да оборят доказателствената сила на нотариалните актове, което
в случая не са сторили. В тази връзка съдът е допуснал гласни доказателства
на ответниците, за събирането на които делото е отлагано неколкократно.
Въпреки предоставената им възможност ответниците не са ангажирали
доказателства, които да опровергаят фактите, обуславящи посоченото в
издадения по реда на чл.587, ал.2 ГПК нотариален акт придобивно основание,
не са събрани и доказателства, установяващи права на ответниците върху
процесната 1/3 ид. ч. от имота. При това положение след като съдържащите
се в нотариалния акт констатации не са опровергани, съдът е длъжен да зачете
признатото с акта право и да приеме, че към момента на съставянето му
предпоставките на чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение В. Н. са били налице.
В случая данните по делото сочат, че владението на В. Н. върху
делбения имот е било спокойно и необезпокоявано, относно имота не е имало
претенции от другите наследници и собственици, което състояние според
гласните доказателства е продължило повече от 10 години. Според
свидетелите Н. Х. Г. и Д. А. П., които са съседи на имота, дворното място с
къщата се ползвали от родителите на В., а след тяхната смърт той е поел
грижите за имота. Други роднини и съсобственици не са владели и ползвали
имота, нито са оспорвали владението и собствеността на ищеца. Само В. е
ползвал имота, поддържал го, направил ремонт на старата жилищна сграда.
Владението е било постоянно, непрекъснато, явно, несъмнително и с
намерение да се държи вещта като своя собствена. Ищецът се е позовал на
последиците на изтеклата в негова полза давност, като се е снабдил с
нотариален акт за собственост по давностно владение за 1/3 ид. ч. от имота, с
който недвусмислено е потвърдил намерението си да свои вещта. С оглед
установяване предпоставките на чл. 79, ал. 1 ЗС и доколкото съсобствеността
върху спорната идеална част от имота не произтича от наследяване, следва да
се приеме, че В. Н. е станал собственик на 1/3 ид. ч. (12/36 ид. ч.) от имота на
основание изтекла в негова полза давност. По делото не са събрани
доказателства ищецът да е заявявал собственически претенции по отношение
притежаваните от ответниците наследствени идеални части от делбения имот,
нито да е създавал пречки за ползването им.
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства във връзка с
твърденията и доводите на страните налага да се приеме, че доказателствената
сила на констативния нотариален акт № ********** г. на нотариус Т. Р. не е
опровергана и не е доказано несъществуването на удостовереното с него право
на собственост върху 1/3 ид. ч. от делбения имот, придобито от В. Н. В
първоинстанционното производство по безспорен начин са доказани правата
на ищеца в съсобствеността, поради което правилно районният съд е приел, че
В. Н. е придобил 18/36 ид. ч. (1/2 ид. ч.) от процесния имот, от които 12/36 ид.
ч. е придобил по давност, а по наследство 6/36 ид.ч.
Предвид гореизложеното съдът приема, че по делото безспорно се
доказа наличието на съсобственост между страните по повод на процесния
делбен имот, при следните квоти:
18/36 ид. ч. за В. А. Н.;
4/36 ид. ч. за С. И. М.;
5
4/36 ид. ч. за Л. И. М.;
4/36 ид. ч. за И. И. М.;
3/36 ид. ч. за Т. Г. Г. и
3/36 ид. ч. за Х. Г. Г.
При тези квоти процесният имот следва да бъде допуснат до делба.
Като е достигнал до същите правни изводи районният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение по чл. 341 ГПК, което следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се
дължат на В. А. Н., който чрез адв. П. е депозирал отговор на въззивната
жалба и е поискал присъждането им. По делото са приложени списък по чл.
80 ГПК и договор за правна защита и съдействие, видно от които адвокатското
възнаграждение е заплатено изцяло и в брой, поради което С. И. М. следва да
бъде осъден да заплати на В. А. Н. сумата от 1000 лв. Възражението на
жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от
въззиваемата страна, настоящият състав намира за неоснователно. Съгласно
актуалната практика на СЕС и ВКС при направено възражение за пекомерност
по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е ограничен от размерите на адвокатските
възнаграждения, посочени в Наредбата за възнаграждения за адвокатска
работа, а същите могат да служат само като ориентир при определянето им.
Тези размери подлежат на преценка от съда, при която от значение са: видът
на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа,
фактическата и правна сложност на делото. В случая адвокатският хонорар е
съобразен както с фактическата и правна сложност на делото, която не е
ниска, така и с обема на извършената от адвоката на въззивника работа.
Следва да се има предвид, че се касае за предявен оценяем иск, чиято цена се
определя от оценката на имота, предмет на делбата, която по конкретния спор
съгласно приетата по делото съдебно оценителна експертиза е в размер на
47200 лв. Доколкото предмет на въззивното производство е правото на
собственост върху 1/3 идеална част от делбения имот, то сумата, която
формира материалния интерес за определяне адвокатското възнаграждение на
пълномощника на въззивника е в размер на 15733 лв. Според чл. 7, ал. 2, т.3
от Наредба №1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, дължимото в
тази хипотеза адвокатско възнаграждение е в размер на 1815,97 лв. (1300 лв. +
9% за горницата над 10000 лв.). Заплатеното на адвокат П. адвокатско
възнаграждение е в по-нисък размер от посочения по наредбата и същото не
се явява прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на
делото и на положения от адвоката труд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 423 от 27.11.2024 г., постановено по гр.д.
№ 827/2023 г. по описа на Районен съд – Карлово, I гр.с., в частта, с която са
определени квотите, при които е допусната съдебна делба между В. А. Н.,
ЕГН ********** от *******, С. И. М., ЕГН ********** от гр. ***********, Л.
И. М., ЕГН ********** от гр. ********, И. И. М., ЕГН ********** от гр.
6
*********, Т. Г. Г., ЕГН ********** от гр. ********** и Х. Г. Г., ЕГН
********** от гр. ********** по отношение на следния съсобствен недвижим
имот, а именно: дворно място, находящо се в с. *********, застроено и
незастроено с площ от 540 кв.м., представляващо УПИ I-614, в квартал 74 по
одобрения план на с. ******, ведно с построената в югозападната част на
имота едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 54 кв.м., при
граници на имота: от север – УПИ II-613, от юг и запад – улица с осови точки
113, 114 и 368а и от изток – УПИ X-615, както следва: 18/36 идеални части за
В. А. Н., 4/36 идеални части за С. И. М., 4/36 идеални части за Л. И. М., 4/36
идеални части за И. И. М., 3/36 идеални части за Т. Г. Г. и 3/36 идеални части за
Х. Г. Г.
ОСЪЖДА С. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ********, да заплати
на В. А. Н., ЕГН ********** от гр. **********, сума в размер на 1000 лв.
(хиляда лева), представляваща съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7