№ 17809
гр. София, 04.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
при участието на секретаря З.Р.Т.
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20251110115909 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от П. С. С.,
ЕГН: **********, чрез адв. Х. Б., съдебен адрес: гр. ********************,
срещу „********************“ ЕАД, ЕИК: ************, седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „***********“ № ****, с която е предявен иск
с правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 469, ал. 1 КЗ за осъждане на
ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка
„***********************“ на „***********“ АД, да заплати на ищцата
сумата от 1970,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
настъпило на 20.11.2024 г. в гр. София, на бул. „**********“, при влизане в
търговски център „****************“, застрахователно събитие – падане на
подвижна метална строителна ограда върху лек автомобил марка
„***********“, модел „********“, рег. № **********, собственост на ищцата,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
18.03.2025 г., до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 20.11.2024 г., 18:30 часа, в гр. София,
ищцата П. С. С. управлявала собствения си лек автомобил марка
„***********“, модел „********“, рег. № **********, по бул. „**********“ и
при влизане в търговски център „****************“ върху автомобила й
паднала подвижна необезопасена метална строителна ограда, собственост на
„***********“ АД, което дружество по това време извършвало строително-
монтажни работи във връзка с договор № ********** г. за реконструкция на
прилежащата настилка към тротоарната зона към търговския център. В
резултат на произшествието на собствения на ищцата автомобил били
нанесени множество вреди. Към датата на ПТП дружеството, собственик на
падналата строителна ограда, имало сключена застраховка
1
„***********************“ с ответника, обективирана в застрахователна
полица № ************************ г., която покривала отговорността на
застрахования за вреди, причинени на трети лица, вследствие на действия или
бездействия по повод осъществяване на професионалната му дейност. На
16.12.2024 г. ищцата подала уведомление за щета и предявила пред
застрахователя по задължителната застраховка претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, по която
била образувана щета № **************** г., но с писмо с изх. №
********************* г. ответникът уведомил ищцата, че отказва да заплати
обезщетение. Ищцата излага несъгласие с постановения от застрахователя
отказ, като твърди, че са налице всички предпоставки за заплащане на
застрахователно обезщетение, както и че не е налице непреодолима сила, на
която се позовал ответникът като основание за отказа си. Излага подробни
съображения, че наличието на вятър не може да бъде квалифицирано като
непреодолима сила, което да бъде основание за изключване на отговорността
на ответното дружество. Ето защо моли съда да постанови решение, с кето да
уважи предявения иск. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
„********************“ ЕАД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е
постъпило становище по същата чрез юрк. Р. И.. Процесуалният представител
заявява, че не оспорва наличието на валидна към датата на ПТП задължителна
застраховка „***********************“, сключена между ответника и
„***********“ АД. Оспорва твърдението на ищеца, че са налице
препоставките от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД. Оспорва
настъпването на събитие, представляващо покрит застрахователен риск, както
и наличието на пряка причинно-следствена връзка между него и твърдените
от ищцата щети по собствения й лек автомобил. Оспорва механизма на
настъпване на произшествието, както и че същото е настъпило в резултат на
противоправно поведение (действие или бездействие) на застрахованото лице.
Възразява, че в случая било налице изключение от застрахователното
покритие по т. 6.1.16 от Общите условия към застраховка
„***********************“, тъй като в деня на произшествието, след
работно време, имало силен поривист вятър със скорост над 15 м/с, в резултат
на който е паднала въпросната метална строителна ограда. В тази връзка
твърди, че причина за настъпването на събитието е природно явление –
разразилата се силна буря, а не действия или бездействия на застрахованото
дружество „***********“ АД във връзка с извършваните от него строително-
монтажни работи. Оспорва иска и по размер, като твърди, че претенцията на
ищцата е силно завишена и не отговаря на стойността на щетите по средни
пазарни цени към датата на събитието. Твърди, че при определяне на
стойността на ремонта на процесния автомобил следва да бъдат отчетени и
годините на експлоатация към датата на събитието и амортизацията му. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск
като неоснователен и недоказан. Претенидра направените по делото разноски,
2
вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 вр.
чл. 469, ал. 1 КЗ.
В чл. 432, ал. 1 КЗ изрично е предвидена възможност увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване
изискванията на чл. 380. Съгласно чл. 469, ал. 3, изр. 1 КЗ освен ако с
нормативен акт е предвидено друго, застрахователният договор за
задължителна застраховка „***********************“ покрива
отговорността на застрахования за вреди, причинени от него при извършване
на територията на Република България на дейността, във връзка с която е
сключен застрахователният договор.
С оглед излоеженото за основателността на предявения иск в
доказателствена тежест на ищцата е да докаже: 1) наличието на валидно
застрахователно правоотношение, по силата на което ответникът е
застраховал отговорността на „***********“ АД за вреди, причинени от него
при извършване на територията на Република България на дейността, във
връзка с която е сключен застрахователният договор; 2) настъпване на
застрахователно събитие – падане на строителна ограда върху автомобила на
ищцата, за което ответникът носи риска, в срока на застрахователното
покритие; 3) наличието на предпоставките за ангажиране на деликтаната
отговорност на „***********“ АД, а именно: противоправното поведение
(действие или бездействие) на служители на посоченото трето за процеса
лице или на лица, които същият е натоварил с извършването на ремонтни
дейности на пътя; причинени при или по повод изпълнението на възложената
работа вреди на собствения на ищцата лек автомобил; причинно –
следствената връзка между противоправното поведение на виновните лица и
настъпването на застрахователното събитие; 4) причинната връзка между
застрахователното събитие и причинените вреди и 5) размера на
действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на
делинквента (служителя/ите) се предполага до доказване на противното.
В доказателствена тежест на ответника, при установяване
горепосочените обстоятелства, е да докаже възраженията си, а именно, че
събитието представлява изключен застрахователен риск, че е налице
непреодолима сила, а в случай, че не докаже тези свои възражения, следва да
докаже, че е погасил задължението си.
Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване е отделено наличието на
3
валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„***********************“ между ответника „********************“ ЕАД
и „***********“ АД. Освен безспорния си характер посоченото
обстоятелство се установява и от приложената по делото застрахователна
полица № ************************г. по задължителна застраховка
„***********************“.
Първият спорен между страните въпрос е дали е настъпило твърдяното в
исковата молба събитие – падане на подвижна метална строителна ограда
върху лекия автомобил на ищцата П. С. С. и дали същото се дължи на
противоправно поведение на застрахованото дружество „***********“ АД.
За установяване на настъпването на процесното събитие по делото са
събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел – Е.В..
Същата свидетелства, че през процесния ден, на 20.11.2024 г., след края на
работния ден с ищцата решили да отидат до търговски център
„****************“, като минали през бул. „**********“. Сочи, че ищцата
управлявала собствения си автомобил и била пред нея. На влизане в търговски
център движението било съвсем леко, като от лявата им страна имало
ремонтни дейности. Имало натрупани павета, една паднала на земята ограда и
две огради отстрани жълти със знаци, една от които при преминаване на
автомобила на ищцата паднала върху него. Свидетелства, че оградите не били
укрепени, не били една до друга, а били поставени на стойки и една от тях
паднала с лекота. След това спрели, за да видят какво се случва, но за да не
задръстват движението изместили автомобилите си и изчакали идването на
полицаите. Свидетелства, че през деня е имало силен ватър, но не и вечерта, за
да падне оградата. От удара по автомобила на ищцата били причинени щети -
от предната до задната врата имало вдлъбнатини и драскотини. Съдът
кредитира показанията на свидетелката като обективни, логични,
последователни и житейски логични, още повече, че същата възпроизвежда
пред съда непосредствените си възприятия досежно случилото се. С оглед
изложеното съдът намира за доказано настъпването на процесното
произшествие и неговия механизъм по описания в исковата молба начин, а
именно на 20.11.2024 г. в гр. София, ищцата П. С. С. управлявала собствения
си лек автомобил марка „***********“, модел „********“, рег. № **********,
по бул. „**********“ и при влизане в търговски център „****************“
върху автомобила й паднала подвижна метална строителна ограда.
За установяване на обстоятелството, че настъпилото събитие се дължи
на противоправни действия на застрахованото дружество „***********“ АД
от страна на ищцата е ангажирано единствено писмо с изх. №
******************* г. от ответника „********************“ ЕАД до
посоченото дружество с копие до нея. Видно от съдържанието на посоченото
писмо ответното дружество е постановило отказ да изплати застрахователно
обезщетение по предявената от ищцата претенция с мотива, че събитието е
настъпило в резултат на разразилата се буря на 20.11.2024 г. при обект по
сключен договор № ********** г. с „*************“ ЕООД във връзка с
4
извършване на строителни работи – ремонт на разрушена настилка на
прилежаща тротоарна зона към търговски център ‚****************“,
находяща се по протежение на бул. „**********“, а не е пряко следствие от
извършените строително-монтажни работи от „***********“ АД, като се
позовал и на т. 6.1.16 от Общите условия към задължителна застраховка
„*********************** на учстниците в проектирането и
строителството“, съгласно която застрахователят не носи отговорност за
вреди, пряко или косвено причинени от, свързани с или вследствие на
извънредни обстоятелства, непреодолима сила (форсмажор), включително, но
не само земетресение, наводнение или други природни бедствия. Настоящият
съдебен състав приема, че от посоченото писмено доказателство не може да
бъде направен несъмнен извод, че ремонтните дейности в процесния пътен
участък са били извършвани именно от „***********“ АД, доколкото в
документа се съдържат данни за сключен договор за извършване на сроителни
работи с трето лице, което е различно от застрахованото лице, а именно
„*************“ ЕООД.
Предвид обстоятелството, че по делото не се установява по категоричен
начин обстоятелството, че настъпилото на 20.11.2024 г. събитие се дължи на
противоправни действия на служители на застрахованото дружество
„***********“ АД, то само на това основание претенцията на ищеца се явява
неоснователна и предявеният иск подлежи изцяло на отхвърляне. С оглед
изложеното безпредметно е разглеждането на останалите кумулативно
изискуеми предпоставки за уважаване на предявения иск, а именно
настъпилото събитие представлява ли покрит застрахователен риск по
процесната застраховка „*********************** на участниците в
проектирането“, налице ли е причинно-следствена връзка между
противоправното деяния на застрахованото лице и настъпилите вреди по
имуществото на ищцата, както и размера на вредите.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. ал. 3 ГПК право на
разноски има единствено ответникът, който своевременно е направил искане
за присъждане на такива. По делото липсват доказателства за сторени от
ответника разноски, като на същия на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК
следва да бъде присъдено единствено юрисконсултско възнаграждние, чийто
размер, съдът като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, определи в минималне размер от 100,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. С. С., ЕГН: **********, чрез адв. Х. Б.,
съдебен адрес: гр. ********************, срещу „********************“
5
ЕАД, ЕИК: ************, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„***********“ № ****, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 469, ал. 1
КЗ за осъждане на ответника, в качеството му на застраховател по
задължителна застраховка „***********************“ на „***********“ АД,
да заплати на ищцата сумата от 1970,00 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за настъпило на 20.11.2024 г. в гр. София, на бул. „**********“,
при влизане в търговски център „****************“, застрахователно
събитие – падане на подвижна метална строителна ограда върху лек
автомобил марка „***********“, модел „********“, рег. № **********,
собственост на ищцата, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 18.03.2025 г., до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА П. С. С., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр.
********************, да заплати на „********************“ ЕАД, ЕИК:
************, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„***********“ № ****, на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК, сумата от
100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6