РЕШЕНИЕ
№ 160
гр.Поморие, 13.10.2016 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поморийски
районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на четиринадесети
септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Димитър Димитров
при участието на секретаря Д.С., като разгледа
докладваното от районния съдия г.д.N 73
по описа за
Производството е образувано по
искова молба от потребителна кооперация „Фар” със седалище и адрес на управление в гр.Поморие, ул. „Алеко
Константинов”, № 1, ЕИК *********, представлявана от председателя
Ф.Н.Н.,
чрез пълномощника и съдебен адреса*** - адв.Петя
Шивачева против М.А. ***.
Ищцовата
кооперация твърди, че с ответника са страни по договор за наем на недвижим имот
от 03.01.2012 г. и допълнително споразумение към него от 28.12.2012 г. Ответникът
и наемател не изпълнил задължението си да заплати на кооперацията и наемодател
уговорената с договора наемна цена за периода от м.юли на
Предявената
претенция с
правно основание чл.124, ал.1 вр.с чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.
с чл.232, ал.2 ЗЗД, вр.с чл.228 ЗЗД, вр.с чл.79, ал.1,
предл.първо
ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея, ведно
приложенията, както и разпореждането на съда от 18.02.2016 г.(л.16 от делото),
с което е указано
на ответника
да подаде писмен отговор, задължителното съдържание на последния
и
последиците от неподаването му или неупражняването на
права, както и възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и
право на това, са редовно връчени на ответника на 03.05.2016 г., в
хипотезата на основание чл.46, ал.4 вр.с ал.2, вр.с ал.1 ГПК(л.26).
В
законоустановения в чл.131, ал.1 ГПК, срок ответникът
не е подал
отговор. Не се явява в първото по делото заседание, редовно призован в
хипотезата на чл.47, ал.5, вр. с ал.1 ГПК(л.34-38), не взема становище по
предявения иск, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
В първото по делото съдебно заседание, ищецът,
чрез пълномощник и процесуален представител заявява, че поддържа исковата молба и моли, в
случай, че са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК, да бъде постановено
неприсъствено решение, с което да се уважи предявената претенция, както и да бъде осъден ответника да заплати
направените по делото разноски.
Съдът намира, че в случая са налице
предпоставките на чл.238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй
като ответника не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил
в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника. Освен това, съгласно изискванията на чл.239 от ГПК, на
страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването им в съдебно заседание.
Предявеният иск е допустим.
По
делото е приложено ч.гр.дело № 652/2015 г., по описа на
ПРС, образувано по подадено на 13.11.2015 г., заявление по
образец (л.3-4 от ч.г.д) от ищеца ПК „Фар” гр.Поморие
против ответника М.А. ***, в производството по което, на основание чл.411,
ал.3
ГПК, е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 354/20.11.2015 г. (л.15 от ч.г.д.), с която е разпоредено ответникът
- длъжник
да заплати на ищеца - кредитор, сумата сумата
5 316.25 лв., представляваща неплатена наемна цена
за периода от 06.07.2014 г. до 06.10.2015 г., по договора за наем от
03.01.2012 г., сключен между страните и допълнително споразумение към него от
28.12.2012 г., сумата 384.37 лв., представляваща общият размер на обезщетението
за забавено плащане на паричното задължение за всеки месечен наем по договора
за периода 06.07.2014 г. до 06.10.2015 г., в размер на законната лихва върху
всеки месечен наем за периода от падежа на наема до 11.11.2015 г.,
ведно със
законната лихва върху главницата от 13.11.2015 г. -
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението,
както и разноски по делото в размер 114.10 лв. Заповедта
е връчена на длъжника на 28.12.2015 г., в
хипотезата на чл.46, ал.4 вр.с ал.2, вр.с ал.1 ГПК (л.23 от ч.г.д.). На
11.02.2016 г., в срока по чл. 414, ал.2 ГПК, е подадено писмено
възражение против заповедта от длъжника
и ответник.
С определение № 14/13.01.2016 г. (л.26 от ч.г.д.), съдът е
уведомил заявителя за подаденото възражение, указал му
е,
че може да предяви иск за установяване на вземането,
както и последиците от непредявяване на иска. Съобщението с
указанията на съда е получено от заявителя на 26.01.2016 г.
(л.28 от ч.г.д.). На 08.02.2016 г., в срока по чл.415, ал.1 ГПК, ищцовата
кооперация
- заявител в заповедното производство е предявила настоящия
положителен установителен иск, който е допустим. За ищеца е налице правен
интерес да предяви иск за установяване съществуването на вземането си по
заповедта за изпълнение по отношение на която е подадено възражение от
длъжника-ответник.
Предявеният иск е и вероятно основателен с оглед на приетите от съда
писмени доказателства.
По делото е представен заверен препис от договор за наем на
недвижим имот от 03.01.2012 г. (л.4-8 и л.8-12 от ч.г.д.), сключен
от една страна от ищцовата кооперация, като наемодател и от друга страна от ответника,
като наемател, съгласно който кооперацията е предоставила на наемателя -
ответник за временно и възмездно ползване недвижим имот, представляващ
помещение от бивш склад „Осветителни тела”, с площ 172 кв.м., находящо се в
гр.Поморие, кв.112, парцел І – 1457, срещу задължението на наемателя да заплаща
на наемодателя месечна наемна цена в размер 320 лв.
Видно от клаузата на чл.5 от договора, същият е сключен за срок от една година,
считано от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г.
Представен
е заверен препис от допълнително споразумение от 28.12.2012 г. (л.9 и л.5 от
ч.г.д.), към горепосочения договор за наем, сключено от същите страни, съгласно
което срокът на договора за наем е удължен до 31.12.2013 г., а размерът на
месечната наемна цена е увеличен на 340 лв.
Ответникът не е оспорил договора за наем и допълнителното споразумение към
него, не е възразил, че след изтичане на наемния срок е
преустановил използуването
на вещта, поради което съдът приема, че между страните са
възникнали валидни облигационни отношения по договор за наем за неопределен срок - чл.236, ал.1 ЗЗД.
В депозираното възражение против заповедта за изпълнение ответникът е
посочил, че не дължи процесните суми поради неизпълнение на поето обещание на
наемателя да му продаде наетата вещ.
В производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се разгледат
обоснованите във възражението на длъжника по
чл.414, ал.1 ГПК оспорвания за вземането на
кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е
направил подобни възражения в срока за отговор – т.11а от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС.
Според настоящият съдебен състав обоснованото във възражението на длъжника оспорване
на вземането на кредитора е неоснователно. Оспорването на вземането на
кредитора е основано на твърдения за неизпълнение на задължения на кредитора по
други правоотношения - преддоговорни или договорни, външни на конкретната
облигационна връзка. От една страна оспорването е изцяло
недоказано, а от друга страна дори и доказано, неизпълнението на задълженията
на кредитора по други правоотношения между страните не освобождава длъжника от
задълженията му по конкретното облигационно правоотношение по договор за наем.
Не са представени по делото доказателства ответникът да
е изпълнил
задълженията си по договора – да заплати уговорената
наемна цена в сочените от ищеца размери за процесния
период.
При наличие на валиден договор за наем
със съответен предмет - чл.228 ГПК, изпълнение на задълженията на кредитора - наемодател по него и неизпълнение на задължението на длъжника – наемател да заплати уговорената наемна цена, с
оглед на приетите от съда и посочени в решението писмени доказателства
предявеният иск за установяване вземането на ищеца е вероятно основателен.
Предвид изложеното и с оглед наличието на предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение искът следва да се уважи изцяло.
Предвид изхода от спора, с оглед направеното искане, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца
разноски в настоящото производство в размер 148.55 лв., представляващи
заплатена държавна такса.
Ищецът
е направил искане и за присъждане на разноските, направени
от него в заповедното производство.
Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г., с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство - относно размера им, както и разпределя отговорността
за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска.
С
огледа изхода на настоящия спор искането за присъждане на разноските
на ищеца в заповедното производство е основателно и следва да се уважи като
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните от
последния разноски в производството по ч.гр. дело № 336/2015 г., по
описа на ПРС, в размер 114.10 лв., представляващи заплатена държавна такса.
Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.А.А.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, че дължи на кооперация „Фар”
със седалище и адрес на управление в гр.Поморие, ул. „Алеко
Константинов”, № 1, ЕИК *********, представлявана от председателя
Ф.Н.Н.,
чрез пълномощника и съдебен адреса*** - адв.Петя
Шивачева, сумата 5 316.25 лв.
(пет хиляди триста и шестнадесет лева и двадесет и пет стотинки),
представляваща неплатена наемна цена за периода от 06.07.2014 г. до 06.10.2015
г., по договор за наем от 03.01.2012 г., сключен между страните и допълнително
споразумение към договора от 28.12.2012 г., сумата 384.37 лв. (триста осемдесет и четири лева и тридесет и седем
стотинки), представляваща общият размер на обезщетението за забавено плащане на
паричното задължение за всеки месечен наем по договора за периода 06.07.2014 г.
до 06.10.2015 г., в размер на законната лихва върху всеки месечен наем за
периода от падежа на наема до 11.11.2015 г., както следва: 29.73 лв., законна
лихва върху сумата от 216.25 лв., за периода от 06.07.2014 г. до 11.11.2015 г.;
43.81 лв., законна лихва върху сумата от 340 лв., за периода от 06.08.2014 г. до 11.11.2015 г.;
40.87 лв., законна лихва върху сумата от 340 лв., за периода от 06.09.2014 г. до 11.11.2015 г.;
38.03 лв., законна лихва върху сумата от 340 лв., за периода от 06.10.2014 г.
до 11.11.2015 г.; 35.09 лв., законна лихва върху сумата от 340 лв., за периода от 06.11.2014 г. до 11.11.2015 г.;
32.25 лв., законна лихва върху сумата от 340 лв., за периода от 06.12.2014 г. до 11.11.2015 г.;
29.32 лв., законна лихва върху сумата от 340 лв., за периода от 06.01.2015 г. до 11.11.2015 г.;
26.39 лв., законна лихва върху сумата от
340 лв., за периода от 06.02.2015 г. до 11.11.2015 г.; 23.74 лв., законна лихва
върху сумата от 340 лв., за периода от
06.03.2015 г. до 11.11.2015 г.; 20.81 лв., законна лихва върху сумата от 340
лв., за периода от 06.04.2015 г. до
11.11.2015 г.; 17.97 лв., законна лихва върху сумата от 340 лв., за периода от 06.05.2015 г. до 11.11.2015 г.;
15.04 лв., законна лихва върху сумата от 340 лв., за периода от 06.06.2015 г.
до 11.11.2015 г.; 21.21 лв., законна лихва върху сумата от 340 лв., за периода
от 06.07.2015 г. до 11.11.2015 г.; 9.27 лв., законна лихва върху сумата от 340
лв., за периода от 06.08.2015 г. до 11.11.2015 г.; 6.34 лв., законна лихва
върху сумата от 340 лв., за периода от 06.09.2015 г. до 11.11.2015 г.; 3.50
лв., законна лихва върху сумата от 340 лв.,
за периода от 06.10.2015 г. до 11.11.2015 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК - 13.11.2015 г.,
до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 354/20.11.2015 г. по
ч.гр.дело № 625/2015 г., по описа на ПРС.
ОСЪЖДА М.А.А., ЕГН ********** да заплати на ПК „Фар” гр.Поморие сумата 148.55 лв. (сто четиридесет и осем лева
и петдесет и пет стотинки), представляваща разноски по настоящото
производство.
ОСЪЖДА М.А.А.,
ЕГН ********** да заплати на кооперация „Фар” гр.Поморие, сумата 114.10 лв. (сто
и четиринадесет лева и десет стотинки), представляваща разноски по ч.гр.дело №
625/2015
г., по описа на ПРС.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :