№ 506
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20231110114179 по
описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 10.01.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ІII ГО, сто петдесет и пети
състав
На десети декември две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Ц.П.
1
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 14179 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ЗЕАД “...............” ЕАД, с ЕИК
................., със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. ”............., представлявано от
изпълнителните директори Н.Ч. и И.Г., против “..... .............“ АД, ЕИК ........., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „.................., представлявано от изпълнителните
директори А.Л. и Р.Д.. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 08.04.2022
г. по републикански път Е 87 в посока от гр. ..... към гр. ....., в района на с. Приселци, било
реализирано ПТП с участници: товарен автомобил „.........“, с рег. № В9255СС, собственост
на „................ – .....“ ООД, и товарен автомобил „..... Х 350“, с рег. № СВ4339КС, при което
били причинени вреди. За настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол
за ПТП от 08.04.2022 г. Също така твърди, че към момента на настъпване на ПТП-то по
отношение на товарен автомобил „..... Х 350“, с рег. № СВ4339КС, имало валидна
застраховка „Каско“, сключена с полица № 4704210900001666, валидна от 28.08.2021 г. до
27.08.2022 г., а по отношение на товарен автомобил „.........“, с рег. № В9255СС, имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Излага
твърдения, че по повод подадено уведомление за щета при ищеца била образувана преписка
по щета № 470421222218711, по която ищецът платил обезщетение в размер на 22 760,69 лв.
по сметката на автосервиза, извършил ремонта на увредения автомобил. Излага твърдения
за извършени разходи по определяне на обезщетението в размер на 25 лв. По повод на
отправена регресна покана за плащане на сумата, представляваща платеното
застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски, ответникът отказал
възстановяване на платеното обезщетение, като изпаднал в забава, за което дължал и лихва
за забава в размер на 613,95 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди “.....
.............“ АД да заплати на ЗЕАД “...............” ЕАД сумата от 22 785,69 лв., представляваща
платеното застрахователно обезщетение по щета № 470421222218711, сумата от 613,95 лв. –
лихва за забава за периода от 10.12.2022 г. до 16.03.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 17.03.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по
делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество “..... .............“ АД. Ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва исковите претенции по основание и размер. Оспорва наличие на
предвидените в закона предпоставки за встъпване на ищеца в правата на увреденото лице.
2
Не оспорва наличие на застрахователно правоотношение спрямо застрахованите товарни
автомобили. Оспорва наличието на вина на водача на застрахования при ответника товарен
автомобил. Оспорва механизма на причиняване на ПТП-то, както и твърдяната фактическа
обстановка и наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото увреждане и
претърпените вреди. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва
акцесорния иск. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявените искове,
претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора на исковата молба. Моли съда да се произнесе с решение, съобразно със събраните
по делото доказателства, като присъди обезщетение в намален размер, претендира
направените по делото разноски.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 412, ал. 1 и ал. 3 от КЗ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, както и искане
по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приетия като доказателство заверен препис от двустранен констативен протокол от
08.04.2022 г., се установява, че на 08.04.2022 г. е било реализирано ПТП с участници:
товарен автомобил „.........“, с рег. № В9255СС, управляван от Михаил михов, собственост на
„................ – .....“ ООД, и товарен автомобил „..... Х 350“, с рег. № СВ4339КС, собственост на
„..............“ ЕООД, управляван от Георги Георгиев.
От приетия по делото като писмено доказателство заверен препис от застрахователна
полица № 4704210900001666, е видно, че между „..............“ ЕООД, в качеството му на
собственик на товарен автомобил „..... Х 350“, с рег. № СВ4339КС, и ищцовото дружество, е
бил сключен договор за застраховка “Каско” със срок на покритие от 28.08.2021 г. до
27.08.2022 г.
От представената и приета като доказателство по делото справка от Гаранционния
фонд е видно, че по отношение на товарен автомобил с рег. № В9255СС, е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, с период на покритие
от 06.01.2021 г. до 05.01.2022 г.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че при ЗЕАД “...............”
ЕАД е била образувана преписка по щета № 470421222218711, по повод постъпило
уведомление, по която щета на 20.09.2022 г. застрахователят е платил обезщетение на
автосервиза, извършил ремонта сумата от 22 760,69 лв.
От представеното по делото уведомително писмо, отправено от ищеца до ответника
на 01.12.2022 г. и получено от последния на 05.12.2022 г. се установява, че ищецът е поканил
ответника да заплати платеното застрахователно обезщетение по процесната щета в размер
на 22 785,69 лв. с включени ликвидационни разноски.
3
Като доказателство по делото са приети и общитне условия по застраховка „..............“
на ищеца.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебна
автотехническа експертиза, неоспорено, което съдът възприема като обективно и
безпристрастно, се установява механизмът на настъпилото ПТП, съответствие на описаните
в опис-заключение на застрахователя щети на механизма на ПТП-то, както и стойността на
причинените щети към датата на настъпване на застрахователното събитие, като стойността
на причинените щети към датата на настъпване на застрахователното събитие по средни
пазарни цени на материалите и труда, необходим за отстраняване на повредите по товарен
автомобил „..... Х 350“, с рег. № СВ4339КС, при ремонт с нови части без начислен ДДС е
19 087,33 лв., а с начислен ДДС – 22 904,80 лв. Вещото лице също така установява, че
застрахованият автомобил е бил произведен през 2017 г. и е бил в експлоатация 5 години.
Също така установява, че водачът на товарен автомобил „.........“ е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП, като не навлиза върху платното за
движение на Път Е87преди да е преминал пред него товарен автомобил „..... Х 350“.
От приложения като доказателство по делото Протокол № 4233 от 22.11.2024 г. по
ч.гр.д. № 7138/2024 г. по описа на РС – ....., за събрани по делото гласни доказателства по
делегация, се установява, че подписът върху протокола за ПТП е на свидетеля Георгиев, като
при пътуване до гр. ..... с хладилен камион „.....“, когато свидетелят се е движел по главния
път, който е имал завой надясно, а пред него е имало автобус, е излязъл кран, който със
стрелката е ударил управлявания от свидетеля хладилен камион. Кранът е излязъл от място,
където липсвало обозначение за наличие на път. Свидетелят също така установява, че пътят
е бил двулентов с непрекъсната линия, тъй като е имало завой. За настъпилия инцидент
участниците съставили протокол, като другият участник в ПТП-то е признал вината си.
Съдът възприема изцяло показанията на свидетеля, като кореспондиращи с останалите
събрани по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие е било налице валидно застрахователно правоотношение между
увреденото лице и ищцовото застрахователно дружество. От събраните по делото
доказателства се установява, че увреденото лице е платило дължимата застрахователна
премия на ищеца, като последният е водил редовно счетоводство.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 1 от КЗ се урежда регресното право на
застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ да претендира платеното от третото
лице, причинило повредата на застрахованата вещ или от неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност”. Застрахователят, който е платил обезщетение,
встъпва в правата, които застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.
От представените по делото писмени доказателства е видно, че ищцовото дружество
и собственикът на увредения товареин автомобил са имали сключен договор за застраховка
4
„Каско“. В срока на действие на договора и в рамките на покритите от застраховката
рискове, застрахованият автомобил е бил увреден, в резултат на настъпилото ПТП, при което
са нанесени щети на товарен автомобил „..... Х 350“, с рег. № СВ4339КС. На основание
сключения договор за застраховка „Каско“ и настъпило застрахователно събитие ищцовото
дружество е платило обезщетение в общ размер 22 760,69 лв., видно от събраните
доказателства. Предвид извършеното плащане, ищецът е встъпил в правата на застрахования
срещу ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” на прекия причинител на вредите.
Ищецът, в качеството му на застраховател по имуществена застраховка, изплатил
застрахователно обезщетение на увреденото лице, може да предяви вземанията си по реда на
чл. 412, ал. 1 от КЗ направо към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
причинителя на вредите. Съгласно последната разпоредба застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното
застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му. Съдът, с оглед на
събраните доказателства, включително и изслушаното заключение на вещото лице по
назначената съдебна автотехническа експертиза, приема, че вредите – предмет на обезвреда
от застрахователя, са в причинна връзка с настъпилите вреди в резултат на ПТП, като в
конкретния случай причина за настъпилото ПТП са действията на водача на товарен
автомобил „.........“, с рег. № В9255СС. По отношение на размера на вредите, съдът приема,
че те възлизат на 22 904,80 лв., видно от заключението на вещото лице по назначената
експертиза, което съдът цени наред с останалите събрани по делото доказателства. Ето защо
и в полза на увреденото лице, в случая собственика на автомобила, е възникнало право да
иска обезвреда на основание чл. 45 от ЗЗД. С оглед на извършеното плащане и встъпването
на застрахователя в правата на застрахованото лице срещу застрахователя на причинителя
на вредата, съдът намира, че са налице условията за ангажиране на отговорността на
ответника, съгласно чл. 412 от КЗ.
С оглед на изложеното по-горе съдът приема, че е налице фактическия състав на чл.
412 от КЗ и в полза на ищеца е възникнало право да встъпи в правата на пострадалото лице
до размера на обезщетение на стойност 22 760,69 лв., до който размер претенцията се явява
основателна и доказана. По отношение на претендираните 25 лв. ликвидационни разноски
ищецът не представи доказателства за извършването им съобразно с разпределената
доказателствена тежест по чл. 154 от ГПК, поради което претенцията следва да бъде
отхвърлена. Исковата претенция се явява основателна и доказана до размера от 22 760,69
лв., като за разликата над тази сума до първоначално претендирания размер от 22 785,69 лв.
следва да бъде отхвърлена като недоказана.
За да бъде уважено направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат е необходимо увреденият да е допринесъл чрез поведението си за
настъпване на вредите. Съдът приема, че е в конкретния случай не е налице съпричиняване
на вредоносния резултат по отношение на лицето, управлявало увредения лек автомобил,
доколкото съобразно с разпределената по чл. 154 от ГПК доказателствена тежест,
5
ответникът не доказа съпричиняване на вредоносния резултат. Ето защо възражението като
неоснователно следва да бъде оставено без уважение.
С оглед основателността на претенцията за заплащане на платеното от застрахователя
обезщетение, съдът намира за основателна претенцията за присъждане на лихва за забава по
чл. 86 от ЗЗД. Съдът приема, че правото на регрес е възникнало от датата на плащането, но
длъжникът по него не е в забава от този момент. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение
на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата. В случаите, когато няма определен ден за изпълнение, какъвто е настоящият,
длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора по смисъла на чл. 84, ал. 2
от ЗЗД. Предвид изложеното вземането за лихва върху главницата от 22 760,69 лв. е
основателно, считано от 05.01.2023 г., като на 04.01.2023 г. е изтекъл 30-дневния срок по
смисъла на чл. 412, ал. 3 от КЗ, доколкото ответникът е получил поканата на 05.12.2022 г.
исковата претенция за заплащане на лихва за забава се явява основателна за периодса от
05.01.2023 г. до 16.03.2023 г. На основание чл. 162 от ГПК и при използване на счетоводна
програма, съдът определя размера на обезщетението за забава върху главницата от 22 760,69
лв. в размер на 512,63 лв. Исковата претенция се явява основателна и доказана до размера
от 512,63 лв., като за разликата над тази сума до първоначално претендирания размер от
613,95 лв., както и за периода от 10.12.2022 г. до 04.01.2023 г. претенцията следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Съдът намира за основателно искането за заплащане на законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковата претенция – 17.03.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата, поради което същото следва да бъде уважена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от
ГПК, съдът намира същото за основателно, като съразмерно с уважената част от исковите
претенции в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски
в размер на 5 452,77 лв. от общо направените разноски в размер на 5 482,28 лв., от които:
сумата от 961,43 лв. – платена държавна такса, сумата от 150 лв. – платено възнаграждение
за вещо лице, сумата от 50 лв. – платено възнаграждение за свидетел и сумата от 4 320,85 лв.
– платено адвокатско възнаграждание.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК,
съдът намира същото за основателно, като съразмерно с отхвърлената част от исковите
претенции в тежест на ищеца следва да бъдат възложени направените от ответника разноски
в размер на 1,61 лв. от направените разноски в размер на 300 лв., от които: сумата от 150 лв.
– платено възнаграждение за вещо лице, сумата от 50 лв. –платено възнаграждени еза
свидетел и сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
6
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “..... .............“ АД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „.................., представлявано от изпълнителните директори А.Л. и Р.Д., ДА
ЗАПЛАТИ на ЗЕАД “...............” ЕАД, с ЕИК ................., със седалище и адрес на управление:
гр. София, пл. ”............., представлявано от изпълнителните директори Н.Ч. и И.Г., на
основание чл. 412, ал. 1 и ал. 3 от КЗ, сумата от 22 760,69 лв. /двадесет и две хиляди
седемстотин и шестдесет лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща платеното
застрахователно обезщетение по щета № 470421222218711, сумата от 512,63 лв. /петстотин и
дванадесет лева и шестдесет и три стотинки/ – лихва за забава за периода от 05.01.2023 г. до
16.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на иска – 17.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 от ГПК сумата от 5 452,77 лв. /пет хиляди четиристотин петдесет и два лева и
седемдесет и семед стотинки/, представляваща направени по делото разноски, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за главница за сумата над 22 760,69 лв. до първоначално
претендирания размер от 22 785,69 лв. /двадесет и две хиляди седемстотин осемдесет и пет
лева и шестдесет и девет стотинки/, както и за лихва за забава за сумата над 512,63 лв. до
първоначално претендирания размер от 613,95 лв. /шестстотин и тринадесет лева и
шестдесет и три стотинки/ и за периода от 10.12.2022 г. до 04.01.2023 г.
ОСЪЖДА ЗЕАД “...............” ЕАД, с ЕИК ................., със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. ”............., представлявано от изпълнителните директори Н.Ч. и
И.Г., ДА ЗАПЛАТИ на “..... .............“ АД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „.................., представлявано от изпълнителните директори А.Л. и Р.Д., на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, сумата от 1,61 лв. /един лев и шестесет и една
стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7