Решение по дело №395/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН.

 

Касаторът Т. П. Т. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв.И. от ВТАК, е обжалвал решение №33 от 14.03.20250 година, постановено по АНД №61/2025 година по описа на Горнооряховският районен съд като неправилно.

Поддържа се неправилност поради нарушен закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Оплакванията са за неправилна преценка от страна на районният съд за формалната законосъобразност на процесното пред съда наказателно постановление, както и за неправилно преценка досежно материалната му законосъобразност с оглед несъставомерността на деянието му. Претендира разноски.

Ответникът по касация РДГ - Велико Търново, чрез процесуалния си представител, отрича основателността на жалбата, както в представеният писмен отговор, така и в открито заседание.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление №********** от 20.12.2024 година на ответника по касация, с което на настоящият касатор на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ във връзка с чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба №1/30.01.2012 година за контрола и опазване на горските територии е наложена глоба от 300 лева.

За да постанови този правен резултат, от фактическа страна съдът приема, че на 3.07.2024 година е издадено позволително за сеч №0778368 за отдел 211, подотдел „Г“ за имот с №11750.142.6 в землището на [населено място], община Стражица, като площта е от 0,369 хектара, а очакваният добив е от 8 кубически метра зимен дъб. Определен е срок за сечта от 6.07 до 30.12.2024 година, като същата следвало да се извърши от „[улица]“ ЕООД, а дърветата били маркирани с контролна горска марка с оранжева боя с оглед представеният карнет опис.

Съответно, на 08.08.2024 година в землището на въпросното село и във въпросният имот касаторът, който е лесовъд на частна практика, бил проверен от служители на РДГ – Велико Търново /инспекторите М. Л. Н., П. В. Й. и Н. И. М./, които констатирали, че за периода от началото на сечта до проверката Т. не е изпълнил задълженията си да следи за правилата на сечта, като се извършва сеч само на определените и отбелязани за сеч дървета в имота. Констатирана била сечта на 115 дървета от въпросният дървесен вид. Съставен бил констативен протокол за посочените обстоятелства. Въз основа на същият протокол е издаден и АУАН, в който Т. вписал, несъгласието си. Съответно, издадено е и процесното пред районният съд наказателно постановление. Съдът е посочил, че тази обстановка се установява и потвърждава от показанията на тримата разпитани свидетели, чиито показания са кредитирани.

От правна страна съдът е приел, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни лица в пределите на правомощията им. Приел е, че АУАН е съставен по реда на чл.40, ал.1 от ЗАНН, отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, като е връчен по правилата на чл.43 от ЗАНН. Прието е в решението и, че НП е формално законосъобразно, доколкото отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН.

Съдът е отхвърлил обструкцията на настоящият касатор досежно непълното описание на всички релевантни обстоятелства в НП и АУАН, като е аргументирал, че е посочен точният времеви период на извършване на нарушението, местоизвършването му, субекта на нарушението. Посочено е обстоятелствено в какво се състои изпълнителното деяние и какъв е механизма на извършването му. По този начин според съда описаните обстоятелства недвусмислено описват конкретното неспазване на изискване, вписано в разпоредбата на чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба №1/30.01.2012 година за контрола и опазване на горските територии, като непосочването на конкретната хипотеза на текста не води до нарушаване на правото на защита от една страна, и не обуславя формалната незаконосъобразност на наказателното постановление от друга. Прието е, че са спазени давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, като тези срокове започват да текат от момента на констатирането на незаконосъобразното бездействие.

По същество съдът е приел, че деянието на касатора е съставомерно, доколкото той е адресат на позволителното за сеч за процесния обект в описания по-горе имот, като при констатацията, че са отсечени 67 броя дървета извън посочените в карнет описа към позволителното за сеч, е функция на бездействието на касатора да изпълни нормативните си задължения, които разпоредбата на чл.12б, ал.1, т.5 от посочената наредба му възлага. Всъщност касаторът не е упражнил съответният контрол на случващото се в сечището, което е довело и до съставомерното му деяние по цитирания в постановлението текст на закона.

Нещо повече – съдът е посочил в решението си, че обемът и характерът на правомощията на лесовъда не е свързан с неупражнен контрол върху лицата, извършващи добив на дървесина, а представлява общо задължение, изразяващо се в неупражняване на контролни правомощия върху целия добив, независимо от лицата, които го извършват. Именно за периода на сечта според позволителното за касатора е възникнало задължението да упражнява всеобхватен контрол по добива на дървесината, като неизпълнението на задълженията е установено на 8.08.2024 година. Изложени са и аргументи за наличието на субективният състав на нарушението и за неприложимостта в конкретният случай на чл.28 от ЗАНН.

Решението е правилно постановено.

 

Така изложените от въззивния съд аргументи напълно се приемат и от касационната инстанция, като оплакванията в касационната жалба са неоснователни, тъй като не се оправдават фактически и от гледище на закона.

Съставът на приложената от административно - наказващият орган разпоредба на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ гласи следното: „Наказва се с глоба от 300 [рег. номер]., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което: не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях;“.

Както е видно от нормата, прилагането и има субсидиарен характер /доколкото за съответното деяние не е предвидено по-тежко наказание/, като субект на нарушението е длъжностно лице или лице, което упражнява лесовъдска практика, като извършва изпълнително деяние под формата на действие или бездействие, което изпълнително деяние излиза извън времевите параметри за изпълнение на правомощия или се състои в неизпълнението им, като самите правомощия са възложени или чрез конкретни разпоредби на ЗГ или чрез конкретни разпоредби на подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗГ или общи и индивидуални актове, основани на закона или на подзаконов нормативен акт по прилагането на закона.

В случая се претендира, че изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие и то се състои в неупражняване на контролно правомощие, което е възложено на касатора в качеството му на особен субект - лесовъд на частна практика, от нормата на чл.12б, ал.1, т.5 на Наредбата, на която субекта на нарушението е адресат.

За да е законосъобразно наказателното постановление при така формулирания административнонаказателен състав, следва на първо място да се установи дали е налице за такова претендирано деяние по-тежко наказание, налагано за престъпно деяние, като в случая това не се установява нито се претендира.

Извън това, с оглед спазване на изискването за формална законосъобразност, следва да се констатира дали в НП е изрично посочено особеното качество на субекта на нарушението, коя законова или подзаконова норма или кой акт, респ. предписание подчинява поведението му на разписаните в нея последици, и как именно поведението на субекта на нарушението противоречи на тези законово предвидени последици.

В конкретният случай в наказателното постановление е изрично записано, че в точно определен времеви период /от 06.07.2024 година до 08.08.2024 година/ касаторът не е изпълнил конкретно свое задължение, състоящо се в това да следи за спазване на правилата за сеч в конкретния отдел и подотдел, попадащ в землището на [населено място], за който има издадено позволително за сеч /на което позволително за сеч той е и адресат/, като тези правила представляват извършване на сеч на точно определените като вид и брой /48/ в това позволително дървесни видове, докато в имота са налице отсечени общо 115 броя от дървесния вид зимен дъб. Посоченото поведение е квалифицирано като пряко нарушение на задължение, произтичащо за касатора от разпоредбата на чл.12б, ал.1, т.5 от Наредбата.

При така описаното в обстоятелствената част на постановлението, правилна е преценката на въззивния съд за законосъобразността на наказателното постановление от формална страна. Всъщност следва да се констатира, че няма как да се опишат казуистично или описателно конкретни фактически обстоятелства, които да съставляват формата на неизпълнението на правомощие, като е достатъчно да се отрази резултатът от неупражняването му. Няма как да се изисква да се изпълни с конкретни описателни факти понятието за „следене“ по смисъла на чл.12б, ал.1, т.5 от Наредбата, след като то от една страна няма нормативна дефиниция, и, от друга страна, представлява елемент от правомощие на длъжностните лица по чл.108, ал.2 от ЗГ.

Все в тази връзка следва да се изтъкне, че съдът не е допуснал нарушаване на закона, като не е отменил постановлението заради непосочването на конкретната хипотеза по чл.12б, ал.1, т.5 от Наредбата. Всъщност посочената разпоредба съдържа едно задължение за адресата си, което е уточнено като обхват, а съдържа не различни хипотези, фактическите състави на които разпореждат различни правни последици.

Неоснователно е и оплакването на касатора, което е в смисъл, че нарушението било извършено в определен период, без да се установи дали и преди това не е било извършено такова нарушение. Представените пред касационната инстанция писмени доказателства, установяващи издадените за въпросният отдел и подотдели позволителни за сеч изключват сочмената от касатора възможност.

В случая е безспорно по делото, че при проверка в имота, за който на касатора е издадено позволително за сеч на дървесни видове, посочени в това позволително, в отразения в самото позволително период, е констатирана сеч на дървесният вид зимен дъб от общо 115 броя, при което са налице цели 67 вида отсечени дървета от този дървесен вид, неопределени за сеч. Посоченото е резултат от неспазването на изискването на чл12б, ал.1, т.5 от Наредбата от страна на касатора, както правилно е приел и въззивният съд.

Както е посочено например в решение №109 от 17.08.2020 година на АСВТ, задължението на лицето по чл.108, ал.3 от ЗГ, на което е издадено позволително за сечта, включва всеобхватен контрол и превенция за законосъобразен добив на дървесина за времето от издаването на позволителното до освидетелстването на сечището. Основанието за това се черпи както от нормата на чл108, ал.3 в последната и приложима редакция, така и от разпоредбата на чл.61 от НАРЕДБА № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, според която „До освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и 48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина.“. Извън това, разпоредбата на чл.12б от Наредбата определя правомощията на лесовъдите, включително и за съставяне на констативни протоколи и актове за установяване на нарушения и за сигнализиране на органите на МВР при данни за престъпления /чл.12б, ал.1, т.8 и 9 от този нормативен акт/, при което нормативно за разширени правомощията на лицензираните лесовъди по опазването, стопанисването и ползването на горските територии, за които е налице издадено позволително за сеч. С оглед на тази актуална правна уредба е обоснован извода – аргументиран и във въззивното решение – че съставомерността на констатираното деяние /реализирано чрез бездействие/ се определя от факта на извършване на нерегламентираната сеч в участъка, поверен на лицензирания лесовъд, като е без значение от кого и кога точно в рамките на действието на позволителното е извършена.

Неоснователно е най - сетне и оплакването за неправилното приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН от страна на въззивният съд. В случая са налице сериозни вредни последици от поведението на касатора, което сочи на високата обществена опасност на деянието, която е съобразена от законодателя при формулирането на състава на нарушението.

При този изход на спора на ответника, с оглед направеното искане в отговора на касационната жалба и на основание чл.63д от ЗАНН във връзка с чл.143, ал.3 от АПК на Регионална дирекция по горите – Велико Търново следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лева.

 

Правилното решение следва да се остави в сила.

 

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В С. решение №33 от 14.03.2025 година, постановено по АНД №61/2025 година по описа на Горнооряховският районен съд.

ОСЪЖДА Т. П. Т. от [населено място], [улица], [ЕГН], да заплати на Регионална дирекция по горите – Велико Търново разноски за касационната инстанция в размер от 80 лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.