№ 109
гр. Разград , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20213300500176 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ХЮС. М. ХЮС. чрез пълномощник против Решение
№135/ 25. 03. 2021 г. по гр. д. № 20203330101532/ 2020 г. по описа на РС Разград, в частта,
с която са отхвърлени предявените от него искове за заплащане на трудово възнаграждение
над размера от 1 423, 68 лв. за периода 01. 01. - 26. 06. 20 г., за заплащане на
командировъчни над размера от 1 477, 11 лв. за същия период и обезщетение за забава, като
неоснователни.
Изложени са доводи, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно,
тъй като съдът е постановил решението в отхвърлителната му част в нарушение на
материалния и процесуалния закон.
Депозиран е писмен отговор от въззиваемия, в който се излагат доводи за
неоснователност на въззивната жалба.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и частично допустимо, а жалбата депозирана срещу
него, разгледана по същество се явява основателна.
1
Безспорно е, че въззивникът е бил назначен с трудов договор от 29. 05. 2013 г. на
длъжността „Водач на МПС“ при въззиваемия „Логис транс“ ЕООД. Извършвал превоз на
товари в различни страни от Европейския съюз. Твърди, че от 01. 01. 2020 г. размерът на
трудовото му възнаграждение бил 610 лв., уговорени били командировъчни пари в размер
на 35 евро на ден или 1085 евро на месец. До 26. 06. 2020 г. бил командирован в различни
страни от ЕС. На 26. 06. 2020 г. трудовият договор бил прекратен. За периода 01. 01. до 26.
06. 20 г. въззиваемият изплатил на въззивника сумата 7 335, 56 лв. и останало задължение в
размер на 9 960, 71 лв., както следва: 3 660 лв. трудово възнаграждение за процесния
период, сумата 97, 60 лв. мораторна лихва върху главницата за периода 26. 06. 20 г. до 29.
09. 20 г.; сумата 4 812, 94 лв. , представляваща разликата от дължимата сума за дневни
командировъчни пари за 178 дни за периода 01. 01. 20 г. до 26. 06. 20 г.; сумата 1 487, 77 лв.
, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск; сумата 39, 67 лв.
мораторна лихва върху главницата от 1 487, 77 лв. за периода 26. 06. 20 г. до 29. 09. 20 г. По
делото е изготвено заключение на ССЕ, относно дължимите суми на въззивника по справка
в счетоводната система на въззиваемия. Последният е задължен от съда да представи всички
платежни документи и трудовото досие на въззивника, но такива не са представени.
По молба от 28. 09. 2020 г. , подадена от въззиваемия „Логис транс“ ЕООД с Решение
№ 2/ 15. 01. 2021 г. по т. д. № 64/ 20 г. на ОС Разград е обявена неплатежоспособност на
„Логис транс“ ЕООД с начална дата 31. 12. 2018 г., открито е производство по
несъстоятелност спрямо длъжника. Синдикът е представил пред въззивиня съд Списък на
служебно вписаните и приети вземания на кредиторите на „Логис транс“ ЕООД, възникнали
до датата на откриване на производство по несъстоятелност. Въззивникът ХЮС. М. ХЮС. е
включен в списъка под № 51 с прието вземане общо в размер на 5 206, 15 лв. , включващо
3 729, 04 лв. заплати до 30. 09. 2020 г., командировки към същата дата в размер на 1 477, 11
лв. С Определение № 66/ 18. 06. 2021 г. на съда по несъстоятелността, списъкът е одобрен.
С Разпореждане № 4505-40-527/ 19. 04. 2021 г. на Фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите“ към НОИ на въззивника е допуснато гарантирано вземане към
работодателя в общ размер на 2 451, 88 лв. , включващо неизплатено брутно трудово
възнаграждение от 01. 04. 20 г. до 25. 06. 20 г. в размер на 1 941, 59 лв., парични
обезщетения по чл. 221 и чл. 224 от КТ 1 050, 26 лв. , от които е приспаднат данък по
ЗДДФЛ.
При тези данни съдът приема, че на въззивника се дължат претендираните суми.
Работодателят не е представил трудовото досие, нито пък първичните счетоводни
документи, от които може да бъде установено дължимото и неизплатено трудово
възнаграждение, командировъчни пари за процесния период от време. Въззивникът е
оспорил заключението на ССЕ, изготвено само въз основа на справка от електронната
счетоводна система на работодателя за периода м. април – м. юни 2020 г., с оглед на което
при липсата на други доказателства, оборващи твърденията му за липсата на извършено
плащане, следва на осн. чл. 161 ГПК да се приеме, че фактите са доказани.
2
Исковата молба е подадена преди, а решението по настоящият спор е постановено от
РС след откриване на производството по несъстоятелност спрямо длъжника – работодател.
Според разпоредбата на чл. 637, ал. 1 от ТЗ, след откриване на производство по
несъстоятелност е недопустимо да се образуват нови производства по съдебни и арбитражни
дела с изключение на трудови спорове по парични вземания, каквито са вземанията на
ищеца- въззивник.Следва извода, че трудовите спорове подлежат на разглеждане и след
откриване на производство по несъстоятелност, като дори в чл. 637, ал. 6 от ТЗ изрично е
посочено, че е допустимо да се образуват и нови трудови дела при съществуващо
производство по несъстоятелност. Целта на разпоредбата е ясна - да се осигури възможност
на работника да установи съществуването на вземането си във висящия гражданскоправен
спор, за да бъде то, евентуално, включено в списъка на приетите вземания. При позитивно
решение на съда по трудовия спор и признаване на вземане на работника или служителя, за
неизплатено трудово възнаграждение или обезщетение по КТ от несъстоятелния
работодател, това вземане след издаване на изпълнителен лист, може да бъде предявено в
откритото вече производство по несъстоятелност, като същото на основание чл. 687 ТЗ се
вписва от синдика служебно в списъка на приетите вземания, дори и да е предявено след
изтичането на сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ. В този смисъл е
необосновано възражението на въззиваемия, че се погасяват непредявените от работника
или служителя права в производството по несъстоятелност, доколкото от една страна
законодателят е предвидил изрична възможност тези вземания да се предявят по общия
исков ред, а от друга страна в чл. 687, ал. 1 от ТЗ е уредено задължението на синдика
служебно да впише вземане на работник или служител, произтичащо от трудово
правоотношение, в списъка на приетите вземания. По тези съображения и в съдебната
практика се приема, че по трудови спорове не намира приложение разпоредбата на чл. 739
от ТЗ.
Въззивникът претендира сумата 3 660 лв. трудово възнаграждение за процесния
период. До размера на 1 423, 68 лв. искът е уважен и решението на районния съд е влязло в
сила. За разликата до първоначално предявения размер 2 236, 32 лв. искът е недопустим,
поради липса на правен интерес. С оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК въззивният
съд е длъжен да съобрази и настъпилите след постановяване на обжалваното решение
факти. Вземането е включено в Списък на служебно вписаните и приети вземания на
кредиторите на „Логис транс“ ЕООД, възникнали до датата на откриване на производство
по несъстоятелност под № 51 за заплати - 3 729, 04 лв. Предвид изложеното, обжалваното
решение в същата отхвърлителна част следва да бъде обезсилено и производството по този
иск да бъде прекратено.
Претендирана е сумата 4 812, 94 лв., представляваща разликата от дължимата сума за
дневни командировъчни пари за 178 дни за периода 01. 01. 20 г. до 26. 06. 20 г. и с влязлото
в сила решение в осъдителната част, иска е уважен до размер на 1 477, 11 лв. Отделно от
това, вземане за сума в размер на 1477, 11 лв. е включена в Списъка на служебно вписаните
3
и приети вземания, поради което за тази част от вземането липсва правен интерес от защита
и решението в отхвърлителната му част до размера за сумата 1 477, 11 лв. следва да бъде
обезсилено. За разликата от 1 858, 72 лв. в останалата отхвърлителна част решението следва
да бъде отменено и до този размер иска да бъде уважен.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноските по
съдебното производство пред районния съд в размер на 282, 70 лв. за адвокатско
възнаграждение, пред въззивната инстанция в размер на 550 лв. за адвокатско
възнаграждение или общо 782, 70 лв. разноски за двете инстанции, по сметка на Разградския
районен съд сумата 222, 88 лв. за държавна такса, а по сметка на Разградския окръжен съд
сумата 111, 44 лв. за държавна такса.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №135/ 25. 03. 2021 г. по гр. д. № 20203330101532/ 2020 г. по
описа на РС Разград, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете предявени от ХЮС. М.
ХЮС. против „Логис транс“ ЕООД за заплащане на трудово възнаграждение за периода 01.
01. 2020 г. - 26. 06. 2020 г. над размера от 1423, 68 лв. до първоначално предявения размер
от 3 660 лева и в частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на командировъчни над
размера от 1 477, 11 лв. до размера на 2 954, 22 лв. /за разликата от 1 477, 11 лв./ за периода
01. 01. 2020 г. - 26. 06. 2020 г. , като недопустими поради липса на правен интерес и
прекратява производството в тези части.
ОТМЕНЯ Решение № 135/ 25. 03. 2021 г. по гр. д. № 20203330101532/ 2020 г. по
описа на РС Разград В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от въззивника ХЮС. М.
ХЮС. иск против „Логис транс“ ЕООД за заплащане на командировъчни пари над размера
от 2 954, 22 лева до първоначално предявения размер от 4 812, 94 лева, КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Логис транс“ ЕООД , ЕИК ********* да заплати на ХЮС. М. ХЮС.
сумата 1 858, 72 лв.,представляваща командировъчни пари за периода 01. 01. 2020 г. - 26.
06. 2020 г., ведно със законната лихва, считано от 30. 09. 2020 г. до окончателно изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА „Логис транс“ ЕООД , ЕИК ********* да заплати на ХЮС. М. ХЮС.
сумата общо в размер на 782, 70 лв. разноски по делото за двете инстанции.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА „Логис транс“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на
Разградския районен съд сумата 222, 88 лв. за държавна такса, а по сметка на Разградския
окръжен съд сумата 111, 44 лв. за държавна такса.
4
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5