№ 142
гр. Б., 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Гюлфие Яхова
Диана К. Ангелова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20241200501156 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
адв. И. Н., в качеството си на пълномощник на Д. Д.Т., с ЕГН ********** и
адрес: гр. Б., ул.“Ш.“ № 18, ет. 7, ап.23, против Решение № 479/16.06.2024г.,
постановено по гр.д. № 11/2022г. по описа на Районен съд Б..
Твърди се, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при допуснати нарушения на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Конкретно се сочи, че районният съд е
обсъдил само част от доказателствата по делото – пълномощно, договор за
покупко-продажба, свидетелските показания само на част от свидетелите /св.
М. и св.Н./ и заключението на вещото лице П. И.. Районният съд не е
съобразил заинтересоваността на св. М., тъй като същата нямало как да
свидетелства срещу себе си, сочейки неизгодни за себе си факти, както и че се
е позовал на експертизата на експерта П. И., приемайки същата за неоспорена
от страните, без да извърши справка дали въпросното лице притежава
„сертификат“ за изготвяне на такава експертиза. Сочи се, че съдът не е
обсъдил и редица други обстоятелства като характера и тежестта на клаузата
за неустойка, продажбата на други имоти, начина на осъществяване на
представителната власт, които обстоятелства се съдържали в „необсъдени
като неотносими“ от съда доказателства. Твърди се, че атакуваното решение е
в противоречие с ТР № 5/2014г., ОСГТК, по материалноправния въпрос
между кои лица следва да се установява субективният елемент
1
„споразумяване“. В противоречие с доказателствата по делото съдът е приел,
че продадените по спорната сделка имоти, били запустели, необработваеми,
буренясали, като за тези си доводи се е позовал само на показанията на
свидетелите М. и Н., които били в пълно противоречие с показанията на
останалите свидетели.
Поради изложеното се прави искане за отмяна на атакувания акт и
уважаване на предявения иск. Претендират се разноски за двете съдебни
инстанции.
От въззиваемата страна – К. С. Е., чрез адв. А. Б., е постъпил подробен
писмен отговор по въззивната жалба. Сочи се, че атакуваното решение е
правилно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Районният съд е изложил
мотиви, които дават отговори на всички релевантни обстоятелства. Сочи се, че
липсвало противоречие между показанията на всички свидетели по делото,
тъй като същите установявали напълно различни факти и обстоятелства,
случили се по различно време. По отношение на възраженията, касаещи
компетентността на вещото лице П. И., се излагат твърдения, че същата е
вписана в списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица за съдебния
район на ОС Б.. Съобразно разпоредбата на чл.202 ГПК, РС е обсъдил всяко
едно от заключенията по делото поотделно, съпоставил го с останалите
експертизи, както и с другите доказателства по делото, като подробно и
обосновано е изложил мотиви за причините, поради които не кредитира една
част от експертизите, а възприема друга част от тях. От представените
писмени доказателства се установявало, че договори за отдаване на имоти под
аренда изобщо не са вписвани. Сочи се, че са правилни изводите на съда за
това, че ищецът не само не установил наличието на визираните от ВКС
предпоставки за уважаване на иска по чл. 40 ЗЗД, а същите били изцяло
опровергани. Доказателствата по спора категорично опровергавали доводите,
че ищецът бил в неизвестност за съдържанието на пълномощното, въз основа
на което е изповядана процесната сделка. Твърденията в исковата молба,
касаещи разпореждания с други имоти, нямали отношение към спорната
сделка, поради което правилно не са взети предвид. От свидетелските
показания се установявало, че между страните по делото е имало прекрасни
отношения, О. Т. се грижил финансово за родителите си, което обосновавало и
пълните права, които са били дадени от упълномощителя в полза на сина му,
да се разпорежда с всичко притежавано от него. От свидетелските показания
се установявало по категоричен начин, че ищецът е знаел за сделките, вкл. за
спорната такава. Показанията на св. К.С. правилно не били кредитирани от
съда, тъй като тя изрично заявила, че от 2010 г. до 2019 г. не се е виждала и не
разговаряла с ищеца, поради което нямала преки и непосредствени
впечатления за знанието му за сделката. В случая нямало нито едно пряко или
косвено обстоятелство, което да сочи, че към момента на подписване на
сделката страните са договаряли сключване на договора във вреда на
упълномощителя. Сочи се, че учредената от ищеца представителна власт била
изключително широка, което на самостоятелно основание изключвало
твърдяното увреждане на продавача. С действията си по приподписване и
2
презаверка на декларации към спорното пълномощно от 2016г., сочело
желание от страна на Д. Т. правата по пълномощното да бъдат осъществени от
упълномощения. Липса на увреждане на упълномощителя сочел и факта, че в
полза на прехвърлителя е запазено правото на ползване на прехвърлените
имоти - безвъзмездно и безсрочно, до смъртта на продавача. По отношение на
неустойката, същата била уговорена във връзка с невярност на декларирани
обстоятелства за липса на пречки за прехвърляне на имота и последицата от
тях за отстраняване на купувача на имотите, поради което размерът на същата
не би могъл да обоснове недействителност на сделката. Отделно от това, ако
се обяви за нищожна клаузата за неустойка, това нямало да води до
нищожност на целия договор. Ищецът не оспорвал правото и възможността
имотите да се прехвърлят на ответника, а се касаело само за промяна в
намеренията относно броят на имотите, която промяна нямала отношение към
настоящия спор, тъй като е след датата на продажбата и не водела до
недействителността й. Навежда се, че сговора за увреждане следва да е
осъществен между упълномощеното лице и купувача, но последният е бил
непълнолетен към този момент и не е могъл да формира воля нито пък да
договаря пряко с упълномощеното лице. В същия не е могло да има и знание
за увреждане, което е основна предпоставка за уважаване на иска по чл. 40
ЗЗД. Сочи се, че продажната цена като величина, не е единственият критерий
за увреждане и не всяко разминаване на договорената по данъчната оценка
цена и реалната стойност на имотите предоставя извод за сговаряне във вреда
на представлявания, тъй като в случая се касаело за имоти които не са в добро
стопанско състояние, и към които нямало интерес както за обработването им,
така и за продажбата им. Тези изводи се подкрепяли и от показанията на
свидетелите.
Сочи се, че атакуваното решение е правилно и обосновано, постановено
при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Прави се искане за
неговото потвърждаване. Претендират се разноски за настоящата съдебна
инстанция.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, следното:
Районен съд Б. е сезиран с иск по 40 ЗЗД, предявен от ищеца Д. В. Т.
срещу ответника К. С. Е.. В исковата молба ищецът сочи, че бил собственик
на пет поземлени имота в землището на село Л.. За управление на имотите
ищецът снабдил сина си – О. Т. с пълномощно, чието съдържание не било
известно на пълномощника. О. Т. починал на 02.10.2019г., като след неговата
смърт ищецът разбрал, че имотите са продадени от пълномощника О. Т. на
неговия син – ответника по делото К. Е.. По същия начин постъпил и с други
имоти, притежавани от ищеца и неговата съпруга. Ищецът сочи, че покупко-
продажбата е недействителна, тъй като го уврежда, доколкото имотите са
продадени на много ниска цена, под пазарната, която цена продавачът не е
получил, както и че е уговорена неустойка при съдебна евикция в
десетократен размер от продажната цена. Прави искане по реда на чл. 40 ЗЗД
покупко-продажбата да бъде обявена за недействителна.
3
Районният съд е отхвърлил иска, приемайки, че атакуваната сделка не е
недействителна, като не са налице предпоставките на чл. 40 ЗЗД.
Пред първата инстанция са ангажирани писмени и гласни доказателства,
изслушани са три експертизи – две единични и една тройна. От същите се
установява следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, че О. Т., починал на 02.10.2019г., е биологичен
баща на ответника К. Е.. Не е спорно и това, че от около 20 години О. Т. е
живеел на семейни начала със С. Е., която е майка на ответника. Ищецът Д. Т.
е баща на покойния О. Т.. Не е спорно, че приживе О. Т. се е грижил изцяло за
своите родители, като той е единственият им син.
Не е спорно и това, че ищецът Д. Т. е притежавал по наследство
процесните имоти, представляващи както следва: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ************, находящ се в землището на с. Л., общ. Б., по
КККР одобрени със заповед № РД-18-143 от 13.03.2019 г, на ИД на АГКК, с
адрес на имота: с. Л., местност „П.”, с площ от 1 400 кв.м. с трайно
предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване -
нива, категория на 33 земята при неполивни условия: 7 /седма/, номер по
предходен план 056004, при съседи на имота: имоти е идентификатори:
68792.56.10; 68792. 56.18; 68792. 249.756 и 68792. 56.3, който имот по
документ за собственост представлява нива от 1.400 дка, 7 категория,
съставляваща имот № 056004, по картата на землището на с. Л., находяща се в
местността „П.”, при съседи на имота: имот № 000756 — местен път на с. Л.;
имот № 056003 - нива на община ползвател; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68792.267.2, находящ се в землището на с. Л., общ. Б., по
КККР одобрени със заповед № РД-18-143 от 13.03.2019 г, на ИД на АГКК, с
адрес на имота: с. Л., местност „П.”, е площ от 1003 кв.м. с трайно
предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване -
нива, категория на земята при неполивни условия: 7 /седма/, номер по
предходен план 267002, при съседи на имота: имоти с идентификатори: 68792.
267.1; 68792. 267.931; 68792. 267.3 и 68792. 267.934, който имот по документ
за собственост представлява нива от 1.003 дка, 7 категория, съставляваща
имот № 267002, по плана за земеразделяне с. Л., находяща се в местността
„П.”, в землището на с. Л., при граници на имота: имот № 267001- нива на
общински поземлен фонд; имот № 000934 - дере на кметство с. Л.; имот №
000931 - полски път на кметство с. Л. и имот № 267003 - нива на н-ци на К.М.
Т.; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68792. 216.16, находящ се в
землището на с. Л., общ. Б., по КККР одобрени със заповед № РД-18-143 от
13.03.2019 г, на ИД на АГКК, е адрес на имота: е. Л., местност „Г.”, с площ от
1 393 кв.м. с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на
трайно ползване - нива, категория на земята при неполивни условия: 6
/шеста/, номер по предходен план 216016, при съседи на имота: имоти с
идентификатори: 68792. 216.17; 68792. 216.60; 68792. 216.15; 68791.216.10 и
68792.216.9, който имот по документ за собственост представлява нива от
1.393 дка, 6 категория, находяща се в местността „Г.” в землището на с. Л.,
общ. Б., съставляваща имот № 216016, по плана за земеразделяне, при граници
на имота: имот № 216009 - нива на н-ци на С.М. Т.а; имот № 216010 - нива на
4
н-ци на С.С.В.; имот № 216015 - нива на н-ци на П.С. Т.; имот № 216060 -
полски път на кметство с. Л.; имот № 216017 - нива на К.И.М.; ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 68792. 251.56, находящ се в землището на е. Л., общ.
Б., по КККР одобрени със заповед № РД-18-143 от 13.03.2019 г, на ИД на
АГКК, с адрес на имота: е. Л., местност „А.Д.”, с площ от 1 000 кв.м. с трайно
предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване -
нива, категория на земята при неполивни условия: 7 /седма/, номер по
предходен план 251056, при съседи на имота: имоти с идентификатори:
68792.251.142; 68792.251.690; 68792.251.55 и 68792.251.54, който имот по
документ за собственост представлява нива от 1.000 дка, 7 категория,
находяща се в местността „А.Д.”, в землището на с. Л., общ. Б., съставляваща
имот № 251056, по плана за земеразделяне при граници на имота: имот №
2510055 - нива на И.К.Д.; имот № 251054 - нива на н-ците на К.Г.И.; имот №
251142 - полски път на кметство с. Л.; имот № 000690 - полски път на
кметство с. Л.; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ е идентификатор 68792. 225.45, находящ
се в землището на е. Л., общ. Б., по КККР одобрени със заповед № РД-18-143
от 13.03.2019 г, на ИД на АГКК, с адрес на имота: с. Л., местност „С.Л.”, с
площ от 302 кв.м. с трайно предназначение на територията - земеделска, с
начин на трайно ползване - ливада, категория на земята при неполивни
условия: 4 /четвърта/, номер по предходен план 225045, при съседи на имота:
имоти е идентификатори: 68792. 225.144; 68792. 225.44; 68792. 225.38 и
68792.225.46, който имот по документ за собственост представлява ливада от
0.302 дка, 4 категория, находяща се в местността „С.Л.”, в землището на с. Л.,
общ. Б., съставляваща имот № 225045, по плана за земеразделяне при граници
на имота: имот № 225045 - ливада на н-ците Д.М. Т.; имот № 225038 - ливада
на н-ците на Л.Г.Г.; имот № 225046 - ливада на н-ците на П.С. Т.; имот №
225144 - полски път на кметство с. Л..
Като доказателство по делото е представено писмено пълномощно, с
нотариална заверка на подписите от дата 19.04.2016г., видно от което ищецът
Д. Т. упълномощава сина си О. Т. от негово име и за негова сметка да продава
при условия каквито договори на трети лица или при условие на договаряне
сам със себе си при цена и условия каквито прецени за добре, както и да
дарява на когото прецени за добре или при условията на догаряне сам със себе
си на процесните недвижими имоти, както и на идеални части от други имоти.
Посочено е, че пълномощното е безсрочно.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **,
том I, рег. № ******, дело № ******/07.05.2019г. и с оглед на издаденото
пълномощно О. Т. продал на сина си К. Е. /по това време малолетен/,
действащ чрез своята майка С. Е., процесните пет недвижими имота,
находящи се в землището на село Л. за сумата от 1000 лв. В нотариалния акт е
посочено, че сумата е заплатена изцяло на продавача от законния
представител на купувача преди деня на сключване на сделката. Посочено е,
че данъчната оценка на имотите е общо 391,44 лв. В нотариалния акт е
отразено, че продавачът запазва безвъзмездно и безсрочно правото си на
ползване на върху продаваните имоти до края на живота си съвместено с
купувача. Посочено е, че при съдебно отстраняване /евикция/ по вина на
5
продавача, последният дължи неустойка в десетократен размер на продажната
цена.
По делото са ангажирани гласни доказателства и от двете спорещи
страни.
Свидетелят С.С. – брата на ищеца посочва, че брат му имал имоти в с.
Л., които се давали под аренда.
Св. Н.Г. – първи братовчед на ищеца, посочва, че Д. има наследствени
имоти в с. Л.. Д. не е споделял, че има намерение да продава имотите.
Посочва, че отношенията между бащата Д. и сина О. били близки, като на
баща и син.
Св. К.С., бивша снаха на ищеца и бивша съпруга на пълномощника О. Т.
посочва, че имотите на бившия й свекър се отдавали под аренда, след смъртта
на О. тя и ищецът разбрали, че имотите са продадени на К., дете на С. и О.,
които са в съжителство от много години. С ищеца и неговата съпруга
свидетелката няма контакт от 2010г. От децата си разбрала за продажба на
имотите, а децата казали и на бившите й свекър и свекърва. Единствено О. е
полагал грижи за родителите си.
Св. К. М. – Н., изповядала процесната сделка и заверила нотариалното
пълномощно за разпореждане с имотите посочва, че познава Д. и покойния О.,
които са нейни дългогодишни клиенти. Многократно родителите на О. са
заверявали пълномощни за сина им, който движил всичките им дела.
Заверявали са и декларации при продажбите. При заверка на пълномощното са
били разяснявани всички неща на пълномощниците, думите на Д. били, че
всичко е на О. и да прави каквото иска, дава му пълни права за това. О. не е
намерил веднага купувачи за имотите в с. Л., след това били продадени на
сина му К.. След смъртта на О. работата между Н.а, Д. и неговата съпруга
продължила с помощта на С. Е., която те упълномощавали да се грижи за
техните работи. Отношенията между родителите и сина приживе били
прекрасни, след смъртта му са споделяли, че за тях животът е свършил.
Св. Б. Н., без родство посочва, че съдействал на страните при продажба
на имоти на Д., вкл. на имотите в с. Л.. Провеждани са разговори за продажна
на тези имоти в присъствието на родителите на О.. Имотите в Л. не попадали в
зона, позволяваща строителство и затова били неатрактивни за клиенти. О.
искал да ги продава, но нямало купувачи.
Пред районния съд са изслушани три експертизи – две единични и една
тройна.
Единичната експертиза, изготвена от вещото лице С.К. посочва, че
пазарната стойност на имотите е малко над 15 000 лв., вещото лице П. И.
посочва, че пазарната стойност към датата на изповядване на сделката, която
се атакува е малко над 1000 лв. Вещите лица по тройната експертиза посочват,
че пазарната стойност на имотите към релевантния момент е 13 668 лв., а
правото на ползване е 1013 лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
6
Предявеният иск е по чл. 40 ЗЗД. С исковата молба е направено искане
разпоредителната сделка, обективирана в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № **, том I, рег. № ******, дело №
******/07.05.2019г., да бъде обявена за недействителна, тъй като е сключена
във вреда на представлявания – ищеца Д. Т..
Съгласно Тълкувателно решение № 5/12.12.2016г. на ВКС по т.д. №
5/2014г. ОСГТК фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 40
ЗЗД се състои от два елемента. Първият е обективен - договорът сключен
от/чрез представителя и насрещната страна по него /третото лице/, да е във
вреда, т. е да уврежда представлявания. Следва да е налице обективно
увреждане на интересите на представлявания, което да не е незначително.
Вторият елемент е субективният елемент /споразумяване/ между
представителя и насрещната страна по договора /третото лице/ за увреждането
на представлявания. Следва да е налице недобросъвестност на договарящите
страни, т.е и двамата да занаят, че сключеният договор обективно уврежда
представлявания. И двата елемента следва да са доказани от представлявания,
за да се приеме предявеният иск по чл. 40 ЗЗД за основателен.
Настоящата съдебна инстанция намира, че по делото не се установиха
при условията на пълно и главно доказване елементите на фактическия състав
на недействителността по чл. 40 ЗЗД.
В исковата молба е посочено, че упълномощеният е увреден за това, че
петте имота са продадени на цена, която е доста под пазарната. По делото се
установи, че имотите са продадени за сумата от 1000 лв., при данъчна оценка
391,44 лв. Установи се, че пазарната им цена към датата на сделката – 2019г., е
била 13 669 лв., в каквато насока е тройната съдебно техническа експертиза,
приета пред районния съд. Действително имотите са продадени на цена, която
е много под действителната им пазарна стойност. Това обаче не е
единственият критерий, за да се приемем, че е налице увреждане, като следва
да се вземат предвид и съобразят всички останали обстоятелства. Видно от
волеизявлението на упълномощителя Д. Т., материализирано в писмено
пълномощно с нотариална заверка на подписите от дата 19.04.2016г. на
пълномощника О. Т. /единствен син на упълномощителя/ е предоставен
възможно най-голям обем представителна власт. Липсват ограничения по
отношение вида на разпоредителната сделка – овластяването включва освен
възмездни и безвъзмездни сделки /дарение/, липсва ограничение по
отношение на съконтрахентите – не са посочени лица, които да не могат да
придобиват имоти, липсват ограничени по отношение договарянето на
цената, както и условията на сделките. Обстоятелството, че пълномощникът
О. Т. е овластен да се разпорежда безвъзмездно със собствените на баща си
земеделски имоти чрез дарение, сочи че упълномощителят Д. Т. е бил съгласен
да не получи никаква насрещна престация. След като ищецът е бил съгласен
имуществото му да бъде отчуждено безвъзмездно /чрез дарение/
получаването на каквато и да било цена от продажбата му е повече от
очакваното и не може да обоснове твърдяното увреждане.
Следва да се отчете обстоятелството, че имотите все пак са продадени на
цена /1000 лв./, която макар и да не е близка до пазарната, е по-висока от
7
сбора на данъчните оценки /391,44 лв./. Често срещана практика е имотите да
се продават на цени равни на данъчна оценка или малко повече, особено
когато се касае за сделки между близки родственици, доколкото по този начин
се спестяват нотариални такси и е очевиден материалният интерес на
страните по сделката да я сключат на по-ниска от пазарната цена. В случая не
без значение е и обстоятелство, че имотите са продадени на малолетния К. Е.,
за който се твърди, че е биологичен син на пълномощника и внук на
упълномощителя. Съвсем нормално е при сделка между близки лица, както е в
случая, да се прехвърлят имоти на по - ниска стойност.
Увреждане не е налице и доколкото при продажбата е уговорено
продавачът Д. Т. да запази за себе си безвъзмездно и безсрочно правото си на
ползване върху продадените имоти до края на живота си. Освен това по
делото се установи, че други кандидат купувачи за процесните земи не са
проявявали интерес. В тази насока са показанията на св. М. и св. Н., т.е не е
имало интерес за продажбата на тези земи, при което да се приеме, че
упълномощителят е имал възможност да продаде земите на друг купувач при
по - изгодни за собственика условия, но въпреки това е предпочел да сключи
процесната сделка.
Самият ищец в свое писмено становище по делото /лист 439/ сам
признава, че сделката не го уврежда, доколкото сочи, че не е завел делото
поради материален интерес, а поради нанесена обида за това, че продажбата е
извършена без негово знание. Посочил е, че желае да си върне имотите, за да
може той да ги даде на внуците си, вкл. на ответника Е.. Причината поради
която иска да върне имотите си е ирелевантна за настоящия процес. Това, че
не е знаел какво е точното съдържание на пълномощното са възражения, които
нямат отношение към недействителността по чл. 40 ЗЗД. При положение, че се
твърди грешка или измама при упълномощаването редът за защита е друг. За
пълнота следва да се посочи, че по делото не беше доказано
упълномощителят да не е бил наясно, че упълномощава сина си за
разпореждане с имотите. Разпитаният Н. посочи, че волята на Д. Т. е била
ясна, той е бил наясно, че упълномощава сина си да се разпорежда с имотите и
многократно е заявявал, че всичко е негово /на О./. Освен това
упълномощителят е подписвал и декларации, необходими при продажната на
имотите. Св. Н. също посочи, че пред ищеца е повдиган въпросът за продажба
на имотите и той не е имал нищо против. Следва да се отбележи и това, че с
процесното пълномощно е продаден и друг имот, съсобствен между Д. и М.
Т.и на трето лице – Н.М. /апартамент в гр. Б. на бул. Св. св. К.М./, на цена
близка до данъчната оценка, но няма данни тази сделка да е атакувана с
твърдения за увреждане, респ. с твърдения, че упълномощителят не е бил
наясно, че упълномощава сина си за разпореждане със собствените му имоти.
Дали упълномощителят собственик е получил цената от процесната
продажба също не касае въпроса за недействителността по чл. 40 ЗЗД. Следва
да се отбележи, че неотчитането на пълномощника пред упълномощителя е
въпрос на уреждане на облигационни сметки между тях. Освен това в
нотариалния акт е посочено, че продажната цена е заплатена на продавача ден
преди изповядване на сделката.
8
Соченото в исковата молба, че е уговорена неустойка в изключително
висок размер няма отношение към недействителността, доколкото тази
неустойка е дължима при съдебна евикция, по вина на продавача – ако не
притежава правото на собственост, ако има сключени други предварителни
договори, договори за наем, договори за аренда, ако има вещни тежести и
възбрани, ако не владее имотите.
По делото липсват доказателства да е налице и вторият елемент на
фактическият състав по чл. 40 ЗЗД - /споразумяване/ между представлявания и
насрещната страна по договора /третото лице/ за увреждането на
представлявания. По делото не се събраха каквото и да било доказателства за
това да е налице недобросъвестност на договарящите страни –
упълномощителя О. Т. и законния предявител на купувача С. Е., които са
знаели, че сключеният договор обективно уврежда представлявания Д. Т..
Това, че упълномощителят е биологичен баща на купувача не води до извод за
наличие на сговаряне, което подлежи на пълно доказване, тъй като нормата на
чл. 40 ЗЗД не е предвидена презумпция за знание.
Твърдяното във въззивната жалба за това, че има и други три сделки,
чрез които по аналогичен случай са продавани имоти на ответника по делото е
ирелевантно за настоящия процес, доколкото се касае за разпореждане с други
имоти, в които упълномощители са и други лица /М. Т.а/. Освен това тези
имоти са върнати в патримониума на упълномощителите, респ. на
предишните им собственици и К. Е. не притежава собственост върху тях.
Единствените имоти, които са му останали са процесните, прехвърлени по
волята на покойния О. Т..
Неоснователни са оплакванията в жалбата за това, че съдът е кредитирал
само част от показанията на свидетелите. Всички свидетели дават показания
за различни обстоятелства, поради което и няма как да е налице противоречие
между тях. Обстоятелствата дали нивите са обработват или не, дали са
запустели и обрасли с растителност, дали са дадени под аренда, ако да кой
получава добивите от това, са ирелевантни за настоящия процес.
С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че предявеният иск
по чл. 40 ЗЗД е неоснователен и недоказан и като такъв правилно е бил
отхвърлен от районния съд. Ето защо атакуваното съдебно решение ще следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора – неоснователност на въззивната жалба, ще
следва жалбоподателят Д. Т. да заплати на въззиваемия К. Е. сторените
разноски пред настоящата въззивна съдебна инстанция в размер на 1000 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивира така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 479/16.06.2024г., постановено по гр.д. №
11/2022г. по описа на Районен съд Б..
9
ОСЪЖДА Д. В. Т., ЕГН ********** Б., ул. „Ш.” № 18, ет. 7, ап. 23, да
заплати на К. С. Е., ЕГН **********, с постоянен адрес Б., ул. „Д-р Х.Т.” №
19, ет. 4, aп. 1 сторените пред въззивната инстанция разноски в размер на 1000
лв. (хиляда лева), представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10