МОТИВИ:
Подсъдимият Р.И.И., ЕГН ********** е предаден на съда з престъпление по чл. 343
ал. 1 б.“в“ във връзка с чл. 342 ал. 1 предл. 3 от НК, затова че на 12.01.2019
г. около 07.00 часа на околовръстен път II-35 при км 44+800/пътя Плевен-
Троян/ в землището на гр. Ловеч, движейки се в посока гр. Троян при управление
на лек автомобил „Ситроен Ц5“, с рег. № ********, негова собственост нарушил
правилата за движение - чл. 20 ал. 2 , изречение 2 от ЗДП –въпреки задължените
си като водач на лек автомобил „Ситроен Ц 5“, регистрационен номер ******** да
намали скоростта и в случай на необходимост да спре при възникване опасност за
движението – наличие на пешеходец на пътното платно, не спрял и по
непредпазливост причинил смъртта на П.Р.Х., ЕГН **********, б.ж. на гр. ******.
В съдебно заседание наследниците на П.Р.Х., бяха
конституирани като частни обвинители в процеса.
Представителят на прокуратурата в съдебно заседание поддържа
обвинението, така както е повдигнато с обвинителния акт и моли настоящата
инстанция да признае подсъдимият И. да бъде признат за виновен да е извършил
престъплението по чл. 343 ал. 1 б. „в“ във връзка с чл. 342 ал. 1 предл. 3 от НК. Счита ,че от събраните както на досъдебното производство, така и на
съдебното следствие доказателства се е установила фактическа обстановка,
такава, каквато е описана в обвинителния акт. Сочи, че от назначената и
изслушана в съдебно заседание комплексна автотехническа експертиза най
благоприятният вариант за подсъдимия, който следва да се приеме, че същият е
управлявал МПС със скорост от 70, 1 км/ч. Излага, че приема, че подсъдимият се
е движел с къси светлини, които са осветявали между 50-55 метра пред автомобила, 50 метра за
левия фар и 55 метра за десния фар, при което в момента в който подсъдимият е
реагирал и предприел спасителна маневра до мястото на удара с пешеходеца
разстоянието е било 35 метра, а опасната зона за спиране е била 65,5 метра. По отношение на информацията, която се
установява от справката издавена от Областно пътно управление –Ловеч, че в
района на местопроизшествието е имало временна организация на движението счита,
че същата само установява ,че би трябвало да има на пътя знаци, като никъде в
кориците на делото няма упоменат такъв знак, а такива не се виждат и на
фотоалбума. Сочи, че такъв ограничителен знак 40 км/ч се вижда на входа на
тунела посока Плевен. Счита, че с действията си подсъдимият е нарушил
разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от ЗДП, като удара е настъпил между 2,9 метра до
три метра наляво от десния край на платното за движение в посока Троян. Приема,
че пострадалия Х. с поведението като участник в движението е нарушил
разпоредбата на чл. 108 ал. 1 от ЗДП. По изложените съображения моли настоящата инстанция да признае
подсъдимия за виновен и да му наложи наказание от две години лишаване от
свобода ,чието изпълнение да отложи за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Моли на
основание чл. 343 г от НК съдът да лиши подсъдимият от право да управлява МПС
за срок от една година от датата на отнемане на свидетелството за
правоуправление. Вещественото доказателство – лекият автомобил, след влизане на
съдебния акт в сила следва да бъде върнат на подсъдимия И..
Защитникът на подсъдимият в съдебно заседание посочва, че не
е съгласна с твърдяното от представителя на обвинението в пледоарията му, че
пострадалият се е движил попътно, а именно от дясната страна, което е видно от
двата варианта, по които са правени изчисленията от тройната автотехническа експертиза.
Счита, че тази хипотеза не се е потвърдила от нито едно от събраните
доказателства. Изтъква, че с оглед на
показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия опасността е възникнала
отляво на дясно. Сочи, че нито по време на досъдебното производство, нито в
съдебно заседание се е установило по безспорен начин скоростта на движение на
лекия автомобил, скоростта на движение на пешеходеца, като не е бил изследван и
ъгъла от който пешеходеца е пресичал двете платна за движение, където е
настъпило ПТП. Сочи, че в тази връзка комплексната автотехническа експертиза е
направила изчисленията си в три варианта, а именно – при нормален ход на
пешеходеца, при бърза ход на същия и при
спокойно ходене. Излага, с оглед на
обстоятелството, че представителя на прокуратурата приема най-благоприятното за
подзащитният й, а именно, че същият се е движел със скорост от 70,1 км/ч, като
при тази скорост на него са му били необходими 56,9 метра, за да спре лекия
автомобил. Излага, че в същото време тази експертиза приема, че ако подсъдимият
се е движел на къси светлини, то на последният са му били необходими 50 метра ,
за да възприеме движещия се или появяващия се пешеходец, за да може да
реагира. При тези факти сочи, че
подзащитният й е следвало да предприеме спиране, преди да е възникнала опасност
за движението, а именно преди обективно той да е могъл да възприеме движещия се
пешеходец. Сочи, че в обвинителния акт не са разграничени двете хипотези на чл.
20 ал. 2 от ЗДП. Излага, че в конкретния
казус не е установено имало ли е ограничение и каква е била максимално
допустимата скорост по чл. 21 от ЗДП. С оглед на това счита ,че следва да се
приеме, че същата за обходния околовръстен път е била 80 км/ч. По изложените съображения приема, че подзащитният й не се е поставил в
невъзможност да предотврати удара с пешеходеца, защото не са се установили
неблагоприятни фактори, които да са предоставили необходимост от управление с
по-ниска скорост, а именно с 40 км/ч. С
оглед на това счита, че липсват доказателства за нарушение на чл. 20 ал. 2 от
ЗДП и моли настоящата инстанция да
постанови оправдателна присъда Алтернативно прави искане, ако съдът признае подзащитният й за виновен, то при
постановяване на съдебния акт да отчете чистото му съдебно минало ,
процесуалното му поведение, както и неправомерното и противоправно поведение на
пострадалия Х. и да му наложи наказание
към минимума , който е две години лишаване от свобода, като отложи изпълнението
на наложеното наказание за срок от три години.
Подсъдимият И. в съдебно заседание посочва ,че в момента в
който се е движел пешеходеца не е бил в неговото полезрение на пътя. Същият
изведнъж е навлязъл в осветената част на фаровете, като е предприел
необходимото за да избегне удара и да не причини инцидента. Моли да бъде
оправдан, тъй като не се счита за виновен за станалото ПТП.
От събраните по делото гласни доказателства – показанията на
разпитаните свидетели Б.И., Л.К., П.Т., С.Д.,
Ц. Боев, заключението на вещите лица по изготвената по делото
съдебно-медицинска експертиза, автотехническа и тройна комплексна
автотехническа и медицинска експертизи,
писмени такива, съдът прием за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И. живеел в гр. Плевен, заедно със семейството
си. Притежавал свидетелство за правоуправление на МПС № *********/08.02.2012 г., категории „В, М и
АМ“ и лек автомобил марка „Ситроен Ц5“, с регистрационен номер ********.
Пострадалият П.Р.Х. ***. Бил вдовец. Наскоро бил започнал работа като сътрудник
охрана във фирма „БАТ Секюрити“ ЕООД, която охранявала обект ,намиращ се след
тунела посока- гр. Троян . Същият
следвало да бъде на работа за времето от 08.00 часа до 20.00 часа на 12.01.2019
г.
На същата дата подсъдимият И. рано сутринта тръгнал от гр.
Плевен за с. Борима, област Ловешка на лов. Пътувал с посочения по-горе лек
автомобил като се движел от гр. Плевен в посока гр. Троян. Преди 07.00 часа се
намирал на Околовръстен път II
–
35 в землището на гр. Ловеч, като целият участък от км 43+000 до 44+000 подадал
в обект „Път II-35
„Плевен – Ловеч – Троян – Кърнаре“, включващ от км 37+393 до км 46+105, където ежедневно се извършвали строително-ремонтни
работи. На 12.01.2019 г. в пътния участък от км 43+000 до 44+000 до 07.00 часа
не се извършвали такива/ справка, изготвена от Областно пътно управление –
Ловеч, л.40 от ДП/. Освен това максимално допустимата скорост в двете посоки на
движение при км 43+800 на посочения по- горе път – обходен път Ловеч – Троян,
по който се движел с лекия автомобил
подсъдимият на 12.01.2019 г. до 07.00 часа била 40 км/ч , съгласно въведеното
ограничение с пътни знаци В26 „Забранено е движението със скорост по-висока от означената - 40 км/ч, в комбинация с пътен знак А23
„Участък от пътя в ремонт“.
Синоптичната обстановка, съгласно приложената на л. 34 от
досъдебното производство справка, при км 43+800 на 12.01.2019 г. до 07.00 часа
била с температура минимална достигаща -
6,4 градуса, с слаб вятър, преобладаващ от запад – югозапад, с много добра
видимост , без регистрирани валежи, снежна покривка, плътен мокър сняг от 6 см.
В процеса на движение подсъдимият, управлявайки лекия
автомобил на къси светлини, със скорост в рамките на 70,1-72,9 км/ ч, в левия
край на дясната пътна лента на пътното платно в посока гр. Троян и излизайки от
тунела, който се намирал в този пътен участък , на“ около 100 метра пред него изведнъж
изскочи някаква фигура, която в началото беше неясна за мене и попадайки във
фаровете ми „ /обяснения на подсъдимия дадени на л. 253 от съдебното
производство/ възприел пешеходец с гръб към него, намиращ се в неговата лента
за движение, като се движел в същата посока. И. се опитал да избегне удара,
като първоначално променил посоката на движение наляво, с оглед да го заобиколи, предприел и спиране, но въпреки това но не
успял да предотврати съприкосновението с пешеходеца, при което се осъществил
контакт между него и пострадалия Х., като началния такъв за пешеходеца бил в
задната страна на дясната му подбедрица, като десния крак бил изнесен назад и
последвал удар, а за лекия автомобил в
зоната на предна дясна част на същия, десен калник и дясна страна на предно
стъкло. При това съприкосновение се получило счупване на двете кости на
подбедрицата, тялото на Христво било изхвърлено над предния капак с относителни
приплъзвания по десния калник и капака, като е последвал удар в областта на
гърба и в зоната на предното стъкло и
дясната чистачка на автомобила. След
това последвало приплъзване на тялото над преден десен ъгъл на тавана на автомобила. Положението на тялото на пострадалия спрямо
лекия автомобил, а именно с гръб към него
в момента на съприкосновението между тях, се установява от начина на
отлагане на уврежданията на автомобила и разположението им, а именно отлагане с
нулево, до минимално относително изместване на тялото на пострадалия от дясно на ляво за автомобила , при
относително надлъжно изместване на тялото от пред – назад за купето. След
удара тялото на пострадалия Х. се е
установило на пътното платно, като мястото на удара надлъжно е на разстояние
1,4 -3,6 метра след приетия ориентир,а
напречно на пътното платно на разстояние от 3,0-2,9 метра наляво от
десния край на платното за движение в приетата посока на движение при огледа –
гр. Плевен – гр. Троян.
След установяване на лекия автомобил от ляво на
разделителната линия на двете пътни ленти, леко косо с отклонение на предната
част на дясно, подсъдимият И. излязъл от
него.
От приложеното писмо на л. 258 от делото е видно , че в ОДЧ
на МВР Ловеч в 06.58 ч. в дежурна оперативна част е получена сигнал за „блъснат
пешеходец“. С оглед на това на мястото на произшествието пристигнали
свидетелите С.Д. и Ц.Б., служители на
пътна полиция при ОД на МВР – Ловеч, а след това свидетелите И.
и К., както и екип на „Спешна помощ“. Била установена самоличността на
пострадалия а именно П.Р.Х.. Пристигналия медицински екип установил смъртта му.
От заключението на вещото лице по съдебно- медицинската
експертиза се установява, че в резултат на ПТП Х. е получил охлузване на
носната пирамида и счупване на носните костици, охлузвания в областта на гърба,
патологична подвижност и счупване на костите на дясната подбедрица, субдурален
хематом на малкия мозък, счупване на гръбначни стълб и прекъсване на гръбначния
мозък. Непосредствената причина за смъртта му е било счупването на гръбначния
стълб и прекъсването на гръбначния мозък, което е довело до бърза и неминуема
смърт. Тези увреждания са в пряка причинна връзка с настъпилото пътно
транспортно произшествие. Освен това вещото лице д-р М.Г. в съдебно заседание
посочи, че ударът на дясната подбедрица е отзад – „отзад е кръвонасядането“.
В заключението си вещите лица по комплексната тройна
автотехническа и медицинска експертиза са посочили от техническа гледна точка
възможни две траектории на движение на пешеходеца преди удара
– движение на пешеходеца в зоната на дясната
страна на платното за движение в посока към гр. Троян и удар при попътно
движение на пешеходеца и автомобила
-
Движение на пешеходеца в лявата страна
на платното за движение в посока към гр. Троян, пресичане на платното за
движение от ляво на дясно по отношение на автомобила и при достигане на дясна
пътна лента на платното за движение към гр. Троян, завъртане и продължаване на
движението в посока към гр. Троян.
Настоящата
инстанция съобразявайки факта, че няма преки очевидци на ПТП и обясненията на
подсъдимия, които освен защитна теза , представляват и гласни доказателствени
средства, приема втория механизъм на
движение на пешеходеца посочен по-горе, като следва да се посочи, че и при
двата механизма съприкосновението между лекия автомобил, управляван от
подсъдимия И. и другия участник в ПТП -пострадалия Х. е било
по пътно, т. е при движение на последния в
пътното платно за движение посока гр. Троян на лекия автомобил, с гръб
към него.
От
изготвения протокол за оглед на местопроизшествието /л. 10.л. 12 от ДП/ и
изготвената комплексна автотехническа и медицинска експертиза е видно, че ПТП е
станало на път II-
35/посока гр. Плевен- Троян/ в зоната на км. 43+800 в землището на гр. Ловеч.
Пътното платно в този участък е
двупосочно, разделено с двойна непрекъсната линия. Ширината на пътното платно в
посока – гр. Троян е 6,40 като е разделено на две ленти за движение с
прекъсната разделителна линия. Дясната лента за движение е с ширина 2,60 метра,
а лявата 3,80 метра. Пътното транспортното произшествие е станало на 21.01.2019
г. в интервала между 06.30 до 06.58 часа сутринта. Пътното платно в района на
местопроизшествието е било сухо с лек наклон по посока на огледа 2-3 %, пътната
настилка е била едрозърнеста, частично награпена, без видими зони с мокри
участъци. В дясната лента, в зона преди мястото на установяване на тялото е
видима зона с характер на частично заледяване.
Освен
това от заключението на посочената по –горе експертиза безспорно се установява
,че мястото на удара напречно на
платното за движение е бил осъществен в
зоната на разделителната линия на двете пътни ленти на платното за движение към
гр. Троян на разстояние 3.0 -2,9 метра на ляво от десния край на платното за
движение, като ширината на пътното платно е била 6,40 метра.
От
заключението на вещите лица по комплексната експертиза се установява, че
произшествието е протекло в тъмната част на денонощието, когато подсъдимият И.
е могъл да възприеме пострадалия пешеходец в рамките на осветената от фаровите
зона. При огледа на произшествието не е установено от какъв вид са крушките на
фаровете. От анализът на представените снимки вещите лица са приели, че
автомобила е бил оборудван с крушки Н4 U 37, като десния фар е с халогенни
крушки марка Osram модел bilux 12v 60/55w h4 u37r
,
крушка комбинирани къси и дълги светлини. Границата на осветеното от фаровете
пространство за която средно
статистически водача може достатъчно ясно да възприеме неосветен обект е
осветеност 2- 3 изолукса , като осветеност се достига на къси светлини до 30 –
60 метра. Технически изправен автомобил с европейска система на светло
разпределение на автомобила с ляво разположение на волана осигурява видимост
към човешка фигура в тъмни дрехи отпред и в дясно на лекия автомобил до 65-75
метра пред автомобила при къси светлини,
като в ляво с оглед на асиметричната лента за осветяване , отпред и в ляво
тъмен обект може да се възприеме до около 50- 55 метра на къси светлини/тъй
като по делото обективно не може да се установи на какви светлини се е движел
лекия автомобил, управляван от подсъдимия и с оглед на най-благоприятните за
него основания, съдът приема, че същият се е движел на къси светлини/. Освен
това от заключението на вещите лица се установява, че и при двата възможни
гранични варианта за траектория на движение на пешеходеца, при движение на
лекия автомобил в лявата пътна лента, пешеходеца се осветява с фронта на
осветената зона, намираща се от пред и от ляво на автомобила. Доказателство, че
лекият автомобил, управляван от подсъдимия И. се е движел в лявата пътна лента
на платното за движение в посока – гр. Троян е обстоятелството посочено
по-горе, а именно - пътното платно в района на местопроизшествието е било с
ширина 6,40 метра, съответно дясна пътна лента с ширина 2,60 метра, лявата
пътна лента с ширина 3,40 метра, а мястото на удара е било в диапазона 2,9 –
3-00 метра наляво от десния край на платното за движение в посока на огледа гр.
Троян. Скоростта на движение на автомобила при приближаване на мястото на
произшествието, съдът приема, че е била 70,1 км/ч./при спокойно бягане на
пострадалия, което е най –благоприятно за подсъдимия, с оглед на липсата на
преки очевидци/. Необходимото разстояние
за пълно спиране на автомобила при тази скорост е 56,9 метра. От заключението на вещите лица
по комплексната автотехническа и
медицинска експертиза се установява, че когато лекият автомобил, управляван от
подсъдимия И. приближава пешеходеца на разстояние равно на границата на
видимост за същия при движение на къси светлини и при спокойно бягане на пешеходеца, което
съдът възприема, се е намирал до мястото на удара на разстояние 55,6 – 61,1
метра. Именно в границата на тези параметри съдът приема, че за И. е възникнала
опасност за движението, а именно наличие на препятствие на пътя, в рамките на
осветеност при движение на къси светлини
55 метра. Това съответства и на посоченото от него в обясненията му, че „на
около 100 метра след тунела“ пред него
„изведнъж“ е изскочила неясна фигура, след което „когато ми влезна в
светлината на фаровете/лекия автомобил е в процес на движение и осветеността в
този момент е била 50-55 метра до мястото на удара/ успях да различа долните
крайници на човек, който тича“. В тази връзка е заключението на вещите лица по
назначената комплексна експертиза, които посочват, че пешеходеца които е и с
тъмни дрехи ще се освети от фаровете на
автомобила, малко след навлизането му в платното за движение към гр. Троян. Освен това същите излагат и обстоятелство ,че
подсъдимият И. е реагирал на движещия се пешеходец, когато и двамата са се
намирали от мястото на удара на разстояние при спокойно бягане на пешеходеца на
3,5 метра, като от техническа гледна точка скоростта на управлявания от него
лек автомобил, не е позволявала в рамките на осветената от фаровете му зона отпред и от ляво на автомобила да спре до
мястото на удара или чрез спиране да изравни скоростта до тази на пешеходеца.
Следователно подсъдимият дори и да е предприел спиране в момента на възникване
на опасността за движение осветената от фаровете зона – 55 метра преди мястото
на удара, същият не е могъл да предотврати настъпването на ПТП, при скорост на
движение от 70,1 км/ч. Съдът приема, че подсъдимият е бил в процес на спиране при удара,
с оглед на обстоятелството ,че лекият автомобил, управляван от него се е
установил преди падналото тяло на пострадалия на 2-3 метра пред него. Причината
за липсата на отлагане на спирачни следи е поради вида, състоянието на пътната
настилка в зоната на движение на автомобила, състоянието на протектора на
гумите на автомобила и определеното ускорение 5, 52 m/s с оглед на посоченото от вещите
лица по комплексната автотехническа експертиза.
Съдът
възприема изводите на комплексната тройна автотехническа и медицинска
експертиза, тъй като същата се подкрепя от изготвения протокол за оглед на
местопроизшествието и фотоалбума към него, изготвените справки от Областно
пътно управление и Националния институт
по метеорология и хидрология, филиал Плевен, както и показанията на разпитаните
свидетели.
Съдът
не дава вяра на обясненията на
подсъдимия, в частта с която същия посочва, че пешеходеца е изскочил внезапно
пред негои и че го е възприел когато е
бил на два –три метра от него, тъй като се опровергават от посочените по-горе
гласни и писмени доказателства.
От
всичко изложено по-горе безспорно се установява, че когато е възникнала
опасност за движението, а именно наличието на пешеходец на пътното платно в
лявата пътна лента пред лекия автомобил, управляван от подсъдимия И.,
последният е намалил скоростта и е предприел действия по спиране, но поради
скоростта си на движение не е успял да спре.
От
субективна страна, с оглед на изложеното по-горе настоящата инстанция приема,
че И. не е могъл и не е бил длъжен да
предвиди настъпването на общественоопасните последици.
От
анализа на посочените по-горе гласни и писмени доказателства преценени в
тяхната съвкупност и взаимна обусловеност настоящата инстанция приема, че
подсъдимият Р.И. не е осъществил както от обективна, така и от субективна
страна състава на престъплението по чл. 343 ал. 1 б.“в“ във връзка с чл. 342
ал. 1 предл. 3 от НК, поради което го призна за невиновен в това на 12.01.2019 г. около 07.00 часа на околовръстен път II-35 при км 44+800/пътя Плевен-
Троян/ в землището на гр. Ловеч, движейки се в посока гр. Троян при управление
на лек автомобил „Ситроен Ц5“, с рег. № ********, негова собственост да е нарушил правилата за движение - чл. 20
ал. 2 , изречение 2 от ЗДП –въпреки задължените си като водач на лек автомобил
„Ситроен Ц 5“, регистрационен номер ******** да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре при възникване опасност за движението – наличие на
пешеходец на пътното платно, да не е
спрял и по непредпазливост да е причинил
смъртта на П.Р.Х., ЕГН **********, б.ж. на гр. ****, поради което го оправда по
същото.
Съобразявайки
посочените по-горе гласни и писмени доказателства, съдът приема, че е налице нарушение на чл. 21 от ЗДП, допуснато от
подсъдимия И. в конкретния случай и
същото е в пряка причинна връзка с настъпилия противоправен резултат. Този
извод съдът прави от заключението на вещите лица по изготвената комплексна
тройна автотехническа и медицинска експертиза, от която е видно, че ако същият е управлявал лекия автомобил с 40
км/час необходимото разстояние за пълно спиране на автомобила или за спиране до
изравняване на скоростта на автомобила до тази на пешеходеца при спокойно
бягане на пешеходеца е 23,3 метра и следователно е могъл да избегне удара.
Освен това настоящата инстанция приема, че такова ограничение за скоростта на движение от 40 км/ч в районна на местопроизшествието е
било налице с оглед на изготвената и приложена към делото справка на л. 40 от ДП, от която е видно, че
максимално допустимата скорост в двете посоки в участъка при км 43+800, района
на ПТП в посока Ловеч Троян на 12.01.2019 г. до 07.00 часа е била 40 км/ч,
ограничението е било въведено с пътни знаци В26, в комбинация с пътен знак А
23“Участък от пътя в ремонт, приложената
на л. 258 от делото справка от ОД на МВР – Ловеч, от която е видно ,че
съобщението за ПТП станало на 12.01.2019 г. е получено в ОДЧ на МВР 06.58 часа
и показанията на разпитаните свидетели - свидетелят И. „Преди тунела имаше
поставени допълнителни знаци за преминаване в тунела и че в момента тунела е в
ремонт, защото аз бях шофьора на служебния автомобил“., свидетелят Б. „Има
пътен знак с ограничение на скоростта 40 км/ч, преминавайки през тунела трябва
да се движи с 40 км/ч и има пътен знак, че тунела е в ремонт. Когато ме
извикаха за ПТП имаше знак 40 км/м в посока гр. Плевен – гр. Троян, свидетелят Д.,
чиито показания на ДП, бяха приобщени по предвидения от закона ред на стр. 64
от ДП посочва „на мястото на ПТП – то имаше временни поставени пътни знаци за
ограничение на скоростта до 40 км/ч, тъй като тунелът беше още в ремонт, дори и
имаше и пътни знаци ,че има ремонтна дейност. Знаците бяха преди тунела, в
тунела и след него в посока към град Троян“.
Горното съдът само маркира, като счита, че с
оглед на престъплението за което подсъдимият И. е бил привлечен като
обвиняем и конкретно нарушението, което
е допуснал по ЗДП, според представителя на обвинението, съдът не разполага с правомощията да се
произнесе, тъй като би се нарушило правото му на защита.
При
този изход на процеса направените по делото разноски в размер на 907,80 лева
остават за сметка на бюджета, а веществените доказателства –лек автомобил
„Ситроен Ц5“ с рег. № ****** и едни брой ключ към него, след влизане на
присъдата в сила следва да бъдат върнати на Р.И.И..
При
горните съображения съдът постанови своя съдебен акт.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: