Р Е Ш Е Н И Е

16.09.2019г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД На втори септември

Шести наказателен състав година 2019

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

Секретар: ЖУЛИЯНА ЦАНЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 1688 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

         С наказателно постановление №6246 от 25.07.2019г. Началник отделът „Контрол по РПМ“ е наложил на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата на С.Г.М. от гр.*** административно наказание глоба в размер на 2500 лева.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят С.Г.М., който го обжалва чрез своя процесуален представител адв.Г.Г. в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Не се явява и не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по същество на спора.

         За въззиваемата страна ***София се явява юрк. ***, която изразява становище по съществото на спора и депозира писмени бележки. Според процесуалния представител депозираната жалба е неоснователна и моли съда да потвърди  наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Мотивите й в тази насока са обективирани в писмените бележки, в който същата излага своите доводи, че ***в качеството си на административнонаказващ орган ясно и точно е посочил разпоредбата от ЗДвП, която жалбоподателят М. е нарушил, а именно: чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата, във вр. с чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба №11 за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Според становището на юрк.*** при извършената проверка на управляваното от жалбоподателя *** превозно средство чрез измерване е било констатирано, че са надвишени нормите на Наредба №11 за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, поради което е следвало водачът да се снабди предварително с разрешение за дейност от специалното ползване на пътищата, но същият не е представил такова, както й квитанция за платени пътни такси. Процесуалният представител на въззиваемата страна изразява становище, че липсва възражение от страна на жалбоподателя, че е извършил движение с извънгабаритно ППС без необходимото за него разрешително, дори същият е подписал съставеният му за това нарушение АУАН, без да упражни правото си по чл.44 от ЗАНН. Юрк.*** навежда доводи, че всеки правоспособен водач на такъв вид превозни средства е длъжен да спазва предвидените в закона изисквания, правилата за безопасност на движението, като се снабди с всички изискуеми документи и представи същите при проверка  на контролните органи. Като утежняващо вината обстоятелство е посочено неизпълнението на регламентираното в чл.37, ал.3 от горепосочената Наредба правило за продължаване движението на извънгабаритно ППС след получаване на разрешително или съответно ново разрешително. Юрк.*** е мотивирала взетото от нея становище, като се е позовала на вредните последици, които неспазването на законовите изисквания за движение на извънгабаритни ППС може да причини, а именно: повреждане и преждевременно износване на пътната настилка. Във връзка с това същата акцентира, че определянето на конкретен маршрут в издадено разрешение за дейност от специално ползване на пътищата е предпоставка и за безопасното движение на останалите участници в движението.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е  частично основателна.

         Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №0006836 от 01.07.2019г. за установяване на административно нарушение, от който е видно, че на същата дата в 09:40 ч. в 12:00 часа на път I-3 км89+500, на 500 м след разклона на град *** до магазин *** в посока град ***, жалбоподателят С.М. управлявал МПС с три оси марка „***” модел „***” с рег.№*** без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от АПИ за извънгабаритно ППС по смисъла на пар.1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №11 /03.07.2001г. на МРРБ.  За измерване широчината на същото било използвано техническо средство ролетка №1307/18 (5м.), чрез което било установено, че превозното средство има широчина 3,90м при допустима максимална широчина- 2,55м. За така измерените параметри, водачът на превозното средство не е представил на контролния орган от АПИ нито валидно разрешително, нито квитанция за платени пътни такси за движение на извънгабаритно ППС. В наказателното постановление  административнонаказващият орган е изложил в своите мотиви, че всяко нарушение на нормите на Наредбата представлява риск за безопасността на движение и води до повреждане и преждевременно износване на пътната настилка, поради което е необходимо движението на такъв тип превозни средства с надвишаващи нормите параметри да се осъществява с разрешение за дейност от специално ползване на пътищата, с което да бъде строго определен техния маршрут.

Горните обстоятелства се установяват от разписка за получаване на АУАН №0006836/01.07.2019г.; свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника серия № ***; Разрешително №РИ-468/24.01.2019.; Заповед №РД-11-860/15.07.2019г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“; Заповед №РД-11-859/15.07.2019г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“; пълномощно с изх №П-76/14.03.2019г., издадено от Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“; сертификат за съответствие *** и  показанията на актосъставителя Ф.П. и свидетеля Н. ***, чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От показанията на актосъставителя П. се установява, че на 01.07.2019г. същият в качеството си на *** в отдел „Контрол по РПМ“ при АПИ е спрял трактор с прикачен инвертар- сеалка, който направил колона зад себе си на път I-3, находящ се до магазин “***“ в посока Русе към София. Актосъставителят е отбил превозното средство, за да извърши измерване, тъй като същото е заемало почти цялото пътно платно. От разпита му се установява, че широчина на същото била измерена с ролетка с издаден сертификат за съответствие, следствие на което била установена широчина 3,90 м. – половината от насрещното движение при допустима 2,55 м. Актосъставителят П. депозира показания, че за движение с извънгабаритно превозно средство, т.е такова с по-голяма от 2,55м широчина, следва водачът да се снабди с нарочно разрешително, както й че разрешителното, което им е било представено - Разрешително №РИ-468/24.01.2019г. не е достатъчно, тъй като същото има за предмет правото превозните средства, притежавани от превозвача „*** да се движат по  определени пътища. Освен това според актосъставителя П. в самото разрешително е направено отбелязване, че същото не важи за автомагистрали, скоростни пътища и пътища от първи, втори и трети клас. От показанията му се установява, че извънгабаритното превозно средство е бил спряно на първокласен път, т.е разрешителното, с което разполага посоченият превозвач не важи за конкретния случай. От показанията на свидетеля *** се установява, че той е присъствал при констатиране на нарушението и съставянето на акта и че измерената широчина на спряното превозно средство е била над допустимата. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя П. и свидетеля ***, тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприето от тях нарушение на изискванията за движение на извънгабаритни превозни средства без надлежно разрешително за дейност от специално ползване на пътищата. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя М. в нарушение, което не е извършил.

Законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят С.Г.М. е извършил нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата, във вр. с чл.37, ал.1, т.1  от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и му е наложил административно наказание на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Съобразно разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Условията и редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, са регламентирани в Наредба №11 на МРРБ от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. В чл.37, ал.1, т.1 от същата Наредба е регламентирано, че във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3. Изискването за заплащане на такса при движение с извънгабаритно и/или тежко ППС се съдържа в разпоредбата на чл.14, ал.3 от Наредбата, която гласи: „Извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща

маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м.

На първо място, следва да се вземе предвид разпоредбата на чл.2 от Наредбата, съгласно която извънгабаритни са тези ППС или състав от ППС, на които поне един от размерите със или без товар е по-голям от стойностите по чл. 5, а в конкретния случай доколкото посоченото в Акта превозното средство не съставлява хладилно или надстройка на изотермично превозно средство или изотермичен контейнер или сменяема каросерия, транспортирана с превозни средства, то същото попада в хипотезата на чл.5, ал.1, т.1, б.“а“ – 2,55м. От приложените по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя Ф.П. и свидетеля Н. *** се установява, че превозното средство, което жалбоподателят С.М. е управлявал към момента на нарушението – трактор с три оси, марка “***”, модел „***” с прикачен инвертар – сеалка и с рег.№ ***е било с широчина от 3,90м, т.е над допустимата широчина от 2,55м. Доколкото липсват доказателства в обратна насока, то настоящият съдебен състав счита, че безспорно управляваното от последния превозно средство е извънгабаритно по смисъла на пар.1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №11 от 03.07.2001г. и спрямо него важат всички предвидени в закона ограничения и изисквания за придвижване по пътищата, отворени за обществено ползване. Освен това от приложения по делото сертификат за съответствие *** се установява, че използваната джобна ролетка №1307/18 е проследим продукт съгласно стандарта за изпитване с официалния регистрационен номер 57002 PTB 17 (иден.№ХХХ), т.е е годно техническо средство за измерване широчината на превозни средства. В приложеното по делото разрешително №РИ-468 от 24.01.2019г., издадено от ***в полза на „***за притежавана от дружеството земеделска техника с рег.№*** се установява, че същата има следните габарити: широчина 4,50м; височина до 4,10м; дължина до 22м и собствена маса до 45т.

На второ място, видно от приложените по делото писмени доказателства – копие на лична карта на С.М. и свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника серия № ***, от показанията на актосъставителя П. и свидетеля *** и доколкото липсват наведени от жалбоподателя доводи в обратна насока, водач по смисъла на §1 т.25 от ДР на ЗДвП е бил именно жалбоподателят М.. Качеството му на „водач“ представлява елемент от фактическия състав на административното нарушение, за което му е съставен Акт.

На следващо място, в съдържанието на посоченото разрешително, находящо се на стр.14 от делото, е поставена забележка, съгласно която при движение на извънгабаритни или тежки превозни средства се спазват всички изисквания на Закона за движение по пътищата и Наредба №11 за движението на извънгабаритни и тежки превозни средства. Освен това изрично е подчертано, че същото разрешително не важи за автомагистрали, скоростни пътища, пътища от  I, II и III клас, включени в приложение №6 към чл.8, ал.3 и 4 от Наредба №11. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредбата колесни трактори, тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, могат да се движат и с едногодишно разрешително, валидно за посочената в заявлението по чл. 15, ал. 3 област и граничещите с нея области, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при МВР. Разрешителното не важи за автомагистралите и скоростните пътища, както и за пътищата от първи, втори и трети клас, включени в приложение № 6. Съгласно ал.4 от същата разпоредба разрешителното се издава след заплатени пътни такси по реда и  условията на Закона за пътищата. В т.6 от посоченото Приложение №6 е включен Път I-3 (E 83): Гара Бяла – Плевен – Луковит – Коритна – Ябланица, на който е било установено административното нарушение, за което е издадено обжалваното наказателно постановление. От показанията на актосъставителят П. се установява, че пътят, посочен в Акта и впоследствие в наказателното постановление като място на извършване на нарушението, е първокласен и включен в изрично изброените пътища в Приложението към чл.8, ал.3 и 4 от Наредбата. От изложеното следва, че така представеното разрешително №РИ-468 от 24.01.2019г. не е важало за конкретния случай, за който е съставен Акта, а именно: движение на извънгабаритно превозно средство с три оси, марка “***”, модел „***” с прикачен инвертар – сеалка, с рег.№ ***и с широчина 3,90м по Път I-3, км.89+500 след разклон за гр.*** (до магазин ***). Следователно водачът на земеделската техника не е имал право да се движи по посочения първокласен път, тъй като в разрешителното, което е представил, изрично е изключено движението по същия. Освен това както бе посочено по-горе, за движението на извънгабаритни и/или тежки превозни е необходимо водачите да са се снабдили с разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3. В настоящия случай, жалбоподателят М. не е представил нито от едно посочените документи, от което следва, че контролният орган – ***е имал законовото право съгласно чл. 37, ал.1, т.1 от Наредбата да състави акт на същия. Съгласно разпоредбите на чл. 189, ал.1 във връзка с чл. 167, ал. 3, изр.2 от ЗДвП, служителите на АПИ разполагат с правомощия да контролират габаритните размери на ППС, респективно да съставят актове за нарушения по този закон. Освен това като правоспособен водач жалбоподателят М. е длъжен да спазва законовите изисквания за движение на извънгабаритни превозни средства, да съхранява и при поискване да представя пред контролните органите всички документи, свързани с него. В мотивите на наказателното постановление административно-наказващият орган правилно е посочил, че е задължение на водача да провери и да се убеди, че параметрите на ППС товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри с разрешително или квитанция за платени пътни такси за дейност от специалното ползване на пътищата. Жалбоподателят М. не е направил това, поради което извършеното от него съставлява административно нарушение по смисъла на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата, във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредбата.

Несъстоятелни са наведените от адв.Г., процесуален представител на жалбоподателя С.М., доводи, че административнонаказателната отговорност в настоящото производство  е следвало да бъде ангажирана за извършване на административно нарушение от „превозвача“ – „***, а не от водача на превозното средство, тъй като същият е нямал задължение и право да се снабди със съответното разрешително или да заплати дължимите такси. Както бе установено по-горе, жалбоподателят С.М. е притежавал качеството „водач“ към датата на установяване на нарушението. В действителност посочените в жалбата разпоредби – чл.11 и чл.15, ал.3 от Наредбата регламентират отговорността на лицата, извършващи превози, за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС, както и за снабдяването им със съответните документи от ***или в съответното областно пътно управление ***. Безспорно в настоящия случай дружеството „*** притежава качеството „превозвач“ по смисъла на пар.1, т.5 от Закона за автомобилните превози. Следва да се вземе предвид посочените в наказателното постановление нарушени разпоредби, а именно чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата във вр. с чл.37, ал.1 т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. Последната разпоредба гласи: във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3. От внимателния прочит на същата се установява, че  АУАН за движение на извънгабаритно ППС без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 се съставя на водача, на съпровождащо лице или други длъжностни лица, т.е посочената като нарушена разпоредба визира административно нарушение, извършено от водача на съответното превозно средство, а не от превозвача, собственик на същото, и качеството „водач“ съставлява елемент от фактическия състав на същото.  Липсата на надлежно издадени документи съставлява нарушение, извършено от страна на превозвача, но то не е предмет  на настоящото административнонаказателно производство, тъй като Актът е съставен на жалбоподателя С.М. за това, че той като водач на извънгабаритно превозно средство  не е изпълнил задължението си да представи на длъжностно лице на АПИ валидно разрешение за движение на същото. В допълнение, в разпоредбата, посочена в наказателното постановление като основание за налагане на административното наказание глоба – чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, отново липсва изискване нарушението да е било извършено от лице, притежаващо качеството „превозвач“, а дори като административнонаказателно отговорни лица са посочени единствено физическите лица, а в случая собственик на превозното средство е юридическо лице.

Посочената в жалбата разпоредба, по която според адв.Г. е следвало да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност, а именно чл.139, ал.2 от ЗДвП е неприложима в случая, тъй като същата регламентира задължителното оборудване, с което трябва да разполагат движещите се по пътя три- и четириколесни моторни превозни средства:  обезопасителен триъгълник; аптечка; пожарогасител; светлоотразителна жилетка. Цитираната разпоредба не регламентира необходимите документи за движение на извънгабаритни и/или тежки  пътни превозни средства, надвишаващи предвидените в Наредбата максимално допустими норми.

При определяне размера на наложеното наказание административнонаказващият орган незаконосъобразно и необосновано е преценил тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата при които е извършено и е наложил административно наказание глоба в размер на 2500 лв. Разпоредбата на чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата предвижда, че се наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. В наказателното постановление се сочат мотиви за определяне на наказание около средата на предвиденото в закона – като утежняващо вината обстоятелство е посочено неизпълнението на условията на чл.37, ал.3 от Наредбата след акта и продължаване на движението на ППС в нарушение на забраната, въведена с чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата. Според съда при индивидуализиране на наказанието следва да се отчетат тежестта на нарушението, извършването му за първи път и засегнатите обществени отношения, поради което наложеното наказание имуществена санкция в размер на 2500лв се явява завишена и неадекватна за постигане целите на превенцията. Ето защо съдът счете, че така определеното наказание следва да бъде коригирано към глоба в размер на 1500 лв., като намери същото в този му размер за достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН. Действително засегнатите от нарушението обществени отношения са свързани с безопасността на движението по пътищата и касаят сигурността и безопасното движение на останалите участници в движението, поради което така измененото административно наказание следва да предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред. Съдът счита, че не е налице "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото за наличието на такъв деянието следва да е със степен на обществена опасност по-ниска от обикновените случаи на такива нарушения, било поради липсата или незначителността на вредните последици, било поради наличие на други смекчаващи обстоятелства. В конкретния случай, вредни последици не се изискват и не се явяват релевантни към деянието, което е с вредоносен резултат самото неизпълнение на задължението водачът на извънгабаритно средство да представи на длъжностно лице валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на пар.1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ, като няма множество смекчаващи обстоятелства, които да занижат степента на обществената опасност на същото под тази на обикновените случаи на такива нарушения. Затова и липсата на вредни последици от нарушението и фактът, че нарушението е извършено за първи път, са обстоятелства, които се преценяват от наказващия административен орган при индивидуализиране на наказанието (чл. 27, ал.1 - 3 от ЗАНН), и същите са били съобразени от наказващия.

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. Видно от приложената по делото разписка, находяща се на стр.11 от делото, жалбоподателят М. е получил препис от издадения му Акт, подписал е разписката за получаване на преписа от Акта, като в срока по чл.44 от ЗАНН не е депозирал възражения срещу него. От представената към административно наказателната преписка Заповед №РД-11-859/15.07.2019г., находяща се на стр.16 от делото, се установява, че актосъставителят П., като *** от ***е оправомощен да съставя АУАН съгласно чл.56, ал.2, т.1 от Закона за пътищата на физически и юридически лица, нарушили или наредили да се извърши движение на ППС в нарушение на Закона за пътищата и разпоредбите на Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на тежки и/или извънгабаритни пътни превозни средства. От приложената по делото Заповед №РД-11-860/15.07.2019г., находяща се на стр.15 от делото, се установява, че на ***, на длъжност ***„Контрол по републиканската пътна мрежа“ в ***към АПИ са делегирани правомощия да издава наказателни постановления по съставени от оправомощени служители на АПИ актове за установяване на административни нарушения.

Съдът счита, че следва да бъде изменено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание по чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, като бъде намален размера на глобата от 2500 лв на 1500 лв.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №6246 от 25.07.2019г. на ***„Контрол по РПМ“, с което е наложено на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата на С.Г.М. с ЕГН **********, административна санкция – глоба в размер на 2500лв., като НАМАЛЯВА размера на глобата от 2500 лв на 1500 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: