№ 5489
гр. София, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Виктория Мингова
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20211100514273 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №426435/10.06.2018г., постановено по гр.д. №31758/2017г. по
описа на СРС, 145 състав, е осъдена на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с
чл.153 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД Л. А. Г. да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД сумата от 239,57 лева, представляваща 1/6 част от стойността на неплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2014г. до м.04.2016г., сумата от 23,68 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2014г. до
20.04.2017г., както и сумата от 5,75 лева, представляваща стойност на услуга за
дялово разпределение за периода от м.05.2014г. до м.04.2016г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 19.05.2017г. до окончателното
плащане, като е отхвърлен искът за стойност на неплатена топлинна енергия за
периода м.05.2014г. до м.04.2016г. за разликата над уважения размер от 239,57
лева до пълния предявен размер от 316,68 лева, или за размера от 77,11 лева,
искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението
за неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2014г. до 20.04.2017г. за
разликата над уважения размер от 23,68 лева до пълния предявен размер от 48,81
1
лева или за размера от 25,13 лева, както и иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху задължението за услуга за дялово разпределение за
периода от 15.09.2014г. до 20.04.2017г. за сумата от 0,89 лева. Осъдена е на
основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.153 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД А. А.
К. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 239,57 лева,
представляваща 1/6 част от стойността на неплатена топлинна енергия за периода
от м.05.2014г. до м.04.2016г., сумата от 23,68 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху задължението за неплатена топлинна
енергия за периода от 15.09.2014г. до 20.04.2017г., както и сумата от 5,75 лева,
представляваща стойност на услуга за дялово разпределение за периода от
м.05.2014г. до м.04.2016г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба
– 19.05.2017г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за стойност на
неплатена топлинна енергия за периода м.05.2014г. до м.04.2016г. за разликата
над уважения размер от 239,57 лева до пълния предявен размер от 316,68 лева,
или за размера от 77,11 лева, искът за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за неплатена топлинна енергия за периода от
15.09.2014г. до 20.04.2017г. за разликата над уважения размер от 23,68 лева до
пълния предявен размер от 48,81 лева или за размера от 25,13 лева, както и иска за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за услуга
за дялово разпределение за периода от 15.09.2014г. до 20.04.2017г. за сумата от
0,89 лева. Осъден е на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.153 от ЗЕ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД А. Г. К. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от
479,15 лева, представляваща 1/3 част от стойността на неплатена топлинна
енергия за периода от м.05.2014г. до м.04.2016г., сумата от 47,36 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2014г. до
20.04.2017г., както и сумата от 11,50 лева, представляваща стойност на услуга за
дялово разпределение за периода от м.05.2014г. до м.04.2016г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 19.05.2017г. до окончателното
плащане, като е отхвърлен искът за стойност на неплатена топлинна енергия за
периода м.05.2014г. до м.04.2016г. за разликата над уважения размер от 479,15
лева до пълния предявен размер от 1266,72 лева, или за размера от 787,57 лева,
искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението
за неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2014г. до 20.04.2017г. за
разликата над уважения размер от 47,36 лева до пълния предявен размер от 195,24
лева или за размера от 147,88 лева, както и иска за обезщетение за забава в размер
2
на законната лихва върху задължението за услуга за дялово разпределение за
периода от 15.09.2014г. до 20.04.2017г. за сумата от 3,56 лева. С решението са
осъдени Л. А. Г. и А. А. К. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД разноски
по делото в размер на 144,57 лева всяка една от тях, и А. Г. К. е осъден да заплати
разноски на „Топлофикация София“ ЕАД в размер на 289,14 лева. Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Н.“
ЕАД.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, чрез
пълномощника юрисконсулт С.Д., срещу първоинстанционното решение в
отхвърлителната му част. В жалбата се излагат оплаквания, че решението в
обжалваната част е неправилно и постановено при нарушение на материалния
закон. Въззивникът излага доводи, че съдебно-счетоводната експертиза дава
вярно заключение относно дължимите суми, начислени на база реалното
потребление на топлинна енергия с включени изравнителни сметки за периода,
като последните изравнителни сметки са станали изискуеми именно в процесния
период. Поддържа, че съгласно действащите общи условия за процесния период
ответникът дължи заплащане на дължимите суми за доставената топлинна
енергия най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на топлинна
енергия, поради което счита, че същият е изпаднал в забава и дължи заплащане на
мораторна лихва. С оглед изложеното моли решението да бъде отменено в
обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявените искове да
бъдат уважени изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не са постъпили отговори на жалбата от
въззиваемите страни и третото лице – помагач.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
3
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че ответниците са
потребители на топлинна енергия за исковия период, поради което дължат
заплащане на доставената в имота топлинна енергия, определена въз основа на
приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, съобразно
квотите си в съсобствеността. Не е спорно между страните по делото и се
установява от събраните по делото доказателства, че през процесния период
ответниците са били битови клиенти за доставка на топлинна енергия по смисъла
на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб. № 199813, като собственици на процесния
топлоснабден имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******, поради което и с
оглед на действащата нормативна уредба за ответниците е възникнало задължение
по силата на ЗЕ и договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество
количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот,
съобразно квотите си в съсобствеността.
В случая ищецът претендира и сума, отразена в обща фактура
№**********/31.07.2014г. за отоплителен сезон 01.05.2013г. до 30.04.2014г.,
който период предхожда и не е включен в заявения в исковата молба период, за
който се претендира цената на доставена топлинна енергия, а именно от
м.05.2014г. до м.04.2016г. В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ
задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски (равни или
прогнозни) не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния
отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе
на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, поради което
неоснователни са доводите на въззивника, че издадената обща фактура е относима
към процесния период от м.05.2014г. до м.04.2016г., доколкото изискуемостта на
тази фактура настъпва на 14.09.2014г. Претенцията на ищеца по фактура
№**********/31.07.2014г. се отнася за доставена топлинна енергия за период,
извън исковия, а именно отоплителен сезон 2013/2014г., поради което правилно
сумата по тази фактура не е присъдена от първоинстанционния съд. От
кредитираното заключение на съдебно-техническата експертиза се установява
стойността на действително ползваната за периода топлинна енергия, а именно
1437,44 лева, поради което правилно са били уважени предявените искове до
посочения размер, съобразно дяловете на ответниците.
Поради изложеното първоинстанционното решение следва да бъде
4
потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК в обжалваната част, с която са
отхвърлени частично предявените искове.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК, разноски се дължат на въззиваемата страна, но същите не са представили
доказателства за направени разноски, поради което такива не следва да им бъдат
присъждани.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, IV-А въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №426435/10.06.2018г., постановено по гр.д.
№31758/2017г. по описа на СРС, 145 състав, в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице
– помагач „Н.“ АД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5