Решение по дело №5317/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 953
Дата: 20 май 2019 г. (в сила от 19 декември 2019 г.)
Съдия: Мария Янкова Вранеску
Дело: 20151100905317
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 август 2015 г.

Съдържание на акта

Р    E   Ш   Е    Н    И    Е

 

гр. София, 20.05.2019 г.

 

                                                    В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми  март  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ВРАНЕСКУ

 

При секретар ЕКАТЕРИНА КАЛОЯНОВА

                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ  т. д. № 5317 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            Предявени са искове с правно основание чл.327 ТЗ вр.чл.288 вр. чл.200 вр.чл.79 от ЗЗД и 309 а ТЗ вр. чл.86 от  ЗЗД от „М.-К.“ ООД ЕИК ******срещу „Г.9.“ ЕООД, *** .

    ИЩЕЦЪТ твърди в исковата молба, че с ответникът са имали трайни търговски отношения във връзка с покупко-продажба на насипни яйца.  Твърди, че по шест от доставките за периода м.09-м.11.2013г. , за което са издадени шест броя фактури остава неизплатена обща цена от 50 217.87 лв., на доставената стока. / ф.№ **********/22.09.2013г. на стойност 11 376 лв.,с частично плащане и оставащо задължение 366.27 лв., ф.№ **********/ 28.09.2013г. ,частично погасена с оставащо задължение – 8 754 лв., ф.№ **********/06.10.13г. на стойност 7 542 лв. с вкл.ДДС, ф.№**********/ 17.10.2013г. на стойност 11 763 лв. с вкл.ДДС, ф.№ 534/02.11.2013г. на стойност 11 187 лв. с вкл.ДДС, ф.№ **********/10.11.2013г.  на стойност 10 605.60 лв. с вкл.ДДС. /  Тъй като сумите по фактурите е следвало да се изплащат в 14 дневен срок от издававането им, то твърди че ответникът дължи и мораторна лихва за забава в в размер на 11 537.85 лв. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати неизплатената цена за дотавената стока по шесте фактури в общ размер на 50 217.87 лв. с ДДС , мораторна лихва за забава в размер на 11 537.85 лв., законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба и разноските по делото.

ОТВЕТНИКЪТ оспорва исковата молба, като твърди, че е заплатена пълната цена на доставената стока като за исковия период са извършени 21 плащания към ищеца, част от личната сметка на управителя на ответника, на обща стойност  63 379 лв. Оспорва подписа под фактура 537 да е от представител на ответника, както  и твърди, че не е извършено осчетоводяването й при ответника.

 

       СГС, като взе в предвид становищата на двете страни и събраните по делото доказателства намира, за установено следното:

 

                  По делото не се спори, че страните са в трайни търговски отношения относно сделки по покупко-продажба на яйца , включително и за процесния период – септември – ноември 2013г. . Спори се по една от доставките – тази по фактура № **********/10.11.2013г. на обща стойност 10 605.60 с вкл.ДДС, която ответникът твърди че не е получавал, чрез упълномощен представител и осчетоводявал. Спори се относно плащането на дължимата цена за доставените стоки по останалите 5 фактури, предмет на исковата молба. 

                  От представените по делото писмени доказателства шест броя фактури и стокови разписки се установява, че ищецът е предал и представител на ответникът е получил стоката – яйца, Това, че фактурите са осчетоводени от  ответника, така и че стоките са заприходени при него се установява по безспорен начин от приетото по делото основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Вещото лице установява също така, че оспорената фактура № 0..00537 /10.11.2013г. също е осчетоводена от ответникът. Ответникът е ползвал ДДС по същата и я е                    включил в дневниците за покупко-продажба, а стоката по нея е заприходил като стока на склад. Ответникът  е заплатил за процесния период –м.09.-м.11.2013г. от сметки на управителя по сметките на ищеца сума общо от  65 379 лв.Видно от предстваните по делото извлечения от банкова сметка  ***ни с отбелязване плащане по фактура без да се сочи по коя именно фактура. Вещото лице установява, че сумите са получени от ищеца, но същият ги е отнасял за погасяване на по-стари задължения на ответника, като по процесните шест фактурите е извършил частични погашения само по първите две от тях. Експертизата  установява, че исковата сума се води като задължение на ответника в счетоводството на ищеца, докато при ответникът се водят изплатени.

Предвид, че ответникът не предостави пълна информация от своето счетоводство за предходните отношения – доставки и разплащания между страните за периода 2010 – 2012г. ,, по делото експертизата не установи от къде идва разликата в така извършваните плащания и  погашения. Съдът кредитира основното и допълнителното заключения на вещото лице М., доколкото са изготвени компетентно и безпристрастно. В тежест на ответника е да докаже, че плащанията му са извършвани по конкретните доставки предмет на иска, което той не успя да стори.

                  От изслушаните по делото свидетели, както на ищеца, така и на ответника се установяват, извършваните доставки от страна на ищеца към ответника, като и свидетелите и на двете страни установяват, че доставките са се извършвали франко складовете на ищеца и ответникът е изпращал свой транспорт за да получи стоката. Стоката се е получавала и документите подписвали от шофьора на превозното средство, а не от управителя на ответника. Свидетеля на ответника П.твърди, че в цената е влизала отстъпка за липсата на транспорт. Реално ако е било налице такава уоворка същата е следвало да се отразява във фактурите, което в конкретния случай не е налице или ответникът за транспорта да издаде свои фактури.Предвид на това съдът не кредитира показанията на свидетеля П.в тази й част.  При така издадените фактури липсва основание за намаляване на цената на доставените стоки с цената на транспорта. Освен това по делото не се ангажираха доказателства за цената на този транспорт, който евентуално би следвало да се приспада.

                    

                  При така установените факти съдът прави следните правни изводи :

  

                  Между страните са налице трайни търговски отношения по договор за покупко-продажба на яйца. С договора за продажба продавача се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувача се задължава да му заплати. Доколкото сделките са между търговци и  попадат в обхвата на чл.1,т.1 от ТЗ, то покупко-продажбите в конкретния случай са търговски и са приложими разпоредбите на чл.327 ТЗ. Съдът приема, че от така събраните по делото писмени доказателства се установи и следва да се приеме, че ищецът, като продавач е изпълнил задълженията си по договора – доставил е стоката, предал я е и съответно е прехвърлил на ответника собствеността върху нея. Ответникът обаче не е изпълнил задължението си да заплати пълната цена на стоката. Същият е извършил плащания за конкретния период, но предвид предходни задължения на отв.страна ищецът е погасил по-старите задължения, а процесните са останали непогасани. Доколкото при плащанията си ответникът не е посочил конкретно кои свои задължения погсява, то ищецът се е възползвал от правото си по чл. 76 от ЗЗД и е погасявал най-старите задължения, съответно лихви и разноски, поради което процесните са останали непогасени въпреки извършените плащания в този период от страна на управителя на ответника. При така направените изводи съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца неиздължените сума по процесните шест фактури общо в размер на 50 217.87 лева, както се претендира. Върху главницата се дължи и законната лихва от предявяване на исковата молба и до окончателното изплащане на главницата на осн.чл.86 от ЗЗД.

                  Задълженията за плащане възникват 3 дни след издаване на всяка от фактурите, но доколкото ищецът твърди 14 дневен срок, то ответникът е изпаднал в забава за издължаване на сумите както следва

Ф№**********/22.09.2013г. на 07.10.2013г. или период на мораторна лихва от 07.10.2013г. до датата на иска 10.08.2015г.върху главница 366.27 лв. – лихвата е в размер на 68.61 лв.

Ф№**********/28.09.2013г. от 13.10.2013г. до 10.08.2015г. върху главница 8 754 лв.-1625.17 лв.

Ф№ **********/6.10.2013г. от 21.10.2013г. до 10.08.2015г.  върху главница 7 542 лв.-  1383.37 лв.

Ф№**********/17.10.2013г. от 1.11.2013г. до датата на иска 10.08.2015г.върху главница 11 763 лв. – лихвата е в размер на 2 121.59 лв.

Ф№**********/02.11.2013г. от 17.11.2013г. до 10.08.2015г. върху главница 11 187 лв.-1967.88 лв.

Ф№ **********/10.11.2013г. от 25.11.2013г. до 10.08.2015г.  върху главница 10 605.60 лв.-  1841.99 лв.

                  Доколкото ищецът не е ангажирал доказателства чрез експертиза , за размера на мораторната лихва съдът я изчислява въз основа на интернет електронен калкулатор.  Общия размер на мораторната лихва възлиза на 9 008.61 лв., която сума следва да се присъди на ищеца, като искът за разликата до пълниия предявен размер от 11 537.85 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

                  При този изход на процеса ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него разноски 1 400 лв. за възнаграждение на вещо лице и 800 лв. за адв.възнаграждение или общо 2 200 лв. разноски.

                   Водим от горното съдът

 

                                    Р      Е       Ш         И       :

 

                  ОСЪЖДА „Г.*.“ ЕООД, ***   да заплати на „М.-К.“ ООД ЕИК ******гр.София, ул.********сумата от 50 217.87 лв. / петдесет хиляди двеста и седемнадесет лева и осемдесет и седем стотинки/ назаплатена цена на стока – яйца по фактури / ф.№ **********/22.09.2013г. на стойност 11 376 лв.,с частично плащане и оставащо задължение 366.27 лв., ф.№ **********/ 28.09.2013г. ,частично погасена с оставащо задължение – 8 754 лв., ф.№ **********/06.10.13г. на стойност 7 542 лв. с вкл.ДДС, ф.№**********/ 17.10.2013г. на стойност 11 763 лв. с вкл.ДДС, ф.№ 534/02.11.2013г. на стойност 11 187 лв. с вкл.ДДС, ф.№ **********/10.11.2013г.  на стойност 10 605.60 лв. с вкл.ДДС. /  , ведно със законната лихва от предяваване на иска 10.08.2015г. и до окончателното изплащане сумата по главницата, както и да заплати сумата от 9 008.61 лв / девет хиляди и осем лева и шестдесет и една стотинки/ мораторна лихва на осн.чл.86 ЗЗД за периода 7.10.2013г. зо 10.08.2015г., както и 2 200лв./ две хиляди и двеста лева / разноски на осн.чл.78 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ искът за мораторната лихва за разликата до пълния предявен размер.

 

                  РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването пред САС.

 

 

                                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: