№ 133
гр. Ямбол, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радостин Ст. Радиев
при участието на секретаря Г.Б.М.
като разгледа докладваното от Радостин Ст. Радиев Административно
наказателно дело № 20232330200366 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на П. Ц. Ц. от гр. Б., ЕГН ********** против
Наказателно постановление № 23-0814-000039/29.03.2023 год. на Началник РУ - С., с което
на основание чл. 177, ал. 1 т. 2 от ЗДП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лв. за нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП.
В съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят не се явява, но чрез процесуалния
си представител поддържа жалбата пледира за отмяна на наказателното постановление като
постановено в нарушение на материалния закон. Претендират се направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна редовно призована не се представлява, но изразява писмено становище
по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установена следдната фактическа обстановка:
На 10.03.2023 год. около 15:10 часа жалбоподателят управлявал л.а Шкода с рег № *** с
чуждестранно национално свидетелствоза управление на МПС издадено от
Великобритания, слезд изтичане на тримесечния срок от последното му влизане на
територията на Р България – в 18:50 часа на 22.10.2022 год. през ГКПП- Лесово За
констатираното нарушения на чл.162, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е съставен АУАН в
негово присъствие.
На 29.03.2023 год. при идентично описание на нарушението е издадено атакуваното
наказателно постановление.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна,
разгледана по съществно се пирема за основателна по следните съображения:
1
Наказателното постановление на Началника на РУ - С. е издадено от компетентен орган,
съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
Съдът намира, че неправилно административнонаказващия орган е приложил материалния
закон, след като е констатирал нарушението по чл. 162, ал. 1 от ЗДП, като не е отнесъл
фактите към хипотезата на правната норма.
В случая е безспорно установено, че СУМПС на въззивника е издадено от Великобритания,
която не е държава - членка на ЕС, доколкото същата напуска Европейския съюз на 31
януари 2020 г., съгласно Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за
атомна енергия (2019/C 384 I/01). Великобритания и Северна Ирландия обаче са членове на
Европейското икономическо пространство, съгласно текста на Споразумението за
Европейското икономическо пространство Заключителен акт - Съвместни декларации -
Декларации на правителствата на държавите-членки на Общността и държавите от ЕАСТ -
Договорености - Съгласувани протоколи Декларации на една или няколко от договарящите
се страни на Споразумението за европейско икономическо пространство (официален
вестник L 001, 3.01.1994 г. стр. 0003 - 0036).
С напускането на ЕС, Обединеното кралство не напуска едновременно и ЕИП, доколкото
членството й в двете международни структури е на самостоятелни основания, по силата на
подписани различни по същността си международни договори.
От гореизложеното следва изводът, че СУМПС на жалбоподателя е издадено от държава
членка на Споразумението за ЕИП, което му дава правоспособност да управлява МПС от
съответната категория на територията на Р България.
В случая СУМПС на жалбоподателя е издадено на 15.09.2020 г. от Обединено кралство
Великобритания и е със срок на валидност до 24.09.2030 г.
Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление се явява
необосновано и жалбоподателят не е извършил вмененото му деяние.
При този изход на делото на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК,
искането на жалбоподателя за присъждане на на направените по делото разноски се явява
основателно.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в
съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на
АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт ,
както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на органа издал отменения
акт. За това, съдът като съобрази разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата № 1 от 09.
07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, направеното
възражение за прекомерност и вписаната и платена в брой сума от 400 лв. в договора за
правна помощ прие , че на жалбоподателя следва да се присъди сумата от триста лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 от ЗАНН, съдът
2
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0814-000039/29.03.2023 год. на Началник РУ -
С., с което на П. Ц. Ц. от гр. Б., ЕГН ********** на основание чл. 177, ал. 1 т. 2 от ЗДП е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.162, ал.1
от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР Ямбол да заплати на П. Ц. Ц. от гр. Б., ЕГН ********** направените по
делото разноски в размер на 300/триста/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването му, че е изготвено пред
Административен съд Ямбол.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3