Решение по дело №1183/2019 на Районен съд - Карнобат

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260072 / 23.6.2021г. град Карнобат

В ИМЕТО НА НАРОДА

К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІ състав

На деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ДОБРЕВ

Секретар ……………………МАРИЯНА ТАСЕВА..........................................

Като разгледа докладваното от съдията ……….ДОБРЕВ ……….…………

Гражданско дело номер......1183 ...по описа за............2019…...............година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от ищецът ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, чрез пълномощник юрисконсулт Р.С., с която молба са предявени обективно съединени установителни искове по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал.1 ГПК и чл. 79, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД против Т.Б.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с който моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищцовото дружество следните суми: 105,76 лв. (сто и пет лева и седемдесет и шест стотинки), представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 16. 01. 2017 г. до 15. 01. 2019 г.; обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 13. 02. 2018 г. до 21. 01. 2019г. в размер на 12,62 лв. (дванадесет лева и шестдесет и две стотинки), ведно със законната лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 09. 05. 2019 г., до окончателното изплащане на задължението.

Претендира се за заплащане на съдебно деловодните разноски както по заповедното, така и по исковото производство.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закон за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащи през процесния период са били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10. 05. 2008 г. влезли в сила на 27. 06. 2008г.. Твърди се, че съгласно чл. 35, ал. 1 от Общите условия ,същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството. Твърди се също така, че по силата на чл. 7, т. 1 от Общите условия ищцовото дружество е поело задължения да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника, находящ се в с. Екзарх Антимово, индивидуализиращ се с ИТН 2555823, като за Т.Б.Т. е бил открит клиентски номер **********. Твърди се, че ответника от своя страна съгласно чл. 11, т. 1 от Общите условия се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел. енергия, в сроковете и по начина определени в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от ОУ. Твърди се, че в изпълнение на задълженията си ищцовото дружество е доставило на обекта собственост на Т.Б.Т. за периода от 16. 01. 2017 г. до 15. 01. 2019 г., електроенергия на обща стойност 105, 76 лева, която не е заплатена и поради забава в заплащането на консумираната ел. енергия ответника дължи законна лихва в общ размер на 12, 62 лева за периода от 07. 03. 2017 до 08. 05. 2019 г. Законна лихва се дължи и от датата на падежа на всяка фактура до датата на образуване на настоящото производство.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, които са приет и разгледани от съда- фактури, ОУ, пълномощно. Направени са искания за допускане на други писмени доказателства и експертизи.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответника, чрез назначеният му особен представител е оспорил така предявените искове както по размер така и по основание, като е изтъкнал следните съображения: От представените доказателства не се установява наличието на правоотношение между страните, както и не е установено, че ищецът е изпълнил задълженията си по това правоотношение, не се установява, ответника да не е изпълнил дължимата престация в твърдения от ищеца размер, да е изпаднал в забава, за което да дължи обезщетение. Посочва се, че с исковата молба е представена декларация за актуализация на клиентски данни, като представеното копие не е датирано и не е ясно относимостта му към периода за който се претендират сумите с исковата молба, както се твърди и, чене е ясно дали това е подписа на ответника. Особения представител на ответника е оспорил представените фактури, като частни свидетелстващи документи, които не носят подписа на ответника и удостоверяват изгодни за издателя си факти и обстоятелства, поради което не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила и не са достатъчни да удостоверят както страните по делото, така и количествата потребена електроенергия. Посочва се, че във фактура № ********** за отчетния период от 16. 12. 2018 г. -15. 01. 2019 г. е посочено, че просрочените стари задължения за плащане са на стойност 42, 55 лева или общо задължение за плащане е 54, 20 лева, като не е ясно по какви причини с исковата молба се претендират различни суми. Твърди се, че от неоснователността на главните искове следва неоснователност и на акцесорните представляващи обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 13. 02. 2018 г. до 21. 01. 2019 г. , като се посочва, че не е ясно как е определен началния и крайния момент на периода за който се претендира обезщетението за забава.

В съдебното заседание ищецът чрез процесуалният си представител подържа така предявените искове, ангажира доказателства.

Ответника, чрез назначеният му особен представител подържа подадения отговор на исковата молба.

В хода на делото процесуалният представител на ищеца е представил Удостоверения за декларирани данни на ответника Т.Б.Т. ЕГН **********,***, от което е видно, че ответника Т. няма декларирани имоти и МПС на територията на Община Карнобат, както и че няма подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ за имота находящ се в с. Екзарх Антимово, ул. Китка № 8.

Процесуалният представител на ищеца е посочил, че партидата на ответника е открита преди приватизацията и не разполага с други доказателства освен представените. Оттеглил е исканията си за назначаване на техническа и съдебно счетоводни експертизи. Желае исковите претенции да бъдат уважени така, както са предявени.

Особеният представител на ответника пледира за отхвърляне на ищцовите претенции като неоснователни и недоказани.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

Правоотношенията между страните по делото се регулират от Закона за енергетиката, съгласно чл. 98а от същия закон, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като в ал. 4 е предвидено, че публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на електрическа енергия между ищцовото дружество и всички потребители на електрическа енергия, наричани за кратко "клиент", присъединени към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и са издадени на основание чл.98а от ЗЕ. Договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят/клиента бъде присъединен към електроразпределителната мрежа и започне да потребява ел. енергия от същата.

От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 813 / 2019 г. е видно, че на 09. 07. 2019 г. в РС- Карнобат е постъпило Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК със заявител ЕВН България Електроснабдяване ЕАД срещу длъжника Т.Б.Т. ЕГН **********, с адрес: ***, с което заявление се претендира парично вземане в размер на 105, 76 лева , стойност на електрическа енергия доставена за периода от 16. 01. 2017 г. до 15. 01. 2019 г. по партидата на длъжника, както и обезщетение за забавено плащане на главница в размер на законната лихва за периода от 07. 03. 2017 г. до 08. 05. 2019 г. в размер на 12, 62 лева, както и законната лихва от постъпването на заявлението в съда да пълното и изплащане. Въз основа на заявлението е образувано частно гр. дело № 813 / 2019г., по описа на КбРС, и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 530 / 10. 07. 2019 г., с която е разпоредено длъжникът – ответникът по настоящото дело, да плати на заявителя – ищецът по настоящото дело, претендираните суми.

Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителят на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск относно вземането си.

От ищеца по делото са представени седем броя фактури/копия/, които не носят подпис на ответника и не е ясно дали същите са получени от него и по какъв начин. Във фактурите е записано, че получател на доставката е Т.Б.Т.,***, а на адрес за кореспонденция е посочено с. Екзарх Антимово 8490, Т. Бинев Т., като не е ясно дали се касае за две отделни лица или е техническа грешка повторена във всички фактури. Всички фактури са издадени за клиентски номер **********, за място на потребление е записано № 2555823 /ИТН/,с. Екзарх Антимово, без да е посочен точен адрес.

Първата фактура е с № ********** с дата на издаване 23. 02. 2017 г. и е на стойност 15, 70 лева. Втората фактура е с № ********** с дата на издаване 23. 03. 2017 г., в която фактура е посочено обща сума за плащане в размер на 14,05 лева и просрочени стари задължени 15, 70 лева или общо задължение за плащане 29, 75 лева.По същия начин във фактура № ********** с дата на издаване 21. 04. 2017 г. са посочени сума за плащане в срок до 04. 05. 2017 г. 13, 04 лева, просрочени стари задължения 29, 75 лева, общо задължения за плащане 42, 79 лева. Във фактура № ********** с дата на издаване 23. 05. 2017 г. е посочено, обща сума за плащане в срок до 05. 06. 2017 г.- 8, 77 лева, просрочени стари задължения 42, 79 лева, общо задължения за плащане 51, 56 лева. Във фактура № ********** издадена на 23.11. 2018 г. е посочено- обща сума за плащане в срок до 04.12. 2018 г. 6,05 лева, просрочени стари задължения 0, 00 лева, общо задължение за плащане 6, 05 лева. Фактура № ********** с дата на издаване 21.12.2018 г. е за обща сума за плащане в срок до 07. 01. 2019 г. 36, 50 лева, просрочени стари задължения 6, 05 лева, общо задължение за плащане 42, 55 лева. Във фактура № ********** с дата на издаване 23. 01. 2019 г. е записано, обща сума за плащане в срок до 04. 02. 2019 11, 65 лева, просрочени стари задължения 42, 55 лева, общо задължение за плащане 54, 20 лева.

Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи:

В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът да обоснове погасяване на задължението.

С доклада по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест между ищецът и ответника, като изрично е указал на същите, че ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е потребител на ел. енергия, че посочения обект е бил снабдяван с ел.енергия, че консумираната енергия е на стойността посочена в исковата молба. Указал е, че ищецът следва да установи размера на претенциите си.

В хода на делото въпреки разпределената доказателствена тежест, ищцовото дружество по никой начин не доказа, че ответника Т.Б.Т. е потребител на електрическа енергия, че същия е собственик или ползвател на присъединен обект към електроразпределителната мрежа на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД. Съгласно чл. 1, т. 1 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия „"Обект" е всеки обособен по отношение на измерването на електрическа енергия имот на потребител, в който се консумира електрическа енергия. Обектът е съвкупност от терен, сгради, технологично оборудване, електрически съоръжения и уреди, консумиращи електрическа енергия.“ В чл. 1 , т. 4 е дадено определение за „клиент“- „В тези Общи условия понятието «Клиент» се разбира както в своето значение на «мрежови клиент»,така и в значението на «потребител на електрическа енергия»; Потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” АД съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си;“. Съгласно чл. 5 от същите ОУ „ЕВН ЕС, като краен снабдител, се задължава да снабдява всеки клиент, присъединен към мрежата на “ЕВН България Електроразпределение” АД и който не се е възползвал от правото да избере друг доставчик по силата на тези Общи условия, при спазване на действащото законодателство, правилата за търговия и определените от ДКЕВР цени.“

От така цитираните разпоредби може да се приеме, че обекта, намиращ се в с. Екзарх Антимово, ул. Китка № 8 е присъединен към електроразпределителната мрежа на ЕВН България Електроразпределение ЕАД, на чиято лицензионна територия е разположен, но по отношение на същия не се доказва, че именно посоченият като ответник Т.Б.Т. е клиент на ищцовото дружество. В делото не са представени каквито и да било доказателства, а и не са направени искания за събиране на такива, които да сочат кой е собственик или ползвател на имота в процесния период, когато се твърди, че е потребена електрическата енергия. Отделно от това по никакъв начин не се доказа кога въпросния имот е присъединен към електроразпределителната мрежа на ЕВН България Електроразпределение ЕАД, физически свързан ли е въпросния имот с електроразпределителната мрежа и ползва ли конкретния ответник мрежата и съответните мрежови услуги, съгласно чл. 1, т. 5 от ОУ. Видно от представеното удостоверение от Община Карнобат ответника Т.Б.Т. няма декларирани имоти на територията на Община Карнобат и съответно няма подавана декларация по чл. 14 от ЗМДТ.

В тази връзка ищецът не е представил доказателства, че ответника Т. упражнява правата и задълженията на клиент, съгласно изискванията на чл. 6, ал. 2 от ОУ- собственика или титуляря на вещното право на ползване на имота да заяви изрично писмено съгласие, че ответника ще бъде потребител на електрическа енергия в неговия имот.

Предвид изложените аргументи съдът счита, че така предявения иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Само за пълнота на решението следва да бъде посочено, че иска се явява и недоказан по основание и размер. От представените фактури, които са подробно изброени по горе е видно, че същите касаят два периода с прекъсване помежду им, а именно: период на консумирана електрическа енергия от 16. 01. 2017- до 15. 05. 2017 г., за което са издадени фактури № ********** с дата на издаване 23. 02. 2017 г., № ********** с дата на издаване 23. 03. 2017 г., № ********** с дата на издаване 21. 04. 2017 г. и № ********** с дата на издаване 23. 05. 2017 г., които са издадени с натрупване на стари задължения и според последната от тях задължението на ответника е в размер на общо за плащане 51, 56 лева и втори период на консумирана ел. енергия от 16. 10. 2018 г. до 15. 12. 2018 г., за което са издадени фактури № ********** издадена на 23.11. 2018 г., в която изрично е записано, че ответника няма просрочени стари задължения и № ********** с дата на издаване 21.12.2018 г., в която е записано единствено задължения от предходната фактура, но не са посочени задълженията по фактурите от предходния период. Въпреки това ищцовото дружество с иска си е предявило вземане в размер на сумите от двата периода, без да изясни по какви причини във втората група фактури се твърди, че ответника няма стари просрочени задължения, а в същото време въпросните задължения са посочени в исковата молба като дължими и изискуеми. От изложеното в исковата молба не става също така ясно и от кой период се претендира законна лихва.

Вземането не беше доказано по размер и поради оттегляне на искането за назначаване на съдебно счетоводна експертиза.

Всичко посочено дава основание иска да бъде отхвърлен.

С оглед отхвърлянето на главния иск,, следва да бъде отхвърлен и акцесорния такъв за дължимо обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 13. 02. 2018 до 21. 01. 2019 г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

По отношение искането за присъждане на разноските в заповедното и в настоящото производство: При този изход на делото разноските следва да останат в тежест на ищеца.

Поради изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, чрез пълномощник юрисконсулт Р.С., искове за признаване за установено, че Т.Б.Т. ЕГН **********, с адрес: *** дължи на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37 сумата от 105, 76 лева представляваща главница, дължима за консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 16. 01. 2017 г. до 15. 01. 2019 г. и лихвата върху тази главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, както и че същия дължи обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 13. 02. 2018 г. до 21. 01. 2019 г. в размер на 12, 62 лева.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Бургас.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	260072
Дата:	23 юни 2021 г. (в сила от 23 юли 2021 г.)
Съдия:	Георги Тодоров Добрев

Дело:	20192130101183
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	18 октомври 2019 г.

Решение по дело №1183/2019 на Районен съд - Карнобат

Съдържание на акта