Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Корнелия Колева | |
С присъда по НОХД № 1082/2010г. на ВТРС подсъдимият Б. С. С. е признат за виновен в това, че на 26.05.2010г. в с. Р., общ. В. Т. се съвкупил с ненавършилата 18 години Д. Н. К., като я принудил към това със сила и заплашване, като изнасилването извършил повторно, поради което и на основание чл.152, ал.2, т.1 и 3, вр. ал.1, т.2, пр.1 и 2, вр. чл.28, ал.1 във вр.с чл.36 и чл.54 във вр. с чл.58 А ал.1 от НК му е наложено наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода строг режим. Подсъдимият Б. С. С. е признат за невинен за това, че на 26.05.2010 г. в с. Р., общ. В. Т. в съучастие, като извършител с М. С. М. от с. Р., извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на навършилата 14 години Д. Н. К. чрез употреба на сила и заплашване, като на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинение по чл.150, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК На основание чл.59, ал.1, т.1 НК е приспаднато времето, през което подсъдимият Б. С. по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, като един ден задържане се счита за един ден лишаване от свобода, считано от 28.05.2010 г. до влизане в сила на присъдата. На основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наказанието, определено на Б. С. С. по ЧНД №1432/2009 г. на ВТРС, с което са групирани наложените наказания по НОХД №872/2008 г., НОХД №1320/2008 и НОХД №1360/2009г. на ВТРС в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип или затвор. Подсъдимият М. С. М. е признат за виновен в това, че на 26.05.2010 г. в с. Р., общ. В. Т. извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на навършилата 14 години Д. Н. К., чрез употреба на сила и заплашване, поради което и на основание чл.150, ал.1 във вр.с чл.36 и чл.54 във вр.с чл.58 А ал.1 от НК му е наложено наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнение е отложено за срок от три години и шест месеца. Подсъдимият М. М. е признат за невинен и оправдан да е извършил горното деяние в съучастие с Б. С. С.. На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето на предварителното задържане и времето, през което е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” на подсъдимия М. М. от 28.05.2010 г. до 10.06.2010 г. Подсъдимият Б. С. С. е осъден да заплати на Д. Н. К., лично и чрез С. А. М., майка на непълнолетното лице сумата от 10 000 лева, представляваща неимуществени вреди в резултата на престъплението по чл.152, ал.2, т.1 и 3, вр. ал.1, т.2, пр.1 и 2, вр. чл.28, ал.1 от НК, като предявеният граждански иск е отхвърлен за разликата до 30 000 лв., като неоснователен и недоказан. Подсъдимият М. С. М. е осъден да заплати на гражданския ищец Д. Н. К., лично и чрез С. А. М., майка на непълнолетното лице сумата от 4 000 лева, представляваща неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.150, ал.1 от НК, като предявеният граждански иск е отхвърлен за разликата до 20 000 лв., като неоснователен и недоказан. С присъдата е отхвърлен предявеният граждански иск от Д. Н. К., лично и чрез С. А. М., майка на непълнолетното лице срещу Б. С. С. за заплащане на сумата от 20 000 лв. солидарно с М. С. М., неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.150, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, като неоснователен и недоказан. Подсъдимите Б. С. С. и М. С. М. са осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец Д. Н. К., лично и чрез С. А. М., майка на непълнолетното лице сумата от 450 лв., съразмерно уважения размер на гражданските искове, като е отхвърлена претенцията до 1500 лв. Подаден е протест от РП В. против присъдата в частта на наложеното наказание на подсъдимия Б. С. С.. Наведено е оплакване за явна несправедливост на същото. Моли да се измени присъдата, като се увеличи размера на наложеното наказание на подсъдимия Б. М. от две години и осем месеца лишаване от свобода на четири години лишаване от свобода. Подадена е въззивна жалба от подсъдимия Б. С. М. против присъдата. Наведено е оплакване за явна несправедливост на наложното му наказание. Моли да се намали размера на същото, както и да се определи общо наказание по присъдите. Във въззивното производство подсъдимият М. С. М. е присъединен към жалбата на подсъдимия Б. С.. Навежда оплакване за неправилно приложение на материалния закон, както и за явна несправедливост на наложеното му наказание. Моли да се отмени присъдата в частта, с която е признат за виновен по обвинението за извършено престъпление или да се намали размера на наложеното му наказание, както и в частта на уважения граждански иск. В съдебно заседание представителят на В. заема становище да се потвърди присъдата. Въззиваемите гр.ищец Д. Н. К. лично и със съгласието на майка си С. А. М. не вземат становище. Жалбоподателят Б. С. С. поддържа жалбата, като доразвива оплакванията си. Жалбоподателят М. С. М. поддържа жалбата си, като доразвива оплакванията си. В правото си на последна дума жалбоподателят Б. С. моли се намали размера на наложеното му наказание. В правото си на последна дума жалбоподателят М. М. моли се постанови правилно решение. Окръжният съд в качеството си на въззивна инстанция като обсъди направените в протеста и в жалбите оплаквания, становището на страните, събраните доказателства, както и извърши цялостна служебна проверка на правилността на присъдата по реда на чл.314 ал.1 НПК, прие за установено следното: Подадените протест и въззивни жалби са неоснователни. При извършената служебна проверка по реда на чл.314 ал.1 НПК не се констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и при постановяване на присъдата, които да водят до отмяната й на това основание. Това налага обсъждане на събрания доказателствен материал по делото. От същия се установява, че подсъдимите Б. С. и М. М. живеят в с. Р. и са приятели. Първият от тях е осъждан с пет влезли в сила присъди за извършени престъпления, както и такива по чл. по чл.150 и чл. 152 НК. Наложено му е общо наказание две години и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от 4 години. С определение по ЧНД № 1432/2009г. на ВТРС на С. са групирани наложените наказания по присъдите, като е определено общо такова в размер на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от 4 години. Подсъдимият М. е осъждан за извършено престъпление. Същият е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК. На 25.05.2010 г. вечерта подсъдимите С. и М., както и св. К. се събрали да се почерпят у дома на първия. Около 03.00 часа през нощта домакина си легнал, а Кирвиков и М. продължили да употребяват алкохол. На 26.05.2010г. сутринта гр.ищца излязла от дома си, за да отиде на училище. Същата била съпроводена от баба си – св. Р. В. до спирка в с. Р.. От там гр.ищца се отправила към училището. По пътя била застигната от л.а., в който се намирали св. К. и подсъдимият М.. Гр.ищца познавала първия. Св.К. й предложил да я откара до училището. Гр.ищца се съгласила и се качила в автомобила. Последният потеглил, управляван от св.К. в посока към водопад до с.Х. По пътя настъпила повреда в автомобила. Св.К. обърнал и тръгнал да се връща в с. Р.. Подсъдимият М. настоявал да отидат у С., тъй като двамата разговаряли по телефона. Св. К.откарал подсъдимият М. и гр.ищца до къщата на Б. С.. Същия бил сам у дома си. Св.К. си тръгнал, като оставил гр.ищца с М. и С.. Първата и вторият разговаряли. Подсъдимият М. започнал да прави сексуални намеци и да я прегръща гр.ищца. Последната се изплашила и започнала да настоява да си тръгва и да ходи на училище, но била спряна от М.. Двамата подсъдими я вкарали в къщата насила. В този момент позвънила бабата на гр.ищца. Последната силно разтревожена й казала да дойде да я вземе от с.Р., като я намери къде е. Подсъдимият С. поискал да извърши полов акт с гр.ищца и започнал да я прегръща и опипва по различни части от тялото. Същата се отдръпнала от него. Гр.ищца се опитала да излезе от къщата. Подсъдимият С. й нанесъл удари с шамари и с юмрук в областта на лицето. В резултат на нанесените удари причинил кръвонасядане, оток на клепачите на лявото око и отчупване на върха на първи долен ляв резец на гр.ищца. В помещението, обзаведено като спалня подсъдимият С. я съборил на леглото и започнал да я съблича и опипва. Подсъдимият М. легнал на леглото от другата страна на гр.ищца. Започнал да я опипва по гърдите с лявата си ръка, а с дясната си ръка се самозадоволявал, като се пипал по възбудения полов член. Гр.ищца правила опити да се отскубне. Подсъдимият С. я притискал към леглото. Гр.ищца се молела се на М. да й помогне да си тръгне. Последният й отговарял да се оправя сама. Подсъдимият С. опипвал момичето по гърдите, по половия орган и се опитвал да я целува по врата. Успял да свали дрехите й, въпреки постоянните й опити да се изплъзне. Подсъдимият С. свалил своите дрехи и легнал върху нея. Междувременно телефона на подсъдимия М. звъннал. Същият излязъл от стаята. Отишъл в другата стая, където провел телефонен разговор и заспал. Подсъдимият С. чрез употреба на сила разтворил краката на гр.ищца и проникнал с половия си член във влагалището. С действията си я принудил õа се съвкупи с него. Гр.ищца през цялото време го блъскала. Същата била уплашена от побоя и се страхувала, че ако го удря, да го дере и хапе ще стане по-лошо. Телефонът на подсъдимия С. позвънил. Същият казал, че в момента не може да говори и продължил насилствения полов акт. В резултат на извършените действия гр.ищца получила кървене. След като приключил половия акт, подсъдимият С. помолил св. К. да ги откара двамата с гр.ищца до с. В. Там оставили последната в края на селото. След като се прибрала в дома си гр.ищца не споделила с баба си - св. Р. В. за случилото се събитие. След пристигането на сестра й св.К. К. й разказала за случилото се събитие. Последната заварила сестра си завита в леглото, със зачервени от плач очи и с насинено око. Св.К. разбрала, че сестра й била изнасилена. Затова заявила на баба си, че я взема в В. Т. и позвънила на майка си в Р Г На другия ден св.К. придружила гр.ищца до болницата при преглед при съдебен лекар. Същият попитал защо не са сигнализирали полицията още предния ден. Св. К. обяснила, че мислела, че първо трябва да се снабдят с медицински документ. Отишли в полицията и пострадалата се оплакала за случая. Назначена съдебномедицинска експертиза. От заключението към същата се установява, че на гр.ищца са причинени кръвонасядания и оток на клепачите на лявото около довело до стесняване на очната цепка, отчупване на върха на първи долен ляв резец и линейни охлузвания по предно -страничната повърхност на лявата подбедрица. Установени са охлузвания, кръвонасядания с червен цвят по свободния ръб на химена, което е белег за извършен полов акт с давност отговаряща на инцидента. Назначена е комплексна психиатрично-психологична експертиза на гр.ищца. От заключението се установява, че последната е способна да възприема факти и обстоятелства, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях, както и да разбира свойството и значение на извършеното спрямо нея. В резултата на преживяното у пострадалата е останало чувство на омърсеност и вина. Назначена е комплексна психиатрично - психологична експертиза на подсъдимия М.. Видно от заключението е, че същият е личност с нисък капацитет на интелектуално развитие и недостатъчен интрапсихичен поведенчески контрол. Подсъдимият е извършил деянието в състояние на обикновено алкохолно опиване, като е разбирал свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи. Назначена е комплексна психиатрично - психологична експертиза на подсъдимия С.. Според заключението същият е разбирал свойството и значението на извършеното от него, преди и по време на деянието е могъл правилно да възприема фактите, които имат значение за делото. Подсъдимият С. е личност с устойчиво формирана нагласа за насилствено удовлетворяване на сексуалния нагон с афинитет към непълнолетни лица. Извършена е съдебно биологична експертиза на веществено доказателство -завивка за легло, тип "булана" с червен цвят, иззета от къща в с.Р., ул. Н № 25. Видно от заключението на експертизата не са констатирани биологични следи по завивката. При така изяснената фактическа обстановка и изведени фактическиконстатации съдът намира за установено по несъмнен начин извършените деяния, авторството от страна на подсъдимите и вината им. Подсъдимият С. е осъществил и фактическия състав на чл. 152, ал.2, т.1 и 3, вр. ал.1, т.2, пр.1 и 2, вр. чл.28, ал.1 НК. На 26.05.2010г. в с. Р., общ. В. Т. се съвкупил с ненавършилата 18 години Д. Н. К., като я принудил към това със сила и заплашване, като изнасилването извършил повторно. Налице е осъществен полов акт между тях против волята на гр.ищца. Същата била насилствено вкарана от двамата подсъдими в къщата, където е осъществено деянието. Подсъдимият С. е употребил сила спрямо гр.ищца, като й нанесъл удари с юмрук и шамари по лицето. Освен нанесения побой същият й е оказал и психическо въздействие под формата на заплаха. Гр.ищца е на 14 години. Същата е съобщила този факт на подсъдимите, както и че е ученичка в селското училище. Подсъдимият С. е извършил деянието при повторност. Същият е осъден с влязла в сила присъда за извършване на такова престъпление и не сÓ изтекли 5 години от изтичане на изпитателния срок. Инкриминираното деяние е извършено в изпитателния срок на предишното осъждане. От субективна страна подсъдимият С. е осъществил деянието при пряк умисъл. Същият е могъл да ръководи постъпките и действията си. Съзнавал е обществено опасния характер на поведението си, както и е целял настъпването на резултата. Подсъдимият М. е осъществил от обективна страна престъпния състав на чл. 150, ал.1 НК. На 26.05.2010 г. в с. Р., общ. В. Т. извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на навършилата 14 години Д. Н. К., чрез употреба на сила и заплашване. Подсъдимият М. е осъществил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на гр.ищца. Същият я опипвал по гърдите и половия орган, като удовлетворявал половото си желание спрямо нея. Гр.ищца е била насилствено вкарана от двамата подсъдими в къщата, където е осъществено деянието. Подсъдимият С. й нанесъл удари в лицето, както и е оказал и психическо въздействие под формата на заплаха.Подсъдимият М. се е възползвал от употребата на сила и заплаха от другия подсъдим спрямо гр.ищца, като е осъществил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на нея. От субективна страна подсъдимият М. е осъществил деянието при пряк умисъл. Същият е могъл да ръководи постъпките и действията си. Съзнавал е обществено опасния характер на поведението си, както и е целял настъпването на резултата. Правилно първоинстанционният съд е признал подсъдимият С. за невинен и го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.150 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК. Осъществените блудствени действия от него са елемент от изнасилването. В този смисъл е налице поглъщане. Видно от цялостното поведение на подсъдимия С. е, че е целял осъществяване на съвкупление с пострадалата, а не само блудствени действия. Обществената опасност на извършените деяния от подсъдимите е висока. Същите се явява посегателство спрямо обществените отношения, които регламентират спазването на моралните норми, установени в обществото относно половото общуване и неприкосновеност между хората. Обществената опасност на подсъдимия С. следва да се преценява с оглед предишните му осъждания и недобри характеристични данни. Същият е млад човек. Баща на едно дете. Подсъдимият дава обяснения в досъдебното производство, съдейства за разкриване на обективната истина, както и проявява критично отношение към извършеното деяние. Обществената опасност на подсъдимия М. следва да се преценява с оглед чистото му съдебно минало. Същият е реабилитиран по право по отношение на предишното си осъждане. Подсъдимият е млад човек. Подсъдимият дава обяснения и прави самопризнания в досъдебното производство, като съдейства за разкриване на обективната истина. Първоинстанционното производство е проведено по реда на чл.373 ал.2 - 3 във вр. с чл.371 т.2 НПК. Съдът е обсъдил обществената опасност на деянията, личната такава на подсъдимите, мотивите и подбудите за извършване на престъпленията, както и смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства. На подсъдимия С. е определено наказание от четири години лишаване от свобода. На основание чл.373 ал.2 от НПК във връзка с чл.58а, ал.1 от НК същото е намалено с 1/3, като е определено за изтърпяване от две години и осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. Извършеното деяние е с висока обществена опасност, както и са налице квалифициращи елементи при осъществяването му. Подсъдимият е осъждан за извършени престъпления, сред които и за друго такова, както и е с недобри характеристични данни. Същият е млад човек, както и е баща на малолетно дете. С поведението си съдейс‗ва за разкриване на обективната истина, като прави самопризнания, както и проявява критично отношение към извършеното деяние. Първоинстанционният съд е обсъдил посочените обстоятелства. Наложеното наказание е съответно по вид с оглед предвиденото такова за извършеното престъпление. Размерът на същото е под минималния такъв, предвиден в санкцията на чл.152 НК, като е определен съобразно чл.58 а ал.1 НК. Въззивният съд счита, че липсват основания както за увеличаването му, така и за намаляването му. Наложеното наказание на подсъдимия С. се явява справедливо определено. На подсъдимия М. е определено наказание от две години лишаване от свобода. Същото на основание чл.373 ал.2 от НПК във връзка с чл.58а, ал.1 от НК е намалено с 1/3 на една година и четири месеца лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание за срок от три години и шест месеца. Извършеното деяние е с висока обществена опасност. Налице е посегателство спрямо непълнолетно лице. Подсъдимият е реабилитиран по право, като се счита неосъждан. Същият е млад човек. Подсъдимият с поведението си съдейства за разкриване на обективната истина. Първоинстанционният съд е обсъдил посочените обстоятелства. Наложеното наказание е съответно по вид с оглед предвиденото такова за извършеното престъпление. Размерът на същото е под минималния такъв, предвиден в санкцията на чл.150 НК, като е определен съобразно чл.58 а ал.1 НК. Въззивният съд счита, че липсват основания за намаляването му. Наложеното наказание на подсъдимия М. се явява справедливо определено. На основание чл.59, ал.1, т.1 НК е приспаднато времето, през което подсъдимите са били с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, като един ден задържане се счита за един ден лишаване от свобода. На основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наказанието, определено на подсъдимия С. по ЧНД №1432/2009 г. по описа на ВТРС, с което са групирани наложените наказания по присъдите в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода. По делото са предявени гражданските искове за неимуществени вреди.Първоинстанционният съд е осъдил подсъдимият С. да заплати на гражданския ищец, лично и със съгласието на майка й сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултата по престъпление по чл.152 НК. Предявеният граждански иск е отхвърлен за разликата до 30 000 лв., като неоснователен и недоказан. Първоинстанционният съд е осъдил подсъдимият М. да заплати на гражданския ищец, лично и със съгласието на майка й сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултата по престъпление по чл.150 НК. Предявеният граждански иск е отхвърлен за разликата до 20 000 лв., като неоснователен и недоказан. Предявеният граждански иск от гр.ищца, лично и със съгласието на майка й срещу подсъдимия С. за заплащане на сумата от 20 000 лв. солидарно с подсъдимия М., представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.150 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Въззивният съд счита предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от гр.ищца за основателни. От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че настъпилият вредоносен резултат е в причинна връзка с противоправното поведение на подсъдимите. В резултат на действията им гр.ищца е получила както травматични увреждания, така и негативни изживявания по време и след осъществяването им. Подсъдимите са извършили действия против половата неприкосновеност на и то непълнолетното лице. Гр.ищца е претърпяла болки и страдания в резултат на тях, както и е изживяла уплаха от случилото се с нея. Извършените действия на насилие спрямо нея водят до накърняване на телесната и полова й неприкосновеност, както и на личността й като цяло. Настъпила вреда е в причинна връзка с поведението на подсъдимите, както и последица от него. При определяне на размера на обезщетението първоинстанционният съд е съобразил посоченитÕ обстоятелства, както и се е ръководил от правилата на справедливостта. Въззивният съд счита, че размерът на уважените граждански искове е справедливо определен. По тези съображения атакуваната присъда се явява постановена при правилно приложение на процесуалния и материалния закон, като наложените наказания се явяват справедливи. Присъдата следва да се потвърди. Подадените жалби и протест следва да се оставят без уважение. Водим от изложените съображения и на основание чл.338 НПК, Окръжният съд РЕШИ : ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 23/01.02.2011г. по НОХД № 1082/2010г. на ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |