№ 1105
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20231110200881 по описа за 2023 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 22-4332-025842 от 13.12.2022 г.,
началникът на Група АНД към СДВР, Отдел "Пътна полиция" е наложил на С. Б. С., с
ЕГН : **********, административно наказание – глоба, в размер 200.00 /двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал.
3, пр.1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало глобеното
лице, което го обжалва с жалба, подадена чрез началника на ОПП-СДВР на 30.12.2022
г. Жалбата е бланкетна и в нея е посочено, че конкретни съображения ще бъдат
изложени в съдебно заседание.
В проведеното съдебно заседание по делото, жалбоподателят, редовно призован,
се явява лично и с адв. Каменова от АК-Монтана и адв. Б. от САК. Поддържа се
жалбата, като подробни съображения за нейната основателност са изложени в
депозирана по делото молба-уточнение. Оспорва се компетентността на
актосъставителя и се претендира допуснато нарушение на чл.43, ал.1 от ЗАНН при
съставяне на АУАН – липса на подпис на свидетеля, посочен в него. Счита се, че
неправилно е приложен и материалния закон, тъй като жалбоподателят не е знаел за
служебно прекратената регистрация, с оглед на което се претендира, че деянието не е
съставомерно от субективна страна. С тези съображения се моли за отмяна на
1
обжалваното НП, като незаконосъобразно и неправилно. Претендират се направените
разноски.
Въззиваемата страна – началник Група към СДВР-ОПП, редовно призована – не
изпращат представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят С. Б. С. е правоспособен водач на МПС, с придобити категории
С М СЕ АМ В ТКТ ВЕ.
На 14.08.2022, около 16:17 ч. в гр. София, по ул. „Ген. Гурко” с посока на
движение към Околовръстен път на връзката за ул. Околовръстен път в района на
местността „Корията“ жалбоподателят С. Б. С. управлявал личния си лек автомобил
„Рено Меган Сценик“ с рег. №****. Същият бил спрян за проверка от служители на
ОПП-СДВР, като при направената проверка в системата на КАТ било установено, че
управляваното от С. МПС е със служебно прекратена регистрация, на осн. чл.143,
ал.10 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба: „Служебно се прекратява регистрацията на
пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд
по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно
средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка
от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след
представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.”
Съгласно представеното писмо-справка от ОПП-СДВР с рег. №433200-
14237/08.02.2023 г. на зам.началника на ОПП-СДВР и приложенията към него,
превозното средство – л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег. №****, към дата 14.08.2022 г.
било регистрирано като собственост на С. Б. С.. На 03.08.2022 г. регистрацията на
автомобила е била прекратена на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП, въз основа на
уведомление от Гаранционен фонд, получено по електронен път. Въпреки изричното
запитване от съда, не е посочено дали и кога собственикът на автомобила е бил
уведомен за прекратяване на регистрацията. На 14.08.2022 г. в 16.54 часа отново с
уведомление от Гаранционен фонд, получено по електронен път регистрацията е
възстановена. Очевидно това е станало след извършената проверка на жалбоподателя
около 16.17 часа на същата дата - 14.08.2022 г.
На 14.08.2022 г. на жалб. С. бил съставен АУАН Серия GA№517686, за
управление на МПС, за което не е сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
2
Във връзка с установената прекратена регистрация на автомобила, при
горепосочената проверката, срещу С. бил съставен и АУАН бл. №201626/03.09.2022 г.
серия АД, №143173/31.03.2022 г., с който му било повдигнато административно-
наказателно обвинение, за това че управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред – нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Актът е съставен в присъствие на един свидетел – В.К.Д., за който е отбелязано,
че е очевидец и е подписан в графите актосъставител и нарушител, но не е подписан от
свидетеля по акта.
Така съставеният АУАН е предявен и връчен на С. и същият го подписал без
възражения, отбелязвайки, че автомобилът е бил с изтекла застраховка „Гражданска
отговорност“. Възражения не са подадени и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН.
Въз основа на посочения акт и Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство на прокурор от СРП от 25.11.2022 г. /дата на деловодно извеждане/, било
съставено процесното наказателно постановление (НП) № 22-4332-025842 от
13.12.2022 г., с което началникът на Група АНД към СДВР, Отдел "Пътна полиция" е
наложил на С. Б. С. административно наказание – глоба в размер 200.00 /двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал.
3, пр.1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл. 283 от НПК към делото писмени доказателства: АУАН,
НП, Справки от ОПП-СДВР с приложения, справка за нарушител/водач за С. Б. С.,
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., Заповеди и актове за удостоверяване на заеманата
длъжност от Г.В. Б.а, а именно началник 01 група „Административно-наказателна
дейност” в 03 сектор „Административно обслужване” при ОПП-СДВР; Постановление
за отказ да се образува наказателно производство и други.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй
като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при
преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице
основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани
в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка, налага следните изводи от
правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на
обжалване, в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН /НП е връчено на
21.12.2022 г., а жалбата против него е подадена на 30.12.2022 г./, с оглед на което е
допустима, а разгледана по същество в рамките на правомощията на съда да извърши
цялостна проверка на обжалвания акт, налага отмяна на наказателното постановление.
3
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя
е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН бл.
№201626/03.09.2022 г. , който е съставен от компетентен орган – мл. автоконтрольор
при ОПП-СДВР, в рамките на материалната и териториална компетентност на
последния, съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и т. 2.1., вр. т.1.3.1 от № 8121з-
1632/02.12.2021 г.
Както е посочено в молбата-уточнение към жалбата същият действително е
издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и по
конкретно на правилото на чл.43, ал.1 ЗАНН, тъй като не е подписан от свидетеля,
посочен в него. Това правило е императивно и несъблюдаването му е основание за
безусловна отмяна на наказателното постановление, което е издадено въз основа на
АУАН, който е съставен в нарушение на процесуалните правила.
Независимо от това, с цел пълнота на съдебния контрол, съдът счита, че следва
да отговори и на останалите възражения на жалбоподателя.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално
компетентен орган, съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и т.3.6. на цитираната заповед.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати други
съществени нарушения на процесуалните правила, като са спазени изискванията за
форма и съдържание на същите, за участие на свидетели и връчване на процесуалните
документи. Според настоящия съдебен състав нарушението е описано достатъчно ясно
за да разбере жалбоподателят в какво точно е обвинен. Съдът намира, че следва
изрично да отбележи, че административно-наказателното производство е започнало
именно със съставяне на АУАН по реда на чл. 36, ал. 1 ЗАНН, а не по реда на чл. 36,
ал. 2 ЗАНН. Но доколкото преписката е била изпратена на СРП за преценка наличието
на данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, която проверка е
приключила с постановяване на отказ да се образува наказателно производство,
именно считано от датата на отказа и в рамките на 6-месечния срок считано от тогава
законосъобразно е съставено обжалваното НП, на осн. чл.36, ал.2 ЗАНН. С оглед на
това, съдът намира, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, с неприлагането на разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Съдът счита, че е основателно възражението на жалбоподателя и за неправилно
приложение на материалният закон, поради следните съображения:
С наказателно постановление (НП) № 22-4332-025842 от 13.12.2022 г. на
началник Група АНД към СДВР, Отдел "Пътна полиция" на С. Б. С. е наложено
административно наказание – глоба в размер 200.00 /двеста/ лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП, за
извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
4
Посочената разпоредба допуска по пътищата отворени за обществено ползване
да се движат само МПС, които са регистрирани и регистрационните табели са
монтирани на съответните места, като съгласно НП нарушението се е изразило в
управление на МПС, чиято регистрация е прекратена служебно.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, установена и от настоящия
съдебен състав, напълно кореспондира с обективната страна на посочения състав на
административно нарушение. Управляваното от жалбоподателя МПС – л.а. „Рено
Меган Сценик“ с рег. №****, към дата 14.08.2022 г. е било без валидна регистрация
към часа на деянието – 16.17 часа на 14.08.2022 г., с оглед служебното прекратяване на
същата на 03.08.2022 г. При това, като е управлявал посоченото МПС по път за
обществено ползване, какъвто е и уличната мрежа на територията на гр. София – ул.
Ген. Гурко, жалбоподателят формално е нарушил правилото на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
В настоящия случай обаче не може да се направи извод, че поведението на
жалбоподателя С. С., което се субсимира под състава на административно нарушение
по чл. 175, ал. 3 ЗДвП е извършено виновно. Превозното средство, което е управлявал
било негова собственост и именно той е следвало да бъде уведомен за това, че
служебно е прекратена регистрацията на МПС, след получаване на уведомление от
Гаранционния фонд, за това че същото е без валидна застраховка „Гражданска
отговорност“. Доказателства за такова уведомяване нее представено от ОПП-СДВР,
въпреки изричното запитване от страна на съда. Доколкото по делото липсват данни за
служебната дерегистрация на автомобила да е уведомен собственикът на МПС, няма
как да се направи извод, че този факт му е бил известен на жалбоподателя С.. Не са
били иззети свидетелството за регистрация или снети регистрационните табели на
автомобила, поради което не може да се вмени нито във вина на жалбоподателя, нито
във вина на трето лице, управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред.
В настоящия случай, доколкото се касае за формално нарушение, т. е. такова
лишено от обществено-опасни последици, по дефиниция вината е възможна само под
формата на умисъл. Незнанието на част от обективните елементи на състава на
нарушението обаче, а именно – прекратяването на регистрацията на МПС по служебен
път, налага извод за липса на виновно поведение, доколкото нарушителят е действал в
условията на фактическа грешка по смисъла на чл. 14 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, която
всякога изключва умисъла. По делото няма доказателства и такива не са ангажирани от
наказващия орган, извършената служебна дерегистрация да е била съобщена на
собственика, каквото задължение е вменено на органа, оправомощен да прекратява
5
регистрацията, съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 ЗДвП, вр. чл.18б, ал.2, вр. ал.1,
т.8 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства.
Ето защо, с оглед липсата на доказателства за виновно поведение от страна на С.
С., жалбата се явява основателна и процесното наказателно постановление следва да
бъде отменено.
При този изход на делото основателно се явява искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния
кодекс. Съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК
"Поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
По делото жалбоподателят С. се представлявал от упълномощен процесуален
представител – адв. Венета Каменова от АК-Монтана, на която заплатил хонорар в
размер на 1000.00 /хиляда/ лв., съобразно приложения по делото договор за правна
защита и съдействие, в който изрично е договорено плащане в брой, както и че сумата
е платена в брой при подписване на договора за правна защита и съдействие и в тази си
част договорът има силата на разписка за заплатената сума.
Административнонаказващ орган в настоящият случай е ОПП-СДВР, който е
част от структурата на СДВР. С оглед на изложеното СДВР следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя С. разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в
пълния размер от 1000.00 лв., предвид липсата на направено възражение за
прекомерност от насрещната страна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 129 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-025842 от 13.12.2022 г. на
началник Група АНД към СДВР, Отдел "Пътна полиция", с което на жалб. С. Б. С., с
ЕГН : **********, е наложено административно наказание – глоба, в размер 200.00
6
/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на
основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ /СДВР/ да
заплати на С. Б. С., с ЕГН : ********** направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7