Решение по дело №3698/2019 на Районен съд - Пазарджик

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№               ,17.07.2020 год., гр.Пазарджик

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, на двадесет и трети юни през двехиляди и двадесета година, в публично заседание, в следния състав:

                                           

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

 

секретар Стоянка Миладинова,

като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №3698 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.          Подадена е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Д. Б. Б. , чрез пълномощника Е.В.Т. – юрисконсулт, със съдебен адрес *** против Д.И.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 27.04.2017г. между „БАНКА ДСК“ ЕАД като кредитор и Д.И.И. като кредитополучател е сключен договор за стоков кредит с №261211, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Твърди, че подписвайки договора за кредит, кредитополучателят е заявил, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по смисъла на чл.5 от ЗПК и общи условия, с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора за кредит.

          Твърди, че с подписването на договора кредиторът се е задължил да отпусне на кредитополучателя стоков кредит в размер на 1576,34 лв. за закупуване на стоки, описани в договора за кредит, които се продават от съответния търговец. Подписвайки договора за кредит кредитополучателят се е съгласил предоставеният му от страна на кредитора кредит да бъде усвоен еднократно, чрез превод на сумата по банковата сметка на търговеца като извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на Кредитополучателя кредита, предмет на договора.

          Твърди, че погасителните вноски, които кредитополучателя се е задължил да изплаща на кредитодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с годишен процент на разходите, който изразява общите разходи като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Сочи, че годишният процент на разходите е посочен в погасителния план, неразделна част от договора за кредит и включва лихви и такси, които кредитополучателят дължи на кредитора. Твърди, че страните са постигнали съгласие за срока на договора кредитът да се олихвява с фиксиран лихвен процент, който е посочен в него като лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно. Така договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 610,16 лв., а общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 2186,50 лв.

          Твърди, че на основание сключения между страните договор, кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 27.04.2019 г., на 24 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от Договора за кредит, в който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска като първите 23 броя вноски са в размер на 91,69 лв. всяка, а последната погасителна вноска е в размер на 77,63 лв. Твърди, че срокът на договора е изтекъл на 27.04.2019г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.

          Твърди, че подписвайки договора за кредит, кредитополучателят се е съгласил да заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които „БАНКА ДСК“ ЕАД прилага по извършвани услуги на клиенти физически лица като едновременно с това е декларирал, че е запознат с действащата към датата на сключване на договора Тарифа.

Сочи, че съгласно Общите условия към договора за стоков кредит, при забава в плащането на месечна погасителна вноска от деня, следващ падежната дата, определена в погасителния план, частта от вноската представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. На посоченото основание на кредитополучателя е начислена лихва за забава за периода от 22.03.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 65,18 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.

Твърди, че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 977,81 лв., с която са погасени, както следва: договорна лихва - 391,73 лв., главница - 586,08 лв.

Твърди, че на 22.11.2018г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018г., сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания“ АД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за стоков кредит №261211 от дата 27.04.2017г. между „БАНКА ДСК“ ЕАД и Д.И.И. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ АД, ЕИК ********* /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Посочва, че договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди, че длъжникът е уведомен по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от страна на „БАНКА ДСК“ ЕАД с Уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне.

Алтернативно моли да се приеме като доказателство към исковата молба - уведомлението за извършената цесия с №УПЦ-П-ДСК/261211, изхождащо и подписано от „Агенция за събиране на вземания" АД, в качеството му на пълномощник на цедента, което да бъде връчено на длъжника, ведно с исковата молба и приложенията към нея. Твърди, че в случая следва да се има предвид, че „Агенция за събиране на вземания" АД изрично е упълномощено от името на цедента да уведоми по законоустановения ред всички длъжници, чиито задължения са прехвърлени на дружеството - цесионер, за сключения на 11.04.2018г. Рамков договор за цесия. Позовава се на Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д №12/2009, II ТО, ТК, постановено по реда на чл.291 от ГПК, съгласно което: „доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва  да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено вземане не може да бъде игнорирано“.

Твърди, че в тази връзка за „Агенция за събиране на вземания" АД е възникнал правният интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Сочи, че съдът е уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д.№1803/2019г. е издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта е депозирано възражение, което от своя страна обуславя подаването на исковата молба.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Д.И.И., че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сума в общ размер на 1273,87 лв., от които: главница 990,26 лв. - представляващи 14 броя погасителни вноски за периода от 22.03.2018г. до 27.04.2019г., договорна лихва 218,43 лв. за периода от 22.03.2018г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 27.04.2019г. /падеж на последна погасителна вноска/, ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, обезщетение за забава 65,18лв., считано от 22.03.2018г. до датата на подаване на заявлението в районен съд.

Моли да бъде осъдена ответната страна да им заплати и направените в заповедното производство разноски, както и направените в настоящето исково  производство съдебно-деловодни разноски, включващи и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани и са направени доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника. Не е взето становище по предявения иск и не са ангажирани доказателства.

В проведеното по делото съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител и с депозирана по делото писмена молба, поддържа предявения иск и моли съда да го уважи като основателен и доказан. Претендира разноските по заповедното и по исковото производство. Излага съображения по същество.

          Ответникът, чрез пълномощника си, взема становище, че не оспорва исковата молба. Сочи, че причината за неплащане на задълженията е силно влошеното му здравословно състояние. Извънредното положение в страната също утежнявало това положение. Моли за отсрочка за изплащане на задълженията - докато се стабилизира здравословното му състояние и тогава да продължи да плаща вноските. Не ангажира доказателства.

          Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и становището на пълномощника на ответника в съдебно заседание и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

          На 03.05.2019г. ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подало по пощата Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, постъпило в съда на 07.05.2019г. срещу ответника Д.И.И., в качеството му на длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №1803/2019г. по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед №1046 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 10.05.2019г., с която е разпоредил ответникът-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор следните суми: сумата от 990,26 лв. – представляващи главница по 14 броя погасителни вноски за периода от 22.03.2018г. до 27.04.2019г., сумата от 218,43 лв. – договорна лихва за периода от 22.03.2018г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 27.04.2019г. /падеж на последна погасителна вноска/, сумата от 65,18 лв. -  обезщетение за забава за периода от 22.03.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда - 07.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 07.05.2019г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 25,48 лв. – за държавна такса и сумата от 50,00 лева – за юрисконсултско възнаграждение. Оставено е без уважение искането на заявителя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение над размера от 50,00 лева и до претендирания размер от 75,00 лева, като неоснователно, с оглед разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.26 от НЗПП. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение по договор за стоков кредит №261211, сключен на 27.04.2017г. между „БАНКА ДСК" ЕАД и Д.И.И. (кредитополучател), прехвърлено от страна на „БАНКА ДСК' ЕАД по силата на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 11.04.2018г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/.

          С разпореждане №10291 от 30.07.2019г., постановено в производството по ч.гр. дело №1803/2019г. по описа на ПРС, на основание чл.415 ал.1, т.1 от ГПК на заявителя-кредитора са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането му.

          В законния едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.

          Предвид горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът счита следното:

          От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 27.04.2017г. между третото неучастващо по делото лице - „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и ответника Д.И.И. като кредитополучател е бил сключен Договор за стоков кредит №261211, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя стоков кредит в размер на 1576,34 лв. за закупуване на стоките, описани в договора от посочения в същия търговец, както и за сключване на застраховка. Срокът за издължаване на кредита е 24 месеца, считано от датата на неговото усвояване – т.2 от договора.

Съгласно т.3 от договора, сумата на кредита, предоставена за закупуването на посочените стоки се усвоява еднократно, безкасово по сметка на търговеца, а сумата на кредита - предоставена за финансирането на застраховката – се усвоява еднократно, безкасово по сметка, посочена от застрахователите.

Кредитът се погасява чрез посочената в т.4 от договора банкова сметка, *** /главница и лихва/, съгласно погасителен план -Приложение №1, който съдържа и информация за общата сума, дължима от кредитополучателя. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 22-ро число на месеца.

Съгласно т.6 и т.7 от договора, кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е 34,33% годишно или 0,0954% на ден, а годишният процент на разходите по кредита е 40,34% като може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия.

Видно от т.9 на договора е, че с подписването му кредитополучателят е заявил, че му е предоставена свовременно преддоговорна информация по чл.5 от ЗПК и общи условия, с оглед вземане на информирано решение за сключване на този договор за кредит.

Съгласно т.11 от договора, кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката-кредитор прилага по извършвани услуги на клиенти. Кредитополучателят е заявил, че е запознат с Тарифата, действаща към деня на сключване на договора.

Видно от издадения от търговеца служебен бон от дата 27.04.2017г. е, че ответникът е закупил и приел стоките, предмет на процесния договор за стоков кредит, срещу подпис.

На 22.11.2018г. е подписано Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 11.04.2018г., сключен между кредитора „Банка ДСК“ ЕАД и ищеца по делото „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на което вземането на „Банка ДСК“ ЕАД към ответника Д.И.И. по процесния Договор за стоков кредит №261211/27.04.2017г. е прехвърлено на дружеството-ищец, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Процесният договор за стоков кредит съдържа клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли правата си по договора /вземанията/ в полза на трети лица – т.16 от Общите условия, неразделна част от договора.

Цедентът „Банка ДСК“ ЕАД е упълномощила цесионера – ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми от името на банката всички длъжници /кредитополучатели, съдлъжници и поръчители/ по вземанията по кредити, които банката е цедирала.

На ответника е изпратено Уведомително писмо за извършената цесия с Изх.№УПЦ-П-ДСК/261211 от 06.12.2018г., като видно от приложеното известие за доставяне е, че писмото е връчено на лице от домашните на ответника на датата 19.12.2018г.

          Към исковата молба, въз основа, на която е образувано производството по делото, ищецът е приложил заверено копие от цитираното уведомително писмо с искане да се връчи на ответника, ведно с преписа от исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановеното от ВКС на основание чл.291 от ГПК Решение №123/24.06.2009г. по т. д. №12/2009 год. на II т. о., съгласно което: „доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва  да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено вземане не може да бъде игнорирано“.

Съгласно т.12 от Общите условия към договора, при забава на плащането на месечна погасителна вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.

          Срокът на процесния договор за стоков кредит е изтекъл на 27.04.2019г. с падежа на последната погасителна вноска /и преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК./            

          Настоящият съдебен състав приема, че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия, с изпратеното му и получено уведомително писмо.

          Освен това уведомление за извършената цесия е приложено към исковата молба, въз основа, на която е образувано производството по настоящето дело и по отношение на него е налице редовност на връчването, ведно със съобщението по чл.131 от ГПК и преписите от исковата молба и приложенията към нея.

Предвид горното съдът приема, че цесията е породила своето правно действие и че дружеството-ищец е активно легитимиран кредитор на ответника, тъй като е закупил вземането спрямо него с посочения договор за цесия и допълнително споразумение към него. Затова ищецът има правото да претендира търсените суми в качество на цесионер.

          От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-икономическата експертиза се установява, че последната вноска по процесния дълг в размер на 100 лв. е направена на 06.07.2017г., както и че към датата на подаване на исковата молба в съда непогасените по процесния договор за стоков кредит задължения са общо в размер на 1438,62 лв.

          В хода на производството по настоящето дело не бяха направени възражения и съответно представени доказателства за извършени плащания по процесния договор за стоков кредит след датата 06.07.2017г., в това число и след подписването на 22.11.2018г. на Допълнителното споразумение към Рамковия договор за цесия от 11.04.2018г., за да стои на обсъждане въпросът в чия полза тези плащания са извършени – на цедента или на цесионера. Още по-малко такива да са извършени по сметката на първоначалния кредитор.

          Ответникът, чрез пълномощника си, не оспори исковата молба и претендираните с нея вземания нито по основание, нито по размер.

          Предвид горното, съдът приема, че предявеният установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК е доказан и основателен за процесните претендирани вземания за главница и лихви и в претендираните с исковата молба размери.

          Основателна е и претенцията на ищеца за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК – 07.05.2019г. до окончателното й изплащане.

          С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него в заповедното производство и в настоящето исково производство разноски в размер общо на 530 лева /при определен от съда размер на юрисконсултското възнаграждение за настоящето производство на основание чл.78 ал.8 от ГПК в размер на 150 лева/.  

Съдът счита, че в конкретния случай не са налице предпоставките на разпоредбата на чл.241 ал.1 от ГПК  - за разсрочване на изпълнението, в каквато насока е искането на ответника. Последният не представи по делото доказателства в подкрепа на твърденията си, направени чрез пълномощника му в съдебно заседание, за влошеното му здравословно и финансово състояние. Няма данни по делото нито за имотното състояние на ответника, нито за наличието на други обстоятелства по смисъла на посочения текст от закона.   

          По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р     Е     Ш     И:

 

          По иска на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Д. Б. Б. , чрез пълномощника Е.В.Т. – юрисконсулт, със съдебен адрес *** против Д.И.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Д.И.И., с ЕГН **********, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* следните суми: сумата в размер на 990,26 лв. - главница, представляваща 14 броя погасителни вноски по Договор за стоков кредит №261211 от 27.04.2017г. за периода от 22.03.2018г. до 27.04.2019г., сумата в размер на 218,43 лв. - договорна лихва  за периода от 22.03.2018г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 27.04.2019г. /падеж на последна погасителна вноска/, сумата в размер на 65,18 лв. - обезщетение за забава, считано от 22.03.2018г. до датата на подаване на заявлението в районен съд – 07.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението в районен съд -  07.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед №1046 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 10.05.2019г. по ч.гр.дело №1803/2019г. по описа на Пазарджишкия районен съд.

          ОСЪЖДА Д.И.И., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Д. Б. Б.  разноски в заповедното производство и в исковото производство в размер общо на 530 лева.

          Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

       

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: