№ 4039
гр. Варна, 01.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Камелия В.а
като разгледа докладваното от Камелия В.а Гражданско дело №
20253100101026 по описа за 2025 година
При служебна проверка относно допустимостта на производството, на
основание чл. 130 ГПК, съдът констатира, че молбата, с която е сезиран
отговаря на изискванията за форма и съдържание, съдържащи се в чл. 127, ал.
1 и чл. 128 от ГПК, поради което същата е редовна и производството по делото
и същото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
На основание чл.146 ГПК съдът съобщава на страните следният
ПРОЕКТ за ДОКЛАД на делото.
Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК от К. В. Д. срещу
„ ДКЦ 1-Девня“ ЕООД за приемане на установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумите по Заповед за изпълнение
№2994/15.05.2022г. по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. №5789/2022г. по описа
на ВРС, въз основа на която е издаден изпълнителен лист и образувано ИД
№1273/2022г. по описа на ЧСИ Л... С... – главница в размер на 55 919.80 лева и
лихва в размер на 21 ....09 лева, признати за дължими по Акт за начет №11-04-
18/31.08.2019г. на АДФИ поради погасяване по давност на правото на
принудително изпълнение.
В исковата молба се излага, че с Решение №557/28.12.2023г. по т.д.
№644/2022г. по описа на ВОС, потвърдено с Решение №98/14.06.2024г. по
възз.т.д. №125/2024г. по описа на ВАпС, недопуснато до касационно
обжалване съгласно Определение №1876/14.04.2025г. по к.гр.д. №4097/2024г.
по описа на ВКС, по реда на чл.422 ГПК било прието за установено, че
ищецът в качеството му на управител на „ДКЦ 1-Девня“ ЕООД дължи сума в
размер на 55 919.80 лева, представляваща главница за имуществени вреди по
Акт за начет №11-04-18/31.08.2018г. на АДФИ, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда, както и сумата от
21 ....09 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 03.09.2013г/
до 01.09.2018г., определена на основание чл.26 ЗДФИ. Сочи се, че актът за
начет инкорпорира задължения на ищеца в качеството му на управител на
„ДКЦ 1-Девня“ЕООД за периода 06.08.2012г. до 24.10.2013г. по силата на
1
Договор №1007-212/06.08.2012г. и по силата на Договор №1007-
312/27.11.2013г. началната дата на претендираните с Акта за начет задължения
била 03.09.2013г.
Твърди се, че правото на принудително изпълнение на ответника се е
погасило по давност поради настъпила абсолютна давност с характер на
преклузия, тъй като съгласно чл.27 ЗДФИ правото на Агенцията за държавна
финансова инспекция да събира вземания по начет се погасява с изтичане на
10 години от датата на извършване на нарушението, който срок се сочи за
абсолютен, непрекъсваем и неподлежащ на спиране от действия по
принудително изпълнение. Изтичането му водело до преклузия – погасяване
на самото субективно право, а не само на вземането в изпълнителния смисъл.
Това предполагало служебно съобразяване с настъпилото обстоятелство от
органа на изпълнението, но формално ЧСИ не бил оправомощен да
констатира настъпване на погасителна давност. Излага се, че изпълнението по
погасено по давност вземане е процесуално недопустимо.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който е
изразено становище за неоснователност на иска.
Оспорва се твърдението за настъпила погасителна давност на
процесните вземания.
Твърди се, че от образуване на ИД до подаване на исковата молба по ИД
са постъпвали регулярно суми от ищеца. Твърди се, че погасителната давност
е неприложима, тъй като същата била прекъсната със съставянето на акта за
начет на 31.08.2018г. , след което на 09.05.2022г. било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, след това с молбата за
образуване на ИД, с която било поискано налагане на възбрани върху имоти
на длъжника и предприемане на други изпълнителни действия.
За неоснователно се счита възражението на ищеца за приложението на
чл.27,ал.3 ЗДФИ. Сочи се, че тази норма не дерогира действието на
възприетото положение с разпоредбата на чл. 115 ЗЗД, че давност не тече,
докато трае съдебния процес относно вземането. Счита се, че чл.27,ал.3
ЗДФИ визира хипотеза, когато вредата е открита след изтичане на 10 години
от причиняването й , но се има предвид само производството пред АДФИ, а не
и когато съдът вече е сезиран със спора. Сочи се, че датата на съставяне на
доклада за финансова инспекция, с който били установени липсите била
25.09.2018г. респ. давността следвало да изтече на 25.09.2028г. Излагат се
съображения за недопустимост на иска, тъй като ищецът не се позовавал на
факти и обстоятелства, които не са обхванати от силата на пресъдено нещо на
решението. Сочи се, че всички възражения по настоящия иск е можело да
бъдат направени в производството по приключилото т.д. №644/2022г. на ВОС
вкл. и по възражения за изтекла погасителна давност по ч чл.27,ал.3 ЗДФИ,
тъй като според ищеца вземанията са били погасени по давност още към
датата на образуване на първоинстанционното производство. Излага се, че
той не се позовава на факти, настъпили след съдебното дирене в първата
2
инстанция по същество, поради и което се счита, че не разполага с правото на
иск по чл.439 ГПК.
Отделно се излага, че причинените вреди на ответното дружество са от
липси по чл.21,ал.1, т.2 ЗДФИ, поради което началото на давностния срок по
чл.27,ал.3 ЗДФИ било от съставянето на доклада за финансова инспекция , с
който били установени липсите 25.09.2018г., поради и което се сочи, че
давността не е изтекла.
Отправя се искане за отхвърляне на иска.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищеца, че в
негова тежест е да докаже погасяване правото на принудително изпълнение по
процесния изпълнителен лист; датата на влизане в сила на съдебното
решение, послужило като изпълнително основание, въз основа на който е
издаден изпълнителен лист, послужил за образуване на ИД №1273/2022г. по
описа на ЧСИ Л... С....
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника, че в
негова тежест е да докаже твърденията си за предприети изпълнителни
действия, които са прекъснали погасителната давност за процесното вземане.
-Съдът намира представените с исковата молба писмени доказателства
за относими към предмета на спора, поради което същите следва да бъдат
допуснати до събиране и приобщени към доказателствения материал по
делото в първото съдебно заседание.
- поставените от ищеца въпроси по искането за назначаване на ССчЕ
относно кога са възникнали вземанията и погасени ли са по давност са правни,
поради което искането следва да се остави без уважение.
- Следва да се изиска препис от ИД №1273/2022г. по описа на ЧСИ Л...
С....
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството за разглеждане в открито съдебно
заседание, което ще се проведе на 30.10.2025г. от 14.00 часа, за която дата и
час да се призоват страните. На същите да се връчи препис от настоящото
определение ведно с призовката за насроченото съдебно заседание.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в първото съдебно заседание
представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.
ИЗИСКВА ОТ ЧСИ №...-Л... С... копие от ИД №1273/2022г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на ССчЕ с
формулираните в исковата молба задачи.
3
УКАЗВА на страните, че в първо с.з. следва да ангажират и представят
пред съда доказателствата си по спорния предмет на делото, с оглед избягване
последващо отлагане за събиране на доказателства, в който случай съдът може
да наложи и глоба по реда на чл.92а ГПК.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако в посочения по- горе срок не изпълнят
указанията губят възможността да направят това по- късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на
насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях
становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощника на страната.
При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може
да прекрати делото и присъди разноски в тежест на ищеца сторените от
ответника разноски или да постанови неприсъствено решение срещу него, на
основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ като им
разяснява, че това е доброволен способ за уреждане на спора и цели постигане
на взаимно изгодно споразумение в рамките на съдебно производство или
извън него и има преимущество пред спорното исково производство.
Разяснява на страните, че на територията на съдебен район Варна има
действащ Център за медиация, находящ се на 4 етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно- изпълнителната служба при Районен съд – Варна на
адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ №12 и предоставя безвъзмездно
възможност на страните по делата, да разрешат правния спор доброволно,
посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от
9 до 17ч.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им
разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на
спора и има преимущество пред спорното производство по реда на основание
чл.140 ГПК. При спогодба платената държавна такса се връща на половина на
ищеца.
4
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5