РЕШЕНИЕ
№ 242
гр. Сливница, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело №
20241890100726 по описа за 2024 година
Ищецът, ЗД „БУЛ ИНС" АД ЕИК ***, чрез пълномощника си адв.** със
съдебен адрес: ******* е предявил против В. П. П., с ЕГН: ********** иск с
който моли да бъде осъден ответника да заплати му сумата от 10 424,26лв.,
представляваща регресно вземане по чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ, дължимо във
връзка със заплатени застрахователни обезщетения по повод застрахователно
събитие от 08.03.2020г., представляващо покрит риск по полица „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху исковата
сума от датата на депозиране на исковата молба до пълно плащане.
Претендират се съдебните разноски.
С исковата си молба, ищецът представя доказателства, прави
доказателствени искания и излага твърденията си.
След изпращането на исковата молба по реда на чл.131 ГПК на
ответника, В. П. П. с ЕГН **********, е върнато съобщение, че ответникът е
починал.
Видно от изисканата служебно справка от НБД е видно че В. П. П. с
ЕГН ********** е починал на 09.11.2024г.
По искане на ищцовото дружество на мястото на починалия ответник В.
П. П. с ЕГН ********** са конституирани, наследниците му – А. А. П. и
децата му - П. В. П. и С. В. П., които в предоставеният им срок не представят
писмен отговор по реда и в срок по чл.131 ГПК. В съдебно заседание изрично
заявяват, чрез пълномощника си, адв. Ж.***– САК, че признават иска и молят
за постановяване на решение по реда на чл.237 ГПК.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на ищецът, прие за установено следното от фактическа
страна:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, при
признание на иска от ответника, ищецът да поиска от съда да прекрати
съдебното дирене и да постанови решение. Признанието на иска е заявление
от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено в исковата
молба отговаря на действителното правно положение. Това като последица
води до съвпадение на правните твърдения на двете страни. От процесуална
гледа точка признанието на иска от страна на ответника може да доведе до
прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на
спора, ако ищецът е направил искане за това /чл.237,ал.1 ГПК/. След
направеното изявление в съдебно заседание за признаване на иска, ищцовото
дружество чрез пълномощника си заяви, че предвид направеното от ответника
признаване на иска, молят да бъде прекратено съдебното дирене. В този
случай съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието без
да обсъжда в мотивите си доказателствата, като е достатъчно да посочи,
че постановява решението си само въз основа на направеното признание.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл. 237 ал.1 от ГПК. В съдебно заседание
ответниците са направили изрично изявление за признание на иска по чл. 500,
ал.1, т.1 от КЗ.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е
такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът е съобщил в
присъствието на страните за приетия от него ред за разглеждане на делото,
които не са възразили.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че предявената
искова претенция по основание чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ е основателна и
доказана, поради което следва да бъде уважена. По изложените съображения,
съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл. 237 ал.2 ГПК не излага мотиви за това.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се
дължат само в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е
съответно искане, и доказателства за сторени такива в исковия процес в
размер на 416,97 лева– платена държавна такса, 05,00лв. за съдебно
удостоверение и 1560,00лв. - адвокатско възнаграждение.
Ответниците, чрез пълномощника си, молят за приложение на чл.78,
ал.2 ГПК, т.к. не са дали повод за завеждане на иска. Твърди, че са научили за
претенцията едва след получаване на исковата молба и че наследодателят им
не е канен да заплати претендираната сума.
Приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК е предпоставено от кумулативното
наличие на установените в закона две изисквания - с поведението си
ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска.
2
Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с
оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда разглеждащ спора
по същество, като за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без
значение неговото поведение, а това на ответника. В конкретния случай,
ответникът признава иска и заявява, че наследодателят им не е канен да
изпълни , което би могло да се тълкува, като евентуално зание за наличието на
вземането от страна на ищцовото дружество. Видно от материалите по делото,
В. П. П. с ЕГН ********** е починал на 09.11.2024г. и до този момент не е
канен да изпълни задължението си към ищцовото дружество.
Предвид изложеното, съдът намира, че е налице хипотезата на чл.78,
ал.2 ГПК, поради и което на ответниците не следва да се присъждат разноски.
Воден от горното и на основание чл.237, ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. А. П. с ЕГН **********, П. В. П. с ЕГН ********** и С.
В. П. с ЕГН ********** (наследници на В. П. П. с ЕГН **********), от *** да
заплатят на **, сумата 10 424,26лв., представляваща регресно вземане по чл.
500, ал.1, т.1 от КЗ, дължимо във връзка със заплатени застрахователни
обезщетения по повод застрахователно събитие от 08.03.2020г.,
представляващо покрит риск по полица „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
депозиране на исковата молба – 07.08.2024г. до заплащането й.
ПОСТАНОВЯВА след влизане в сила на решението, т.д.№157/2020г. по
описа на СОС, ведно с гр.д.№4739/2023г. по описа на ВКС; гр.д.№3474/2022г.
по описа на САС; ч.гр.д.№3875/2020г. по описа на САС да се върне обратно на
СОС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
3