РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Бяла , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и четвърти март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ъшъл Л. Ириева
при участието на секретаря Пенка В. Цанкова
като разгледа докладваното от Ъшъл Л. Ириева Административно
наказателно дело № 20214510200025 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Административно-наказателното производство е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от адв.С.И.-АК-Б., в качеството на пълномощник
на Г. М. И., ЕГН **********, живущ в с.И., обл.Б., против Наказателно
постановление № 38-0002392 от 22.12.2020г., издадено от Директора на РД
“АА“ – Русе, с което за нарушение по чл.32, §.1, изр.1 от Регламент/ЕС/
165/2014г., му е наложено на основание чл.93в, ал.1 от ЗАвП –
административно наказание глоба в размер на 500лв.
С жалбата се оспорват фактическите констатации относно извършеното
нарушение. Твърди се, че НП е неправилно и незаконосъобразно, като
искането е да бъде отменено. Жалбата се поддържа в с.з. от процесуалния
представител на жалбоподателя, като в депозирани писмени бележки се
излагат подробни съображения за допуснати нарушения на процесуалните
правила, както и за неправилно приложение на материалния закон.
Претендират се направените разноски за адвокатска защита.
Наказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален
представител.
1
РП-Русе, ТО-Бяла, редовно призовани, не изпращат процесуален
представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното: На 19.11.2020г., около 13:30 часа
в обл. Р., гр. Б., на изхода за гр. П., пред мелница Алимет, св.С. и св.И.,
двамата на длъжност инспектор в РД“АА“-Русе, спрели за проверка товарен
автомобил Волво ФХ 4x2 Т с peг. №******** от категория N3, собственост на
“Ваня транспорт“ ЕООД, с полуремарке Мега МНВ с peг. №******* от
категория О4, собственост на „В. т.“ ЕООД, който извършвал обществен
превоз на товар от гр. Д. Д. за обл. В., с. Т., съгласно пътен лист № 576924 от
19.11.2020г. Автомобилът бил управляван от жалбоподателя Г. М. И.. При
проверката и след снемане на данните от дигиталната карта на жалб.И.
посредством лицензиран софтуер, се установило, че водачът извършва
превоза с МПС, оборудвано с дигитален тахограф Siemens тип 1381 с №
**********, като не е осигурил правилното функциониране на тахографа за
дата 14.11.2020 г. от 10:45 часа до дата 14.11.2020 г., до 15:59 часа -
тахографът работел в режим „Работа“, вместо в режим „Почивка“. Св.С.
преценил, че жалб.И. е допуснал нарушение на чл.32, §.1, изр.1 от Регламент
/ЕС/165/2014г., за което на място му съставил АУАН от 19.11.2020г.,
подписан от нарушителя с възражения. Същият обяснил пред контролните
органи, че е спрял, но забравил да отбележи това. Въз основа на акта,
наказващият орган, на 22.12.2020г., издал обжалваното НП, връчено лично на
жалбоподателя на 08.01.2021г.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на св.С.,
св.И., АУАН, НП, пътен лист, разпечатка от дигитална карта,
оправомощителна заповед, както и останалите материали по преписката.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че Актът и
Наказателното постановление са съставени от компетентни органи и
съдържат изискуемите реквизити, визирани съответно в чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Нарушението е описано пълно и ясно с всички съставомерни
2
признаци, посочени са доказателствата, които го потвърждават. Правилно са
посочени още нарушената и санкционната норма, индивидуализирана е и
самоличността на нарушителя. Неоснователно е възражението, че в АУАН не
е отразен нормативния акт, чиито норми са нарушени. Както в АУАН, така и
в НП е посочен нормативният акт, който е нарушен и несъмнено това е
Регламент /ЕС/ 165/2014г. Действително в АУАН същият е посочен само като
Регламент 165, но дори и това отразяване е достатъчно, за да разбере
нарушителя кой е нормативния акт, който е нарушил. От една страна не е
налице друг нормативен акт с подобно име, за да е налице затруднение за
жалбоподателя да разбере кой нормативен акт е нарушил към момента на
съставяне на акта, от друга страна в издаденото НП е налице пълно изписване
на Регламент /ЕС/ 165/2014г., като по този начин в пълна степен са спазени
правата на жалбоподателя.
Неоснователно се твърди, че в АУАН и НП не са посочени дата и
място на нарушението, не е описано точно нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено, в нарушение на чл.42, т.3, т.4 ЗАНН по отношение на
акта, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН по отношение на НП. Описанието на
нарушението с всички съставомерни елементи от обективна страна се
съдържа в АУАН и същото по идентичен начин е привнесено и в НП.
Следователно още към момента на съставяне на акта жалбоподателят е
разбрал какво точно нарушение му се вменява във вина. От фактическите
констатации на нарушението става ясно кога, какво нарушение е извършено,
при какви обстоятелства и кога и къде е установено. Несъмнено е, че се касае
за нарушение, което е извършено на 14.11.2020г., но установено при
проверката на дата 19.11.2020г., около 13:30 часа, в обл. Р., гр. Б., на изхода за
гр. П., пред мелница Алимет, в който случай са приложими правилата на
чл.48, ал.2 от ЗАНН за образуване на административната преписка от органа,
в района на който най-напред е образувано производството, когато не може да
се определи точно местоизвършването на нарушението. Нарушението е
описано в достатъчна степен в АУАН и НП, ясно и точно, а именно, че
водачът извършва превоза с МПС, оборудвано с дигитален тахограф Siemens
тип 1381 с № **********, като не е осигурил правилното функциониране на
тахографа за дата 14.11.2020 г. от 10:45 часа до дата 14.11.2020 г., до 15:59
часа - тахографът работел в режим „Работа“, вместо в режим „Почивка“.
3
Същото кореспондира с посочената като нарушена правна норма на чл.32, §.1,
изр.1 от Регламент /ЕС/165/2014г., според текста на която транспортните
предприятия и водачите осигуряват правилното функциониране и използване
на дигиталните тахографи и на картите на водача. Анализът на разпоредбата
сочи, че се въвежда задължение както за транспортните предприятия, така и
за водача на превозното средство, да осигурят както правилното
функциониране, така и надлежното използване на контролния уред-дигитален
тахограф. Регламентът предвижда отделни задължения за посочените субекти,
свързани с различните насоки на използване и функциониране на
контролните уреди за отчитане движението при автомобилен превоз. В
процесния случай несъмнено се установява от фактическа страна, че водачът
на товарния автомобил не е осигурил отчитането на движението на
автомобила от дигиталния тахограф чрез превключване на съответстващата
функция на измервателното устройство. Това задължение на водача от своя
страна е регламентирано в посочената от процесуалния представител на
жалбоподателя норма на чл. 34, §. 5, б.“Б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014г.,
където е предвидено, че водачите задействат превключвателните механизми,
които позволяват да се регистрират отделно и различимо следните периоди от
време: „време на управление на превозното средство“, „друга работа, „период
на разположение“, „ почивки по време на работа или почивки“. Разпоредбата
сочи, че именно водачът е длъжен да извърши превключването, което не е
автоматизиран процес. Независимо от това, обаче, следва да се отбележи, че
административно - наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана, за това, че не е осигурил правилното функциониране на
тахографа, а именно същият да отразява и регистрира реалното фактическо
управление или покой на автомобила или водача. В този смисъл, за да е
налице административно нарушение по чл. 93в, ал. 1 от ЗАвтП е от значение
да се установи именно несъответствие между работата на контролния уред и
фактическото състояние, което безспорно в настоящия случай е установено,
тъй като за дата 14.11.2020 г. от 10:45 часа до 15:59 часа на тахографът е
работел в режим „Работа“, вместо в режим „Почивка“, което и самият
нарушител е признал пред контролните органи посочвайки, че е забравил да
отбележи в тахографа реалното фактическо състояние. Не са налице
доказателства, които да оборват фактическите обстоятелства на нарушението,
отразени в АУАН и НП. Ирелевантно за правилната квалификация на
4
нарушението е обстоятелството по какъв точно начин не е осигурено
правилното функциониране на контролния уред. Без правно значение по
делото е и въпросът дали чрез конкретното бездействие (непревключване в
правилния режим) евентуално е осъществен състав и на друго
административно нарушение. С оглед на изложеното нарушението е правилно
установено и доказано по безспорен начин от събраните писмени и гласни
доказателства, квалифицирано е правилно и е приложена съответната
санкционна норма. Посочени са в АУАН писмените доказателства, които
обосновават нарушението, а именно пътен лист от 19.11.2020г., както и
разпечатка от дигиталната карта на водача. В показанията си св.С. и св.И.
подробно и обстоятелствено са изяснили фактическите обстоятелства на
нарушението и по какъв начин са го установили. Показанията им са
последователни и непротиворечиви помежду си, взаимно се допълват,
съответстват на писмените доказателства по делото, поради което съдът ги
кредитира изцяло.
Наложеното наказание е с фиксиран в закона размер от 500лв. и не
може да бъде изменян от съда.
Неоснователни са възраженията, че за наличие на предпоставките за
маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Нарушението не се характеризира с
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
нарушение от този вид. Липсата на вредни последици не представлява
смекчаващо обстоятелство и не обуславя по-ниска степен на обществена
опасност на деянието. Нарушението е формално, на просто извършване и
настъпването на вреда на е елемент от състава му. Касае се за период от
около 5часа, в който е налице неправилно функциониране на дигиталния
тахограф, като законодателят, имайки предвид, че се касае до обществени
отношения, свързани със създаване опасност за живота и здравето както на
шофьорите, така и на другите участници в движението на пътя, за да
въздейства възпиращо и да не се достига до вредни последици, е предвидил
този състав на нарушение и съответно размер на санкцията.
Предвид изложеното, НП се явява правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
На основание чл.189, ал.3 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, в тежест на
5
нарушителя Г. М. И. следва да се възложат направените в хода на съдебното
производство разноски за свидетел, явяващи се пътни разноски в размер на
25,30лв., които следва да бъдат заплатени по сметка на РС Бяла.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0002392 от
22.12.2020г., издадено от Директора на РД “АА“ – Русе, с което за нарушение
по чл.32, §.1, изр.1 от Регламент/ЕС/ 165/2014г., е наложено на основание
чл.93в, ал.1 от ЗАвП – административно наказание глоба в размер на 500лв.
на Г. М. И., ЕГН **********, живущ в с.И., обл.Б.
ОСЪЖДА Г. М. И., ЕГН **********, живущ в с.И., обл.Б. да заплати
направените по делото съдебни разноски в размер на 25,30лв., които следва
да бъдат заплатени по сметка на РС Бяла.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните пред Административен съд-Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: _/п/______________________
6