№ 201
гр. Разград, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Анелия М. Йорданова
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20253300500437 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЕТ „Д. – А. И.“ чрез пълномощник против Решение
№ 464/ 30. 06. 2025 г. по гр. д. № 1148/ 2024 г. по описа на Районен съд Разград, с което
съдът е осъдил ЕТ„Д.-А. И." да заплати на Н. М. Ч. сумата от 99000 лв. , представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в следствие на трудова
злополука от 26.12.2023 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница,
считано от 26.12.2023 г. до окончателното изплащане на паричното задължение, сумата от
5000 лв. , представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в
следствие на трудова злополука от 26.12.2023 г., в едно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.01.2024 г. до окончателното изплащане на паричното
задължение. Със същото решение е отхвърлен предявения иск от Н. М. Ч. в останалата част
за разликата до претендирания размер от 110 000 лв . обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, като неоснователен .
В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения, непълнота на доказателствата, незаконосъобразно и
необосновано, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по
делото доказателства и противоречат на закона. Изложени са подробни съображения.
Въззиваемата страна Н. М. Ч. не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание
чрез поверениците си, оспорва въззивната жалба, като неоснователна.
1
Третото лице – помагач на ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ не е
подал писмен отговор.
Съдът, като обсъди изложените от страните доводи и след проверка на обжалвания
акт, прие следното:
Безспорно е установено от събраните по делото писмени доказателства – Протокол №
5103 -25-1/ 19. 02. 2024 г. за резултатите от извършено разследване на злополуката, гласните
доказателства, твърденията и признанията на страните, че на 26. 12. 2023 г. ищецът Ч.,
работещ на длъжност „Шофьор, лекотоварен автомобил“ при ответника, тръгнал със
служебния автомобил от дома си в с. Сваленик, обл. Русе в 05.55 часа по обичайния си
маршрут. Изкупувал прясно мляко от ферми в различни населени места по маршрут, както
следва: с.Сваленик /област Русе/ - с.Гагово /област Търговище/ - гр,Опака /област
Търговище/ - с.Сваленик /област Русе/ - с.Николово /област Русе/ - с.Просена /област Русе/ -
с.Писанец /област Русе/ - гр.Цар Калоян /област Разград/ - с.Езерче /област Разград/, като в
с. Николово и с.Просена ходел през ден. В 07.17 часа пристигнал в кравефермата на
земеделския производител А. С. в гр. Опака. Фермата била извън регулация, на възвишение,
до което се стигало по неравен и стръмен земен път, на около 50 - 100 м от асфалтирания път
в края на града. Обектът не бил ограден – само върху малка част от границите на двора му
имало мрежа, привързана към единия от двата стълба, останали от конструкцията на
находяща се там порта /продължавали да изпълняват функцията на вход към обекта/. Пред
така обособения вход, където се намирала ваната /цистерната/ за събиране на мляко, бил
паркиран товарният автомобил /камионче, пълно с цистерни за вода/ на земеделеца, поради
това и с оглед периметъра на маркуча, с който млякото от ваната се източвало към
цистерната на управлявания от него камион, шофьорът Н. М. Ч. паркирал повереното му
МПС малко по-вдясно от другото. След като приел млякото от обекта и получил фактура за
количеството му от Г. О. С., на длъжност „работник животновъд” във фермата, Ч. на два
пъти се опитал да стартира двигателя, но не успял. Тъй като дворното място пред фермата
било под наклон /около 10%/, пострадалият решил да използва това обстоятелство и се
опитал да стартира автомобила на ход, като го пусне по наклона на включена задна скорост.
След като се придвижил назад около метър, усетил нещо да подпира и да пречи. Включил на
първа скорост, дръпнал ръчната спирачка и слязъл от автомобила. Видял, че лявото задно
колело на автомобила се е подпряло в тухла. Докато премахвал с ръка тухлата, парче от
същата се отчупило и останало да подпира колелото. Отстранил и него, изправил се , но
автомобила тръгнал назад и нещо го бутнало /по негово предположение отворената предна
врата на кабината/, при което загубил равновесие и паднал на земята по очи под предната
лява страна на камиона, който продължил да се движи назад. При падането дясната му ръка
се оказала под тялото му, а лявата му ръка под предното ляво колело на автомобила. Малко
по - надолу автомобилът спрял, подпирайки се в единия от стълбовете, играещи роля на
вход за фермата. Пострадалият не можал да се освободи и започнал да вика за помощ. Г. О.
С., който бил в помещенията на фермата, го чул и предприел действия да го освободи.
Използвал техния товарен автомобил, с който издърпал малко напред автомобила на
2
пострадалия шофьор и освободил затиснатата ръка.
Според заключението на СМЕ, приета от районния съд, при трудовата злополука от
26.12.2023 г. Н. Ч. е получил:охлузвания по лицето и шията в дясно; счупване на 3, 4 и 5
ребра в дясно по задна аксиларна /мишнична/ линия /ЗАЛ/; счупване на лъчевата и
лакетната кости на дясната предмишница в средната й трета; открито счупване на лявата
раменна кост в далечната трета, с дислокация на костните фрагменти, разкъсно-контузна
рана на това място; разместено счупване на лявата ключица; счупване на тялото на 5 гръден
прешлен; тежка травматична увреда /размачкване/ на левия радиален /лъчев/ нерв в областта
на мишницата на ниво мишнична кост /хумерус/; лека увреда на левия медиален /срединен/
нерв, над лакътната става. Умерено тежка увреда на медиалния /срединен/ нерв на дясната
ръка на ниво под лакътната става. В своята съвкупност установените при пострадалия
увреждания могат да бъдат получени по начин, сочен в исковата молба и с Разпореждане
№3 от 07.03.2024 г. на ТП на НОИ Разград, с което злополуката е призната за трудова. При
приемането в МБАЛ-Търговище е извършено: шев на раната на лява мишница - място на
откритото счупване на костта и закрита репозиция на фрактурата - имобилизация със шина,
гипсова имобилизация на фрактурите на дясна предмишница. След насочването в УМБАЛ
„Канев“ Русе пострадалият е имал 3 - дневен престой в интензивно отделение за
предоперативно стабилизиране на състоянието. В последствие са извършени пет оперативни
интервенции: налагане на външен фиксатор на лявата раменна кост /29.12.23 г./; репозиция
и поставяне на плаки на двете кости на дясна предмишница /02.01.2024 г./, обездвижване с
лонгета; отстраняване на външен фиксатор и налагане на остеосинтеза на лява мишнична
кост /05.01.24/; остеосинтеза на лява ключица /05.01.24/ - фиксация с анатомична плака.
През целия болничен престой са извършени множество лабораторни и образни изследвания,
консулти със специалисти, консервативно и оперативно лечение, наложени ПВП /периферен
венозен път/, ЦВК /централен венозен катетър/, уретра ЛСН Катетър. Въпреки, че към
момента няма действащ стандарт по Анестезиология и интензивно лечение, както и по
Ортопедия и травматология, в болнични условия лечението на пострадалият е било
адекватно, в пълен обем и в съответствие с правилата на добрата клинична практика.
Проведени са два курса стационарна рехабилитация и физиотерапия. Продължително
наблюдение от специалист ортопед-травматолог и невролог. Обективно описаното състояние
в амб. лист от ортопед-травматолог - консулт за целите на Експертизата и двукратното ЕМГ-
изследване сочи, че към настоящият момент възстановяването е частично: Ограничени и
болезнени движения в лява раменна става - Ф: 30-0-40; С: 10-0-80; Р: 50-0-10. Лява раменна
става — С: 0-5-90. Клинични и ЕМГ дани за тежка увреда на н. радиалис на ниво хумерус.
Лява гревнена става и ръка - невъзможна активна екстензия на китка и пръсти. Хипестезия
по дорзалната повърхност на длани и пръсти. Тежко ограничена функция. Дясна
предмишница - С: невъзможна проносупинация. Дясна гривнена става - ограничени
движения - С: 10-0-15, затруднен юмручен захват. Тежко ограничена функция. Ограничена и
болезнен обем на движения в лява PC - невъзможна ротация, отвеждане до 90 гр, Ремак /++/.
Леко ограничено отвеждане и ограничена екстензия в гривнените стави ММТ 3/5, флексия
на пръстите на лява длан ММТ 2/5. Невъзможна супинация на дясна предмишница. Тотална
3
проксимална /над спиралния канал/ аксонална увреда на н. радиалис синистра, в дясно
дистална /ниво под лакътна става/ лека аксонална увреда на н. медианус декстра /Етапна
Епикриза и ЕМГ изследване от 11.10.2024 г., д-р А. Р./. Налице е категоричен двигателен и
неврологичен дефицит. Перспективите за възстановяване на увредените нерви са
песимистични поради механичното размачкване на нервите и контрактурите в ставите.
Не се очаква възстановяване на пълна функционална способност на двете ръце.
При такава тежка съчетана травма оздравителният период е около година, но видно от
представените медицински документи не е постигнат. Експертизата счита, че е налице
трайно намалена неработоспособност, за което се очаква произнасяне от ТЕЛК. В съдебно
заседание, вещото лице е обяснило, че чрез електромиографско изследване е установено
много тежка увреда на лъчевия нерв, средно тежка увреда на фризивния нерв. Поради
механичното увреждане на нерва, тъй като е смачкан, не може да се очаква възстановяване,
а борбата е да бъде да се запази това ниво, за да не се задълбочава неврологичния дефицит.
Според заключението на изслушаната пред районния съд САТЕ, механизма на
произшествието е този, който е описан и в Протокол № 5103-25-1/19.02.2024г. за резултатите
от извършеното разследване на злополуката, посочен по- горе. Най-важното техничесkо
действие, което водачът на технически изправен автомобил трябва да направи при оставяне
за престой на МПС, при наличие на наkлон на пътя е да вземе мерки, то да не може да се
приведе в движение или да потегли само. След като се е наложило на ищеца да спре на
наклонен участък, технически правилно е било да осигури автомобила срещу
самопотегляне. Това може да стане чрез използване на спирачката за паркиране, като се
остави на включена предавка.Технически изправен автомобил, не би трябвало да потегли в
този случай. При огледа на местопроизшествието е установено, че спирачката за паркиране
била неизправна. Изследване на спирачната система се прави задължително при годишен
технически преглед и ако е необходимо се предприема ремонт. Може да се направи
изследване на естакада или канал за течове в спирачната система. Вещото лице пояснява, че
не е достатъчно при тези условия да се обезопаси автомобила срещу потегляне с включване
на предавката, тъй като е бил натоварен с мляко. Възможно е при дърпането на ръчната
спирачка да не се усети дали работи или не в завимост от това дали е била регулирана. Едно
от най-важните технически правилните действия на водачите на МПС е да не излизат на път
с автомобил с установени неизправности по кормилната и/или спирачната уредби, звуковата
и/или светлинна сигнализация. От данните в делото - динамичния оглед на товарния
автомобил Форд Транзит с рег.№ ***, направен при огледа на мястото на ПТП се определя,
че спирачката за паркиране на моторното превозно средство към момента на
произшествието не е била изправна, а двигателят е стартирал нормално. При тези данни
следва извода, че Н. Ч. не е имал техничесkа възможност в конкретната ситуация да вземе
мерки, МПС да не може да се приведе в движение или да потегли само като използва
спирачката за паркиране.
Според показанията на свидетеля С. Е., работил при същия работодател – ответника по
делото, започнал работа без да е представил документи, удостоверяващи, че е правоспособен
водач, без трудов договор и без проведен инструктаж. Не се извършвали технически
прегледи на автомобилите преди напускане на базата.
Св. Р. Ч. дава показания, че преди злополуката, ищецът Н. бил здрав човек, без
заболявания и работел. Започнал да прави ремонт на къщата си. След злополуката се
наложило свидетелят в продължение на един месец да полага грижи за Н., който му е първи
братовчед, след това за него се грижела майка му. Не можел да става от леглото, дори да се
обърне от болки, не можел да се храни, да отиде до тоалетна. Двете му ръце били гипсирани.
Изцяло бил обслужван от свидетеля. Не можел да отиде при лекар, тъй като не можел да си
4
стисне пръстите и да шофира, заради което се налагало други да го откарат. Едната ръка -
лявата, сега не можел да я усуче, а на дясната не можел да си свие пръстите. Никакъв
предмет не можел да хване и затова му помагали, ако имало работа на двора.Преди бил
весел човек, а сега се затворил в себе си, не общувал с хората.
Според показанията на св. Г. С., терена, на който спирали автомобилите в мандрата, не
би равен, а под наклон. Н. спрял автомобила така, че да е близо до маркуча, с който се
прехвърляло млякото в цистерната.
Св. Ф., който работи във фирмата на ответника, твърди, че след произшествието Н. му
казал как се е случило – застопорил буса с тухла, която сложил зад гумата. Като тръгвал
слязъл да махне тухлата, камиона тръгнал назад, вратата била отворена, ударила го и го
вкарала под гумата. Когато имали технически проблем с автомобила, трябвало да кажат на
Ш., а малки дефекти сами си отстранявали. Той знаел всички камиони кога трябва да минат
на преглед и това означавало, че той трябва да ги закара на преглед.
С влязло в сила Разпореждане № 3 от 07.03.2024 г. на ТП на НОИ Разград,
злополуката е призната за трудова. Спорът е дали е налице проява на груба небрежност от
страна ищеца по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ, водеща до намаляване отговорността на
ответника.
В случая следва да се вземе предвид, че по повод процесната трудова злополука от Д
“Инспекция по труда“ Разград е извършена проверка. Според протокола за извършена
проверка и направените препоръки № ПР2404707 от 23. 02. 2024 г. , е установено наред с
констатирани други нарушения, че работодателят не е удостоверил да са издавани пътни
листи, както и не са извършвани проверки на техническото състояние на автомобилите и
окомплектовката им преди излизане и след завръщане от път, не е удостоверена
изправността им писмено от упълномощено от работодателя лице, автомобилът е бил с
неизправна ръчна спирачка, което е предпоставка за настъпване на трудовата злополука. Не
е осигурил безопасни и здравословни условия на труд на ищеца в нарушение на чл. 275, ал.
1 от КТ във вр. с чл. 16, ал. 1 от Наредба № 12 за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при работа с автомобили. При проверката са установени множество
нарушения на изискванията на Наредба № РД-07-02 за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Не са определени видовете
обучения, които да се провеждат в предприятието, лицата, които подлежат на обучение,
лицата, които провеждат обученията, документиране по надлежния ред проведените
периодичен и извънреден инструктаж. Установено е, че в трудовото досие на ищеца на
длъжност „Шофьор лекотоварен автомобил“, постъпил на работа на 21. 03. 2022 г. , е
приложена служебна бележка № 357/ 18. 05. 2023 г. за проведен начален инструктаж, в която
липсва вписана длъжност на инструктираното лице, липсва положен подпис от
инструктирания , т. е. не съдържа изискуемите реквизити в нарушение на чл. 12, ал. 3,
Приложение № 2 от Наредба № РД – 07-02.
5
При тези фактически данни, съдът приема, че въззивната жалба е неоснователна.
Безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателства и
заключението на автотехническата експертиза, че автомобилът, управляван от ищеца и
станал причина за произшествието е бил към него момент с неизправна ръчна спирачка.
Установено е и че автомобилът не бил преминал годишен технически преглед. Вписаното в
длъжностната характеристика за длъжността, заемана от ищеца /л. 72 от ДП/ - т. 4 Да следи и
спазва срокове за техническо обслужване и прегледи, не може да се вмени в задължение на
ищеца, тъй като длъжностната характеристика не му е била връчена - не е подписана от
него. По делото няма данни ответникът – работодател да е определил друго лице да следи за
изправността на автомобилите, с които се е извозвало млякото от фермите до пункта, поради
което следва, че е негово задължение да следи за изправността на автомобилите, сроковете и
представянето им за технически преглед.
По делото липсват доказателства, че ищецът е знаел за неизправността на автомобила
– неизправна ръчна спирачка, поради което изложения довод от въззивника в този смисъл е
необоснован. Негова е доказателствената тежест да установи знанието на ответника. Според
показанията на св. С. Е. не се извършвали технически прегледи на автомобилите, той
започнал работа без трудов договор, без проведен инструктаж. Св. Ф. дава показания, че сам
следял кога трябва да минат технически преглед автомобилите. От показанията на
свидетелите може да се направи извод, че при ответника липсва каквато и да е организация
на работата и на правилата за безопасност. В досъдебното производство са приложени
Инструкция за безопасна работа за водачите на МПС, Инструкция за безопасна работа при
експлоатация на товарни автомобили, Правила за осигуряване на здравословни безопасни
условия на труд, утвърдени от работодателя /л. 107-110/, но няма данни кога са съставени и
дали са сведени до знанието на работниците. Безспорно е установено при проверката от Д
“Инспекция по труда“ Разград, с Протокол за извършена проверка и направените препоръки
№ ПР2404707 от 23. 02. 2024 г., че не са извършвани проверки на техническото състояние на
автомобилите и окомплектовката им преди излизане и след завръщане от път, не е
удостоверена изправността им писмено от упълномощено от работодателя лице. От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че не е проведен начален
инструктаж на ищеца, нито са провеждани периодични такива, тъй като няма положен
подпис от него в книгите за начален и периодичен инструктаж /л. 103-105 от ДП/.
От всичко изложено до тук следва извода, че щом ответникът не е осигурил
подходящи условия за извършване на работата и е допускал да бъде извършвана при липса
на технологични правила, да се извършва превоз с автомобили без проверка на техническото
им състояние, не може да се приеме наличие на „груба небрежност“ в действията на
пострадалия. В съдебната практика се приема, че работодателят е задължен не само да
осигури безопасни и здравословни условия за изпълнение на задълженията от страна на
работниците, в началото на изпълнението на тези задължения, а трябва да поддържа
съществуването им през цялото време на изпълняването на работата. Това включва и
задължението му за контрол за изпълнението на задължения на работниците, свързани с
6
осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд, като при установяването на
такива да предприеме мерки, включително и дисциплинарни за отстраняването на тези
нарушения. Когато работодателят не предприеме такива мерки, при наличието на постоянна
практика нарушаваща правилата за безопасна работа, при настъпила трудова злополука не
може се прилагат правилата на грубата небрежност по чл. 201, ал. 2 от КТ. В този смисъл е и
Решение № 268 от 25.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2020 г., IV г. о., ГК и др. Тогава
работниците или служителите действат в интерес на работата и ако пострадат,
обезщетението им не следва да се намалява.
Следва също така да се вземе предвид, че липсват по делото събрани доказателства,
установяващи поведение на ищеца при настъпване на злополуката в условията на „груба
небрежност“. От заключението на САТЕ се установавя, че ищецът е действал съответно на
обстановката и правилата за безопасност. Според механизма на произшествието, след като
ищецът натоварил млякото, опитал да стартира двигателя, но не успял. Решил да потегли
назад, според наклона на терена и да опита да стартира двигателя като включи на предавка.
Тогава задните леви колела достигнали до препятствие /тухла/ и автомобилът спрял. Ищецът
включил на първа предавка, задействал спирачката за паркиране и слязъл да отстрани
препятствието. Тъй като спирачката била неизправна, след отстраняване на препятствието,
автомобилът продължил движението си назад и тогава вратата го ударила и паднал на
земята. Според вещото лице, след като се е наложило на ищеца да спре на наклонен
участък, за да отстрани препятствието, технически правилно е било да осигури автомобила
срещу самопотегляне като използва спирачката за паркиране и се остави на включена
предавка. Ако автомобилът е бил технически изправен, в случая с изправна ръчна спирачка,
нямало да потегли назад след отстраняване на препятствието. Заключението на вещото лице
е обективно, компетентно и пълно, поради което съдът го приема като доказателство по
делото. Районният съд необосновано е приел наличие на съпричиняване от ищеца в размер
на 10 %, но тъй като не е подадена жалба от него срещу решението в тази част, то според чл.
271, ал. 1, пр. 2 ГПК, положението на жалбоподателя не може да бъде влошавано.
Размерът на присъденото от районния съд обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 99 000 лв., предвид отчетеното съпричиняване от пострадалия, е справедлив и
съответства на тежестта на вредите. Разрешаването на въпроса за размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, като последица от телесни увреждания при трудова
злополука е свързан с критерия за справедливост, според чл. 52 от ЗЗД, постановяващ в най-
пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице. Неимуществените вреди могат
да бъдат доказвани с всякакви относими доказателствени средства. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и от заключението на съдебно-медицинската
експертиза се установява, че ищецът е с намалена чувствителност в дланите и пръстите на
лявата ръка, силно ограничен захват, ограничен обем на движение и неестествена позиция/
на лявата китка - силно ограничено движение за флексия /сгъване/, екстензия /разгъване/ и
ротация /извъртане/, ограничено извъртане /ротация/ и привеждане на тялото, ограничени и
болезнени движения в лява раменна става. Дясна предмишница – невъзможна
7
проносупинация, дясна гривнена става – ограничени движения, затруднен юмручен захват.
Налице е тежко ограничена функция на движението и на двете ръце. При тези факти,
установените данни за характера и вида на причинените увреждания, физическите болки и
душевни страдания, продължителността на проведеното лечение и продължаващия все още
възстановителен процес, както и че перспективите за възстановяване са песимистични,
съдът счита, че в конкретния случай, се претендират неимуществени вреди за обезщетяване
на болки и страдания, които се характеризират с много висок и продължителен интензитет
на търпене, като и към момента не са приключили, поради което определения от районния
съд размер на обезщетението е справедлив.
По отношение на претенцията за имуществени вреди са представени писмени
доказателства, които са относими към получените увреждания и проведеното лечение,
поради което същата е основателна до размера, определен от районния съд.
По изложените съображения, решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от спора пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78 от ГПК
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат С. М. от Адвокатска колегия Русе
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за възнаграждения за адвокатска работа сумата 8810 лв. за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 464/ 30. 06. 2025 г. по гр. д. № 1148/ 2024 г. по описа на
РС Разград в обжалваната част, с която ЕТ„Д.-А. И." е осъден да заплати на Н. М. Ч. сумата
от 99000 лв. , представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
следствие на трудова злополука от 26.12.2023 г., ведно със законната лихва върху
претендираната главница, считано от 26.12.2023 г. до окончателното изплащане на
паричното задължение, сумата от 5000 лв. , представляваща обезщетение за претърпените от
него имуществени вреди в следствие на трудова злополука от 26.12.2023 г., в едно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.01.2024 г. до окончателното изплащане на
паричното задължение.
ОСЪЖДА ЕТ„Д.-А. И.", с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
с.Езерче, п.к.7274, ***, общ. Цар Калоян, обл. Разград, да заплати на адв. С. М. от АК-Русе,
съдебен адрес за призоваване и съобщения гр. Русе, ул. „Александровска” № 10, вх. 1, ет. 1,
сумата от 8810,00 лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция на осн. чл.
38, ал. ,т. 2 от ЗА.
В останалата част, като необжалвано решението е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните с касационна жалба пред ВКС.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9