№ 9223
гр. София, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110124587 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от Т.....................я” ЕАД
против „ТД Г................“ ЕООД с ЕИК: //// за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
на задължения по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за които по ч.гр.д.№ 59967/2021 г. на СРС, 58-ми
състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно: на 1 836,15 лева -
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в периода от 01.11.2018г. до
30.04.2020 г., с която ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законна лихва
от 19.10.2021г. до изплащане на вземането, 341,18 лева - мораторна лихва за забава в
периода от 31.12.2018г. до 11.10.2021 г.; 25,05 лв. - цена на извършена услуга за дялово
разпределение , ведно със законна лихва от 19.10.2021г. до изплащане на вземането;
4,69 лв. - мораторна лихва от 31.12.2018г. до 11.10.2021 г. Твърди се неоснователно
обогатяване на ответника като собственик на топлофициран търговски обект - магазин
А-Т-5, аб.№ 452978 .
От името на ответника исковете се оспорват с възражения, сред които: и че в
помещението не се ползва топла вода и отопление, както и за погасявена по дваност.
От страна на третото лице-помагач „НЕЛБО” АД, конституиран на страната на
ищеца, се представят месечни справки, талон за пломбиране на водомер, както и два
талон за отчет на индивидуални топломери, в скоито няма вписани данни, нито подпис
за абонат.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори и от представения нотариален акт № 42/05.11.2018 г. за продажба
се установява, че ответното дружество е собственик през процесния период на
посочения търговски обект – магазин А-Т-5, аб.№ 452978 .
Съгласно чл.149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
1
производител и пряко присъединени клиенти на топлинна енергия за небитови нужди
(стопански нужди) Следва, че в случаите на доставка на топлинна енергия за стопански
нужди сключването на писмен договор е форма за действителност, а при доставка на
топлинна енергия за такъв обект без договор, при липса на доброволно изпълнение от
страна на получателя на доставката относно задължението за плащане, ищецът има
възможност да претендира плащане единствено на извъндоговорно основание - с иск
по чл. 59 от ЗЗД, както е и заявена претенцията в случая.
Ищецът твърди и не се спори от ответника, че такъв писмен договор не е
сключен между страните.
Елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване включват
- обогатяване на получателя, обедняване на другата страна и разместването на блага да
е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на
разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на
имуществото му или намаляване на пасивите му. В случая липсата на договор е липса
на основание за получаването на топлинна енергия.
Доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия съставлява
обогатяването на получателя – ответник, а обедняването за ищеца е с исковата сума.
Налице е разместване на блага - ищецът е доставял топлинна енергия до имота, която
не е заплатена от собственика, поради което и последният дължи заплащането й.
От страна на ищеца обаче не е проведено успешно доказване на твърдението,
че имотът е бил топлоснабден. Няма ангажирани доказателства за обема на
предоставената услуга, т.е. за факта на извършено отчитане на индивидуалните
разпределители или за пречки у абоната, поради които следващото се отчитане е било
възпрепятствано като основание за служебно начисляване на задълженията.
Съгласно чл. 144, ал. 1 ЗЕ, топлинната енергия за отопление на имотите се
разпределя между отделните имоти въз основа на дяловите единици, определени по
индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела в имот, като
съгласно ал. 4 - топлинната енергия, отдадена от едно отоплително тяло, е
произведението от дяловите единици, определени по показанията на индивидуалния
разпределител на отоплителното тяло, и топлинната енергия за една дялова
единица.
От неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза, както и от
представените от третото лице-помагач документи за отчет - които не съдържат данни
за вписани показания, нито подпис за абонат, се налага изводът, че през процесния
период или търговският обект не е бил топлоснабдяван, или е бил топлоснабдяван, но
уредите не са били надлежно отчитани в съответствие с наредбата за топлоснабдяване
- и двата случая изключват положителния извод за обогатяване чрез спестяване на
разходи за топлоснабдяване, при което исковете се явяват неоснователни.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК претенцията на
ответника за присъждане на сторените разноски се явява основателна в пълен размер –
а именно за 600 лв., от които: 300 лв. разноски за исковото производство и 300 лв. за
заповедното производство.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.....................я” ЕАД против „ТД Г................“
ЕООД с ЕИК: //// искове за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на задължения
по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за суми, с които „ТД Г................“ ЕООД като собственик на
топлофициран търговски обект - магазин А-Т-5, аб.№ 452978, неоснователно се е
обогатил за сметка на Т.....................я” ЕАД: 1 836,15 лева - стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия в периода от 01.11.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 19.10.2021г. до изплащане на вземането, 341,18 лева - мораторна
лихва за забава в периода от 31.12.2018г. до 11.10.2021 г.; 25,05 лв. - цена на
извършена услуга за дялово разпределение , ведно със законна лихва от 19.10.2021г. до
изплащане на вземането; 4,69 лв. - мораторна лихва от 31.12.2018г. до 11.10.2021 г. - за
които по ч.гр.д.№ 59967/2021 г. на СРС, 58-ми състав е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Т.....................Я” ЕАД с ЕИК ********* да заплати на „ТД
Г................“ ЕООД с ЕИК: //// сумата 600 лв. – съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на „НЕЛБО” АД като трето лице-
помагач на страната на ищеца Т.....................я” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от датата на връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3