№ 15276
гр. С, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110102080 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес гр. С,
ул. Ястребец, №23Б срещу А. С. И. ЕГН: ********** гр. С, ж.к. СР, бл.121, вх. А, ет.3, ап.5,
с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за
сумата 967,34 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. СР, бл.121, вх. А, ет.3, ап.5, аб.
№332876 за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от 07.09.2021
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 135,86 лв. за периода от
15.09.2019 г. до 23.08.2021 г., сумата от 26,90 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна
лихва от 07.09.2021 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 5,62 лв. за
периода от 31.08.2018 г. до 23.08.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 52165/2021 г. по описа на СРС,
118 състав.
С исковата молба ищецът поддържа, че ответникът А. С. И. и А С. А отговарят в
режим на разделна отговорност за по ½ от задълженията за топлинна енергия за процесния
имот, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 422 ГПК. Твърди, че в
предоставения му срок по чл. 415 , ал. 1 ГПК предявява по реда на чл. 422 ГПК искове за
установяване на вземаният му срещу ответника А. И..
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
1
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „Техем Сървисис“ ЕООД. Поддържа,
че съгласно общите условия за ответника е налице задължение за заплащане на ищеца на
стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена.
Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата,
представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника,
с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Релевира възражение за
давност. Оспорва наличието на валидно възникнала облигационна връзка с ищеца. Счита
претенциите и за недоказани поради липса на представени фактури от ищеца. Твърди, че
нормативното правило, съгласно което за потребителя, който не е съгласен с Общите
условия, е въведено задължение за изрично възражение в определения за това срок срещу
условията, представлява по естеството си неравноправна клауза.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не взема
становище по исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК по реда на чл. 422 ГПК са искове за
установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Установява се от ч.гр.д. № 52165/2021 г., че е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.11.2021 г. срещу А. С. И. и срещу Аа С. А за по ½
от вземания за стойност на топлинна енергия и дялово разпределение.
В срока по чл. 414 ГПК длъжникът в заповедното производство – А. С. И. е депозирал
възражение срещу заповедта, поради което и за вземанията срещу него съдът е указал на
заявителя да предяви установителни искове в едномесечен срок, което последният е сторил
предявявайки исковете, по които е образувано настоящото дело.
Срещу длъжника А С. А въз основа на влязлата в сила заповед в частта за вземанията
срещу него съгласно разпореждане №40509 от 10.05.2022 г. е издаден изпълнителен лист от
04.07.2022 г.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
2
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.
150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
Ищецът претендира, че ответникът е клиент на топлинна енергия, тъй като е
собственик на процесния топлоснабден имот. От представения с исковата молба препис на
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №98, том I, рег. №1390, дело № 86/2004
г. от 11.03.2004 г. на нотариус ВИ, рег. № 271 на НК е видно, че на 11.03.2004 г. КТ И.а и С
А И. са учредили в полза на заемодателя ППВ ипотека върху следния свой недвижим имот:
апартамент № 5, находящ се на адрес: гр. С , ж.к. СР, блок 111, вход А, етаж III. В
нотариалният акт изрично е посочено от помощник – нотариуса по заместване – М И.а, че
същият е изготвен след като се е убедила, че от представените документи се установява, че
учредителите на ипотеката са собственици на описания имот. Предвид посоченото
съдържание на нотариалния акт и предвид липсата на доказателства в противна насока
съдът намира, че КТ И.а и С А И. са били собственици на имота към 11.03.2004 г., а
доколкото не се установява да са се разпоредили със същия, то същите са били такива и до
смъртта си. Видно от представените удостоверения за наследници КТ И.а и С А И. са
починали съответно на 23.12.2009 г. и 01.12.2017 г. и техни наследници са синовете им - А
С. А и А. С. И.. Предвид посоченото и доколкото доказателства за разпореждане с правото
на собственост преди или повреме на процесния период не са ангажирани, съдът намира за
установено, че в рамките му собственици на имот при равни квоти (по 1/2 ) са А С. А и А. С.
И..
Следователно по силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между ответника като един от
собствениците на имота и топлопреносното предприятие, е възникнало правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение обект,
представляващ апартамент № 5, находящ се на адрес гр. С, ж.к. СР, бл. 121, вх. А, ет. 3, ап.
5, аб. №332876, без да е необходимо изричното им приемане. Неоснователно с оглед
установеното право на собственост и разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е възражението на
ответника за липса на сключен писмен договор за топлоснабдяване на имота. Неоснователно
е и възражението за неприложимост на общите условия, тъй като нарочното им приемане от
потребителя не е въздигнато в условие за приложимостта им.
Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на
реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на
чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на
3
собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.
Ответникът не е въвел възражения по отношение претенциите на ищеца, че е доставил
топлинна енергия на посочените с исковата молба стойности, не са оспорени и
представените изравнителни сметки. Поради това и с оглед приетите писмени
доказателства, представени от ищеца и от третото лице помагач съдът приема, че за
процесния имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно. Доколкото купувачът дължи цената на реално
потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид, не
стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване, т.е. сумите по изравнителните сметки. От представените изравнителни сметки
от ФДР – третото лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД се установява, че стойността на
топлинната енергия възлиза на 909,30 лева с ДДС /757,75 лв без ДДС/ за отчетния период от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и 1001,57 лева с ДДС /834,64 без ДДС/ за ответния период от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. От посоченото и на основание чл. 162 ГПК съдът определя
размера на задълженията на ответника за ½ от дължимите суми за периода от 01.10.2018 г.
до 30.04.2020 г. в размер на 766 лева /от която ½ от 530,43 лева за периода от 01.10.2018 г.
до 30.04.2019 г. като част от отчетния период 2018/2019 и ½ от 1001,57 лева за отчетния
период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г./. Възникналите в полза на ищеца вземания не се
твърди и не се установява ответникът да е изплатил изцяло или частично.
По възражението за изтекла погасителна давност
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за изтекла
погасителна давност за претендираните вземания, което следва да бъде разгледано с оглед
извода за възникване в полза на ищеца на вземане за главница за цена на топлинна енергия.
С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на
топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите
се погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка тригодишна давност. На
основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на
иск, в случая заявлението по чл.410 ГПК – на 08.12.2020 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т С” EАД на клиенти
в град С, приложими към процесния период, клиентите са длъжни да заплащат
задълженията си за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При съобразяване посочената
разпоредба и с оглед датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК /07.09.2021 г./
вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия, предмет на
настоящото производство не е погасено по давност, тъй като заявлението е депозирано
преди изтичане на три години от падежа и на най-старите месечни задължения в рамките на
процесия период /15.12.2018 г. за 10.2018 г./.
4
Предвид посоченото възражението за погасяване на вземанията по давност е
неоснователно, а предявеният иск за стойност на ТЕ – основателен до установения размер на
вземанията срещу ответника.
По отношение исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението
е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период
приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т С”
EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят задълженията, а именно от 15 –ти юни на съответната година
доколкото при съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния
период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти
април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди
издаването им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от
извършеното дялово разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им
редакция се явяват неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът
изпада в забава след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена
от ищеца до ответника.
По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
По претенциите на ищеца за заплащане на услугата дялово разпределение и
обезщетение за забава плащането на стойността й
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на
топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ
при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с
клиенти на ТЕ, клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от клиентите търговец, като стойността й се формира от: 1. цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на
един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента. 3. допълнителна
цена по ценоразпис, определен от продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати. С чл. 36, ал. 2 е предвидено редът и
начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение” да се определят от Продавача,
съгласувано с Търговците, извършващи услугата „дялово разпределение“ и да се обявява по
5
подходящ начин на Клиентите.
Предвид посоченото и с оглед установеното извършване на услугите по дялово
разпределение от третото лице помагач, то ответникът дължи заплащане на предоставената
услуга, чиято стойност за процесния период на основание чл. 162 ГПК съдът определя на
26,90 лева.
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение е
неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това задължение,
поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора
– чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана – за заплащане на дължимите
суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази част също е
неоснователна.
По разноските
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 87,27 лева за исковото
производство от общо 125 лева (25 лева за държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение) и в размер на 50,77 лева за заповедното производство от общо 72,72 лева
/22,72 лева – д.т. и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че А. С. И. ЕГН:
********** гр. С, ж.к. СР, бл.121, вх. А, ет.3, ап.5 дължи на „Т С” ЕАД с ЕИК *** на
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата 766 лв., представляваща ½ от
стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ
се на адрес: гр. С, жк СР, бл.121, вх. А, ет.3, ап.5, аб. №332876 за периода от 01.10.2018 г. до
30.04.2020 г. и сумата от 26,90 лв., представляваща ½ от цената на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва
от 07.09.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 52165/2021 г. по описа на СРС,
118 състав като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за стойност на топлинна енергия за разликата над уважения размер 766 лева
до пълния предявен размер от 967,34 лева, за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия в размер на 135,86 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 23.08.2021 г. и за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 5,62 лв. за периода
от 31.08.2018 г. до 23.08.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 52165/2021 г. по описа на СРС, 118 състав
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК А. С. И. ЕГН: ********** гр. С, ж.к.
СР, бл.121, вх. А, ет.3, ап.5 да заплати на „Т С” ЕАД с ЕИК ***, сумата 87,27 лева –
разноски за исковото производство и 50,77 лева разноски за заповедното производство
производство по ч. гр. д. № 52165/2021 г. на СРС, 118 състав.
6
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД с ЕИК *********
като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7