Решение по дело №57/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава ХХІ НПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. К., защитник на подсъдимата К. Р. М. от Г. против присъда № 222/01.10.2010год. постановена по НОХД № 422/2010год. по описа на РС С., с която подсъдимата е осъдена на “лишаване от свобода” за срок от три месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален “Строг” режим на осн. чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7 във вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 във вр. чл.28, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК.

В жалбата се излагат оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност и явна несправедливост на наказанието. Иска се изменение на присъдата, като съдът отмени наказанието “лишаване от свобода” с по-леко.

Пред съда подсъдимата К. М. се явява лично и с А. К., който пледира, съдът да измени присъдата, като наложи друго наказание.

Представителят на О. П. счита, че жалбата е неоснователна, тъй като постановената присъда е обоснована и законосъобразна. Моли да остави без уважение жалбата, като се потвърди присъдата на районен съд С..

Съдът като взе предвид изложеното в жалбата, становището на страните изразено в с.з. и след преценка на доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Присъда №222/01.10.2010год. по НОХД №422/2010год. по описа на районен съд С. подсъдимата К. Р. М. с ЕГН * е призната за виновна това, че в периода от 16.02.2010г. до 22.02.2010г. в Г. при условията на продължавано престъпление и при условията на повторност, след като е била осъждана с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – Присъда №176/03.07.2008г. по НОХД №247/2008г. на РС С. и преди да са изтекли сроковете по чл.30 ал.1 НК, в немаловажен случай, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот и чрез използване на техническо средство /отвертка/ е отнела чужди движими вещи на обща стойност 118.80 лева, както следва:

На 16.02.2010г. около 20.30 часа в Г., У. №. от двора на къща, собственост на Д. В. С. е отнела чужди движими вещи – 14 броя месингови пръчки и 34 държачи за пръчки на обща стойност 83 лева от владението на собственика без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

На 22.02.2010г. около 18.00часа в Г., бУ. №., бл.№***от избено помещение, собственост на В. Щ. Щ., чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот и чрез използване на техническо средство /отвертка/ е отнела чужди движими вещи – 1 брой акумулатор за автомобил /75 ампер часа/, 1 брой въдица с макара за риболов и 1 брой рибарски кеп, всичко на стойност 36.80 лева от владението на собственика без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1 т.3, т.4 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 НК,поради което и на основание чл. 373, ал.2, вр. чл.371, т.2 от НПК във вр. с чл.58а от НК във вр. чл.2, ал. 2 и чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъдена на “Лишаване от свобода” за срок от три месеца, при първоначален “строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Постановено е отделно изтърпяване на наказанието по НОХД №247/2008Г. на РС С., в сила от 19.07.2008г. „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, при Строг режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

В полза на държавата е отнето веществено доказателство по Дознание 83/2010г. на РУ на МВР С. -един брой отверка.

Съдебното следствие по делото е проведено по реда на чл.373, ал.2 във вр. чл.372, ал.4 във вр. чл.371, т.2 НПК.

Съгласно чл.373,ал.3 от НПК съдът е приел за установени обстоятелствата, изложени в ОА, като се е позовал на направените самопризнания на подсъдимата и доказателствата, събрани в досъдебното производство - показанията на свидетелите Д. С., В. Щ., И. Т., стокова-оценъчна експертиза и справка за съдимост.

Въззивния съд след като взе предвид доказателствата, събрани на ДП, прие че по един несъмнен начин се установява, че самопризнанията на подсъдимата се подкрепят от тези доказателства. Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

През месец февруари 2010г. К. М. била без работа, имала финансови проблеми и обикаляла да търси метал, който да предаде в пункт за изкупуване на вторични суровини. На 16.02.2010г., вечерта около 20.30 часа отишла на У. в Г. и там влезнала в къща на №., която била собственост на свидетелката Д. С.. На стълбището обичайно имало пътеки, които се задържали с метални месингови лайсни. Прикрепянето на лайсните за стълбището ставало с метални държачи, здраво хванати за стълбите. По това време С. била свалила пътеките от стълбището, а лайсните били оставени настрани. М. отворила входната врата на къщата, взела 14 броя от месинговите пръчки и изкъртила 34 броя от държачите за пръчки от стълбите. На следващия ден – 17.02.2010г. отишла в кв.У. до пункт за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали към фирма „*****” гр.С. и предала отнетите вещи. Няколко дни по-късно – на 22.02.2010г., около 18.00часа, М. вървяла по бул.Б., когато видяла, че входната врата на бл.№*** била отворена. Влезнала във входа на блока и отишла към мазетата. Там видяла, че врата на избеното помещение, собственост на св.В. Щ. била леко отворена. Същата била заключена с катинар, който свързвал две халки. М. намерила една отвертка и с нейна помощ отворила едната от халките, на които се държал катинара. След като вратата се отворила, подсъдимата М. влезнала и взела 1 брой акумулатор за автомобил /75 амперчаса/, 1 брой въдица с макара за риболов и 1 брой рибарски кеп. Сложила вещите в чувал и на следващия ден го предала в същия пункт за изкупуване на черни и цветни метали в кв.У.. С протокол за доброволно предаване от 01.03.2010г. /л.65/, М. предала метална отвертка със сива дръжка от пластмаса. По делото са прочетени две стоково-оценъчни експертизи. Първата от тях е определила, че стойността на 14-те пръчки и 34-те държача е 83.00 лева. Другата експертиза е определила, че стойността на вещите, отнети от избеното помещение на св.Щ. към момента на извършване на деянието е 36.80лева.

От приложените по делото справки за съдимост се установява, че подсъдимата към момента на извършване на деянието е била осъждана.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира, че районният съд обосновано и законосъобразно е приел, че с действията си от обективна и субективна страна подсъдимата К. М. е осъществила състава на чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7 във вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 и чл.28, ал.1 от НК. Установява, се че е отнела чужди движими от владението на собственика им, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присви. Налице са и квалифициращите елементи на чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7 от НК, тъй като за осъществяване на деянието си, подсъдимата е разрушила прегради здраво направени за защита на имот, използвала е техническо средство. Деянието е осъществено при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като от справката за съдимост се установява, че преди това подсъдимата е осъждана с влязла в сила присъда за друго такова престъпление - Присъда №176/03.07.2008г. по НОХД №247/2008г. на РС С.. Случаят не е маловажен, тъй като за да е налице маловажен случай е необходимо да се приеме, че престъплението, с оглед на всички обстоятелства по делото, отнасящи се до деянието и дееца, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Размера на щетата не е единствения критерий, който определя дали случаят е маловажен, а се взема предвид, както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на дееца. В конкретния казус подсъдимата е с завишена обществена опасност, с оглед предишните й осъждания, а посочените от защитника й смекчаващи обстоятелства не обуславя по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид.

Безспорно се установява, че подсъдимата е извършила деянието в условията на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като е осъществила две деяния, които осъществяват състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.

Съдът е определил размера на наказанието “лишаване от свобода” при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК съобразно изискването на чл.373, ал.2 НПК, като е отчел, че междувременно е настъпила промяна в материалния закон в чл.58а от НК в сила от 04.04.2010г., според която норма съдът при съкратено съдебно следствие ако наложи наказание ЛС следва да го намали с една трета. Обосновано районния съд е приел, че тази рапоредба се явява по-тежката за дееца, отколкото разпоредбата действала към момента на извършване на деянието. Съдът след като е приложил по-благоприятния за дееца закон, му е наложил минималния размер на наказанието ЛС от три месеца.

При определяне размера на наказанието съдът е отчел всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, поради което въззивния съд намира, че наложеното наказание на подсъдимата К. М. е справедливо. Това, че подсъдимата е майка на четири малки деца безспорно е смекчаващо вината обстоятелство, но то не е достатъчно, за да бъде наложено по-леко наказание. Освен това, не са налице законни основания за замяна на наказанието "лишаване от свобода", поради което ще следва искането да бъде оставено без уважение.

Налице са основанията на чл. 68 от НК, поради което съдът обосновано и законосъобразно о постановил наказанието ЛС по НОХД 247/08Г. на РС С. от шест месеца да се изтърпи отделно.

По изложените съображения въззивния съд намира жалбата на подсъдимата за неоснователна, поради което ще следва да бъде оставена без уважение.

При цялостната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения на материалния и процесуалния закон, които да обуславят нейното изменение или отмяна, поради което същата следва да бъде потвърдена, като обоснована и законосъобразна.

Водим от горното и на осн. чл.338 НПК, С. окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №222/01.10.2010год. постановена по НОХД №422/2010год. по описа на РС С..

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на протестиране и обжалване.

Писмено да се съобщи на страните, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :