Решение по дело №722/2024 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 159
Дата: 28 октомври 2024 г. (в сила от 25 октомври 2024 г.)
Съдия: Александър Иванов
Дело: 20244500600722
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Русе, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ралица Герасимова
Членове:Александър Иванов

Явор Влахов
при участието на секретаря Тодорка Недева
в присъствието на прокурора М. М. М.
като разгледа докладваното от Александър Иванов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20244500600722 по описа за 2024 година
Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

Инициирано е от Въззивна жалба от И. Т. М. /подадена чрез
защитника му адв.М. Р./, срещу Присъда № 50/29.03.2024г. по НОХД №
371/24г. по описа на Районен съд – Русе, с М. е признат за виновен в това, че
на 24.07.2022 г. в гр. Русе, в съучастие като извършител с Г.Х.М. от гр. Русе,
отнел чужди движими вещи – един брой велосипед марка и модел „CROSS
DEXTER 26“, един брой заключващо устройство (проволка) – спирала за
велосипед и шест броя неонови сламки за спици, всичко на обща стойност
826,60 лева, от владението на С.А. Х. от гр. Русе, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, поради което на основание чл. 194,
ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК е осъден, като е определено
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, което на
основание чл. 373, ал. 2 във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК е намалено на ДВЕ
ГОДИНИ, и е постановено да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

1
С присъдата са присъдени разноски, направени по време на
досъдебното производство, както и е постановено отнемане на оптичен диск,
веществено доказателство по делото.

С въззивната жалба и съобразно развитите доводи в заседанието
пред въззивната инстанция от страна на защитника на подсъдимия се твърди
неправилност на присъдата, поради несъставомерност на извършеното,
съответно се иска отмяната й, и постановяване на нова – оправдателна от
въззивната инстанция. Алтернативно се претендира за значително намаляване
на размера на наложеното наказание, по съответно развити съображения.

Доводите и искането се поддържат с идентично съдържание в
заседанието на въззивната инстанция от подсъдимия и защитника.

Прокурорът заявява неоснователност на жалбата касателно
доводите и претенцията по тях относно несъставомерност и постановяване на
оправдателна присъда, и от друга страна –за евентуална основателност на
пледираното за намаляване размера на наказанието, с оглед степента в случая,
на обществена опасност на деянието.

Окръжен съд - Русе, след като провери изцяло правилността на
обжалваната присъда, констатира, че жалбата се явява основателна в частта й,
навеждаща доводи за явна несправедливост на наложеното наказание и
свързаното с това искане за неговото намаляване (което обуславя
необходимост от изменение на присъдата), и съответно неоснователна по
доводите за несъставомерност н извършеното и претендираното при това
положение, за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на
оправдателна такава от въззивната инстанция, което обуславя изменение на
присъдата в този смисъл.

Настоящата инстанция, проверявайки изцяло правилността на
присъдата, констатира, че в хода на първоинстанционното разглеждане на
делото са събрани достатъчно доказателства за установяване на релевантните
факти и обстоятелства. Въз основа на тях, районният съд е направил
2
обосновани и законосъобразни фактически изводи – установени съобразно
чл.373, ал.3 от НПК и неоспорвани и посредством претенцията по въззивната
жалба, поради което не е необходимо само да се повтарят и тук.

Противно на наведеното в жалбата в тази й част, при
превеждане на фактите към правото, е даден съответстващ на въведеният с
обвинението текст, положителен отговор за съставомерността на извършеното
от М. като отнемане на чужда движима вещ /процесия велосипед/, от
владението на другиго, при наличие и на останалите обективни и субективни
признаци на кражбата. По хронология на доводите, развивани в
производството /в това число пренията пред въззивната инстанция/, не
отговаря на събраната доказателствена информация твърдяното, че същата се
изчерпва с обяснения от страна на подсъдимия и на съучастника му,
отговорността на който била решена с приложението на друг институт така, че
не се доказва изискваното съставомерно психологично отношение на
процесния подсъдим, по своене на вещта. Всъщност самите действия,
съставляващи отнемането и следващите такива /фактическото вземане на
колелото от мястото, където било оставено от неговия владелец, отдалечаване
с него и напускате на мястото, без знанието на, и именно в момент, в който
владелеца на същия не се намирал там и достатъчната трайност на това
състояние на нова владение, след прекъсване на дотогавашното/ ясно
обективират именно изискваното съставомерно субективно отношение –
намерение за прекъсване на наличното правомерно владение върху вещта и
реализиране на ново такова, необусловено от знание и съгласие на предходния
владелец и установяване на ново такова за М. и М., което като даденост
покрива състава на престъплението кражба, а не и твърдяното по жалбата за
обективиране намерение само за ползване на вещта. Без значение в частност е
обстоятелството по кратковременността и конкретиката на действията на
процесния подсъдим, обусловили самото отнемане /по вземане на колелото и
придвижването му с бутане немного разстояние, но със сигурност
реализиращо самото прекъсване на чуждото владение/, и съответно
сравнително неголемият му принос към реализиране на самото изпълнително
деяние.

Съобразявайки обстоятелствата от значение за определяне на
наказанието за извършеното, въззивната инстанция констатира основание за
изменение на присъдата в санкционната част, чрез намаляването му по размер.
При отмерване размера на наказанието лишаване от свобода, освен правилно
отчетеното от първата инстанция признание (доколкото това по реда на
съкратено съдебно следствие в случая може да се приеме надхвърлящо в
изобличаваща степен, това със значение за самия институт), за разлика от
първата, въззивната приема на първо място, че обществената опасност на
деянието е значително по-ниска от обичайната такава при извършване на
подобни отнемания, предвид малкия – краткотраен по действие в
осъществяване на изпълнителното деяние, принос на подс.М. в
съставомерното отнемане, ниската стойност на отнетото в рамките на
3
минимална работна заплата, факта на връщане на вещта във владението на
пострадалия, като даденост /независимо, че настъпило извън намерението и
поведението на извършителите/, изразеното съжаление и разкаяние за
извършеното. Отделно като смекчаващо отговорността обстоятелство,
въззивната инстанция отчита и немалкия период от време, изминал от
деянието до реализиране на наказателната отговорност по отношение на М.,
на фона на сравнително елементарен случая на кражба. Въз основа на тази
оценка на обстоятелствата от значение за отмерване размера на наказанието,
въззивната инстанция приема, че целите му в достатъчна степен ще бъдат
постигнати с определяне на базисно наказание лишаване от свобода
предвидено в състава, въведен с обвинението, наложено по размер малко над
минимума на предвиденото, а именно – една година лишаване от свобода,
което след дължимата редукция по чл.58а, ал.1 от НК се установява в краен
размер от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, именно в какъвто
смисъл следва да се коригира присъдата, в санкционната й част.

Въззивната инстанция не намери да са допуснати в хода на
досъдебното производство или при първоинстанционното съдебно
разглеждане съществени нарушения на процесуалните правила или
нарушения на материалния закон, които да обуславят наличието на основания
за отмяна на обжалваната първоинстанционна присъда. С оглед това и
изложеното Окръжният съд намира, че обжалваната присъда следва да се
измени в санционната част в посочения смисъл, съответно потвърди в
останалата.

Мотивиран така и на основание чл.337, ал.1, т.1 и чл.338 от НПК,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 50/29.03.2024г. по НОХД № 371/24г. по
описа на Районен съд – Русе, в санкционната част, като
Определя наказание лишаване от свобода в размер на ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и на основание чл.58а, ал.1 от НК го
намалява на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ПОСТАНОВЯВА наказанието осем месеца лишаване от свобода
да се изтърпи ефективно, при първоначален общ режим.

4
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.


Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5