РЕШЕНИЕ
№ 2086
гр. Бургас , 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:АННА И. ЩЕРЕВА
Секретар:НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АННА И. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20202120105389 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на М. И. А. с ЕГН
********** със съдебен адрес ******** - адвокат П. С.-М., против
„БУЛРЕИЛ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул. Народен юмрук № 4, представлявано от управителя Г. С. С..
Предявява следните обективно кумулативно съединени искове : 1. за
признаване незаконност на прекратяването на трудовото правоотношение,
извършено със заповед от 06.07.2020г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, и
за неговата отмяна; 2. за осъждане на ответника да заплатки на ищеца
обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за
периода 06.07.2020г. – 04.09.2020г. в размер на 1 200 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума от предявяването на иска до окончателното й
изплащане. Претендира и присъждане на направените по делото съдебни
разноски. Представя доказателства.
Ищецът твърди, че по силата на безсрочен трудов договор от
22.11.2019г. работил в ответното дружество на длъжността „********“.
Работодателят не изпълнявал задължението си да му заплаща дължимото
трудовото възнаграждение, но ищецът продължил да работи. При връчване на
трудовата книжка установил, че посоченото основание за прекратяване на
1
трудовия договор е взаимно съгласие на страните, въпреки че ищецът не е
изразявал съгласие за това.
В преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът не представя
писмен отговор. В съдебно заседание чрез процесуалният представител
оспорва предявените искове и твърденията на ищеца, без да въвежда нови
твърдения и възражения по исковете.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд
намира за установено следното:
Искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 вр. чл.225 ал.1 от
Кодекса на труда /КТ/.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че от
22.11.2019г. страните са били в безсрочно трудово правоотношение, по силата
на което ищецът е работил в ответното дружество на длъжността „*******” с
договорено основно трудово възнаграждение в размер на 560 лв. и
допълнително възнаграждение за професионален опит – 0,6 %. Това трудово
правоотношение е прекратено с представената заповед на работодателя №
141/ 06.07.2020г., в която е посочено, че се издава на основание чл.325, т.1 от
КТ поради взаимно съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение,
считано от 06.07.2020г.
Върху заповедта е удостоверено връчването й на ищеца на 10.07.2020г.
Положеният подпис се оспорва от ищеца, без да са ангажирани доказателства,
опровергаващи автентичността на това удостоверяване.
Прекратяването на трудовото правоотношение от 06.07.2020г. е
отразено в трудовата книжка на ищеца, където е удостоверен последен размер
на трудовото му възнаграждение 610 лв.
При така събраните по делото доказателства съдът прави следните
изводи :
Разпоредбата на чл.325, т.1 от КТ установява писмено изразеното
взаимно съгласие на страните като основание за прекратяване на трудовото
2
правоотношение без предизвестие. Съгласно цитираната разпоредба страната,
към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него
и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му.
Съобразно указаната на страните доказателствена тежест, в
настоящото производство ответникът следваше да проведе пълно доказване
на законосъобразността на атакуваното уволнение. Такова доказване не е
проведено, като липсват доказателства за отправяне и приемане на
предложение за прекратяване на процесното трудово правоотношение по
взаимно съгласие на страните към датата на издаването на атакуваната
заповед № 141/ 06.07.2020г. Дори и да се приеме, че същата е редовно
връчена на ищеца – работник на 10.07.2020г., подписът му не удостоверява
постигнато съгласие на прекратяване на трудовия договор на посоченото
правно основание.
Поради неустановяването на вписаното в заповедта основание за
уволнението на ищеца се налага извод, че уволнението му е незаконно и
следва да бъде отменено.
Предвид незаконното уволнение, на основание чл.225 ал.1 от КТ
ищецът има право да получи от ответника обезщетение за времето, през което
е останал без работа поради това уволнение. Въз основа на липсата на
последващи вписвания в трудовата книжка на ищеца съдът приема, че след
уволнението той не е встъпил в ново трудово правоотношение и през
предявения период 06.07. – 04.09.2020г. е останал без работа. Поради това на
основание чл.225 ал.1 от КТ ответникът му дължи обезщетение, което с оглед
размера на последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение от
610 лв. месечно съдът определя в предявения от ищеца размер от 1 200 лв.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД и тълкувателно решение № 3/
19.03.1996г. по гр. д. № 3/ 95 г., ОСГК на ВКС, работодателят дължи и
законна лихва върху присъденото обезщетение от предявяването на иска на
08.09.2020г.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК съдът ще постанови предварително
изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение по чл.225 ал.1
от КТ.
3
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца
направените по делото разноски, които видно от представения договор за
правна защита и съдействие са в размер на 300 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение
На основание чл.78 ал.6 вр. чл.84, ал.1, т.1 от ГПК ответникът следва
да заплати дължимите за производството държавни такси от общо
130 лв. - 80 лв. за иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и 50 лв. за
уважения оценяем иск.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на М. И. А. с ЕГН
********** от гр.Бургас и ОТМЕНЯ заповед № 141/ 06.07.2020г. на
„БУЛРЕИЛ“ ЕООД с ЕИК *********, с която е прекратено трудовото
правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ.
ОСЪЖДА „БУЛРЕИЛ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Бургас, ул. Народен юмрук № 4, представлявано от
управителя Г. С. С., да заплати на М. И. А. с ЕГН ********** със съдебен
адрес гр.Бургас, ул. Генерал Гурко № 9, ет.3, офис 1 - адвокат П. С.-М., сумата
от 1 200 лева - обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за времето от 06.07.2020г. -
04.09.2020г., през което последният е останал без работа поради незаконното
уволнение, ведно със законната лихва от предявяването на иска на
08.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 300
лв. за направените по делото разноски.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта
за присъденото обезщетение.
ОСЪЖДА „БУЛРЕИЛ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Бургас, ул. Народен юмрук № 4 ,представлявано от
управителя Г. С. С., да заплати по сметка на Районен съд - Бургас дължимата
за производството държавна такса в размер на 130 лв.
УКАЗВА на страната, че има възможност в 7-дневен срок от влизане в
4
сила на настоящето решение да заплати доброволно по сметка на РС-Бургас
дължимите държавни такси, като в противен случай ще дължи и държавна
такса от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист – на основание
чл.111 от Правилника за администрацията в съдилищата във връзка с чл.11 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Бургас в двуседмичен срок от 03.12.2020г. на основание чл.315 ал.2 от ГПК.
Вярно с оригинала:
СА
Съдия при Районен съд – Бургас: _____/п/__________________
5