№ 81
гр. Търговище, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:ТИХОМИР П. ПЕТКОВ
МАРИАНА Н. ИВАНОВА
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20213500500172 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЕМ. СТ. АЛ. от гр. П, чрез пълномощник адв.
Т.Д., ТАК, срещу решение № 58 от 13.05.2021 г., постановено по гр.д. № 794/2019 г. по
описа на РС-П.
С решението е РАЗПРЕДЕЛЕНО ПОЛЗВАНЕТО на поземлен имот с
идентификатор №**** по КККР на гр.П, в урбанизирана територия, с начин на трайно
ползване за ниско застрояване, с номер по предходен план: 1987, квартал: 84, парцел: 14,
при граници: 57649.503.1727, 57649.503.3536, 57649.503.1729, 57649.503.1713,
57649.503.1714, между съсобствениците ЕМ. СТ. АЛ., Д. Н. Й., АЛБ. Й. АЛ. и Н. Й. СТ.,
всички от гр. П, както следва: на съсобственика ЕМ. СТ. АЛ. СЕ ПРЕДОСТАВЯ ЗА
ПОЛЗВАНЕ площ от 132.34 кв.м, обозначена със син цвят на скицата от заключението на
вещото лице Т.К. от 18.11.2020 г. На съсобствениците Д. Н. Й., АЛБ. Й. АЛ. и Н. Й. СТ. СЕ
ПРЕДОСТАВЯ за ОБЩО ПОЛЗВАНЕ площ от 66.17 кв.м., обозначена с червен цвят на
скицата към заключението на вещото лице Т.К. от 18.11.2020 г., както и ПОЛЗВАНЕТО на
недвижим имот, представляващ ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор № ****.2,
находяща се в имот с идентификатор №**** по КККР на гр.П, в урбанизирана територия, с
начин на трайно ползване за ниско застрояване, с номер по предходен план: 1987, квартал:
84, парцел: 14, при граници: 57649.503.1727, 57649.503.3536, 57649.503.1729,
1
57649.503.1713, 57649.503.1714, между горепосочените четирима съсобственика, както
следва: на съсобственика ЕМ. СТ. АЛ. СЕ ПРЕДОСТАВЯТ ЗА ПОЛЗВАНЕ източната стая,
коридора и всички складови помещения от северната страна, съобразно вариант втори от
заключението на в.л. В.М., а на останалите четирима съсобственици СЕ ПРЕДОСТАВЯТ ЗА
ОБЩО ПОЛЗВАНЕ средната стая и лятната кухня в западната част, съобразно вариант
втори от заключението на в.л. В.М.. Постановено е, че приложените скици на
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО, изготвени от вещите лица, са неразделна част от съдебното решение,
на осн. чл. 32, ал.2 от ЗС.
С решението е ОТХВЪРЛЕН предявения иск за РАЗПРЕДЕЛЯНЕ ПОЛЗВАНЕТО на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №**** по КККР на гр.П, в урбанизирана територия, с
начин на трайно ползване за ниско застрояване, с номер по предходен план: 1987, квартал:
84, парцел: 14, при граници: 57649.503.1727, 57649.503.3536, 57649.503.1729,
57649.503.1713, 57649.503.1714 спрямо ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ бул. "Б"№7 гр. П,
представлявана от управителя ЕМ. СТ. АЛ.. Присъдени са разноски.
Срещу така постановеното решение, В ЧАСТТА относно извършеното
разпределение, е депозирана въззивната жалба на ЕМ. СТ. АЛ., в която се излагат доводи, че
решението е неправилно, поради нецелесъобразно разпределение ползването на дворното
място и на сградата, което съответно водело и до незаконосъобразност на същото, с молба
да бъде отменено, като се извърши разпределение на дворното място съгласно вариант ІІ-ри
от заключението на вещото лице и съгласно скица към допълнително заключение на
съдебно техническа експертиза прието на 27.10.2019 г., а за сградата - вариант I-ви от
заключението на вещото лице. Претендира разноски.
Основно съображенията се свеждат до следното:
1. По отношение на дв.място – въззивникът счита, че във варианта по
допълнителното заключение, прието на 27.10.2021 г. вещото лице е съобразило както
притежаваните от страните идеални части от дворното място, така и владението, и
ползването на същото в продължение на повече от 50 години, както и с пространството от
гараж № 4 до границите на имота на север и изток. Предложеният вариант отговаря на
действителното ползване на дворното място - ответниците ползват входа откъм
югозападната част на дворното място, а ищецът ползва самостоятелния вход откъм
югоизточната част на дворното място. В отреденото място за ползване от ищеца, последният
има още от наследодателите, а по-късно и от негови насаждения, включително и лозови,
което обстоятелство позволява същите да се използват най-рационално, без да се
осъществява допълнителен достъп до тях с оглед отглеждането им. Предложеният друг
вариант би принудил ищеца да изостави насажденията, които е създал.
2. По отношение на сградата - предложеният от вещото лице вариант I-ви е по-
справедлив за страните по делото и отговаря на степента на идеалните части, които всяка от
страните притежава. До сега, близо 50 години, ползването на имота е разпределено, като
2
ищецът ползва югоизточната част от сградата, а ответниците - югозападната част . След
като се влошили отношенията между ищеца и ответниците, спорът бил за „средната стая”,
която се е ползвала от предците на ищеца до смъртта си При този вариант и двете страни
получават реално складови помещения от север. Според въззивника, във възприетия от съда
ІІ-ри вариант е наложително да се избиват и отварят нови входове и съответно да се зазижда
врата от коридора към така наречената „средна стая” и да се отвори нова такава от коридора
на санитарния възел към северозападните складови помещения. При втори вариант се
предвиждат две стаи за ответниците, а с оглед площта на квадратурата ищецът ще получи
повече неизползваема площ, представляваща складове откъм северната страна, които са
преградени с носеща стена и ответниците са си направили ремонт и си ги ползват. Тези
складови помещения не могат да се използват освен за избени помещения, тъй като в
същите няма избити прозорци.
В жалбата се излагат още съображения, че основното правило при спор по чл. 32 ал.2
от ЗС е да се определят частите за реално ползване по начин, който да съответства на
правата в съсобствеността, да се осигури удобен начин на достъп и ползване на имот, който
да не създава предпоставки за бъдещи спорове относно постановеното разпределение. Най-
целесъобразното разпределение е и законосъобразно. Изтъкват се доводи, че ако се
ръководим от обстоятелството, че съдебното решение по чл. 32 ал. 2 от ЗС не следва да бъде
основание за внасяне на фактически или юридически промени, то с постановеното
разпределение за ползване се накърняват най-много правата на ищеца, тъй като в това место
попада и най-същественото подобрение в имота, а по отношение на сградата - следва да се
правят допълнителни подобрения .
По реда и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от процесуалния
представител на насрещните страни – адв. Н.Т., АК-Русе, който счита жалбата за бланкетна
и неоснователна, а постановеното решение за правилно, законосъобразно и мотивирано с
оглед събраните по делото доказателства, поради кжоето молят за потвърждаването му,
претендират разноски. Възразяват, че заключението по предлагания от ищеца вариант –
прието на 27.10.2020 г., не било обективно и не отговаряло на практическите възможности
за ползване на дв.място от всички съсобственици – това, че ищецът е изградил незаконни
стъпала в източната част на имота, не е новонастъпило обстоятелство, което да е от значение
за делото. При този вариант на въззиваемите се предоставяла ивица земя, в северната и
западната част, без да се отчита, че те нямат реално достъп до нея и на практика това ги
лишавало от ползване. Освен това заключението за разпределението на ползването на
дворното място, съобразно приложената скица от 18.11.2020 г., съобразено в обжалваното
решение, било прието без никакви възражения от жалбоподателя, като едва с жалбата се
въвеждат твърдения за наличието на някакви „насаждения" и „лози“, които искал да ползва,
но искания за ползването им и доказателства за реалното им съществуване в
първоинстанционното производство не били направени и представени.
По отношение разпределеното ползване на сградата в имота – излагат съображения,
3
че приетият от съда вариант е единственият справедлив, тъй като само при него на
въззиваемите се предоставя ползването на завършена и годна за обитаване стая (т.нар.
„средна стая" от имота). Предложеният от жалбоподателя първи вариант е изцяло
несправедлив за въззиваемите, тъй като, съгласно поясненията от в.лице, нито едно от
двете помещения - „склад“ и „лятна кухня“ не представлява стая, годна за самостоятелно
обитаване, а всички годни за обитаване стаи са поставени в дела на ищеца. Зазидването на
една врата не е съществен конструктивен проблем, което така или иначе ще бъде извършен
от въззиваемите и съответно отново за тяхна сметка ще бъде отворен и нов вход, т.е. по
никакъв начин не се натоварва жалбоподателя с разноски за допълнителни подобрения или с
някакво неудобство. Освен това следва да се отчете и обстоятелството, че т.н. „средна стая“
е ползвана от въззиваемите продължителен период от време, през което същите са
направили значителни подобрения в нея – обстоятелство, което отново дава превес на
приемането на втория вариант за разпределение, с оглед на справедливостта.
От останалите страни в процеса – Община П и Етажна собственост бул. „Б“ № 7, гр.
П, не са депозирани отговори
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, страните поддържат жалбата,
съответно отговора по жалбата. Претендират разноски.
При извършената по реда на чл. 269-273 ГПК проверка, съдът констатира, че жалбата
е допустима, разгледана по същество- НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивът се произнася служебно по
валидността на обжалвания акт, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси – е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението е валидно и допустимо.
По наведените в жалбата доводи и съображения, съдът намира следното:
Предявеният иск с правно осн.чл. 32, ал. 2 от ЗС, е обоснован с обстотялствата, че
страните са съсобственици на дворно място и жилищна сграда, при участие в
съсобствеността 2/3 ид.ч. за ищеца и общо 1/3 ид.ч. за ответниците Д.Й., А.А. и Николета А..
Тъй като не постигат съгласие за разпределяне на ползването, ищецът моли това да стори
съдът, като излага своето предложение относно ползването на сградата, а по отношение на
дв.място – да бъде разпределено съобразно квотите на съсобствениците и реалното
дългогодишно ползване описано в обстотялствената част на молбата.моли също.
В депозирания в срока по чл. 131 отговор първите трима ответници ответниците
считат иска за допустим, но считат че не са давали повод за завеждане на иска, тъй като
досега не са били уведжомявани че ищецът притежава 2/3 ид.ч., както и че същият не им е
заявявал претенции за ползване, различно от досегашното. Оспорват искането, изложено в
петитума на исковата молба, че за притежаваната от ответниците 1/3 ид. част от имота
следва да ползват единствено западната част на къщата със самостоятелен вход, стая и маза.
4
По отношение на сградата –оспорват претенциите на ищеца за ползването на т.нар. „средна
стая", молят да бъде съобразено, че тази стая е ползвана от тях през продължителен период
от време и са направили значителни подобрения в нея. Същевременно ищецът претендирал
за себе си ползването на две изцяло подържани и готови за обитаване стаи, като предлагал
за тях да остане ползването на единствената стая, която е в незавършен вид и негодна за
обитаване.
Особеният представител на ответника Етажна собственост бул."Б" №7, гр. П намира
предявения иск за допустим, но неоснователен и недоказан. Възразява, че няма спор относно
разпределението на ползването на прилежащия терен, тъй като това от години било
направено и ищецът няма правен интерес от предявяване на иска.
Община П не се противопоставя да бъде извършено разпределение на ползването
между съсобствениците по описания в исковата молба начин.
В производствното пред РС, а и в настоящото, страните не спорят относно квотите си
в собствеността на процесната сграда и дворно място. Спорът е относно разпределението на
ползването, което, както се установява от позициите на страните в производството наистина
се оказва спорно - както по отношение на дворното място, така и по отношение на
процесната сграда, обуславящо допустимостта на предявения иск, намиращ своето правно
основание в разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗС.
При липсата на спор относно идеалните части в съсобствеността, производството по
делото и страните са концентрирани върху изготвянето на различни варианти на правото на
ползване на процесното дв. място – част от ПИ с идентификатор №**** по КККР на гр.П и
на едноетажната сграда в този имот с идентификатор № ****.2.
Безспорно е обстоятелството, че в ПИ процесния имот с идентификатор №**** се
намират: триетажна жилищна сграда с идентификатор №****.1, едноетажна масивна
жилищна сграда с идентификатор №****.2 (процесната), масивни гаражи с идентификатори
№****.3 и №****.4, както и паянтова постройка без идентификатор в североизточната част
на имота (СТЕ от 09.06.2021 г. – л.81-83).
Не е спорно и обстоятелството, че страните живеят в жилищния блок в южната част
на ПИ (3-етажната сграда), граничещ с бул. „Б“.
Съгласно Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 13/2012
г., ОСГК, е допустимо да се иска разпределение ползването на съсобствена вещ по реда на
чл. 32, ал. 2 ЗС от съсобственик, притежаващ сам повече от половината от общата вещ.
Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не е исково, а е спорно производство за съдебна
администрация на гражданските правоотношения между съсобствениците по повод
ползването и управлението на общата вещ. Това производство приключва с решение на
съда, което не формира сила на пресъдено нещо, но има изпълнителна сила, като замества
липсващо решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 ЗС или такова негово решение, което е
5
вредно за общата вещ. В това производство съдът дължи произнасяне по преюдициални
спорове, породени от направени възражения за липса на съсобственост между страните или
относно квотите им в общността, тъй като по този начин би се постигнала в най-пълна
степен целта на закона - разпределяне на ползването на вещта, което да е съобразено с
действителните права на страните в съсобствеността върху нея. В настоящото производство
такива възражения и преюдициални спорове относно квотите в съсобствеността липсват.
По отношение на сградата:
По делото е прието заключението на вещото лице В.М., представено в два варианта.
Пред въззивната инстанция вещото лице е дало допълнителни пояснения относно
разположението и естеството на съществуващите в сградата помещения; отбелязало е, чрез
съответен контур в жълто и червено, предложеното съгласно вариант І и вариант ІІ
разпределение на ползването на сградата, както и е пояснило къде следва да се „избият“
врати и да се зазида стена, ако се възприеме вариант ІІ.
Съгласно приетата СТЕ, ЖС е строена на два пъти. Първоначално е построена
източната част, състояща се от две стаи и коридор между тях, с вход от югоизток.
Допълнително от запад и северозапад е построена лятна кухня със складови помещения. В
коридора на първоначалната сграда е направен отвор за врата, водещ към складовото
помещение в северната част, където е оформен санитарен възел- баня и тоалетна. Има врата
и от източната част на пристройката, водеща към дворното място. Западната част от
пристройката е с вход от югозапад, с връзка към складовото помещение в северозападната
част.
Според вариант I : на ищеца следва да се разпределят за ползване двете стаи
(източната и т.н. „средна стая“ – бел. на съда, с оглед поясненията от вещото лице пред
въззивната инстанция) и коридора в основната сграда и санитарния възел в северната част на
пристройката, а на ответниците Д.Й., А.А. и Николета А. следва да се разпределят лятната
кухня в западната част и складовите помещения от северозапад.
Съгласно вариант II: на ищеца Е.А. следва да се разпределят за ползване източната
стая, коридора и всички складови помещения от северната страна, като за целта е
необходимо да се зазида вратата от коридора към т.нар. „средна стая“ и да се отвори нова
такава от коридора на санитарния възел към северозападните складови помещения, а на
ответниците Д.Й., А.А. и Николета А. следва да се разпределят „средната стая“ и лятната
кухня в западната част, като за целта е необходимо да се отвори нов вход към „средната
стая“ от южната страна и да се зазида вратата между лятната кухня и северните складови
помещения.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция в.л. М. пояснява, че оформеният
санитарен възел е с фаянс, теракот, мивка, тоалетна, доката в северозападната част на
пристройката е оформено складово помещение, което по спомен на вещото лице е без
настилка, без мазилки, без осветление. Югоизточната част от пристройката е „нещо като
6
лятна кухня“, а другата част – двете стаи, били пълни с багаж.
Съобразявайки събраните доказателства, поясненията на в.лице и квотите на страните
, съдът намира, че от предложените два варианта на разпределение този, който най-точно
съответства на правата на съсобствениците, на начина на досегашно ползване и на
собствеността върху жилищната сграда, е посоченият от в.лице М. първи вариант (скица на
стр. 63 от гр.д.№ 794/2019 г. ПРС). Площта, оцветена в жълто е за ищеца по иска Е.А.,
притежава 2/3 ид.ч., а площта, оцветена в червено е общо за ответниците Д.Й., А.А. и
Николета А., които притежават общо 1/3 ид.ч. от съсобствеността. Имотът е разделен на два
дяла с площи, съответстващи на правата на страните, съобразен е в голяма степен с
досегашното ползване от страните. Наред с това предимството на този вариант е и
обстоятелството, че не се налагат каквито и да било преустройства, зазиждане на врати,
респ. „отваряне“ на нови врати, вкл. и нов вход към „средната стая“ от южна страна на
самата масивна сграда, за което може да се окаже, че е необходимо съответно разрешение,
ако се засягат носещи стени и др., каквито факти и обстоятелства не са предмет на
разглеждане в производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС. И не на последно място, с оглед
установеното ползване и предназначение на сградата и спомагателните й помещения, е
видно, че не става въпрос за ползването й като жилищна сграда (предвид и допълнително
изградения единствен санитарен възел, изграден от ищеца в частта, ползвана досега от него-
североизточното складово помещение), а се ползва като склад (виж и поясненията на в.лице
от установеното при огледа), с оглед и факта, че страните живеят в построената в същия ПИ
3-етажна жил.сграда.
Направените от въззивния съд изводи не съвпадат с тези на първоинстанционния съд
в частта за разпределяне ползването на сградата, поради което обжалваното решение следва
да бъде отменено в тази част и вместо него да бъде постановено друго, с което да се
постанови разпределяне на ползването между страните по вариант първи към заключението
на съдебно-техническата експертиза на в.лице М..
По отношение разпределение ползването на дворното място:
Съгласно изричното уточнение от в.л. инж. Керемидчиева предмет на разпределение
на ползването е част от ПИ, която не се явява обща част към триетажната жилищна сграда и
гаражите, находящи се в ПИ с идентификатор ****.
От установените по настоящото дело факти следва изводът, че свободната дворна
площ от поземления имот може да се ползва от съсобствениците, както е предложено във
варианта на заключението на съдебно-техническата експертиза на в.лице инж.
Керемидчиева вх. № 261 546/19.11.2021 г., приета от първоинстанционния съд в о.с.з. на
25.02.2021 г. – скица към допълнителна задача на СТЕ, определена с протокол от 27.10.20 г.
по гр.д. № 794/2020 г. на ПРС – л. 122). Обособените с него дялове са съобразени с правата
на страните в съсобствеността, за всеки един от дяловете има достъп на съответния
съсобственик, като е съобразено досегашното ползване на дворното място и ползването на
7
спомагателните постройки, респ. входове към постройката.
В представения първи вариант (скица към СТЕ – л. 84 от делото) вещото лице е
предвидило площи за общо ползване, което предвид установените взаимоотношения между
страните и породения правен спор е крайно неудачно, всъщност този вариант не се споделя
от нито един от съсобствениците.
Представеният втори вариант (скица към допълнително заключение на СТЕ – л. 108
от делото) предвижда предоставяне на ползване на ответниците площ, макар и малка, до
която няма достъп (вж. обясненията на в.лице инж. Керемидчиева в с.з. от 27.10.2020 г.),
което съответно на практика ги ощетява, тъй като не е съобразен с притежавания от тях общ
дял от 1/3 ид.ч., предвид намаляването му с тази недостъпна площ. В този смисъл е
неоснователно оплакването във въззивната жалба за неправилност на решението в тази му
част.
Що се касае до оплакването в жалбата, че този вариант, възприет и в решението на
районния съд, би принудил ищеца да изостави лозовите насаждения, които е създал, за
наличието на такива ищецът за първи е споменал едва в писмените си бележки от 22.04.2021
г. – обстоятелство, което не е било въведено като предмет на обсъждане и съобразяване в
производството, и няма как да бъде взето предвид и от въззива.
Предвид изложените съображения, решението на първоинстанционния съд в тази му
част следва да бъде потвърдено.
С оглед частичната основателност на въззивната жалба, предвид и възприетото в
Решение № 275/30.10.2012 г. на ВКС по гр.д. № 444/2012 г., ІІ г.о., разноските следва да
останат за страните такива, каквито са направени, т.е. не следва да се присъждат разноски за
въззивното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 58 от 13.05.2021 г., постановено по гр.д. № 794/2019г. по
описа на РС-П, В ЧАСТТА относно разпределяне ползването на ЖИЛИЩНА СГРАДА с
идентификатор № ****.2, находяща се в имот с идентификатор №**** по КККР на гр.П, в
урбанизирана територия, с начин на трайно ползване за ниско застрояване, с номер по
предходен план: 1987, квартал: 84, парцел: 14, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ на осн.чл. 32, ал. 2 от ЗС ползването на ЖИЛИЩНА СГРАДА с
идентификатор № ****.2, находяща се в имот с идентификатор №**** по КККР на гр.П, в
урбанизирана територия, с начин на трайно ползване за ниско застрояване, с номер по
предходен план: 1987, квартал: 84, парцел: 14, при граници: 57649.503.1727, 57649.503.3536,
57649.503.1729, 57649.503.1713, 57649.503.1714, по вариант първи на заключението на
8
съдебно-техническата експертиза, изготвена от в. л. М. и приложената към него
скица/вариант 1 (л. 63 от гр.д. № 794/2019 г. на РС-П), която, подписана от въззивния
съдебен състав, е неразделна част от решението, както следва:
1. На съсобственика ЕМ. СТ. АЛ., с ЕГН **********, от гр. П, ул."Б" № 7, СЕ
ПРЕДОСТАВЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ частта, оцветена с жълт контур на скица 1, състояща се от:
двете стаи и коридора в основната сграда и санитарния възел в северната част на
пристройката, съобразно вариант първи от заключението;
2. На съсобствениците СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ Д. Н. Й. с ЕГН **********, АЛБ. Й.
АЛ. с ЕГН ********** и Н. Й. СТ. с ЕГН **********, всички от гр. П, ул. "Б" № 7, СЕ
ПРЕДОСТАВЯ ЗА ОБЩО ПОЛЗВАНЕ частта, оцветена с червен контур на скица 1,
състояща се от: лятната кухня в западната част и складовите помещения от запад, съобразно
вариант първи от заключението на в.л. М..
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част - относно разпределяне
ползването на дворното място и за разноските.
В отхвърлителната му част, като необжалвано, е влязло в сила.
Отхвърля исканията на страните за присъждане на разноски за въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване – чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9