РЕШЕНИЕ
№108
Стара
Загора, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският административен съд – III касационен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и шести април през две хиляди и двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
При
секретаря ПЕНКА МАРИНОВА и с участието на прокурора ГРИША МАВРОВ, като разгледа
докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ административно дело № 65 по описа за 2023
година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Стара Загора, подадена чрез пълномощника му
адв. Д.Д. ***, против решение № 20 от 17.01.2023 г., постановено по АНД № 20225530202569/2022
г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено наказателно
постановление (НП) № 1 от 06.07.2022 г., издадено от Директора на РИОСВ – Стара Загора, и РИОСВ – Стара Загора
е осъдена да заплати на „ЕНЕРДЖИ – 2“ ООД, ЕИК *********, направени по делото
разноски в размер на 1200 лева. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност
на съдебното решение, като постановено в нарушение и при неправилно приложение
на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.
1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Оспорва се като неправилен и необоснован изводът на районния съд, че в акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) не е посочена в пълнота правната
квалификация на наказателното обвинение, което е довело до нарушаване на
правото на защита на наказаното лице. Иска се обжалваното съдебно решение да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно НП. Претендират
се направените разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът – „ЕНЕРДЖИ – 2“ ООД
гр. Стара Загора, ЕИК *********, в представен писмен отговор, именуван
възражение, и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. П.К.
оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде оставено в сила
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира за направените
разноски в настоящата съдебна инстанция.
Представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и предлага оспорваното съдебното решение да бъде оставено
в сила.
Касационният състав на съда,
след като обсъди събраните по делото доказателства, оплакванията на
жалбоподателя, доводите и становищата на страните и извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието
на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена
в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Производството пред Районен
съд Стара Загора се е развило по жалба на „ЕНЕРДЖИ – 2“ ООД гр. Стара Загора,
ЕИК *********, против НП № 1 от 06.07.2022 г., издадено от Директора
на РИОСВ – Стара Загора въз основа на съставен АУАН № 1
от 11.01.2022 г., с което на основание чл. 136,
ал. 2,
т. 4 във връзка с чл. 35, ал. 3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО)
на „ЕНЕРДЖИ – 2“ ООД гр. Стара Загора, ЕИК
*********, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 7000 (седем хиляди) лева за неизпълнение
на условие, определено в т. I.1.1 на
регистрационен документ № 13-РД-273-00 от 18.07.2014 г. за извършване на
дейности по третиране на отпадъци, издаден от Директора на РИОСВ – Стара Загора, а именно – надвишаване на разрешените количества за
съхраняване на отпадък с код 02 01 03 с 1868 т.
С решение № 20
от 17.01.2023 г., постановено по АНД № 20225530202569/2022 г., Районен съд
Стара Загора е отменил като незаконосъобразно НП, приемайки, че в
административната фаза на производството са били допуснати нарушения на
императивните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН,
тъй като в АУАН не е била посочена в пълнота правната
квалификация на наказателното обвинение – не е посочен чл. 35 от ЗУО, цитиран
за първи път в НП, което е довело до нарушаване на правото на защита на
наказаното лице.
Решението на Старозагорския
районен съд е неправилно.
Според фактическото описание в
АУАН и НП на процесното нарушение и обстоятелствата, при които то е било извършено, на 10.12.2021 г. в РИОСВ – Стара Загора е била извършена извънредна проверка, отразена в Констативен
протокол № 009403, по изпълнение на дадени задължителни предписания с
Констативен протокол № 009063 от 11.08.2021 г. В хода на тази проверка въз основа
на Годишен отчет за оползотворяване/обезвреждане на производствени и/или опасни
отпадъци за 2020 г. по Приложение № 18 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците,
по които се предоставя информация за
дейностите по отпадъците – вх. № 5082 от 01.03.2021 г., било установено, че за
2020 г. постъпилите за съхранение от „ЕНЕРДЖИ – 2“
ООД гр. Стара Загора на площадка № 1 с местонахождение Поземлен имот с
идентификатор № 51809.509.5701, кв. Индустриален по плана на гр. Нова Загора, отпадъци
с код 02 01 03 са 7868,020 т. – с 1868 т. повече от разрешеното им за
съхранение количество, определено в т. I.1.1 от регистрационен документ № 13-РД-273-00 от 18.07.2014 г. за
третиране на отпадъци – до 6000 т. годишно. Този регистрационен документ е представен пред районния съд – л. 20-21, и
видно от съдържанието му, същият е бил издаден на основание чл. 35, ал. 3 от
ЗУО („За извършване на дейностите по ал. 2, т. 2 – 5 се
изисква регистрация и издаване на
документ по реда на глава пета, раздел II, а за дейностите по т. 9 – по реда на глава пета, раздел IV“).
За гореописаното деяние с НП
административно-наказателната отговорност на „ЕНЕРДЖИ – 2“ ООД гр. Стара Загора
е ангажирана на основание чл. 136, ал. 2,
т. 4 от ЗУО („Наказва се с имуществена санкция в
размер от 7000 до 20000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което
не изпълнява
условията, определени в разрешението по чл. 35, ал. 1, т.
1 и/или в регистрационния документ по чл. 35, ал. 3
и 5“) във връзка с чл. 35, ал. 3
от същия закон, хипотезите на които разпоредби, видно от изложеното в
предходния абзац, субсумират фактите, на които се основава административно-наказателното
обвинение.
В АУАН, както е отбелязано в
обжалваното решение, действително не е налице позоваване на чл.
35, ал. 3 от ЗУО като нарушена разпоредба, но доколкото в акта нарушението също
е квалифицирано като такова по чл. 136, ал. 2,
т. 4 от ЗУО, хипотезата на която норма изрично визира едноличен търговец или
юридическо лице, което не изпълнява условията, определени в
регистрационния документ по чл. 35, ал. 3, а
процесният регистрационен документ е изрично цитиран и представен по делото,
т.е. не се възпрепятства проверката дали се касае за такъв по чл. 35, ал. 3 от
ЗУО, констатираната от районния съд нередовност на АУАН е от категорията на
визираните в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, при наличието на които НП би могло да бъде
издадено, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина.
Следователно фактическото
описание на нарушението и правната му квалификация, както в НП, така и в АУАН, позволяват
формиране на еднозначен правен извод по фактите и по приложението на закона от
гледна точка на това в какво се изразява съставомерното деяние на
санкционираното лице, съответно правото му на защита не е било ограничено,
поради което районният съд неправилно е приложил разпоредбите на чл.
42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, приемайки, че същите са били
нарушени при съставянето на АУАН и издаването на НП, на което основание е
отменил НП.
Тъй като с
обжалваното решение НП е отменено на посоченото формално (процесуално) основание,
наличието на което не се споделя от касационната инстанция, и не са изложени
други мотиви за отмяната му, включително по съществото на спора, предвид въведената забрана за нови фактически
установявания в касационната инстанция решението на Районен съд Стара Загора
следва да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал. 2 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК.
При прилагането на чл. 226, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 63д, ал. 1, от ЗАНН по направените разноски за воденето на делото пред касационната
инстанция ще се произнесе въззивният съд при новото разглеждане на делото.
Водим от горните мотиви,
Старозагорският административен съд на основание чл. 221, ал. 2,
предложение второ и чл. 222, ал. 2, т.
1 от АПК
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 20 от 17.01.2023 г., постановено по АНД №
20225530202569/2022 г. по описа на Районен съд Стара Загора.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.