РЕШЕНИЕ
№ 4982
гр. София, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110164002 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове от В. С. С., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, чрез адв. М.,
срещу „К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, за
прогласяване нищожността, на основание чл. 26 ЗЗД, на т.5 от сключения между страните
Договор за потребителски кредит № ОL00086***/06.11.2023г., предвиждаща „такса
експресно разглеждане в размер 56,27 лв.“, както и за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 5,00 лв.- частичен иск от иск в размер от 56,27 лв., представляваща
недължимо платена сума по процесния договор за кредит, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба - 19.04.2024 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищеца сключил с ответника Договор за потребителски
кредит № ОL00086***/06.11.2023г., по силата на който получил сумата от 300.00 лв. Ищеца
посочва, че е заплатил на ответника сума в общ размер от 361,15 лв., включително и 56,27
лв. – такса за екпресно разглеждане. Излагат се подробни съображения за недействителност
на целия договор, както и на клаузата, предвиждаща такса за екпресно разглеждане. Моли
съда да бъде признато за устаовено, че клаузата е нищожна, както и да му бъде присъдена
заплатената на ответника сума от 5,00 лв.- частичен иск от иск в размер от 56,27 лв., като
получена без основание.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва исковете,
като излага подробни съображения за недопустимост и неоснователност. Моли съда да
отхвърли исковете. Твърди и сочи доказатеслтва, че е заплатил на ищеца исковата сума,
преди получаване на исковата молба. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Депозира писмена молба, с която оспорва,
че е получил на 18.04.2024г. сумата от 61,35 лв. от ответното дружество. Моли съда да
уважи исковете, като претендира разноски.
Ответника, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпила писмена
1
молба, в която развива съображения по същество.
С определение от 17.03.2025г., постановено в открито съдебно заседание, съдът е
допуснал изменение на размера на предявения по чл. 55, ал. 1 ЗЗД иск, чрез увеличаването
му до размер от 56,27 лв.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
От събраните по делото относими доказателства се установява следното:
Между страните не е спорно и от представен Договор за потребителски кредит №
ОL00086***/06.11.2023г., се установява, че ответникът, в качеството си на кредитор, се е
задължил да предостави на ищеца, в качеството му на кредитополучател, заем (кредит) в
размер на 300,00 лв., която сума ищецът се задължил да върне в срок от 15 дни, заедно с
такса за експресно разглеждане в размер от 56,27 лв., като общата дължима сума е 361,15
лв.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожност на клаузата от сключения между страните Договор за потребителски кредит №
ОL00086***/06.11.2023г., предвиждаща „такса експресно разглеждане в размер 56,27 лв.“ и
заплащане на сумата 56,27 лева, представляваща платена без основание сума по договора.
По делото не е спорно и се доказа, че между страните е сключен процесният договор
за кредит с посоченото в исковата молба съдържание. Не се спори също, че кредитодателят –
ответникът по делото, е небанкова институция по смисъла на чл. 3 ЗПК, а ищецът е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК и на кредитор съгласно
чл.9 ал.4 ЗПК. С оглед предходното, по отношение на сключения договор за потребителски
кредит важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения
или не (в този смисъл е Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г., I т.о. на ВКС).
Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за
които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по
тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за
кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен
такъв довод.
Съдът намира, че процесната клауза от сключения между страните договор, за
заплащане на „такса експресно разглеждане“ на заявка за паричен заем, е нищожна на
основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично забранява на
кредитора да събира от потребителя такси за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита, какъвто именно е характерът посочената такса, поради което посочената клауза
от договора се явява нищожна. От друга страна, посочената такса несъмнено се явява разход
по кредита и е следвало да бъде включена в ГПР и след като това не е направено,
потребителят е бил въведен в заблуждение относно реалните разходи по кредита, които ще
направи, което е в нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Процесната такса по
същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по
този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според
която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ. Съгласно
разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
С оглед гореизложеното, предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде
уважен, като бъде прогласена нищожността на клаузата от договора, предвиждаща „такса
2
експресно разглеждане в размер 56,27 лв.“.
По иска с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Плащането по нищожна клауза в договора съставлява платено без основание, при
начална липса на такова /на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД/. Платеното подлежи на връщане.
Страните не спорят, че ищеца е заплатил на ответника сумата от 56,27 лв., представляваща
такса експресно разглеждане. Ответника твърди и ангажира доказателства, че е върнал тази
сума на ищеца, който факт се оспорва от последния. С оглед на това, в тежест на ответника
бе да ангажира доказателства в подкрепа на това свое твърдение, каквито не бяха
представени по делото. От приложеното на стр. 33 ел. писмо от 18.04.2024г. до ищеца е
видно, че по сметките му в „И.П.“ са преведени надвнесени суми по различни кредити, като
в писмото е посочено, че тези средства могат да бъдат усвоени до 40 календарни дни от
датата на изпращане на писмото. Т.е. към датата на подаване на отговора на исковата молба,
този срок отдавна е изтекъл, а ответника не е ангажирал доказателства, че ищеца е получил
сумата от 56,27 лв. по процесния кредит. С оглед на това, иска е основателен и следва да
бъде уважен в пълен размер, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 19.04.2024 г. до окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото, единствено ищецът има право на разноски.
Предвид изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски следва да
бъде уважено, като ответника бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 130,00
лв. за заплатена държавна такса. На основание чл.38, ал.2, във вр. ал.1, т.2 ЗА ответникът
следва да бъде осъден да заплати на Е.А.Д. „Д. М.“, Булстат №*********, ф.д. №24/2021г. на
СГС, 24 с-в, с адрес: /адрес/, представлявано от управителя адв. Д. М. М., сумата от 480,00
лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца, която сума съдът
определи по чл. 7, ал.2, т.1 Наредба № 1/09.07.2004 г., като взе предвид възражението на
ответника и като съобрази разясненията, дадени с Определение № 29/20.01.2020 г. по ч. т. д.
№ 2982/2019 г., т. к., II т. о. на ВКС, за това, че когато с една искова молба са предявени от
един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми
искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското
възнаграждение, е сборът от цената на всички искове.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на т. 5 от Договор за потребителски
кредит № ОL00086***/06.11.2023г., сключен между В. С. С., ЕГН: **********, с адрес:
/адрес/ и „К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/,
предвиждаща „такса експресно разглеждане в размер 56,27 лв.“.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/,
да заплати на В. С. С., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, сумата от 56,27 лева (петдесет и
шест лева и 27 стотинки), представляваща недължимо платена сума по Договор за
потребителски кредит № ОL00086***/06.11.2023г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба- 19.04.2024 г. до окончателното плащане на
дължимото.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/,
да заплати на В. С. С., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, сумата от 130,00 лв. (сто и
тридесет лева), представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/,
да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на Е.А.Д. „Д. М.“, Булстат
№*********, ф.д. №24/2021г. на СГС, 24 с-в, с адрес: /адрес/, представлявано от управителя
3
адв. Д. М. М., сумата от 480,00 лв. (четиристотин и осемдесет лева) с ДДС, представляваща
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца В. С. С..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4