Р Е Ш Е Н И Е                      

№                                                                19.06.2019 г.                                        гр. Ямбол

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на деветнадесети юни 2019 година в закрито заседание в следния състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                                                                                                            2. ТОНКА МАРХОЛЕВА

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева вчгд № 170 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т.6 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Н.С.П. с ЕГН ********** чрез пълномощника й адв. В.Б.Л., с адрес *** срещу Постановление от 22.01.2019 г., с което ДСИ П. С. при РС-Ямбол е прекратила изп.дело №314/2016 г. срещу длъжника И.Г.Р., на осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Твърди се, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се на първо място в жалбата, че ДСИ не е изложил изрични мотиви към постановлението, касаещи последното изпълнително действие от което тече двугодишния срок, с оглед преценка на законовите предпоставки по чл. 433, т. 8 от ГПК. Сочи, че на 04.05.2016 г. взискателката чрез нейния пълномощни ке била известнеа, че искането й за насрочване на опис на възбранени имоти на И.Р. било оставено без движение, като е дадено указание за посочване на конкретни имоти, без то да е ограничено със срок. Във връзка с това указание на 18.04.2018 г. взискателката е поискала да й бъде издадено съдебно удостоверение, което да ползва пред МДТ – гр. Ямбол, от където да се снабди с информация за притежаваните от длъжника имоти, с което счита, че е прекъснала срока. Впоследствие се твърди, че на 19.12.2018 г. с разписка от 15.01.2019 г. за внесена такса за извършване на опис, конкретизиран след 07.01.2019 г., ДСИ е поискал взискателката да конкретизира на какво основание е внесла такса от 60 лв. Жалбоподателката счита, че към този момент производството по искането, отправено от 04.05.2016 г., не било приключило. Твърди, че с обездвижване на молбата й от 18.04.2018 г., ДСИ е предизвикал “висящност” на изпълнителния процес, която правила неприложима разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Претендира се отмяна на атакувания акт и постановяване на продължаване на изпълнителните действия по изп дело №314 от 2016 г. на ДСИ, както и присъждане на разноски на жалбоподателката.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, другата страна - длъжник по изпълнението И.Р. е била уведомена по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, като в законния срок възражения не са постъпили.

ДСИ Стоянова е депозирала мотиви по обжалваното действие като е посочила, че намира жалбата за неоснователна.

Ямболският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и обясненията на ЧСИ и извърши проверка по изпълнителното дело,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице - взискател по изпълнението, срещу подлежащо на обжалване по чл. 435, ал.1, т.3 ГПК действие на съдебния изпълнител – постановление за прекратяване на изпълнителното дело. Разгледана по същество жалбата се преценя като неоснователна.

       Изпълнително дело №314 от 2016 г. на ДСИ П. С. към РС – гр. Ямбол е образувано по молба на взискателя Н.С.П. чрез адв. И.Р. от 28.04.2016 г. Делото е с предмет събиране на вземане с размер от 30 500 лв., представляващо уравнение на дял на взискателя от допуснати между нея и длъжника до делба имоти. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил, че по силата на съдебното решение от втората фаза на делбата в дял на длъжника е възложен ПИ с идентификатор 87374.555.111 с площ 219 кв.м., ведно с построените върху него сгради, като е поискал да бъде наложена възбрана върху описаните недвижими имоти, за което е представил бележка за внесена държ. такса за исканите изп. действия. На 04.05.2016 г. ДСИ Стоянова е разпоредила (л. 10 по изп. дело №314/16 г.) изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжника и налагане на възбрана върху посочените имоти. Молбата за извършване на опис на посочените имоти ДСИ е оставила без движение до предоставяне на доказателства от взискателя, че имота, върху който иска да бъде насочено принудителното изпълнение не е единствено жилище на длъжника и не попада под закрилата на чл. 444 от ГПК. На 25.05.2016 г. ДСИ е разпоредило ПДИ да бъде връчена на длъжника чрез залепване на уведомление, тъй като последната не е била открита на адреса след неколкократни посещения, като е събрана информация, че живее и работи в чужбина ( л. 15). На 18.04.2018 г. взискателят е депозирал молба до ДСИ за издаване на съдебно удостоверение, с което да се снабди от МДТ – гр. Ямбол с информация за наличните имоти на длъжника съгл. декларацията по чл. 14 от ЗМДТ. Молбата е оставена без движение до внасяне на такса в размер на 6 лв. по сметка на ЯРС, като таксата е внесена на 09.05.2018 г., а на 16.05.2018 г. е разпоредено да се издаде исканото удостоверение (л. 23). На 20.12.2018 г. по сметка на ДСИ са постъпили 60 лв. от взискателя Н.П., като на 07.01.2019 г. е изпратено съобщение да бъде уточнено с оглед на какво постъпва въпросната сума. Едва на 21.01.2019 г. по изпълнителното дело е депозирана молба, с която взискателят е уточнил, че длъжникът разполага и с други недвижими имот, видно от приложената декларация по ЗМДТ (л.30), поради което не били на лице условията за несеквестируемост и е на лице възможност за пристъпване към опис на възбранения недвижим имот. Междувременно ДСИ на 22.01.2019 г. е издал атакуваното постановление за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като в продължение на две години не било поискано извършване на изпълнителни действия на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Постановлението е било връчено на представителя на взискателя на 05.02.2019 г. (л. 39), като процесната жалба е депозирана при ДСИ на 14.02.2019 г.

Обжалваното постановление е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно мотивите към т.10 на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г., ОСГТК на ВКС, изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото, чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Действително прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Инициираното изпълнително производство от посочения в изпълнителния лист кредитор, може да бъде прекратено в случай, че не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години на действия от взискателя по отношение длъжник, в рамките на посочения в чл. 433, ал.1, т.8 ГПК процесуален преклузивен срок, съответно прекратяването на изпълнителното производство по отношение на този длъжник по силата на закона, не съставлява обаче отказ от изпълнение, нито води до погасяване на материалното право. Срокът за прекратяване на изпълнителното производство по перемпция започва да тече от последното валидно изпълнително действие.

В случая единственото релевантно по отн. перемпцията изпълнително действие, което било поискано от взискателя  е с молбата за образуване на изпълнителното дело от 28.04.2016 г., с която взискателят е пожелал да се пристъпи към принудително изпълнение върху имот в района на гр. Ямбол. Независимо, че цитираното ТР борави с термина "извършване на изпълнителното действие", самата инициатива, изразяваща се в поискване да бъдат извършени изпълнителни действия е визирана в т. 8 на чл. 433, ал. 1 от ГПК ("взискателят не поиска извършване на изп. действия в продължение на две години") прекъсва прекратителния срок. Въпросното искане е било обездвижено от ДСИ до представяне на доказателства за отсъствие на предпоставките за несеквестируемост на имота, каквито доказателства  са представени едва на 21.01.2019 г. Искането за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи на взискателя пред служба МДТ – гр. Ямбол се характеризира като извършване на справка с оглед проучването на имущественото състояние на длъжника, което изрично е посочено в ТР №2/2015 г. като действие, което не прекъсва двугодишния срок. Обездвижването на претенцията за извършване на опис, съотв. неизпълнението на указанията на ДСИ в срок по-дълъг от две години също не е от естество на суспендира срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Обратното би означавало, че нередовните изпълнителни действия биха се ползвали с по-голяма тежест и закрила от редовните такива, което би довело до злоупотреба с процесуални права, какъвто не е смисъла, вложен в дисциплиниращия преклузивен двугодишен срок на т. 8 от чл. 433 от ГПК.

Следователно последното искане за извършване на изпълнително действие по делото е датиращо от  28.04.2016 г., след което до подаване на молбата изправяне на нередовностите, свързани с насрочване на описа, са изтекли повече от две години, поради което производството по отношение на този длъжник правилно е било прекратено. С оглед изложеното съдът счита, че атакуваното постановление на ДСИ от 22.01.2019 г., като  законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, ЯОС

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н.С.П. с ЕГН ********** чрез пълномощника й адв. В.Б.Л., с адрес *** срещу Постановление от 22.01.2019 г., с което ДСИ П. С. при РС-Ямбол е прекратила изп.дело №314/2016 г. срещу длъжника И.Г.Р., на осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:  1.                          2.