Определение по дело №391/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 114/22.08.2011г., постановено по гр.д. № 166/2011г. по описа на Момчилградския районен съд, е признато за установено по отношение на Н. К. Ч. от с. Ч., общ. К., че съществува вземане на „В.” О., гр. К. срещу същия за сумата в размер на 239.04 лева, представляваща стойността на доставена вода за периода 06.01.2010лв. – 10.08.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2011г. до окончателното й изплащане, законна лихва за просрочие в размер на 6.95 лв., както и направените по делото разноски в размер на 125.00 лв.

Възивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от Н. К. Ч. от с. Ч., общ. К. чрез представител по пълномощие, който обжалва първоинстанционното решение като недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От приетите и обсъдени от първоинстанционния съд доказателства не можело да се направи основателно предположение дали въобще съществуват издадени фактури и на какво основания са съставени и при липсата на това писмено доказателство не било ясно как първоинстанционият съд го е приел. Липсвали доказателства за публикацията на общите условия. В представените броеве на вестник "Н." от бр.239/240 от 22.12.2009г. и вестник "Н." бр.295 от 23.12.2009г. нямало публикация на общите условия на договорите за предоставяне на В. услуги, като общите условия следвало да отговарят на посочените в чл.8 от Наредба № 4/14.09.20.04г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснобдителните и канализационите системи. От представените писмени документи не ставало ясно и не се доказвало на какво основание ищецът е открил партида на ответника след като нямало подписан договор съгласно чл.12, ал.1, т.4, във вр. с параграф 3 ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. От така представените писмени документи не ставало ясно как и по какъв начин ставало отчитането на услугата. В тази насока установявало се, че при отчитането на индвидуалния водомер липсвал подпис на потребителя от самата начало на откриването на партидата. В този смисъл, показанията на водомера, вписани в книгата едностранно, в качеството на частен документ, удостоверявали изгодни за ищеца факти и не били обвързани с представените по делото доказателства. Предвид изложеното въззивникът моли да бъде отменено обжалваното решение и се постанови друго, с което предявеният иск по чл. 422 ГПК да бъде отхвърлен като недоказан. Моли да му бъдат присъдени направените в двете съдебни инстанции разноски.

Въззиваемото дружество, чрез свой представител в съдебно заседание, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли да се потвърди обжалваното решение като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалваното и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните:

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по иск с правно основание чл. 422 ГПК, предявен от „В.” О., гр. К. срещу въззивния жалбоподател Н. К. Ч. от С., общ. К. за сумата от 239.04 лв., представляваща стойността на доставена вода за периода 06.01.2010лв. – 10.08.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2011г. до окончателното й изплащане, законна лихва за просрочие в размер на 6.95 лв., както и направените по делото разноски в размер на 125.00 лв.

От събраните от първоинстанциония съд доказателства, както и от приетото в настоящото производство заверено копие от извлечение от карнетна книга се установява следното: на името на въззиваемия Н. К. Ч., в кн. 6328, стр. 409, е открита партида № 6230 за консумирана питейна вода, с вписване на данни относно дата на отчитане, показания на водомера, разлика в куб.м, сл.конс. в куб.м и код на отчитане. Видно от справка - извлечение за консумацията на вода от абоната, същата е заплащана редовно от абоната през 2008г. и 2009 година, а консумираната вода за периодите: 06.01. -08.04.2010г., 08.04.- 10.06.2010г., 10.06.-10.08.2010г., 10.08.-15.08.2010г., 15.10.2010г.-04.01.2011г. и 04.01.- 11.04.2011г., е неплатена. В тази връзка, във възражението по чл. 414 ГПК, направено от длъжника Ч. в заповедното производство, същият възразил срещу новата многократно завишена стойност на питейната вода, тъй като инсталацията била положена лично от хората в селото и водата идвала на самотек от каптажа, където се вливали реките. Видно от представеното обявление, считано от 01.01.2010г. „В.” О., гр. К. е обявил нови цени, като доставката на питейна гравитачна вода е 0.83 лв. за куб. метър. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, във „В.” О. гр. К., във вид на книга се попълват данните от индивидуалните водомери за изразходваните количества питейна вода от потребителите. Партидата на името на Н. К. Ч.,стр. 409, е открита с вписване от 05.10.2004 г. с показател 6 300 куб.м. За процесните периоди са вписани следните количества ползвана питейна вода: за периода 06.01. -08.04.2010г. – 50 куб.м, на стойност 49.80 лв.; 08.04.- 10.06.2010г. – 50 куб.м на стойност 49.80 лв.; 10.06.-10.08.2010г. – 50 куб.м за 49.80 лв.; 10.08.-15.08.2010г. – 90 куб.м. за 89.67 лв. За задълженията са издадени фактури с вкл. ДДС, на обща стойност 239.04лв., по които няма плащания от страна на длъжника.

При тези доказателства по делото, предявеният иск по чл. 422 ГПК се явява основателен и доказан. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал.1 ГПК след постъпило възражение по чл. 414 ГПК в производство по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 65/ 2011 г. по описа на Момчилградския районен съд и издадена заповед № 28/04.02.2011г. за изпълнение по чл. 410 ГПК. Така, от възражението по чл. 414 ГПК става ясно, че длъжникът в заповедното производство не е съгласен със завишените цени на питейната вода. В отговора на исковата молба същият твърди, че няма сключен договор с „В.” О., гр. К., поради което не бил запознат с условията и задълженията си като потребител. Подобни доводи се развиват и поддържат и във въззивната жалба. В тази връзка следва да се посочи следното: отношенията между „В.” О. гр. К. и потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги на територията, обслужвана от В. оператора, са регламентирани от подзаконов нормативен акт - Общи условия за предоставяне на В. услуги на потребителите от В. оператор, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ- 022 от 09.06.2006 г. и публикувани във в-к „Т.” от 26.07.2006 год. и в-к „Н.” от 26.07.2006 год. И тъй като по делото не се твърди от въззиваемия, че в имота му не се доставя вода /напротив, установява се, че на същия се предоставя питейна вода, за което има индивидуален водомер; че е заплащал редовно доставеното количество вода до началото на процесния период и пр./, то същият се явява потребител по смисъла на чл. 2, ал.1, т.1 от Общите условия, тъй като е физическо лице - собственик или ползвател на имот, за който се предоставят ВиК услуги, като в този случай В. операторът няма задължение за сключване на индивидуален договор. Такова задължение има при условията на чл. 4 от Общите условия – при ползване на вода за стопански нужди и обществени нужди, включително за нуждите на лицата на бюджетна издръжка, както и при нови потребители по чл. 69 от Общите условия, какъвто въззиваемият не е /партидата му е от м.октомври 2004г./. Що се отнася до твърдението, че по делото не били представени Общите условия, на които се позовавал въззиваемият, следва да се посочи, че Общите условия представляват поднормативен акт, публикуван на страниците на централен и местен ежедневник и по съществото си представлява общоизвестно обстоятелство, което не се нуждае от доказване. Представената като доказателство от въззивника публикация на обява е относно измененията в цените на доставяната питейна вода и това е във връзка с възражението на въззиваемия за неоснователно завишаване на цените на питейната вода. Представени по делото са заявление и договор, сключен с К. М. Ч. от 1998г., като в тази връзка не се спори по делото, че въззиваемият е негов син, живеят в едно домакинство и в имота има един водомер. Следва да се посочи още, че макар и несъдържаща подписа на потребителя в карнетната книга, то съдържанието й не е оспорено от същия в качеството му на ответник по иска по чл. 422 ГПК, поради което следва да се приеме, че представлява надлежно доказателство по отношение на вписаните в същата данни за количеството консумирана питейна вода през съответните периоди. В тази връзка, въззиваемият не е оборил доказателствената сила на нито едно от писмените доказателства, представени от ищеца по иска по чл. 422 ГПК – извлечение по партидата на потребителя, справка – извлечение за дължимите суми за процесния период и т.н., поради което следва да се приеме, че въззиваемият в качеството на потребител на питейна вода за процесния период е консумирал посочените количества от доставената му такава, съответно не е заплатил нейната стойност, респ. че ищецът е доказал иска си по чл. 422 ГПК.

Предвид горното въззивната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и като такова следва да се потвърди.

При този изход на делото следва жалбодателят да заплати на ответника по жалбата разноски за тази инстанция в размер на 100 лв.-юрисконсултско възнаграждение.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 114/22.08.2011 г., постановено по гр. д. № 166 / 2011 г. по описа на Момчилградския районен съд- Ардино.

ОСЪЖДА Н. К. Ч. от С., Г. м. № *, общ. К., ЕГН * да заплати на „В.” О., гр. К. бул. „Б. № *, ЕИК * направените по делото разноски в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал.2 ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/