№ 142 / 7.3.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр. Монтана 07.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-МОНТАНА, пети граждански състав, в открито заседание на 22.01.2019г. в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ ПЕТКОВА
при секретаря Димитър Цветанов, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.д.№ 3634 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е за собственост и ревандикация на недвижим имот, с пр. осн. чл. 108, вр. чл.79 ЗС.
Ищците- П. К.К. и Б.Ц.К.,xxx, настоящ адрес:xxx, чрез адв. В.К. xxx като техен пълномощник и съдебен адресат са предявили иск против Б.П.Т. и М.М.Т.,xxx.
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на новообразуван поземлен имот с № 701.64, в местност ,,Б. д.”, в землището на с. Д. В., ЕКАТТЕ 22040, община Монтана, одобрен със Заповед № РД-08-201/15.11.2010г на областен управител на област Монтана, с площ от 600 кв.м., вид територия по предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: овощно насаждение, категория на земята: трета, заедно с построената в имота сграда № 701.64.1 със застроена площ от 28,5кв.м., брой етажи: 2- два, заснета и отразена в помощния план на имотите предоставени за ползване в местност ”Б. д.” при граници за имота: граница на административен район; имот №701.61 на община Монтана и имот №701.82 на Б. Н. Ц..
Този имот закупили от Д. Ц. Г. и съпругата му А. Б. xxx, с нотариален акт Вх.рег. № 8187 от 08.12.2015г, Акт.№136, том 24, дело №3283/2015г на Службата по вписванията при РС Монтана.
Още същия ден, с Протокол от 08.12.2015г им било предадено владението върху имота от продавачите, заедно с ключовете.
Твърди се и че със Заповед №1532/04.08.2011г. на Кмета на община Монтана, на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗ3 и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4а от ПЗР на ЗСПЗ3, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти в посочената местност е предоставил в собственост на В. Д. К.,xxx процесния имот. Последният на това основание се е снабдил с констативен нотариален акт Вх.рег. №5082 от 10.10.2011г, Акт. №103, том 13, дело № 2331/2011г. на Службата по вписванията при РС Монтана.
С нот.акт Вх.рег. №5083 от 10.10.2011г, Акт. №104, том 13, дело № 2332/2011г на Службата по вписванията при РС Монтана В. Д. К. и съпругата му Л. С. К. са продали имота на Д. Ц. Г., с ЕГН xxxxxxxxxx от гр. Монтана, като са му предоставили и владението върху същия заедно с ключовете, от когото те-ищците закупили имота.
На 15.08.2017г. били отстранени от имота си с протокол за въвод във владение по изп.д. №20171630420029/2017г на ДСИ при МРС с взискател Б.П.Т. - първият от ответниците. Изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело е издаден по гр. д. №206/2016г на Районен сьд Монтана по повод предявен от първия ответник срещу първия от ищците иск по чл.76 ЗС/потвърдено с решение по в.гр.д.№76/2017г. на Окр. съд- Монтана. От тогава ответниците са във владение на имота им.
Считат, че ответниците са във владение върху имота им без абсолютно никакво правно основание. Съдебното решение, въз основа на което били въведени във владение не съставлява правно основание, годно да ги направи собственицИ. С него само се възстановява едно фактическа състояние, но в никакъв случай то не е правно основание да владеят имота.
Тъй като ответниците не желаят да освободят имота им и доброволно да предадат владението върху същия, се обръщат към съда с искане да бъде постановено решение, с което: 1./ .”Признаете за установено по отношение на ответниците, че ние сме собственици в режим на съпружеска имуществена общност на новообразуван поземлен имот с № 701.64, в местност ,,Б. д.”, в землището на с.Д. В., ЕКАТТЕ 22040, община Монтана, одобрен със Заповед № РД-08-201/15.11.2010г на областен управител на област Монтана, с площ от 600 кв.м., вид територия по предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: овощно насаждение, категория на земята: трета, заедно с построената в имота сграда № 701.64.1 със застроена площ от 28,5кв.м., брой етажи: 2 - два, заснета и отразена в помощния план на имотите предоставени за ползване в местност”Б. д.” при граници за имота: граница на административен район; имот №701.61 на община Монтана и имот №701.82 на Б. Н. Ц.; 2./ Да осъдите двамата ответници да ни отстъпят собствеността и предадат владението на този имот и ни присъдите направените по воденето на делото разноски”.
един от тях.
В открито съдебно заседание чрез адв. В. К. и адв. Б.Ц. поддържат исковите претенции, като заявяват допълнително основание при усл. на евентуалност- за придобиване правото на собственост по отношение на процесния имот въз основа на придобивна давност. В тази връзка се позовават на ТР № 4/14.03.2016г. по т.д.№ 4/2014г. на ОСГК на ВКС.
Претендират за присъждане на разноските по водене на делото по представен списък по чл.80 ГПК. По същество чрез адв. В. К. и адв. Б.Ц. представят писмени защитИ.
Ответниците Б.П.Т. и М.М.Т.,xxx са подали писмен отговор, в рамките на указания срок със съобщение по чл.131 ал.1 от ГПК, представлявани от адв. К.И.Б.,xxx. Изразено е становище, с което е оспорена исковата молба и исковите претенциИ.
Оспорват правото на собственост на ищците, а също на техните праводатели, включително на лицата, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост със заповед на кмета на Община Монтана. Оспорват законосъобразността на Заповед № 1532/04.08.2011г. на Кмета на Община Монтана, а също на предхождащите я заповеди /Заповед №РД-08-201/15.22.2010 г. на Областен управител-Монтана, Заповед № 3102 от 14.11.2008 г. на Кмета на община Монтана по § 62 от ПЗР към ПМС №456/11.12.1997 г. за изменение на ППЗСПЗЗ, § 31 от ПЗР на ПМС №234/16.12.1999 г. за изм. и доп. на ППЗСПЗЗ, Заповед № 1136 от 28.06.2011 г. на Кмета на Община Монтана за одобряване на оценка/ и другите заповеди, издадени във връзка с трансформиране на правото на ползване на В. Д. К. в право на собственост.
Поддържат, че заповедите са издадени в нарушение на закона и без да са налице изискуемите предпоставки за издаването им. Не е изпълнен фактическият състав за придобиване на право на собственост от ползвателя. Предвид липсата на право на собственост за В. Д. К. и съпругата му Л. С. К., последващите приобретатели също не са придобили права.
При условията на чл.17 от ГПК молят съдът да се произнесе по законосъобразността им, като извърши косвен съдебен контрол на проведената процедура и наличието на законовите предпоставки по издаването им.
Във връзка с оспорването поддържат, че В. Д. К. не е имал качеството на ползвател по смисъла на закона, че към датата на
издаване на оспорените от тях заповеди същият е бил прехвърлил с договор правата си и фактическата власт върху процесния имот на трето лице и е получил договорената цена, че е прекратил ползването на имота към датата на заповедта и в периода преди това, че не е построил и притежавал сграда, годна да породи правото на трансформация на ползването в собственост, че направените искания за придобиване на собственост и за оценка са просрочени или въобще са липсвали такива, а също че не са налице всички останали предпоставки за издаване на оспорените административни актове.
Ответниците заявяват, че са придобили имота от Ангел Д. Ангелов и са извършили в него подобрения, които да го направят годен за ползване. Владеят го на основание сключения с това лице договор.
Оспорват като невярно твърдението, че на 08.12.2015г. праводателите на ищците са им предали владението на имота заедно с ключовете. В тази връзка оспорват представения като доказателство протокол от 08.12.2015г. като неверен.
Отделно от горните възражения и в случай, че съдът не ги уважи и приеме, че ищците са собственици на имота, заявяват че правят евентуално възражение за подобрения и право на задържане.
Когато закупили имота, сградата в него била в следния вид: голи панели, неизмазани, без покрив, без никаква дограма и без стълбище за втория етаж. Сградата била без ВИК-инсталация, като и към момента, независимо от изградената от ответника ВИК-инсталация, сградата не е водоснабдена. Сградата нямала и ел.инсталация и външно ел.захранване до имота.
Поддържат, че в процесния недвижим имот след като го закупили от предишния собственик са извършили следните подобрения: а/ Ограда около имота - тухлена и от мрежа с метални тръби - 1250 лв.; б/ Циментови пътеки около вилата и градината - 970 лв.; в/ Барбекю - 1250 лв.; г/ Изградена площадка за басейн - 700 лв.; д/ Покрив на сградата от пластмасови керемиди - нови греди, улуци, дъски, керемиди - 4100 лв; е/ Голямо предверие на І етаж на площ от 20 кв.м. с циментов под - 308лв; ж/ В малкото предверие: подови плочки - 100 лв; з/ Дървено стълбище за ІІ етаж - 420 лв.; и/ Баня зад стълбището с ВИК за банята - 100 лв; й/ Алуминиева врата за банята - огледална - 360 лв; к/ Допълнителна стая на ІІ етаж над голямото предверие - 1170 лв; л/ В стаята на І етаж: подови гранитогресни плочки - 720 лв; м/ В стаята на ІІ етаж: ламинат - 600 лв; н/ Алуминиева дограма на цялата къща с панорамни прозорци на І и ІІ етаж и с щори за всички прозорци - 9010 лв; о/ Изолация на І и ІІ етаж от гипсокартон с вата - 1560 лв; п/ Изградена инсталация за парното отопление - положени тръби с 2 броя радиатори - 275 лв; р/ Изградена ел.инсталация - външно захранване на сградата с ток, вътрешна ел.инсталация на сградата: кабели, лунички, ел.ключове, лампи и пр.- 950 лв; с/ изградена ВИК инсталация - положени външни тръби до сградата и вътрешна ВИК инсталация на сградата - 250 л; т/ насип в дворното място от трошен камък - 30 тона - 270 лв; у/ 2 броя входни метални врати за дворното място - 360 лв. Общо стойността на всички подобрения е в размер на 24 723 лв.
Молят при уважаване на иска на ищците, на ответниците да бъде присъдена стойността на горните подобрения и да им бъде признато право на задържане върху имота до заплащането им.
В открито съдебно заседание чрез адв. Кр. Б. поддържат изразените становища. Претендират за присъждане на разноските по водене на делото по представен списък по чл.80 ГПК. По същество излагат развити доводи в писмена защита.
Доказателствата са писмени и гласнИ. Изслушани са заключения на съдебно-технически еднолични експертизи и на графически еднолични експертизИ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изразените становища и съобр. чл.235 от ГПК приема следното:
С нот.акт Вх.рег.№ 8187 от 08.12.2015г, Акт.№ 1З6, том 24, дело № 328З/2015г на Службата по вписванията при РС- Монтана ищците П.К.К. и съпругата му Б.Ц.К. закупили от Д. Ц. Г. и съпругата му А. Б. Горанова, новообразуван поземлен имот с № 701.64, в местност ,,Б. д.”, в землището на с. Д. В., ЕКАТТЕ 22040, община Монтана, одобрен със Заповед № РД-08-201/15.11.2010г на областен управител на област Монтана, с площ от 600 кв.м., вид територия по предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: овощно насаждение, категория на земята: трета, заедно с построената в имота сграда № 701.64.1 със застроена площ от 28,5кв.м., брой етажи: 2- два, заснета и отразена в помощния план на имотите предоставени за ползване в местност ”Б. д.” при граници за имота: граница на административен район; имот №701.61 на община Монтана и имот №701.82 на Б. Н. Ц./л.10 от делото/. Оформили с Протокол от 08.12.2015г. предаване владението на имота заедно с ключовете/л.12/-оспорен от насрещната страна.
С Нот.акт Вх.рег. № 5083 от 10.10.2011г, Акт. №104, том 13, дело № 2332/2011г на Службата по вписванията при РС- Монтана продавачът по горепосочената сделка- Д. Ц. Г. закупил от В. Д. К. и съпругата му Л. С. К., двамата от гр. Монтана същия имот /л.20/. Оформен е протокол от 10.10.2011г. за предаване на владението между тях- оспорен от насрещната страна. Продавачът по тази сделка- В. Д. К. се легитимирал като собственик с констативен нотариален акт Вх.рег. №5082 от 10.10.2011г, Акт. №103, том 13, дело № 2331/2011г. на Службата по вписванията при РС Монтана /л.15/. При съставянето на акта били представени описани в същия документи за удостоверяване правото на собственост върху имота между които Заповед №1532/04.08.2011г. на Кмета на община Монтана, влязла в сила на 07.09.2011г., Заповед № 1136 от 28.06.2011 г. на Кмета на Община Монтана, влязла в сила на 20.07.2011г. /оспорени в настоящето производство от ответниците/.
Кметът на община Монтана издал Заповед №1532/04.08.2011г., с която на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗ3 и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗ3 във връзка с §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти в посочената местност, наредил В. Д. К.,xxx да придобие собствеността върху процесния имот. В мотивите на Заповедта са посочени като основание и предхождащите я Заповед № РД-08-201/15.11.2010 г. на Областен управител-Монтана, Заповед № 3102 от 14.11.2008 г. на Кмета на община Монтана по § 62 от ПЗР към ПМС №456/11.12.1997 г. за изменение на ППЗСПЗЗ, § 31 от ПЗР на ПМС №234/16.12.1999 г. за изм. и доп. на ППЗСПЗЗ /л.18/. Със Заповед № 1136 от 28.06.2011 г. на Кмета на Община Монтана е одобрена оценката на предоставената за ползване на В. Д. К. земеделска земя от 600 кв.м. в местн. „Бърдото”, земл. с. Д. В., ПИ № 701.64, в размер на 405 лв /л.19/.
По делото е изискана от Община Монтана цялата административна преписка по издаване на Заповед №1532/04.08.2011г. на кмета на общината, в отговор на което са изпратени и приложени документи на л.118 до л.128. Между тях е Заповед № 3102 от 14.11.2008 г. на Кмета на община Монтана, издадена на осн. § 62, ал.3 от ПЗР към ПМС №456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, във вр. с § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. В мотивите на същата е посочено, „че ползвателят притежава удостоверителен документ издаден по силата на актове на държавните органи посочени в § 63 от ПЗР към ....”, че е подал молба за придобиване право на собственост върху ползвания от него имот в местността „Бърдото” в предвидения в закона срок, „както е че са налице условията съгласно § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, които дават основание за придобиване право на собственост върху предоставени за ползване земи”. За това със заповедта е признато на ползвателят В. Д. К. правото да придобие собствеността по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот № 701.64 по помощния план на местн.”Бърдото, Конички д.”, земл. Д. В., от 600 кв.м. Въпросният удостоверителен документ- Удостоверение № 381 от 30.10.1981г. на името на В. Д. К. като ползвател е изискан и представен извън адм.преписка от Община Монтана- трето неучастващо по делото лице, като част от кочан № 35 с подобни удостоверения, издавани на ползватели съгл. ПМС № 1 от 07.01.1981год.
Във връзка със заявеното от ответниците оспорване съдържанието и положените подписи на Удостоверение № 381 от 30.10.1981г. и молба № ОТС -94-В-379/16.12.1997г. на В. Д. К., заявено с молба вх. № 15385 от 23.07.2018г./л.213-л.214 от делото/, е назначена на съдебно- почеркова експертиза от в.л. инж. Й.А., с конкретно поставени към вещото лице въпроси/л.257 и сл./. В заключението е констатирано, че подписът за „заявител” в горепосочената молба е изпълнен от В. Д. К.. Подписът за „Председател на ИК на Общ народен съвет” в посоченото удостоверение № 381 е изпълнен от Б. М. Ч., б.ж. на гр. Монтана. В допълнителна експертиза в.л. Й.А. установява, че подписът за „Председател на ИК на Общ народен съвет” в посоченото удостоверение № 381 не е изпълнен от Б. М. Ч. /л.289/.
От заключението на назначената по делото повторна почеркова експертиза от в.л. Л.С. се установява, че Подписът за „Председател на ИК на Общ народен съвет” върху удостоверение № 381 от 30.10.1981г. е изпълнен от Н. И. Д., който е бил един от тримата зам.-председатели на ИК на Общ.НС Михайловград, а с функциите на председател през 1981 г. е бил Б. М. Ч..
Както е посочено по-горе ищците твърдят и поддържат, че са придобили процесния имот чрез покупко-продажба от Д. Ц. Г. и съпругата му, а последните от своя страна са го придобили също чрез такава сделка от В. Д. К. и съпругата му Л. С. К.. От тук основният спорен въпрос между страните е относно правото на собственост на В. Д. К. и за законосъобразност на административните актове, издадени във връзка с трансформиране на правото на ползване на това лице в право на собственост.
При издаване на Заповед №1532/04.08.2011г. на кмета на общината за трансформиране правото на ползване в право на собственост на В. Д. К., последният се е легитимирал като ползвател с удостоверение № 381 от 30.10.1981г. Това удостоверение е представено както е посочено по-горе- като част от кочан, прошнуровен и номериран, съдържащ удостоверения от № 1659 до № 1701. Подредено е след № 1701, макар да е с № 381. Всички удостоверения в кочана са от м. 12.1982г, а процесното е от м.10.1981г. Процесното удостоверение е било залепено допълнително към кочана, който факт се установява от заключението на в.л. инж. Й. А.. Хартията на това удостоверение е с различен процес на стареене в сравнение с останалите удостоверения в кочана. То е копие под индиго, за разлика с останалите удостоверения, които са изписани с химикална паста. Вещото лице установява, че в кочана има остатъци от откъснато удостоверение с място след у-ние № 1701/16.12.1982г. Въпросното удостоверение по съдържание е „оригинален индигов екземпляр” /заключение на в.л. инж. Л. С./, а в долната му част са положени подписи в оригинал. Установено е че подписът, положен върху Удостоверение № 381/30.10.1981 г. за Председател на ИК на ОбНС не принадлежи на Б. Ч., който е бил такъв председател. В подкрепа на последното са представените два броя протоколи на ОбНС и Окр.НС с взети решения под № 5/ л.215 и л.218/, какъвто № и година на решение е записан в оспореното удостоверение № 381/1981г. Видно от представените решения при вземането им не са обсъждани въпроси, свързани с раздаване на земи но ПМС № 1/1981 година
Ищците се позовават в тезата си за законосъобразност на оспореното от ответниците удостоверение № 381/1981г. на представени от пълномощниците им в последно открито съдебно заседание Протокол № 8/20.05.1981г. на Общ.НС Михайловград с решение № 54 в него и Докладна записка от инж. Н. Д.-зам.председател на ИК на ОбНС с.гр., свързана с приложение на ПМС № 1/1981г. относно предоставяне слабопродуктивни земи за „самозадоволяване на населението”. Считат, че е допусната техническа грешка в записването на решение № 5, а не № 54 в процесното удостоверение, което е подписано от оправомощено лице, в чийто ресор като зам.кмет е процедурата по раздаване на такива земИ. Не са представени от ищците доказателства Б. Ч. да е бил официално предоставил на трето лице, включително на свой заместник да издава вместо него удостоверенията. С оглед на изложеното може да се направи извод за това, че същото удостоверение като административен акт е издадено от некомпетентно лице- основание за нищожност на този акт.
От показанията на В. Д. К., разпитан като свидетел на 26.03.2018 г. по настоящето дело се установява, че той не знае кога е строена вилата в процесния терен, че купил имота от Юри през 1995-1996г., а вилата била построена от Димитър Дошев преди ”аз да я взема от общината”. Д. Дошев пък я дал на Юри, тъй като му дължал парИ. Свид. В. К. я е платил тогава на Юри като му дал сумата 2500 лв. Показанията на свидетеля са твърде нелогични, противоречиви и дават основание за извод, че до 1995-1996 година той не е бил ползвател на процесния имот. В противен случай и ако е бил реален ползвател щеше да знае по-конкретно кой и кога е строил вилата в предоставения му през 1981г. земеделски имот. От показанията на свид. Георги Ангелов се установява, че В. К. започнал да ползва вилата след Юри, което станало през 2000 или 2001 год., когато самият свидетел придобил своята вила. „Тогава собственик на вилата до мен беше ЮрИ...” т.е. В. К. се е появил в имота след ЮрИ. От тези показания следва извода, че В. К. не е бил ползвател на терена преди 2000 година. Така с показанията на свидетелите се опровергават удостоверени факти в оспореното удостоверение № 381/81г.
В извадка от списъка на имотите, предоставени за ползване /л. 127 от делото/, като основание за правата на В. Д. К. е посочено удостоверение № ОТС-94-В-379/ 16.12.1997г., което е различно от оспореното в процеса по настоящето дело удостоверение № 381/1981г.
В противовес на тезата на ищците за придобиване правото на ползване и правото на собственост е сключеният предварителен договор за продажба на недвижим имот от 27.11.2001 г. между В. Д. К. н Ангел Д. Ангелов. С този договор В. К. е продал само масивна вилна сграда/процесната вила/ и я е предоставил за ползване веднага на купувача без да се ангажира по какъвто и да е начин с мястото около сградата. Не се споменава и да е ползвател на това място. От съдържанието на този документ може да се направи извод, че В. К. е „придобил” през 2000 г. само вилата и само нея е ползвал, но не и терена, като към 27.11.2001 г. той не е разполагал с удостоверение № 381 от 30.10.1981 г. за право на ползване.
Страните са имали и други правни спорове, свързани с процесния имот. Ответникът по настоящето- Б.П.Т. е предявил иск против ищеца П.К.К. за защита на владението си върху имота- поземлен имот пл. № 701.64 с площ 600 кв.м., в местността ,,Бърдото - Конички д.”, землището на село Д. В., община Монтана, ведно с построените в него жилищна сграда № 701.64.1 и гараж и намиращите се в сградата движими вещи, с пр.осн. чл.76 от ЗС и било образувано гр.д. № 206/2016г. по описа на РС-Монтана. С решение по същото дело № 39 / 01.02.2017г. съдът уважил изцяло иска по чл.76 от ЗС, като ответникът бил осъден да му предаде владението върху посочения имот и изброените движими вещи: 1 бр. кожен диван; 1бр. секция; 1бр. холна стъклена маса; 1 бр. количка за сервиране; 1 бр. хладилник с камера; 2 бр. родопски одеяла; 1 бр. газова отоплителна печка; 2 бр. бутилки за газ с вместимост 20литра; 1 бр. музикална уредба с 2бр. колони; 1 бр. разтегателна маса; 6 бр. сглобяеми столове; 1 бр. кръгло барбекю; 1 бр. кухненска маса и 3 бр. шкафчета. Както е прието и в приложеното решение /л.23-л.31/ в средата на месец декември 2015 г. ответникът П.К.К. е премахнал/разбил/ катинарите на вратите и ги е сменил със свои, което е направил и с ключалките. Тези действия е прието от съда, че попадат в хипотезите на чл.76- ЗС. Извършените от ответника действия са квалифицирани като отнемане на владението по скрит начин и чрез насилие. На основание чл. 360 от ГПК Районният съд допуснал предварително изпълнение на решението и на ищеца Б.П.Т. бил издаден изпълнителен лист. Решението е потвърдено с решение по в.гр.д.№ 76/2017г. на Окр.съд-Монтана. Въз основа на издадения изп.лист по негова молба било образувано приложеното към настоящето изп. дело № 2-29/2017г.по описа на ДСИ при РС-Монтана за въвод във владение на процения имот и за предаване на движимите вещИ. Въводът по изпълнителното дело бил извършен на 15.08.2017г., на която дата на взискателя/ ответник по настоящето/ било предадено владението върху имота и три от движимите вещи, които били намерени у длъжника по изп.дело/ищец по настоящето/.
Във връзка с въвода на 15.08.2017г. по изп.д.№ 20171630420029/2017г. на ДСИ при МРС е приложеното към настоящето ч.гр.д. № 2661/20117г. на РС-Монтана, образувано по молба на Димитър Георгиев Петров от гр. Монтана, с пр. осн. чл.524 ГПК, приключило с определение за прекратяване поради недопустимост на молбата. Молителят се представя като купувач по предварителен договор от 04.01.2016г., сключен между него и ищеца по настоящето- П.К. Петров, с предмет на продажбата- имотът, предмет на настоящия спор и с твърдение да е въведен във владение от продавача на 04.01.2016г.
При изложената фактическа обстановка съдът приема, че не са били налице предпоставките на закона-§ 4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с § 4а от ПЗР на ЗСПЗ3, посочени като пр. основание за издаване на Заповед № 1532/04.08.2011г. на Кмета на Община Монтана и В. Д. К. не е имал качеството на ползвател по смисъла на закона. Към датата на издаване на оспорената заповед същият е бил прехвърлил с договор правата си н фактическата власт върху процесния имот на трето лице, бил е прекратил ползването на имота към тази дата, не е построил и притежавал сграда към същата дата и не са били налице основанията на закона, пораждащи правото на трансформация на ползването в право на собственост за същото лице. А щом това е така, то и последващите купувачи на имота/приобретатели/ не са придобили права, купувайки от несобственик.
Заявеното от ищците допълнително основание при усл. на евентуалност- за придобиване правото на собственост по отношение на процесния имот въз основа на придобивна давност не е подкрепено от доказателствата по делото. Ищците не могат да бъдат признати за собственици на това основание, тъй като не са изтекли необходимите по закон 5 или 10 години непрекъснато владение. Събраните писмени и гласни доказателства сочат, че през периода от 2010г до 08.12.2015г. владението върху имота е осъществявано от отв. Б.Т.. От издаване на оспорената Заповед № 1532/ 04.08.2011г./представляваща основанието за правото на собственост/ до сключване на прехвърлителната сделка за покупка от ищците на процесния имот- 08.12.2015г. не са изтекли годините за общата или кратката придобивна давност по чл.79 ЗС. Ако е имало упражняване на фактическа власт върху процесния имот от тяхна страна, то това не е било непрекъснато и необезпокоявано, явно манифестиране на намерението за своене през изискуемия от закона период от време.
Предвид гореизложеното съдът приема, че исковата претенция за собственост и ревандикация следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед на това не се дължи произнасяне по направеното от ответниците евентуално възражение за подобрения и право на задържане.
При очертания изход на спора на ответниците следва да бъдат присъдени заявените от упълномощения им процесуален представител разноски по представен списък по чл.80 от ГПК, приложен на л.319 от делото, в общ размер на сумата 3 383,73 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. К.К., ЕГН xxxxxxxxxx и Б.Ц.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, настоящ адрес:xxx, /чрез адв. В.К. и адв. Б.Ц. xxx -пълномощник и съдебен адресат/ искове против Б.П.Т., ЕГН xxxxxxxxxx и М.М.Т., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на новообразуван поземлен имот с № 701.64, в местност ,,Б. д.”, в землището на с. Д. В., ЕКАТТЕ 22040, община Монтана, одобрен със Заповед № РД-08-201/15.11.2010г на областен управител на област Монтана, с площ от 600 кв.м., вид територия по предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: овощно насаждение, категория на земята: трета, заедно с построената в имота сграда № 701.64.1 със застроена площ от 28,5кв.м., брой етажи: 2- два, заснета и отразена в помощния план на имотите предоставени за ползване в местност ”Б. д.” при граници за имота: граница на административен район; имот №701.61 на община Монтана и имот №701.82 на Б. Н. Ц. и за отстъпване на собствеността и предаване владението на този имот, като неоснователнИ.
Осъжда П. К.К., ЕГН xxxxxxxxxx и Б.Ц.К., ЕГН xxxxxxxxxx да заплатят на Б.П.Т., ЕГН xxxxxxxxxx и М.М.Т., ЕГН xxxxxxxxxx, сумата 3 383,73 лв-разноски по делото, по представен списък по чл.80 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: