Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.11.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на тридесети октомври две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Десислава
Костадинова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 8 976 по описа за 2016
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 150 000 лв.
В исковата молба на М.Г.Д., чрез
неговия законен представител Г.М.Д. се твърди, че на 08.05.2016 г., около 06.45
ч., на пътен възел между главен път I-3 и път 2-17, век автомобил „Мерцедес Ц 200” с рег. № ********, управляван
от Г. М.Д. излязъл от пътното платно, поради загуба на на управлението на
автомобила от страна на водача и самокатастрофирал в крайпътни дървета като при
инцидента починала Д.Г.В., пътник в колата и майка на ищеца. Твърди се, че
загубата на майка му била понесена изключително тежко от ищеца и довела до
нестихващи душевни болки и страдания.
Предвид тези фактически твърдения ищецът
е мотивирал правен интерес от предявяване на иска и иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО”
на лек автомобил „Мерцедес”, да му заплати сумата от 150 000 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие смъртта на Д.В.. Претендира
се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „Б.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани
в същия възражения включително възражение за съпричиняване. Претендира разноски,
съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирана е допълнителна искова молба
респ. в срока за допълнителен отговор такъв не е заявен.
Исковете се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. Д..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от адв. П..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена присъда № 28/17.11.2016 г. на ОС – София, НО,
постановена по нохд 746/2016 г., от която се установява, че Г. М.Д. е признат
за виновен за това, че на 08.05.2016 г., около 06.30 часа, на път II-17 от републиканската пътна мрежа, участъка на 149-ти км – района на пътен
възел, между път II-17 и път I-3 от републиканската пътна мрежа, в землището на гр.
Ботевград, при управление на МПС – лек автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ” с рег. № ********,
е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 20 ал.1 и чл. 41
ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Д.Г.В.. Присъдата е
влязла в сила на 03.12.2016 г.
По делото е представено удостоверение за наследници изх. № 8181/27.05.2016
г. на СО – район „Младост”, от което се установява, че Д.Г.В. е починала на 08.05.2016
г. и за свой наследник по закон е оставила сина си М.Г.Д..
По делото е изслушана и съдебна автотехническа експертиза, изготвена от
вещото лице В.К.Д.. В заключението си вещото лице е обосновало извод, че лекия
автомобил „Мерцедес” е фабрично оборудван с триточкови колани от инерционен тип
за предно и задно място. Обоснован е и извоз, че автомобилът е оборудван с
въздушни възглавници за водача, пътника на предна дясна седалка, странични
въздушни възглавници и възглавници на странични стъкла.
По делото е изслушана и СМЕ, изготвена от вещото лице д-р К.А.С., който в
заключението си е обосновал извод, че с оглед уврежданията на пострадалата и
механизма на ПТП Д.В. е била с поставен предпазен колан.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпит на свидетел в открито съдебно
заседание на 05.06.2017 г. – М.Г.Д..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗ..
Страните не спорят относно факта, че към датата на ПТП по
отношение на лек автомобил „Мерцедес” с ДКН ******** е налична валидна застраховка, покриваща риска «гражданска отговорност»,
сключена при ответното дружество.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с влязла в сила присъда на наказателния съд, която
е задължителна за настоящия съдебен състав с оглед нормата на чл. 300 от ГПК.
Настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и причинно-следствената връзка
между деянието и вредите се установяват също от присъдата на наказателния съд.
Ищецът е низходящ от първа степен на починал в ПТП, предвид което притежава
активна материалноправна легитимация да претендира репарация на причинените им,
вследствие смъртта на неговата майка вреди. Същият е от кръга на близки
родственици, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, което
настоящият съдебен състав следва да съобрази.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от загубата на родител, представляват пряка и непосредствена последица от
деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва да се
определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗ.. Съгласно Постановление 4/1968
г. на ВС, при определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца, отношенията му с
починалото лице и други обстоятелства. Под други обстоятелства следва да се
имат предвид конкретните болки и страдания, претърпени от него. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на ищеца, интензитета
на неговото страдание, вследствие загуба на родител, която загуба е в началото
на жизнения му път и изначално същият е лишен от майчина грижа, обич и подкрепа,
възрастта на починалата /29 год./, възрастта на ищеца /3 год. към датата на
ПТП/ справедливо би било да се присъди сума от 150 000 лв. т.е. искът като
основателен и доказан следва да се уважи изцяло.
При проведено насрещно доказване ответникът е
противопоставил възражение, че починалата с поведението си е допринесла за настъпилия
вредоносен резултата. Така стореното възражение съдът намира за неоснователно с
оглед изводите на вещото лице по изслушаната СМЕ, което посочва, че починалата
е пътувала с поставен предпазен колан.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното:
Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване на
деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: Процесуалният представител на ищеца е заявил и искане да
му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА.
В представеното по делото пълномощно /стр. 76/ е посочено, че е осъществено
безплатно процесуално представителство на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА.
Искането е заявено в преклузивния срок по ГПК. С оглед заявената цена на иска,
фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия и
съблюдаване на размерите, посочени в Наредба 1/2004 г. настоящият съдебен
състав намира, че следва да определи възнаграждение в размер на 4 530 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 6 400 лв. – ДТ и съдебни разноски, платени от
бюджета на съда.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на М.Г.Д., ЕГН **********, чрез
неговия законен представител Г. М.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
офис 9 – адв. Г.Д. сумата от 150 000
/сто и петдесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 08.05.2016 г., с което е причинена
смъртта на Д.Г.В., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.05.2016
год. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв. Г.Д. сумата от 4 530
лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 6 400 лв. – дължима ДТ и съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: