Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    202                                        2011 година                                                      гр. Бургас

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

Бургаският районен съд                                                                            ІІ   наказателен състав

На  двадесет и седми януари                                                  две хиляди и единадесета година

В публичното заседание в следния състав:

Председател:  СВЕТЛИН  ИВАНОВ

Секретар: Д.П.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Иванов наказателно от административен характер дело номер 5196 по описа на съда за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Я.Г.С. ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 7630 от 05.08.2010 г., издадено от А.А. - началник група  в сектор”ПП” при ОДП-гр.Бургас, с което за нарушение на по чл. 21 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, на жалбодателя е била наложена „Глоба” в размер на 100 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец, а на основание Наредба № Із-1959 на МВР са му отнети 7 контролни точки.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител, в жалбата който излага оплаквания, че в акта и постановлението е визиран лек автомобил, който не е негова и на близките му собственост, както и че в наказателното постановление не било посочено, след отнемането на 7 контролни точки за процесното нарушение, колко контролни точки му остават. На посочените основания, моли за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание, наказващият орган не се явява и не изпраща представител, не взема становище по основателността на жалбата, не представя доказателства.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима-подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал. 2 ЗАНН от легитимирано лице, а след поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства -  за частично основателна по отношение на наложеното наказание  „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец, но на основания, различни от сочените в жалбата.

От фактическа страна не се спори, че на 04.04.2010 г., около 13.56 часа, жалбодателят С. управлявал л.а. ”Опел Вектра” рег. № *** по първокласен път ІІ-99 в посока от гр.Созопол към гр.Бургас. На кръстовището за с.Атия, чрез стационарна видосистема ERS-400 № 003059049644, скоростта на управлявания от жалбодателя автомобил била установена, фиксирана и заснета на 94 км/час, при максимално допустима скорост в този пътен участък 60 км/час, установена с пътен знак „В-26”.

На 13.06.2010 г. в гр.Бургас, въз основа на снимка № 0049 (л.5), записана в паметта на видеосистемата, и саморъчна декларация от жалбодателя, че на процесната дата той е управлявал автомобила  (л.4), свид. Б.Ж. – инспектор в Сектор „ПП”-гр.Бургас съставил Акт за установяване на административно нарушение № 459073 от същата дата (л.3), където подробно описал казаното нарушение и го квалифицирал като такова по чл. 21 ал. 2 от ЗДвП, като посочил, че автомобилът е марка „Опел”, модел „Астра”, при пълно съвпадение на регистрационния номер и останалите обстоятелства, касаещи нарушението. Така съставениея акт бил изпратен в Сектор „ПП”-гр.Пловдив, където на 16.07.2010 г. бил връчен лично на жалбодателя С. срещу подпис, без възражения.

Впоследствие, актът бил върнат в сектор „ПП”-гр.Бургас, и въз основа на него било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на С., на основание чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, кумулативно били наложени „Глоба” в размер на 100 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.

Тази фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя Ж. и писмените  доказателства по аминистративнонаказателната преписка, приети в съдебното производство.

При тези обстоятелства, съдът намира, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбодателя, актът и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, предвидени в ЗДвП, и съдържат всички изискуеми съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Действително, превозното средство е с погрешно посочен модел в акта, но при установената идентичност на регистрационния му номер и самоличността на водача, за съда е безспорно, че се касае именно за ползвания от С. автомобил, и именно той го е управлявал в момента на извършване на нарушението.

Деянието е правилно и пълно описано и квалифицирано като нарушение по чл. 21 ал. 2 от ЗДвП, а впоследствие и коректно подведено под санкционната норма на  чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, където са предвидени санкции за превишение на скоростта извън населено място. Доколкото в случая скоростта на жалбодателя надвишава с повече от 31 км/час ограничението, правилно е приложена диспозицията на т. 4 от цитирания законов текст, където размерът на наказанието „Глоба” и срокът на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС” са определени по абсолютен начин, и не подлежат на преценка от наказващия орган и съда.

Въпреки това, в хода на съдебното обжалване на наказателното постановление, със Закона за изменение и допълнение на ЗДвП (ДВ, бр. 10 от 01.02.2011 г.), в съдържанието на санкционната норма по чл. 182 ал. 2 т. 4 ЗДвП е внесена промяна, състояща се в увеличение размера на глобата от 100 на 150 лева, и отпадане на кумулативно предвиденото преди това наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец. С оглед изложеното, в случая е налице хипотезата по чл. 3 ал. 2 от ЗАНН – до влизане в сила на наказателното  постановление е последвал различен закон, който с оглед отпадане на едно от наказанията, предвидени за извършеното нарушение, се явява по –благоприятен за нарушителя, и следва да бъде приложен от съда. Изложената законодателна промяна налага наказателното постановление да бъде потвърдено в частта относно наложената на С. глоба от 100 лева, като правилно и законосъборазно, а относно наказанието „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец, постановлението следва да бъде отменено, поради липса на такова наказание в сега действащия закон, на основание чл. 3 ал. 2 от ЗАНН.

Най-после, за пълнота следва да се посочи, че оплакването в жалбата за непосочването в постановлението на оставащия на нарушителя брой контролни точки е неоснователно. Същественото съдържание на наказателното постановление се свежда до наличието на описание, правна квалификация и наказание за извършеното нарушение, които реквизити безспорно присъстват в настоящото постановление. Възприетата от органите за контрол по ЗДвП практика, в наказателните постановления да информират нарушителите за броя контролни точки, който следва да им бъде отнет, и за броя на оставащите им контролни точки, има чисто информативен и незадължителен характер. И без такова посочване, при наличието на останалите реквизити по чл. 57 от ЗАНН, наказателното постановление би било законосъобразно, обосновано и правилно. Отнемането на контролни точки, съгласно Наредба № Із-1959 на МВР, не е санкция, а е форма на отчетно административно правоотношение между водача на МПС и органа, в който той се води на отчет. Основанието за отнемане на определен брой точки е само и единствено влязло в сила наказателно постановление, с което е наложена санкция за нарушение, за което съгласно цитираната наредба следва да се отнемат предвидения в нея брой контролни точки. Впрочем, всеки водач на МПС всякога разполага с възможността лично да провери в съответния орган наличния му към всеки момент брой контролни точки.

Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 предложение първо и трето от ЗАНН, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО на основание чл. 3 ал. 2 от ЗАНН Наказателно постановление № 7630 от 05.08.2010 г., издадено от А.А. - началник група  в сектор”ПП” при ОДП-гр.Бургас, в ЧАСТТА, с която за нарушение на по чл. 21 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, на Я.Г.С. ЕГН **********,*** е наложено „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 7630 от 05.08.2010 г., издадено от А.А. - началник група  в сектор”ПП” при ОДП-гр.Бургас, в ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която за нарушение на по чл. 21 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, на Я.Г.С. ЕГН **********,*** е наложена „Глоба” в размер на 100 лева и на основание Наредба № Із-1959 на МВР са му отнети 7 контролни точки.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския административен съд.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ:  С.И.

 

 

            Вярно с оригинала.

            Секретар: Диана Пеева