РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Свиленград , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева
Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200304 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 166/2021 от 22.04.2021
година на Заместник-Директора на Териториална дирекция Южна морска, в
което на Л. Д. (Laurentiu-Nicusor Dica), роден на ********** година в град
Крайова, Румъния от град *********************************, Румъния,
със съдебен адрес: град Свиленград, бул.„България” № 42, област Хасково,
чрез адвокат Д.З., за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ)
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 768.87 лв. и на
основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата 102 броя
парфюми, 112 чифта спортни обувки,15 броя спортни екипи и 20 броя елеци.
Жалбоподателят Л. Д. чрез пълномощника си – адвокат Д.З., моли за
отмяна на обжалвания акт, тъй като счита същия за незаконосъобразен и
1
неправилен – при издаването на обжалвания акт били допуснати нарушения
на материалния закон и на процедурата по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя (чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН).
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Л. Д., не се явява.
За него се явява адвокат Д.З., която пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй
като липсвал субективният елемент от състава на нарушението (деянието
трябвало да бъде извършено при пряк умисъл), не бил ясен предметът на
нарушението (в НП били посочени стоките като парфюми и тениски (, а
свидетелите установили, че между контрабандните стоки нямало тениски), а в
Акта не били посочени въобще), не било ясно изпълнителното деяние (в Акта
било посочено пренася, а в НП – превозва), т.е. двата акта не били с
идентично съдържание и преводът не бил извършен по съответния ред
(липсвали доказателства, че жалбоподателят е бил уведомен за съдържанието
на Акта).
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
Заместник-Директорът на Териториална дирекция Южна морска, редовно
призовани на посочения съдебен адрес, респ.уведомени, изпращат
представител – Главен юрисконсулт Велина Стамова, която сочи че НП е
издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при
издаването му, тъй като жалбоподателят общо е декларирал пред
митническите органи държаните от него стоки без да ги посочва по вид и
количество, а неточното и непълно деклариране представлявало липса на
такова и тъй като неточното и непълно деклариране е направено
непосредствено преди извършване на митническата проверка, което налага
извода за наличие на субективен елемент. Моли същото да бъде потвърдено
изцяло.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
2
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 02.02.2021 година, около 08.30 часа на Митнически пункт (МП)
„Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили и
автобуси”, на път от Република Турция за Румъния пристига автобус на
фирма „Мурат” с марка „Мерцедес - Венц” с румънски регистрационен номер
***********. В автобуса пътуват общо 8 лица – 4 души персонал и 4 пътника,
между които и жалбоподателят Л. Д..
Подадено е Искане от служител на Гранична полиция (приложено по
делото) за проверка.
Преди започване на митническата проверка всички пътуващи в автобуса
лица устно са поканени от митническия служител – свидетелят М. Б. Б. на
турски език, като поканата е преведена на румънски език от страна на
шофьора на автобуса, да декларират носените от всеки от тях стоки, валутни
ценности и лични вещи. Жалбоподателят обявява пред митническите органи,
че пренася стоки без да посочва вида и количеството им.
В изпълнение на служебните си задължения и на основание чл. 16, ал. 1,
т. 1 от ЗМ, митническите служители извършват митническа (физическа)
проверка на посочения автобус и багажа на пътниците като за целта всеки от
пътниците застава до стоката, която носи. При проверката се констатира, че
жалбоподателят носи следните стоки – 102 броя парфюми, 112 чифта спортни
обувки,15 броя спортни екипи и 20 броя елеци с лого на различни търговски
марки.
Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с № 52 от
02.02.2021 година.
В Личното си обяснение, изискано на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ
от митническите служители за нуждите на проверката, каквото и дава в
писмена форма жалбоподателят Л. Д., ведно с превод на същото, сочи, че
стоките купел от Истанбул за подаръци.
При тези фактически обстоятелства, след разкриването на
3
контрабандираните процесни стоки, в този смисъл открито деяние и неговият
извършител, свидетелят М. А. Т. пристъпва на основание чл. 230 от ЗМ към
съставянето на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ 85/02.02.2021 година против жалбоподателя Л. Д.. След съставянето на
АУАН, жалбоподателят Л. Д. е запознат със съдържанието му чрез
извършване на превод на турски език от страна на свидетеля Б. и на румънски
език от страна на шофьора на автобуса и е връчен лично, като с подписа си Л.
Д. удостоверява получаването на екземпляр от него, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ, датирана от 02.02.2021 година, като
жалбоподателят не сочи възражения срещу констатациите в Акта.
Посочените по–горе недекларирани 102 броя парфюми, 112 чифта
спортни обувки, 15 броя спортни екипи и 20 броя елеци са иззети с Разписки
№ 0193836, № 0193837 и № 0193838, всички от дата 02.02.2021 година.
С Приемателно–предавателен протокол от дата 02.02.2021 година,
процесните стоки са предадени на отговорно пазене в склад на Териториална
дирекция Южна морска.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Според даденото Становище с рег.№ 32-87115 от 16.03.2021 година на
митническите служители от комисията, извършила оценяването,
митническата стойност на стоките – предмет на нарушението е в общ размер
на 1 768.87 лв. съгласно чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 година на
Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване
на Митнически кодекс на Съюза (Регламент № 952/2013 година). Т.е.
ползвани са наличните данни на митническата територия на Съюза, като се
използвани разумни способи, съответстващи на принципите и общите
разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VІІ от Общото
споразумение за митата и търговията, чл. VІІ от последното и глава 3 от
Регламент № 952/2013. Не са ползвани разпоредбите от чл. 70 до чл. 74, § 2
на посочения Регламент, тъй като липсва информация относно договорната
стойност на стоките – предмет на нарушението, както и за мястото на
производство, репутация, свързани лица и възникнали разходи при
производството на оценяваните стоки.
4
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Заместник-Директорът на Териториална
дирекция Южна морска в качеството на наказващ орган с делегирана
компетентност, издава процесното НП № 166/2021 на 22.04.2021 година. В
издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Обжалваното
НП е редовно връчено на жалбоподателя чрез процесуалния му представител
(съгласно Молба с вх.№ 32-44216/09.02.2021 година и Договор за правна
защита и съдействие от дата 04.02.2021 година) на 28.04.2021 година по
пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно подписано, се
намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с
отбелязване и имената и качеството на получателя му, а именно: адвокат Д.З..
Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се
противопоставят в настоящото съдебно производство.
Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че
жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Извършеното
деяние не представлява престъпление. За това нарушение на основание чл.
233, ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 1 768.87 лв. (100 % от митническата стойност на
недекларираната стока) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза
на Държавата недекларираните стоки.
Описаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи
от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по
издаването му № 166/05.03.2021 година на Териториална дирекция Южна
морска, както и от показанията на изслушаните в съдебното заседание,
проведено на 22.06.2021 година свидетели М. А. Т. и М. Б. Б..
Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗАМ – 42/32 – 8714 от
07.01.2019 година на Директора на Агенция „Митници” доказва материалната
компетентност на АНО по отношение на Заместник- Директора на
Териториална дирекция Южна морска. С цитирана Заповед, наказващият
орган по закон - Директорът на Агенция „Митници” делегира правомощията
да издават НП по реда на ЗМ на Заместник-Директорите на Териториалните
5
дирекции. Служебно известно на Съда е, че В. С. И. (, а и в тази насока е
Заповед № 2215 от 07.01.2019 година на Директора на Агенция „Митници”) е
определен да изпълнява длъжността „Заместник-Директор на Териториална
дирекция Южна морска”. Т.е. последният се явява носител на санкционна
власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от
наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция
„Митници” по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с
изложената в АУАН и възприетата от АНО в НП, Съдът изведе въз основа на
анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени в хода на
производството по съответния процесуален ред. От кръга на гласните
доказателствени средства, Съдебният състав прие да кредитира изцяло с
доверие показанията на свидетелите М. А. Т. и М. Б. Б., предвид
систематиката и взаимното им допълване. Същите са формирани от
непосредствени възприятия на свидетелите от случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. От тук предпоставена е преценката за
правдивост и достоверност. Липсват основания за тяхната критика, тъй като
те не се опровергават в съотнасяне помежду си, така и с останалите писмени
доказателства, които Съдът кредитира; обратно, убедително се подкрепят от
същите, от друга страна при отсъствие на индиции за предубеденост на
свидетелите не възникват съмнения за недобросъвестност или необективност
на депозираните показания. Не се установява лицата М. А. Т. и М. Б. Б. да
имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да
съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелски
показания на Т. и Б. не се намериха, а единствено поради служебното им
качество – служители на Агенция „Митници”, в този смисъл служебната
зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно
за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. В допълнение
към изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата,
работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН.
В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018
година, докладчик Съдията Пенка Костова. С тези съображения Съдебният
6
състав даде вяра на показанията на свидетелите М. Андр. Т. и М. Б. Б.,
считайки ги обективни и достоверни. А досежно доказателствената им
стойност, те са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение, авторството и времето на извършването му, като потвърждават и
фактическото му осъществяване от жалбоподателя Л. Д., установявайки
обективните факти на влизането му в страната, идвайки от Република Турция,
моторно превозното средство (МПС), с което е пътувал, липсата на действия
от негова страна за надлежното митническо оформяне на носените процесни
стоки – парфюми, спортни обувки и екипи, и елеци чрез писменото им
деклариране по електронен път, още и резултатът от митническата проверка -
намирането на определено количество парфюми, спортни обувки и екипи, и
елеци, така и тяхната принадлежност и държането им, свързани с неговата
личност. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Становището на
митническите органи относно митническата стойност на процесните стоки,
тъй като е изготвено след извършване на необходимите проучвания и на
базата на събраните по делото доказателства. Становището е изготвено от
митнически органи, поради което няма основание за каквото и да е съмнение
относно тяхната квалификация на специалисти. С тези съображения, Съдът
приема Становището за извършено от служители – специалисти с
необходимата квалификация и знания, липсват индиции за предубеденост, а
от формална страна изготвеното писмено Становище обективира
необходимите данни, ползвани за оценката и фактическите констатации,
поради което се явява обосновано и аргументирано, в съответствие и
кореспондиращо с фактите по делото и останалите доказателства, с оглед
което не възникват каквито и да е съмнения за неговата правилност. Обратни
доказателства, опитващи се да опровергаят констатациите, обективирани в
Становището няма, поради което Съдът го намира за обосновано и правилно
(както вече бе посочено) и ползва същото при формирането на фактическите
и правните си изводи. Въз основа на Становището се установява митническа
стойност на стоките – предмет на нарушението. Досежно приложимия способ
за определяне на митническата стойност, ползван от митническите органи,
Съдът намира същият за правилен и законосъобразен.
Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се налага и
7
относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от страните.
Същите Съдът цени за достоверни по съдържанието им спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Обяснението на жалбоподателя, дадено в писмен вид в находящо се в
АНП не е в противоречие с другите кредитирани от Съда дакозателства.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст (видно от датата
на депозиране на Жалбата в Регистратурата на АНО), от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – процесуален представител с Договор за правна помощ и съдействие,
приложен по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП –
аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.
1 от ЗАНН) ефект.
8
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП, като не се констатираха недостатъци на
актовете.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП, не се констатираха допуснати процесуални
нарушения във фазата на производството по издаването им, развила се пред
наказващия орган. Спазени са формата и редът при постановяването им. Във
връзка с наведените възражения относно липсата на надлежен превод на
АУАН, Съдът посочва следното: в ЗАНН не се предвижда задължително
участие на преводач в административнонаказателното производство - във
фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее
български език. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма
особени правила за призоваване и връчване на Призовки и Съобщения,
извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели
и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за
производството пред Съда по разглеждане на Жалби срещу НП, на
Касационни жалби пред Административния съд и Предложения за
възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Ето защо субсидиарното
прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване
на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са
приложими за производството по обжалване на НП пред Съда. Безспорно е,
че при установяване на нарушението както българските граждани, така и
чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат
за какво нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото
български език лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата
на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Преценката дали липсата
на превод на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не
следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което
пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното
9
лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през принципа
за върховенство на закона, отразен в чл. 6 от Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи и предвид чл. 47 и чл. 48, §2
от Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС), доколкото
последната се явява приложима предвид упражняването на правото на
свободно движение на чужди граждани. Следва да се има предвид че правото
на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за
него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес
и правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира
проявление и в рамките на съдебния процес пред Районния Съд. В Директива
2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 година
относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство е
предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътно
транспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка,
изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за
производството по обжалване пред Съд. Разгледана в своята цялост,
цитираната Директива установява безусловно задължение за осигуряване на
превод единствено в рамките на наказателното производство, като за
извършените административни нарушения такова задължение липсва. Затова,
сама по себе си, липсата на превод на АУАН, не може да обуслови
съществено процесуално нарушение в административнонаказателното
производство. Отделно от това по делото жалбоподателят е представляван от
адвокат. Т.е. лицето е организирало адекватно защитата си срещу процесното
НП. Съществени са само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха
довели до друг резултат. В случая дори и да се приеме, че липсата на превод
на АУАН, е нарушение, то поради факта, че наказаното лице е имало
възможност да се защити, то тази липса по никакъв начин не е довела до
нарушаване на правата му и не се е отразила на законосъобразността на НП.
В конкретния случай Съдът счита, че е имало извършен превод на АУАН,
тъй като съгласно показанията на свидетелите – митнически служители, които
както вече бе посочено се ползват с кредит на доверие, АУАН е бил преведен
от свидетеля Б. на турски език на шофьора на автобуса, който от стоя страна
го е превел на румънски език на нарушителя. О показанията на свидетелите –
митнически служители става ясно, че шофьорът на автобуса е провел с
10
жалбоподателя смислен разговор на румънски език, от който за Т. и Б. не са
възникнали съмнения, че жалбоподателят разбира случващото се в момента.
Дори и да не се възприеме изложеното в предходното изречение и дори да не
е имало надлежно назначени преводачи при съставяне на АУАН, респ. при
връчването му, то от АУАН се установява, че жалбоподателят се е запознал с
АУАН, удостоверил е това с подписа си. В нито един момент жалбоподателят
не е заявил, че не разбира случващото се в момента. Правилно НП не е
преведено, тъй като е посочен съдебен адресат за получаването му –
българският адвокат Д.З..
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН, т.е. същите имат изискуемите реквизити на
минимално необходимото съдържание, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване
на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно
достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното
административното нарушение и да организира адекватно защитата си.
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият орган
не е изписал конкретната хипотеза на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, не води до
различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на
наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога,
къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни
факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която е нарушена.
За пълнота на настоящото изложение следва да се отбележи, че
действително в обстоятелствената част на НП са посочени некоректно вида на
процесните стоки, което не представлява съществено нарушение, тъй като
съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е
това нарушение на административнопроизводствените правила, което е
повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова
нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение
на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия
случай не е налице; както и поради факта, че процесните стоки точно и ясно
11
са посочени в диспозитива на НП. По изложените съображения не
представлява съществено процесуално нарушение обстоятелството, че в
обстоятелствената част на АУАН стоките не са описани по вид и количество.
Предвид изложеното в първото изречение от настоящия абзац не
представлява съществено процесуално нарушение факта, че в АУАН е
посочено, че деянието се осъществява под формата на пренасяне, а в НП –
под формата на превозване и тъй като в конкретния случай са внесени на
територията на страна ни стоки без знанието и разрешението на митническите
органи. Извършеното от жалбоподателя Л. Д. по обективните си
характеристики, покрива признаците на изпълнително деяние -
превозил/превозва, следователно и приетата от АНО правна квалификация е
правилната, както досежно изпълнителната форма на нарушението, така и по
правно основание - чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Отново за пълнота следва да се посочи, че липсата на формален писмен и
изричен акт за назначаването на преводачи в конкретното производство, не
представлява съществено процесуално нарушение. ЗАНН не изисква и не
задължава административния орган да издаде такъв акт, освен това, след като
е доказано, включително потвърдено от показанията на разпитаните
свидетели, че фактически е бил извършен превод от български на турски език
и от турски на румънски език на жалбоподателя и обратно и такъв реално е
извършен, то спазено е изискването на процесуалния закон. Поради това
Съдът приема, че в случая е извършено валидно и редовно предявяване на
АУАН по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.
Настоящият въззивен състав счита, че не е задължително в
административното производство да бъде използван лицензиран, т.е. заклет,
преводач, тъй като подобно изискване липсва както в ЗАНН, така и в
субсидиарно приложимия НПК. Както е сторено и в конкретния случай. Не е
налице нарушаване правата на Л. Д., тъй като актосъставителят Т. е разяснил
на жалбоподателя чрез присъстващите преводачи – свидетеля Б. и шофьорът
на автобуса, съдържанието на Акта на говорим от него език, а именно
румънски, с което е изпълнено процесуалното действие по предявяване по
смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Актът и е прочетен и предявен, като
нарушителят Л. Д. не е направил изявления за неразбиране на съдържанието
му, което е още едно доказателство, че съдържанието на АУАН и
12
нарушението за което и е съставен му е станало ясно. При тези данни и след
като актосъставителят се е убедил, че жалбоподателят е разбрал
съдържанието на предявения му Акт, Съдът приема, че в случая не е
нарушено правото му на защита в административнонаказателния процес. В
случая това право не е накърнено и с оглед обстоятелството, че на
територията на МП „Капитан Андреево” е имало указателни табели на
международно признати езици (английски, немски, руски и т.н.) относно
режима на деклариране. С оглед изложеното, изводът на настоящият Съдебен
състав е че на жалбоподателя Л. Д. е осигурена възможност да разбере
фактите и обстоятелствата от проверката, правните последици от нея и
правата си. Тези изводи на Съда не се променят и предвид липсата на
Декларации от страна на преводачите относно верността на извършените
преводи и относно отговорността по чл. 290, ал. 2 от НК, която се носи при
устен и писмен превод, предвид гореизложеното.
Действително в АУАН не е посочено ЕГН на свидетеля Б., но този
реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите имена, длъжността и адреса по местоработата
му е налице пълно индивидуализиране на посочения свидетел и не е наличен
проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ.
призоваването му в съдебно заседание. От друга страна констатирания
пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е
това нарушение на административнопроизводствените правила, което е
повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова
нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение
на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия
случай не е налице.
От приложения по делото АУАН се установява, че свидетел по АУАН е
М. Б. Б.. Последният е подписал съставения АУАН в процесуално качество на
свидетел, и същевременно е участвал и в качеството на преводач. Не е
допуснато нарушение на закона предвид обстоятелството, че в
производството по съставяне на АУАН едно и също лице (М. Б. Б.) е
участвало в две процесуални качества. На първо място по аргумент от
13
разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, съставянето на АУАН приключва с
подписването му от актосъставителя и поне от един от свидетелите, посочени
в него, като действията по предявяване на АУАН на нарушителя да се
запознае със съдържанието му и да го подпише след като му е бил преведен
на разбираем за него език, са последващи неговото съставяне. В този смисъл в
производството по съставяне на процесния АУАН лицето М.Б. е участвало
единствено и само в едно процесуално качество - на свидетел. В ЗАНН няма
предвидена разпоредба, според която преводачът да е лице, различно от
свидетеля по Акта, тъй като както вече беше посочено действията
по предявяване на АУАН на нарушителя да се запознае с неговото
съдържание и да го подпише, са действия, които не представляват елемент от
фактическия състав по съставянето на АУАН. В този смисъл не е налице
процесуална пречка свидетеля по АУАН и подписало в това си качество
съставения АУАН, да извършени превод на същия, т.е. липсва законова
регламентирана несъвместимост едно и също лице да бъде свидетел по Акта и
едновременно с това - преводач. Съгласно изричната разпоредба на чл. 51, ал.
1, б. „б” от ЗАНН, свидетелят по АУАН единствено не може да участвува в
разглеждането на АНП и в издаването на НП.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
231 от ЗМ. Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се
съставят от митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е
спорно между страните, че към 02.02.2021 година актосъставителят М. А. Т. е
заемал длъжността „Инспектор” в Териториална дирекция Южна морска към
Агенция „Митници”, т.е. бил е митнически орган. В тази насока е и
изявлението на свидетеля Т., направено в открито съдебно заседание,
проведено на 22.06.2021 година. Лицето, подписало НП – Васил Стаматов
Инджов, заема към момента на издаването му длъжността „Заместник-
Директор на Териториална дирекция Южна морска”, поради това същият се
легитимира като компетентен орган по смисъла на чл. 231 от ЗМ. Деянието е
извършено в зоната на отговорност на Териториална дирекция Южна морска.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
14
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно липсват формални
основания за неговата отмяна.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП е правилно и обосновано, обсъдено с оглед
приложението на материалния закон и при възведената правна квалификация
– чл. 233, ал. 1 от ЗМ, приета от АНО, която е вярна, съответстваща на
фактите, съдържими се в обстоятелствената част на Акта. Същите и
категорично се доказаха от събраните доказателства в хода на съдебното
производство, в съвкупност обосноваващи безспорен извод за
осъществяването на изпълнително деяние от страна на жалбоподателя,
обективно и субективно съставомерно като митническо нарушение, във
фактическия състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Въз основа на кредитираните гласни доказателства – пряко, както и
косвено от приобщените писмени доказателствени източници от преписката,
установи се и че посочените стоки лицето Л. Д. не е обявило пред
митническите органи, поради което не е разполагал и не е представил
митнически документи, удостоверяващи надлежното им деклариране или
задействане на митнически режим за тях. Всички свидетелите, са единодушни
и относно съпричастността на лицето към носените стоки и неговото лично
отношение на своене и държане на същите, както и относно вида и естеството
на носените вещи, представляващи елеци, спортни обувки и екипи и
15
парфюми и тяхното количество (в този смисъл са и обясненията на
жалбоподателя). С оглед посоченото същите, несъмнено попадат в легалната
дефиниция на понятието „стоки”, дадена в § 1, т. 14 от Допълнителната
разпоредба (ДР) на ЗМ, която т. 14 е отменена и към настоящия момент
легалното определение на понятието „стоки” се съдържа в чл. 5, ал. 1 от
ЗДДС, като нормативен акт най-съотносим към митническото
законодателство, а именно: „„Стока” е всяка движима и недвижима вещ,
включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия
и други подобни, както и стандартният софтуер.”. Според българския
тълковен речник, „стоката” е материално благо, продукт, произведен с цел
задоволяване на определени нужди, потребности на хората в зависимост от
техните вкусове и предпочитания. С оглед така дадените определения стоки
са и процесните предмети – елеци, спортни обувки и екипи и парфюми.
Поради това, с оглед събраните доказателства по делото Съдът приема за
доказано по безспорен начин, от обективна страна, че на 02.02.2021 година
през МП „Капитан Андреево” при влизането си в страната от Република
Турция, жалбоподателят Л. Д. е носил през държавната граница и въвел в
страната стоки с търговски характер и количество, без знанието и
разрешението на митническите органи. С това е осъществил състава на
митническото нарушение „митническа контрабанда”, дефиниран в чл. 233, ал.
1 от ЗМ. За съставомерността на деянието достатъчно е обективно да е
липсвало знание и разрешение на митническите органи, конкретните стоки да
преминат на митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната
такава, но административно организирана, като проверка след реалното
влизане в страната и преминаването на граничен контрол. В случая
държавната граница на Република България съвпада с линията на
митническата проверка предвид спецификата на разположение на службите за
контрол на митническите пунктове, чийто служители не са на самата
държавна граница (, което е практически невъзможно), а вътре в територията
на Република България. Именно в тази връзка при преминаване на редовния
митнически контрол (, а не след това), действащо е задължение за
деклариране на въвежданите стоки, респ. изнасяни от лицата, установено с
материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ – общото задължение и в
частност това за писмено деклариране, произтичащо Регламенти на ЕС, които
имат директно действие за вътрешното ни законодателство след
16
присъединяването на България към ЕС. Според текста на чл. 66 от ЗМ, всяка
стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на
деклариране за съответния режим, като са допустими при определени
условия писмено или устно деклариране. Отрицателният факт за отсъствието
на деклариране от страна на жалбоподателя Л. Д. на носените от него елеци,
спортни обувки и екипи и парфюми, в релевантния момент на въвеждането
им на митническата територия на Република България, пряко се установява от
показанията на двамата свидетели – митнически служители, които са
категорични, че той не е декларирал процесните пренасяни стоки по вид и
количество. Отделно от това процесните стоки са с необщностен произход, с
оглед дестинацията на пътуването, сочеща износ от Република Турция –
Държава, нечленуваща в ЕС, на което основание безспорно и са подлежали на
деклариране при митнически контрол. В конкретния случай, съобразно видът
и количеството на стоката, дължимото за нея и надлежно деклариране е било
писменото и то в електронен вид съгласно чл. 6 - средства за обмен и
съхраняване на информация и общи изисквания за данните, § 1 от Регламент
№ 952/2013 годинана. Изключения се допускат само в специфични случаи
съгласно чл. 158 - митническа декларация за стоки и митнически надзор на
съюзни стоки от посочения Регламент № 952/2013 година. Такива случай са
посочени в чл. 135 - устна декларация за допускане за свободно обращение
(чл. 158, § 2 от Митническия кодекс) от Делегиран регламент на комисията
(ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС) №
952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни
правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза:
Митнически декларации за допускане за свободно обращение може да се
правят в устна форма, когато се отнасят за следните стоки: а) стоки с
нетърговски характер и т.н. Но в случая броя на стоките и разнообразието на
артикулите изключва нетърговски характер, обратно сочи търговско
предназначение, т.е. процесните стоки не могат да бъдат определени като
нетърговски такива. Отделно от това лицето пред митническите органи не е
посочило броя и артикулите на стоките, което е равносилно на недеклариране
на стоки.
Именно това свое задължение за писмено деклариране не е изпълнил
17
жалбоподателят Л. Д. при влизането си в страната от Република Турция, като
той несъмнено е бил субект на същото, възникнало за него в момента на
започване на формалностите по митническия контрол - първоначален.
Доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема форма - с
писмена митническа декларация, то налице е липса на деклариране.
Бездействието от негова страна по отношение на задължението за писмено
деклариране, което той не е изпълнил и то по надлежния ред и форма,
изключва знанието на компетентните митнически органи, субсумира и
липсата на дадено разрешение от тях за преминаването на стоките на
територията на страната. От тук следователно доказан е и вторият
съставомерен признак на нарушението. След като това е така, безспорно с
деянието си жалбоподателят Л. Д. е консумирал от обективна страна
административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки
контрабанда на стоки с търговски характер и количество, тъй като не е
изпълнил задължението си да ги декларира писмено в електронен вид при
преминаването през митнически контрол, макар реално да е носил такива,
като те са били открити вече при митническата проверка. Поради това
напълно основателно и правилно е била ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност и направените изводи от АНО са
изцяло правилни и законосъобразни, като се споделят от Съда.
Осъществяването от обективна страна на деянието се установява, както вече
се посочи от преките гласни доказателства на митническите служители, които
Съдът цени и относно авторството, с оглед изясненото от свидетелските
показания цялостно поведение на нарушителя в хода на проверката,
обективният факт на откриването им.
Чл. 203 и сл. от Регламент № 952/2013 година, посочва кои стоки са
освободени от мита, като стоките - предмет на нарушението не подадат под
тези норми.
В конкретния случай, съобразно видът на стоките те не подлежат на
освобождаване от митни сборове, и подлежат на деклариране.
Деянието, извършено от Л. Д. е съставомерно и по субективен признак,
същото е извършено виновно, от тук разкрива се и пряко целения резултат –
настъпването на общественоопасните последици – укриването и даването на
18
невярна информация на митническите органи, при наличие и на представа за
обвързващото задължение за деклариране на пренасяните стоки. Т.е.
жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е
могъл да ръководи постъпките си. Интелектуалният и волевият елемент на
умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия и поведение в хода
митническата проверка. Същият е следвало да знае, както и е знаел
действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено или устно
деклариране му е било известно. Още повече според инфраструктурата на
ГКПП „Капитан Андреево”, посочените задължения са обявени публично, на
указателни табели и на няколко езика, с местоположение, изключващо
пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите пътници. От
друга страна и местоживеенето му в страна от ЕС, са обстоятелства, даващи
основание да се приеме, че той е бил добре запознат с митническия режим,
действащ в Общността и допустимите норми за пренос на стоки, т.е.
жалбоподателят Л. Д. е бил длъжен и е следвало да знае. Поради изложеното,
липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен
този, че напълно правилно е ангажирана неговата
административнонаказателната отговорност. С тези правни съображения
Съдът прие обжалваното НП за правилно и законосъобразно от
материалноправна страна, издадено при правилно приложение на
материалния закон, съответно счете наведеното от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя възражение в тази насока за неоснователно.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си
признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива
елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на
своя предмет – елеци, парфюми и спортни обувки и екипи.
По убеждение на настоящия Съдебен състав процесното
административно нарушение, за което жалбоподателят Л. Д. е наказан с
обжалваното НП, не може да се квалифицира като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. Дори и
само предвид голямото количество и разнообразие на артикули на
контрабандираните стоки, деянието не разкрива значително по-ниска степен
на обществена опасност от типичната за този род нарушения, още по-малко
пък изобщо – липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за формално
19
нарушение - на просто извършване, без значение е настъпването на вреди от
същото, отделно като релевантен аргумент Съдът съобрази и характерът на
обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка –
административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия
контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който
и пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални интереси на
Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл.
28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84
от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно
санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за
незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО,
обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът
споделя за правилна. Поради изложеното, не може да се обоснове
маловажност на случая, следователно и във връзка с приложението на чл. 28
от ЗАНН не са налице предпоставки за незаконосъобразност на НП и
неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на
административно нарушение.
Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят
не се е противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки на
виновните лица се налага „Глоба” в размер от 100 % до 200 % от
митническата стойност на недекларираните стоки; а съгласно съответно чл.
20
233, ал. 6 от същия закон недекларираните стоки - предмет на митническа
контрабанда се отнемат в полза на Държавата, независимо чия собственост са.
Административното наказание е правилно и законосъобразно определено
в минималния размер от 100 % от митническата стойност на недекларираните
стоки. Така проведената индивидуализация, според Съда е правилна и
законосъобразна, тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и
указаните в нея критерии при отмерване на наказанието – за преценка на
всички релевантни за отговорността обстоятелства – смекчаващи и
отегчаващи такива. Като очевидно отчетени са конкретното количество и
видове на контрабандно пренесените стоки – значителни, което обстоятелство
безспорно е отегчаващо и предопределя по-висока тежест на деянието. Като
смекчаващи вината обстоятелства, извън това че не е бил използван тайник
или друг специален начин, се установиха младата възраст на жалбоподателя,
факта, че не е направил опит да осуети или възпрепятства проверката и
липсата на данни в кориците на делото за други нарушения, за които има
влезли в сила НП. Не се констатира обществената опасност на деянието и на
дееца да са завишени. Предвид така установените релевантни за
отговорността обстоятелства, преценени в съвкупност и съобразно
относителната им тежест, очертаващи с превес са смекчаващите такива,
поради което обосновано, при спазване критериите на чл. 27 от ЗАНН,
законосъобразно, както и справедливо - съответно по тежестта си на
извършеното е било индивидуализирано наказанието в минимален размер, в
който именно е и наложената „Глоба” – формирана от 100% от митническата
стойност на стоката. В този смисъл извършената от АНО преценка относно
режима на индивидуализация е правилен относно процентното отношение на
наложеното административно наказание.
Така наложеното с обжалваното НП наказание Съдът намира за правилно
с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
НП е законосъобразно и правилно, и в частта на постановеното отнемане
в полза на Държавата на стоките - предмет на нарушението. Подобно
21
разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на съответното правно
основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и
обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както
правилно е подходил и АНО, позовавайки на същата норма, като друго
различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на
конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 166/2021 от
22.04.2021 година на Заместник-Директора на Териториална дирекция Южна
морска, в което на Л. Д. (Laurentiu-Nicusor Dica), роден на ********** година
в град Крайова, Румъния от град *********************, Румъния, за
нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 1 768.87 лв. и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети
в полза на Държавата 102 броя парфюми, 112 чифта спортни обувки,15 броя
спортни екипи и 20 броя елеци.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
22