Решение по дело №2431/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 926                               19.07.2019 година                 град Бургас

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                              XX-ти наказателен състав

На деветнадесети юни                                                                         2019 година

В публично съдебно заседание в следния състав:   

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимира Иванова

при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД 2431 по описа на БРС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на Т.А.З., ЕГН **********, против Заповед за полицейско задържане с рег.№ 292зз-119 от 05.06.2019 година. С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, поради незаконосъобразност.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, представлява се от процесуален представител – адв.К., който поддържа жалбата и отново моли за нейната отмяна, като ангажира писмени доказателства.

Ответникът по жалбата -  Ст. Ив. Ив., на длъжност „разузнавач V степен”  в Сектор „Криминална полиция” при Четвърто РУ на МВР – град Бургас – редовно уведомен, явява се лично в заседанието. Не представя доказателства. Моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Видно от приложените официални справки и длъжностна характеристика, както и удостоверение, оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР, в границите на предоставените му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност.

Спазена е предвидената от закона форма, тъй като съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР е издадена писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Същата съдържа задължителни реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР,  а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 63, ал. 3 и ал. 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта, като лицето-жалбоподател я е подписало.

Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е посочено, че лицето се задържа, защото има данни, че за времето от 19.00 часа на 14.05.2018 г. до 07.20 часа на 15.05.2018 г. чрез срязване на отвор в покривното пространство на търговски комплекс „М” е проникнал в офис-каса на магазин „М”ООД, находящ се в ****, от където е извършил кражба на парична сума – престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК, за който случай е образувано ДП №3292-ЗМ-392/2018 г. по описа на 4-то РУ при ОД на МВР Бургас.

Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1, вр. чл. 73 от  ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „Задържане за срок до 24 часа” е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.

По мнение на съда - тези обстоятелства в случая са налице. С определението си за насрочване съдът е изискал от административния орган, в съответствие с разпределената доказателствена тежест, да представи всички доказателства, които са послужили за издаване на заповедта. В изпълнение на това указание в съда са депозирани писмени доказателства.

От събраните по делото доказателства съдът достигна до извод, че в конкретната хипотеза са налице достатъчно данни за извършено от жалбоподателя престъпление. По делото е прието писмено доказателство – докладна записка от полицейски служител, приложено към образуваното досъдебно производство. От нея става ясно, че в Четвърто РУ при ОД на МВР-Бургас е било образувано ДП №3292-ЗМ-392/2018 г. по описа на 4-то РУ при ОД на МВР Бургас за разкриване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК, което се водело за това, че от магазин „М”ООД, находящ се в ****, неустановено лице е извършил кражба на парична сума. В хода на това досъдебно производство била получена оперативна информация, че евентуални извършители на престъплението, което се разследвало, са няколко лица, сред които и жалбоподателят З.. Поради което и се наложило на същия да бъдат снети сведения, ето защо жалбоподателят бил отведен в сградата на Четвърто РУ, където последвало издаване на обжалваната в настоящото производство заповед за задържане на жалбоподателя.   

Задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Мярката по чл. 72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер. Прилагането на принудителната административна мярка в случая е съобразено и с целта на закона - да се даде възможност на органите на МВР и прокуратурата да разкрият евентуално извършеното престъпление. Задържането на жалбоподателя е осъществено на 05.06.2019 г. в 6,35 часа, като непосредствено преди това на същата дата, но в 6,20 часа е бил освободен, след като е бил задържан на 04.06.2019 г. в 7,30 часа в сградата на Пето РУ при ОД на МВР-Бургас със Заповед №251 зз-71 по друго досъдебно производство. Задържането му с процесната заповед е било необходимо с оглед разкриване на евентуално осъществената кражба от „М” ООД на 15.05.2018 г. И тъй като е имало данни, че освен него евентуално е имало и други извършители, това обосновава необходимостта от задържането му с цел събиране на допълнителни данни, способстващи разкриване на обективната действителност и предотвратяване последваща невъзможност за това.

Обстоятелството, че е бил задържан по-рано в друго районно управление на основание друга заповед за задържане, не е пречка за издаване на настоящата. Действително, всяко отделно задържане може да бъде със срок до 24 часа, но този срок може да бъде превишаван, когато има няколко отделни задържания на основание различни заповеди. Обстоятелството, че е бил задържан по две отделни досъдебни производства с две отделни заповеди по  чл.72 от ЗМВР не е нарушение на правата на З.. След като едно лице може да бъде задържано с мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отделни производства, общият срок по които задържания да надвишава максимално предвиденият в чл.63 от НПК, това важи и за задържането с правно основание чл.72 от ЗМВР. Освен това е ирелевантно за законността на заповедта обстоятелството, че досъдебното производство се води за разкриване на престъпление, извършено 15.05.2018 г., а лицето е задържано една година по-късно, след като информацията за евентуалната му причастност в деянието е достигнала до полицейските органи на този етап. Ето защо налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" спрямо жалбоподателя в случая е било оправдано. Предвид това правилен е бил изводът на ответника полицейския служител Иванов, че лицето следва да се задържи, за да може да се проведат действия, за потвърждаване или оборване на съпричастността му към деянието.

След задържането на лицето на 05.06.2019 г веднага му е било взето обяснение от полицейските служители, като още същия ден в 14.35 часа е бил освободен, което обективно сочи, че полицейските органи са действали активно и целта на задържането е била да се разкрие обективната истина, а не да се въздейства неправомерно върху задържания.

Настоящият състав намира, че в случая не е налице и нарушаване на принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, тъй като в случая са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода.

Предвид гореизложеното подадената от Т.А.З., ЕГН **********, против Заповед за полицейско задържане с рег.№ 292зз-119 от 05.06.2019 година, издадена от полицейския служител Стоян Иванов Иванов, жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалба от Т.А.З., ЕГН **********, против Заповед за полицейско задържане с рег.№ 292зз-119 от 05.06.2019 година, издадена от Стоян Иванов Иванов, на длъжност „разузнавач V степен”  в Сектор „Криминална полиция” при Четвърто РУ на МВР – град Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.