Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 18.11.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на деветнадесети октомври
две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Кирякова разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 15147 по
описа на ВРС за 2020 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М.И.Т.-Димитрова,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Ч.м.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, са която са предявени следните обективно съединени
искове:
1) по чл.128, т.2 от КТ за заплащане на следните суми:
сумата от 247,76 лева (след допуснато изменение в размера на иска),
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. 02.2019г., сумата от 595,88 лева, представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за м. 03.2019г., сумата от 372,83 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.
04.2019г., сумата от 610,09 лева,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. 05.2019г., сумата от 67,79 лева, представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за м. 06.2019г., сумата от 107,05 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.
09.2019г. и сумата от 64,39 лева,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. 11.2019г., ведно със
законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на исковата молба –25.11.2020г.
до окончателното плащане;
2) по чл.86 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава
върху неизплатените главници за трудови възнаграждения както следва: 61,88 лева, представляваща лихва за
забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за м. 02.2019г. от 350,76 лева
за периода от 01.03.2019г. до 25.11.2020г.; 99,98 лева, представляваща лихва за забава върху неизплатеното трудово
възнаграждение за м. 03.2019г. от 595,88 лева за периода от 01.04.2019г. до 25.11.2020г.;
59,45 лева, представляваща лихва за
забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за м. 04.2019г. от 372,83
лева за периода от 01.05.2019г. до 25.11.2020г.; 92,02 лева, представляваща лихва за забава върху неизплатеното трудово
възнаграждение за м. 05.2019г. от 610,09 лева за периода от 01.06.2019г. до 25.11.2020г.;
9,66 лева, представляваща лихва за
забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за м. 06.2019г. от 67,79 лева
за периода от 01.07.2019г. до 25.11.2020г.; 12,52 лева, представляваща лихва за забава върху неизплатеното трудово
възнаграждение за м. 09.2019г. от 107,05 лева за периода от 01.10.2019г. до 25.11.2020г.
и 6,43 лева, представляваща лихва за
забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за м. 11.2019г. от 64,39 лева
за периода от 01.12.2019г. до 25.11.2020г.;
3) иск по чл.221 от КТ за заплащане на сумата от 553,50 лева, представляваща неизплатено
обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работника
по чл.327, ал.1, т.2 от ГПК поради забавяне в изплащането на трудовото възнаграждение, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба –25.11.2020г. до
окончателното плащане;
4) иск по чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от
393,12 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –25.11.2020г. до
окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните са
били в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 32/31.10.2017г.,
съгласно който ищцата е изпълнявала длъжността „експерт, управление на
човешките ресурси”, отдел „ЧР и ТРЗ“. Брутното й трудово възнаграждение,
считано от 01.01.2019г. възлизало на
799,50 лева. Съгласно допълнително споразумение № 16/30.11.2018г. й се полагали 27 работни дни платен годишен
отпуск. На 06.10.2019г. трудовото й правоотношение било прекратено на основание
чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Ответникът не заплатил дължимото на ищцата трудово възнаграждение
за периода от м.02, 03, 04, 05 ,06, 09 и 11.2019г., както и дължимите
обезщетения за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работника
по чл.327, ал.1, т.2 от ГПК и за неизползван платен годишен отпуск за 10
работни дни от 2019г.
В законоустановения едномесечен срок ответното
дружество е депозирало писмен отговор на исковата молба, с който признава предявените искове до размер
от 3012, 41 лева и оспорва за разликата до заявения от ищцата размер. Сочи, че
финансовото състояние на дружеството е затруднено и предлага страните да се
споразумеят за разсрочено плащане.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Процесуален представител на ответното дружество оспорва
исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а е видно и от
представения трудов договор от 31.10.2017г. и допълнително споразумение към
него от 30.11.2018г., че са били в трудово правоотношение, по силата на което
ищцата е заемала при ответника длъжността „експерт, управление на човешките
ресурси”, отдел „ЧР и ТРЗ“. В трудовия договор е уговорено, че дължимото от
работодателя трудов възнаграждение следва да бъде изплатено до 25-то числи на
следващия месец
Със заповед №82 от 05.11.2019г. трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, а именно по заявление на служителя поради неплащане на трудовото
възнаграждение. В заповедта е вписано, че на служителя следва да се изплати
обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на едно брутно трудово
възнаграждение и по чл.224 от КТ за десет работни за 2019г.
Представен е препис от трудовата книжка, в която е
вписано, че основното трудово възнаграждение на ищцата преди прекратяване на
договора е било в размер на 615 лева.
Представена от ищцата е справка, издадена на
01.10.2020г. от ответното дружество относно дължими суми за нетни работни
заплати, съгласно които същите са както следва: м.02.2019г. – 450,76 лева;
м.03.2019г. – 595,88 лева, м.04.2019г. – 372,83 лева, м.05.2019г. – 610,09
лева, м.06.2019г. – 67,79 лева, м.09.2019г. – 107,05 лева, м.11.2019г. –
1011,01 лева.
Представена от ответника е справка относно дължими
суми за нетни трудови възнаграждения на ищцата, съгласно които същите са както
следва: м.02.2019г. – 247,76 лева (като в хода на процеса на 23.12.2020г. е
направено плащане в размер на 103 лева); м.03.2019г. – 595,88 лева, м.04.2019г.
– 372,83 лева, м.05.2019г. – 610,09 лева, м.06.2019г. – 67,79 лева, м.09.2019г.
– 107,05 лева, м.11.2019г. – 64,39 лева, по чл.221 КТ – 553,50 лева и по
чл.224, ал.1 КТ – 393,12 лева, или обща сума в размер на 3012,41 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.128, т.2
от КТ, чл.221 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД и са процесуално
допустими.
По отношение на исковете по чл.128, т.2 от КТ, чл.221
от КТ, чл.224, ал.1 от КТ
С оглед правилото за
разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да докаже наличието на
валидно трудово правоотношение с ответника, изпълнение на задълженията си по
него, прекратяване на трудовото правоотношение поради неплащане на трудовите
възнаграждение, броят на дните неизползван платен годишен отпуск, както и размера
на претендираните трудови възнаграждения и обезщетения, а ответникът следва да
докаже плащане на дължимите трудови възнаграждения или друг правопогасяващ факт.
Установи се, че ищцата е работила по трудово
правоотношение при ответника за процесния период, което е прекратено на
основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ.
От представените по делото справки за неизплатени
нетни възнаграждения за 2019г. се установява, че на ищцата не са платени суми
за трудови възнаграждения за процесния период, обезщетение по чл.221 от КТ и
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, които напълно съвпадат с претендираните от
нея суми. Ответникът от своя страна с отговора на исковата молба е признал
дължимостта на сума в размер на 3012,41 лева, която точно съответства на
главниците по предявените искове.
По изложените съображения предявените искове се явяват
основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
По отношение на исковете по чл.86 от ЗЗД
От сключения между страните трудов договор се
установи, че дължимото от работодателя трудов възнаграждение следва да бъде изплатено
до 25-то число на следващия месец. Следователно работодателят е изпаднал в
забава за всяко неизплатено трудово възнаграждение за процесния период и дължи
обезщетение за забава за периода от 25-то число на следващия месец до датата на
подаване на иска – 25.11.2020г. По отношение на трудовото възнаграждение за
м.февруари 2020г. се установи, че е направено плащане от 103 лева в хода на
процеса, поради което е намален размер на иска за главницата, но не и размера
на иска за обезщетение за забава. Същото следва да бъде изчислено върху
дължимата към датата на подаване на исковата молба главница в размер на 350,76
лева.
Съобразно изчисления, направени с лихвен калкулатор,
дължимото обезщетение за забава върху
неплатеното трудово възнаграждение за м. февруари от 350,76 лева за периода от 25.03.2020г. до
25.11.2020г. е в размер на 59,63 лева; дължимото обезщетение за забава върху неплатеното
трудово възнаграждение за м. март от 595,88
лева за периода от 25.04.2020г. до 25.11.2020г. е в размер на 96,17 лева; дължимото обезщетение за забава върху неплатеното
трудово възнаграждение за м. април от 372,83 лева за периода от 25.05.2020г. до
25.11.2020г. е в размер на 57,06 лева; дължимото обезщетение за забава върху неплатеното
трудово възнаграждение за м. май от 610,09 лева за периода от 25.06.2020г. до
25.11.2020г. е в размер на 88,12 лева; дължимото обезщетение за забава върху неплатеното
трудово възнаграждение за м. юни от 67,79 лева за периода от 25.07.2020г. до
25.11.2020г. е в размер на 9,23 лева; дължимото
обезщетение за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м. септември
от 107,05 лева за периода от 25.10.2020г. до 25.11.2020г. е в размер на 11,83
лева; дължимото обезщетение за забава
върху неплатеното трудово възнаграждение за м. ноември от 64,39 лева за периода
от 25.12.2020г. до 25.11.2020г. е в размер на 6,03 лева.
С оглед горното съдът
намира, че предявеният иск се явява частично основателен и следва да бъде
уважен за посочените суми и периоди и да бъде отхвърлен за разликата.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство
разноски съобразно с уважената част от исковете. Адвокатът на ищеца е
предоставил безплатна правна помощ на същия по чл.38 от Закона за адвокатурата
като претендира да му бъде заплатено адвокатско възнаграждение в минимален
размер, който съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 463,64 лева. От същото възнаграждение ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адвоката на ищеца Антоанета Колева сумата от 461,34
лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса съобразно с уважената
част от исковете и с прекратената част от производството (една част от иска по
чл.128, т.2 от КТ е оттеглен поради настъпило плащане в хода на процеса) в
размер на 86,75 лева по иска за трудово възнаграждение, 50 лева по иска по
чл.221 от КТ, 50 лева по иска за обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск и 49,75 лева по иска за обезщетение за
забава, или общо 236,50 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ч.м.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на М.И.Т.-Димитрова, ЕГН **********,
с адрес: *** следните суми:
- сумата от 247,76 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
м. 02.2019г., сумата от 595,88 лева,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. 03.2019г., сумата от 372,83 лева, представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за м. 04.2019г., сумата от 610,09 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.
05.2019г., сумата от 67,79 лева,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. 06.2019г., сумата от 107,05 лева, представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за м. 09.2019г. и сумата от 64,39 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.
11.2019г., ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на
подаване на исковата молба –25.11.2020г. до окончателното плащане, на основание
чл.128, т.2 от КТ;
- сумата от 553,50
лева, представляваща неизплатено обезщетение за прекратяване на трудовото
правоотношение от страна на работника по чл.327, ал.1, т.2 от ГПК поради
забавяне в изплащането на трудовото
възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба –25.11.2020г. до окончателното плащане, на основание
чл.221 от КТ;
- сумата от 393,12
лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба –25.11.2020г. до окончателното плащане, на основание чл.224,
ал.1 от КТ;
- сумата от 59,63
лева, представляваща лихва за
забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за м. 02.2019г. от 350,76 лева
за периода от 25.03.2019г. до 25.11.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за
разликата над сумата от 59,63 лева до предявения размер от
61,88 лева и за периода от 01.03.2020г. до 24.03.2020г.; сумата от 96,17 лева, представляваща лихва за забава върху неизплатеното трудово
възнаграждение за м. 03.2019г. от 595,88 лева за периода от 25.04.2019г. до 25.11.2020г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата над сумата от 96,17
лева до предявения размер от 99,88 лева и за периода от 01.04.2020г. до
24.04.2020г.; сумата от 57,06 лева,
представляваща лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение
за м. 04.2019г. от 372,83 лева за периода от 25.05.2019г. до 25.11.2020г., като
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата над сумата от 57,06
лева до предявения размер от 59,45 лева и за периода от 01.05.2020г. до
24.05.2020г.; сумата от 88,12 лева,
представляваща лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение
за м. 05.2019г. от 610,09 лева за периода от 25.06.2019г. до 25.11.2020г., като
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата над сумата от 88,12
лева до предявения размер от 92,02 лева и за периода от 01.06.2020г. до
24.06.2020г.; сумата от 9,23 лева,
представляваща лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение
за м. 06.2019г. от 67,79 лева за периода от 25.07.2019г. до 25.11.2020г., като ОТХВЪРЛЯ
иска в частта за разликата над сумата от
9,23 лева до предявения
размер от 9,66 лева и за периода от 01.07.2020г. до 24.07.2020г.; сумата от 11,83
лева, представляваща лихва за
забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за м. 09.2019г. от 107,05
лева за периода от 25.10.2019г. до 25.11.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за
разликата над сумата от 11,83 лева до предявения размер от 12,52
лева и за периода от 01.10.2020г. до 24.10.2020г. и сумата от 6,03 лева, представляваща лихва за
забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за м. 11.2019г. от 64,39 лева
за периода от 25.12.2019г. до 25.11.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за
разликата над сумата от 6,03 лева до предявения размер от 6,43
лева и за периода от 01.12.2020г. до 24.12.2020г. на основание чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ч.м.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на адвокат А.Д.К.от
Адвокатска колегия – Варна сумата от 461,34
лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на основание
чл.38,ал.2 от Закона за Адвокатурата.
ОСЪЖДА „Ч.м.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати по сметка на ВРС държавна
такса в размер на 236,50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: