Решение по дело №8365/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 18.08.2022 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №8365/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството Рµ образувано РїРѕ РёСЃРєРѕРІР° молба РЅР° Рњ.РҐ.РЎ., СЃ която Рµ предявен срещу „Д.В  Р—.“ РђР” РёСЃРє СЃ правно основание чл.432, ал.1 РљР— Р·Р° сумата РѕС‚ 160 000 лв., , представляваща обезщетение Р·Р° неимуществени вреди РѕС‚ пътнотранспортно произшествие, осъществено РЅР° 29.10.2017 Рі., вследствие РЅР° което Рµ настъпила смъртта РЅР° Рџ.Р”.РЎ., СЃ когото Рµ живеела РІСЉРІ фактическо съпружеско съжителство. Претендира законната лихва РѕС‚ 29.10.2017 Рі. - дата РЅР° настъпване РЅР° застрахователното събитие РґРѕ окончателното РёРј изплащане Рё направените РїРѕ делото разноски.

Ищцата твърди, че на 29.10.2017 г. при пътно транспортно произшествие, причинено от водач, застрахован при ответника, е починал съпругът й, с когото макар разведени, са подновили връзката си и са живеели заедно като семейство в едно домакинство. От загубата е претърпяла неимуществени вреди – преживяла болки и страдания. За произшествието виновният водач, застрахован при ответника - Г. С., е осъден с влязла в сила присъда на наказателния съд, съгласно която произшествието е настъпило поради движение с несъобразена скорост с пътните и атмосферните условия, както и навлизане в насрещната пътна лента от С. при управление на лек автомобил „Тойота”, с рег.№ ********Твърди, че ищцата със загиналия са били сплотено семейство, грижели са се един за друг, за децата и внучката си. Разводът им бил в следствие на криза в отношенията им преди повече от 10 години, но месеци след това отново заживели заедно на семейни начала, като към датата на ПТП са били във фактическо съпружеско съжителство. Преживяла е тежко загубата на своя съпруг, загубилa моралната и физическа подкрепа, променил се е изцяло животът й, а мъката й е непреодолима.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва настъпване на твърдяните вреди и причинната им връзка с произшествието, позовава се на съпричиняване. Твърди, че ищцата не притежава активна правна легитимация да претендира обезщетение поради развода си с починалия. Претендира разноски.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.432, ал.1 КЗ:

С влязла в сила присъда от 28.05.2021 г. по НАХД № 436/2019  г. на Софийски окръжен съд, Г. И.С. е признат за виновен в това, че на 29.10.2017 г.  около 19.00 ч., на път №SFO 2170 от Общинската пътна мрежа на община Горна Малина, област Софийска, между селата Априлово -Г., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка “Тойота”, с регистрационен № ********, в посока на движение село Априлово - селоГ., на 2 км след село Априлово, на пътно платно с двупосочно движение с две пътни ленти е навлязъл с лявата част на управляваното от него МПС и се е движил в лентата за насрещно движение, без да извършва изпреварване или заобикаляне, с което е нарушил чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на П.Д.С. с ЕГН **********.

Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради това, настоящият състав е обвързан от възприетия от наказателния съд механизъм, по който е настъпило на увреждането, доколкото представлява изпълнително деяние на престъплението, както и неговото авторство и причинените съставомерни последици.

Със задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС и ПП №5/1969 на ВС Върховният съд е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на съпружески начала лица. С ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС кръгът се разширява чрез включване по изключение на всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени и гласни доказателства, че ищцата и починалият П.Д.С. са сключили граждански брак на 22.11.1987 г. (л.76), прекратен чрез развод впоследствие. От показанията на свидетеля В.И.Г.– семеен приятел, се установява, че преди десет години (около 2010 г.) ищцата и починалият са се разделили и са се развели, като в този период за около 3-4 месеца са живеели отделно – той е отишъл да живее в селоГ., а ищцата е останала в София, но след 3-4 месеца, до половин година, пак са се събрали отново и оттогава не са се разделяли – живели са заедно в едно домакинство в гр. София, ж.к. „Левски“, а през последните две-три години - в селоГ.. След смъртта на П., ищцата е била разстроена, често плаче, се затворила се е психически.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и последователни, основани на непосредствените му впечатления и напълно кореспондиращи с писмените доказателства, приети по делото.

Поради което съдът приема, че между ищцата и починалия са били налице отношения на фактическо съпружеско съжителство, като между двамата е имало трайна и дълбока емоционална връзка, в следствие на което ищцата търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

По изложените съображения съдът намира, че са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. От присъдата на наказателния съд се установява противоправното деяние на водача на лекия автомобил „Тойота”, с рег. № ********, неговата вина и причинната връзка между ПТП и смъртта на П.Д.С.. Фактическите отношения между починалия и ищцата установяват правото й на обезвреда на неимуществените вреди вследствие на загубата на близък, каквито се установи, че е претърпяла от ангажираните гласни доказателства. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача Г. И.С. при управление на автомобил „Тойота”, с рег. № ********.

Не е спорно между страните, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на процесния автомобил, валидна към датата на инцидента, поради което съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

При така установените факти съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, представляващи страдания от загубата на близък човек.

При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – възрастта на пострадалия (58 г.), възрастта на ищцата (51 г.); обстоятелството, че съвместното съжителство на пострадалата и ищеца е продължило 30 години към датата на инцидента, с прекъсване от около половин година, когато са се развели и са живели разделени през 2010 г., като след повторното им събиране като няма данни отношенията им да са били прекъсвани, нито семейните отношения да са били влошени, напротив – отношенията им са били на обич, разбирателство и грижа за семейството; същността на връзката между съпрузи, създали семейство и отглеждали заедно общите си деца. При преценка на посочените критерии и икономическите условия към момента на настъпване на произшествието (2017 г.) съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 120000 лв. Съдът споделя виждането, че неимуществените вреди от загубата на съпруг са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика към датата на настъпване на произшествието (2017 г.) като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата от 120000 лв. в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от тях неимуществени вреди.

Основателно е възражението на ответника за съпричиняване. От представените медицински документи и заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че пострадалият П.Д.С., който е участвал в произшествието като водач на лек автомобил „Пежо” – насрещно движещ се на управлявания от делинквента лек автомобил „Тойота“, е бил без поставен колан и под въздействие на алкохол - концентрация 3,64 %, което отговаря на тежка степен на алкохолно опиване. Видно от комплексната експертиза, произшествието е настъпило на прав пътен участък, като и двамата участници са се движили насрещни, в средата на платното за движение, като всеки е бил навлязъл с около 0,5 м в насрещната пътна лента, като ударът им е бил челен, ексцентричен и с припокриване около 1 м. Произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието и пострадалият е имал възможност да вижда излъчената светлина от фаровете на л.а. „Тойота“ от разстояние по-голямо от 200 м. Въпреки това липсват спирачни следи, които да са оставени от лекия автомобил „Пежо“ преди удара с автомобила „Тойота“. Според заключението водачът на лекия автомобил „Пежо“ е имал възможност да предотврати настъпване на удара и ПТП, като се движи в средата на пътната лента в неговата посока, като е можел да забележи движещият се срещу него автомобил от достатъчно разстояние и да се отклони вдясно преди момента на разминаването на двата автомобила. Състоянието на тежко алкохолно опиване повлиява възприятието, паметта и разбирането, води до загуба на критична преценка, намалена зрителна острота и промени в акомодацията и сензорно-моторна некоординираност. При тези стойности на алкохол има загуба на мускулна координация, изразени промени в съзнанието и дезориентация. Според приетото заключение тежестта на алкохолно повлияване при водача категорично е довело до закъсняло възприемане на автомобила „Тойота“, неадекватно преосмисляне и възприемане на опасността и забавени реакции за предприемане на спасителна маневра. От изложеното съдът приема, че е налице противоправно поведение на пострадалия, изразяващо се в движение частично в насрещната лента и шофиране след употреба на алкохол, което е допринесло за настъпване на произшествието – с оглед местоположението на управлявания от него автомобил и отсъствието на спасителна маневра, която е била възможна и за отсъствието на която има значение състоянието му на алкохолно опиване, в което сам се е поставил. Относно възражението за управление без поставен предпазен колан, вещите лица сочат, че не може с категоричност да се установи дали пострадалият е пътувал с поставен колан или без такъв, но коланът не би могъл да предотврати травмиране от инерционни въздействия върху вътрешните органи, както и травми по механизма на притискане от настъпили деформации. В този аспект не може да се изключи и при поставен колан да последват травми, които да доведат до смъртен изход.

При преценка в каква степен понесените от ищеца вредни последици са настъпили в следствие на собственото му противоправно поведение, съответни – с колко да бъде намалено обезщетението, съдът приема, че съпричиняването следва да се определи на 1/3 и застрахователното обезщетение да се намали на основание чл.51, ал.2 ЗЗД – до сумата от 80000 лв.

 

Върху така определеното обезщетение ответникът дължи законна лихва. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Подадена е молба с входящ № 310ВО20182/12.04.2019 г., на посочената дата ищцата и дъщерите на починалия са предявили претенция за изплащане на застрахователно обезщетение и от този момент ответникът му дължи има изплащане на законната лихва. С оглед изложеното, лихвата следва да се присъди от посочената дата – 12.04.2019 г.

 

По разноските:

На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 2365 лв. адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита, съразмерно с уважената част от иска.

На ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 625 лв. разноски по делото за експертиза и юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.

Ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 3200 лв. – държавна такса.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК:********, да заплати на М.Х.С., ЕГН:**********, на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение на неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 29.10.2017 г., заедно със законната лихва от 12.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 160 000 лв.

 

ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК:********, да заплати на адв. М.И.Д., с личен номер на адвоката: ********, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 2365 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

 

ОСЪЖДА М.Х.С., ЕГН:**********, да заплати на Д.з. АД, ЕИК:********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 625 лв., представляваща съдебни разноски.

 

ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК:********, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 3200 лв., представляваща дължима държавна такса.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: