№ 18810
гр. София, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20221110116038 по описа за 2022 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД осъдителни искове, с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД против Ю. А. К., Л. А. К. и А.
А. К., в качеството им на съсобственици на процесния топлоснабден имот, придобили
същия ,чрез наследствено правоприемство от починалите А. Н. Б. и М. Н. К., съгласно
уточнителна молба с вх. № 119237/10.06.2022 г. ,при условията на разделна отговорност,
като сумите се разпределят по следния начин:
1. Ю. А. К. - в дял от 4/6 от общия дълг: - 1798,91 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва от 28.03.2022 г. (датата на депозиране на исковата молба) до
окончателното изплащане на вземането; - 348,12 лева – мораторна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до 24.02.2022 г.; - 22,16 лева – главница за
услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 28.03.2022 г. (датата на депозиране на исковата молба) до окончателното
изплащане на вземането; - 5,14 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 24.02.2022 г.
2. Л. А. К. - в дял от 1/6 от общия дълг: - 449,72 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва от 28.03.2022 г. (датата на депозиране на исковата молба) до
окончателното изплащане на вземането; - 87,03 лева – мораторна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до 24.02.2022 г.; - 5,54 лева – главница за
услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 25.03.2022 г. (датата на депозиране на исковата молба) до окончателното
изплащане на вземането; - 1,28 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 24.02.2022 г.
3. А. А. К. - в дял от 1/6 от общия дълг: - 449,72 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва от 28.03.2022 г. (датата на депозиране на исковата молба) до
1
окончателното изплащане на вземането; - 87,03 лева – мораторна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до 24.02.2022 г.; - 5,54 лева – главница за
услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 25.03.2022 г. (датата на депозиране на исковата молба) до окончателното
изплащане на вземането; - 1,28 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 24.02.2022 г.
В исковата молба ищецът твърди, че ответниците Ю. А. К., Л. А. К. и А. А. К., в
качеството им на съсобственици на процесния топлоснабден имот, придобили същия чрез
наследствено правоприемство от починалите А. Н. Б. и М. Н. К. (съгласно уточнителна
молба с вх. № 119237/10.06.2022 г.), били клиенти на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че съгласно чл. 63, ал. 1 от ОУ за продажба на
топлинна енергия за битови нужди „При смърт на клиент – физическо лице, наследниците
или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по
дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл. 12, т. 12 /30-дневен срок/
чрез подаване на заявление за промяна на партидата.“ Сочи, че е доставил топлинна енергия
по силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Посочва, че е доставил топлинна енергия за процесния период до топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „Младост 1“, бл. 66, вх. 10, ет. 2, ап. № 150, аб.
№ 82826, като ответниците са използвали същата за процесния период и не са престирали
насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от
дружеството, извършващо дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30- дневен срок от датата на
публикуването в интернет страницата на ищцовото дружество, като в този смисъл твърди,
че ответниците са изпаднали в забава. Претендира съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответницата Л. А. К. не е депозирал в срок писмен отговор,в с.з. редовно призована
не се явява и не се представлява.
Ответникът А. А. К. не е депозирал в срок писмен отговор.В о.с.з. представя
писмени доказателства ,че на 05.09.2024год. е заплатил по сметка на ищцовата страна
сумата от 678,82лв.,представляваща сбор от задълженията ,претендирани по делото.
От страна на ищеца „Топлофикация София“ЕАД е потвърдено получаването на
плащането .
Ответницата Ю. А. К., чрез назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител – адв. Х. Б. от САК, е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва
исковите претенции. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. "в"
от ЗЗД. Оспорва да е битов клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като в тази връзка
посочва, че по делото липсвали доказателства, че ответницата Ю. А. К. е наследница на
починалите А. Б. и М. К., както и че е приела наследството на тези лица. Оспорва наличието
на валидно облигационно правоотношение между ответницата и ищеца по повод доставка
на топлинна енергия до процесния имот. Претендира направените по делото разноски
С определение от 25.06.2024год., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, в производството
като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано „Техем
Сървисис“ЕООД,което не е взело становище по исковете,представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
2
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София“ЕАД против Ю. А.
К.,Л. А. К. и А. А. К. ,в качеството им на съсобственици на недвижим имот гр. София, ж. к.
„Младост 1“, бл. 66, вх. 10, ет. 2, ап. № 150, аб. № 82826.
Съдът намира ,че за процесния период ответниците са били потребители на
топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на
доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ ,тъй като са били собственици на имот, който
ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода . Качеството потребител на ТЕ се
обуславя от притежанието на правото на собственост.
Съгласно Договор за продажба на държавен недвижим имот ,съгласно НПЖДЖФ от
22.08.1972год. ,А. Н. Б. и М. Н. Д. са придобили правото на собственост на апартамент №
150.
По делото е представен договор №1783/05.12.2001 г., сключен между „Техем
Сървисис”ЕООД,като изпълнител и ЕС в гр.София,ж.к.Младост като възложител ,са
постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което изпълнителят
приема да извършва дейност по дялово разпределение на топлинна енергия. Договорът е
сключен за срок от 4 години, в изпълнение на прието решение на общото събрание на
етажните собственици от 19.11.2001год.Приложен е и списък на етажните собственици ,като
за ап.150 са посочени последователно М. Н. Д. и Ана Н. Д. .
Следва да се приеме ,че двете са били собственици на процесния топлоснабден имот
при равни дялове в съсобствеността ,или по ½ идеална част.
Съгласно Удостоверение за наследници от 10.05.2022год. А. Н. Б. е починала на
08.12.1972год. и е оставила наследници по закон М. Н. К. и Стефан Николов Дундов.
Към датата на откриване на наследството на А. Н. Б. ,наследниците й по
закон,които се явяват М. К. и Стефан Дундов са придобили при равни дялове
притежаваната от нея ½ идеална част от имота.Или М. К. е била собственик на ¾ ид.части ,а
Стефан Дундов на ¼ ид.част.
Съгласно Удостоверение за наследници от 11.04.2022год. ,М. Н. К. е починала на
19.04.2021год. и е оставила наследници по закон,А. Будинов К. ,съпруг и Ю. А. К. ,дъщеря.
Съответно двамата са наследили ,при равни дялове притежаваните от нея ¾ ид.части
от процесния имот.Или са се легитимирали като собственици на по 3/8 ид.ч.
След смъртта на А. Будинов К. на 16.02.2005год., негови наследници по закон са
низходящите му,Ю. К.,А. А. К. и Л. А. К.,които са наследили и притежаваните от него 3/8
ид.части ,при равни права.
Следователно към този момент,а и към настоящия ,предвид че няма доказателства
страните да са се разпореждали с правото си на собственост ,ответниците Л. К. и А. К. се
легитимират като собственици на по 1/8 ид.част ,а ответницата Ю. К. на 4/8 ид.части / 1/8
ид.ч. от наследството на баща си и 3/8 ид.ч. от това на майка си/.
Собственик на 2/8 ид.части от имота е и Стефан Николов Дундов ,който не е страна
по делото ,но за когото няма доказателства да се е разпоредил с притежаваното от него право
на собственост.
Или от представените писмени доказателства може да бъде направен извод, че за
процесния период 01.05.2018год. – 30.04.2020год. ответниците ,ведно с третото неучастващо
по делото лице са се легитимирали като съсобственици на процесния имот,придобит по
силата на наследствено правоприемство от А. Д./Б./ и М. Д. /К./.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
3
от ДКЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за
включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на
достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия
за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това
да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. В случая за
процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на 11.07.2016год.,в сила
от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите –
арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни
действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за промени в
общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона
изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16 от ЗЗД/.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД,
тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец е
физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг.
чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ
за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо
лице.
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл.140,ал.1 от ЗЕ. Собствениците или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови
нужди.
Доколкото ответниците Л. К. и А. К. са собственици на по 1/8 идеална част от
топлоснабдения имот,а ответницата Ю. К. на 4/8 ид.части, то същите през процесния по
делото период имат качеството на клиент на топлинна енергия, която закупува от
„Топлофикация София“ ЕАД по силата на съществуващо между тях облигационно
отношение, съответно носи отговорност за заплащането на потребената в топлоснабдения
имот топлинна енергия ,но до правата си в съсобствеността .
Ето защо съдът приема ,че твърденията на ищеца ,че е в облигационни отношения с
ответниците, по силата на договор за продажба на топлинна енергия ,сключен при общи
условия са доказани ,като договорът касае доставка на топлинна енергия до обект в гр.
София, ж. к. „Младост 1,бл.66,вх.10,ет.2,ап.150,аб.№ 82826.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация . Следователно, независимо от
уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е длъжен да
заплати цената на доставената топлинна енергия в 45-дневен период ,след изтичане на
периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
4
Допусната е по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда . Същото е изготвено след запознаване с приложените по
делото документи и други такива, предоставени на вещото лице от ищеца и от
подпомагащата страна. От заключението се установява ,че за периода от 01.05.2018год –
30.04.2020год. са отчитани водомерите в имота , като по време на отчета са попълнени
документи за главен отчет,коректно отразени в изравнителните сметки.В имота има 3
монтирани отоплителни тела,съответно 3 топлоразпределители,както и водомер за топла
вода ,по който се отчита разхода.
В тази връзка са и представените от третото лице помагач писмени доказателства –
изравнителни сметки ,както и документ за годишен отчет
Доставката на топлоенергия в количествата, отговарящи на фактурираните се
установява от заключението на съдебно- техническата експертиза, което се основава на
извършени ежемесечни отчети на средството за търговско измерване– общия топломер.
Средството за търговско измерване се намира в сградата– етажна собственост
,количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда.Показанията се
отчитат в началото на всеки месец по електронен път,чрез преносим терминал,с който се
снема показанието на ТЕ на първо число от месеца. Технологичните разходи в АС са били
изчислявани ежемесечно и са били отчислявани от ТЕ,преди нейното разпределение между
абонатите.
Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислявана на база
общата проектна мощност за отопление на сградата и денградусите за всеки отчетен период
– по формула, посочена в Наредба№ 16-334 за топлоснабдяването. Изчисленото количество
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционална на
отопляемия обем на имотите по проект в сградата,който за конкретния имот е 148куб.м ,на
база на който е разпределяна и енергията ,отдадена от сградна инсталация. ФДР е изготвяла
изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, всяка от която съдържа : ТЕ за
отопление,включваща топлинна енергия,отдадена от сградна инсталация и ТЕ за загряване
на топла вода.
Така вещото лице сочи ,че в изравнителните сметки,изготвени от ФДР се вижда
разликата между прогнозно начислените суми за топлинна енергия и изчисленото
количество ТЕ.За периода 01.05.2018год. – 30.04.2020год. сумата от изравнителните сметки
е 2649,07лв.,от които ТЕ за сградна инсталация 222,59лв.,ТЕ за отопление – 1108,14лв. ,ТЕ
за подгряване на топла вода – 1318,34лв.
За процесния период сумата от изравнителните сметки,подадена от ФДР е
2649,07лв. , с разлика от 156,42лв./за връщане/ от фактурираните суми по прогнозни
данни.
Съгласно заключението са извършвани периодични проверки на топломера в
абонатната станция, извършвани са смени на всеки две години,съгласно съхранените при
ищеца документи .
Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не
възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
5
Налага се извода ,че ищецът е доставил и количество топлинна енергия до
процесния имот,за процесния период,както и че същите са били редовно отчетени ,предвид
представените писмени доказателства от третото лице помагач ,като съдът възприема
заключението на вещото лице по СТЕ и приема ,че стойността на реално доставената ТЕ за
процесния период възлиза на 2649,07лв.,а до пълния предявен размер от 2698,37лв.
претенцията на ищеца се явява неоснователна и недоказана.
Задълженията за услугата дялово разпределение за периода м.02.2019год. –
30.04.2020год. ,възлизат на 33,24лв.
За последните следва да бъде посочено ,че за процесния период от писмените
доказателства по делото се установява ,че услугата дялово разпределение е била извършвана
от третото лице помагач „Техем Сървисис“ЕООД,поради което се дължи заплащането на
цената й.
Съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да зачете релевантните
за спора факти настъпили след предявяване на иска, каквото безспорно се явява
извършеното плащане на задължението от страна на ответника А. К..
Или в случая всички претендирани от ищеца суми са погасени ,чрез плащане в хода
на процеса и предявените кумулативно съединени осъдителни искове срещу този ответник,
с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД като неоснователни
подлежат на отхвърляне.
Тъй като претенцията на ищеца против ответницата Л. А. К. е заявена за 1/6 част
от задълженията ,а от доказателствата по делото се установя,че тя се легитимира като
собственик на 1/8 ид.ч. ,то съдът приема ,че и до този размер се простира отговорността й
за задълженията за доставената от ищеца ТЕ и стойността на услугата дялово
разпределение.
Следователно претенцията на ищеца срещу ответницата Л. К. се явява основателна
до 1/8 част от общото задължение или до размера от 331,13лв. като до пълния предявен
размер от 449,72лв. подлежи на отхвърляне.
Съответно дължи и 1/8 част от задълженията за услугата дялово разпределение или
4,15лв.,като до пълния предявен размер от 5,54лв. ,претенцията на ищеца е неоснователна
и недоказана.
По възражението за погасителна давност.
Тъй като съдът стигна до извод за наличие на задължения към ищеца,то следва да
разгледа възражението на ответницата Ю. К. ,че то е погасено по давност.
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия,
представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна
давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Предявяването на иска спира течението на давността. Искът е предявен на 28.03.2022год.,
поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост
настъпва след 28.03.2019г. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД,погасителната давност е започнала
да тече от деня , в който вземането е станало изискуемо като следва да бъде взето в предвид
и спирането на всички срокове,включително и давностите ,съгласно чл.3,ал.1 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. /ЗМДВИПОРНС/ до отмяната на извънредното
6
положение и при условията на § 13 от ПЗР към Закон за изменение и допълнение на закона
за здравето ,ДВ,бр.44 от 2020год. за периода от 13.03.2020год. ,до 20.05.2020год.,вкл./2
месеца и 7 дни/.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане
на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в
края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат
не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в
размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие
За процесния период 01.05.2018год. – 30.04.2020год. приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови
нужди в гр. София, публикувани на 11.07.2016год.,в сила и влезли в сила на 10. 08. 2016 г.
/арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят,т.е. падежа на всяко задължение настъпва след
изтичането на този 45 дневен срок.
Предвид изложеното ,съдът приема ,че са налице основания да се считат за погасени
по давност задълженията за периода 01.05.2018год. –30.04.2019год. в размер на 1347,06лв.
/съобразно заключението на вещото лице по СТЕ/ , тъй като падежа на задължението за м.
април 2019год. е настъпил на 14.06.2019год. като към датата на предявяване на иска
/28.03.2022год./ ,и при съобразяване периода, в който давността е била спряла /2 м. и 7 дни/
, е изтекъл тригодишния срок по чл. 111, б. "в" от ЗЗД.
Задълженията за периода 01.05.2019год. до 30.04.2020год. не са погасени по
давност като съобразно заключението на вещото лице по СТЕ същите възлизат на сумата от
1302,01лв.
Ответницата Ю. К. дължи 4/8 части от това задължение или 651,01лв.
До пълния предявен размер от 1798,91лева,претенцията срещу нея следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и погасена по давност за периода от 01.05.2018год. до
30.04.2019год.
По отношение на задълженията за услугата дялово разпределение не са налице
основания да се приложат правилата за погасителна давност ,поради което те не са погасени.
Ето защо Ю. К. дължи 4/8 части от общото задължение от 33,24лв. или сумата от
16,62лв. ,като до пълния предявен размер от 22,16лв. тази претенция подлежи на
отхвърляне.
7
Така посочените главници се дължат ,ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда / 28.03.2022год./, до окончателното им заплащане.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съдът стигна до извод за наличие на главен дълг за доставена
топлинна енергия , за периода 01.05.2019год. до 30.04.2020год. по отношение на ответницата
Ю. К. в размер на 651,01лв. и задължение в размер на 331,13лв. за периода 01.05.2018год. –
30.04.2020год. на Л. К. .
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год. , клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на
топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие,
като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в
чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок
тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането на
периода.
Размерът на обезщетението за забава ,изчислен от съда по чл.162 от ГПК по
отношение на задължението на Ю. Керемидорова ,за периода от 15.09.2020год. до
24.02.2022тод. възлиза на 95,48лв. ,поради което претенцията на ищеца е основателна до
този размер,а до пълния такъв от 348,12лв. и за периода от 15.09.2019год. до 14.09.2020год.,
следва да се отхвърли като неоснователна.
Размерът на обезщетението за забава,изчислен от съда по чл.162 от ГПК по
отношение на задължението на ответницата Л. К. ,за периода 15.09.2019год. до
24.02.2022год. възлиза на 65,64лв.,като до пълния предявен размер от 87,03лв. подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, поради което акцесорната претенция за сумата от 7,71лв. се явява неоснователна.
По разноските:
Ищецът е доказал разноски в общ размер от 969,26лв. ,от които : 159,26лв. – д.т.
,300лв. – депозит за вещо лице ;400лв. – депозит за особен представител ; 10 лв. – такси за
СУ и 100лв. – юрисконсултско възнаграждение,определено от съда в минимален размер.
8
Съобразно уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски по делото в размер на 345,71лв.
Ответниците носят отговорност за разноските на ищеца,съобразно дяловете в
съсобствеността,вкл. и ответника А. К.,предвид ,че предявените срещу него искове са
отхвърлени ,но поради плащането им в хода на делото.
Или Л. К. и А. К. следва да заплатят по 43,21лв.,а ответницата Ю. К.
172,86лв.,съобразно уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Ястребец” № 23Б срещу А. А.
К. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ул.“Марин Дринов“,№30,ет.3,ап.6
обективно кумулативно съединени искове ,с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 449,72 лева ,представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес в гр. София, ж. к. „Младост
1,бл.66,вх.10,ет.2,ап.150,аб.№ 82826, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 28.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 87,03
лева , мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до
24.02.2022 г.; сумата от 5,54 лева , главница за услуга за дялово разпределение за периода от
01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 25.03.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 1,28 лева , мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 24.02.2022 г. като неоснователни,поради
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Л. А. К.,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София,ул.“Марин Дринов“,
№30,ет.3,ап.6 да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Ястребец” № 23Б ,на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата 331,13лв., представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес в гр. София, ж. к. „Младост
1,бл.66,вх.10,ет.2,ап.150,аб.№ 82826, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 28.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 65,64
лева , мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до
24.02.2022 г.; сумата от 4,15 лева , главница за услуга за дялово разпределение за периода от
01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 25.03.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Ястребец” № 23Б срещу Л. А. К., ЕГН
: ********** ,с адрес в гр.София,ул.“Марин Дринов“,№30,ет.3,ап.6 ,с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,за разликата от уважения размер от
331,13лв. до пълния предявен размер от 449,72 лева ,представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес в гр. София, ж. к. „Младост
1,бл.66,вх.10,ет.2,ап.150,аб.№ 82826, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ; за
разликата от уважения размер от 65,64лв. ,до пълния предявен размер от 87,03 лева ,
мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до
24.02.2022 г.; за разликата от уважения размер от 4,15лв. до пълния предявен размер от 5,54
лева , главница за услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020
г., ,както и за сумата от 1,28 лева , мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 24.02.2022 г.
9
ОСЪЖДА Ю. А. К. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ул.“Одрин“ №
77,ет.2,ап.8 да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Ястребец” № 23Б ,на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 651,01лева , представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, с адрес в гр. София, ж. к. „Младост
1,бл.66,вх.10,ет.2,ап.150,аб.№ 82826 , за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 28.03.2022 г до окончателното изплащане на вземането; сумата от 95,48
лева , мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 24.02.2022 г.; сумата от 16,62 лева , главница за услуга за дялово
разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
28.03.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Ястребец” № 23Б срещу Ю. А. К. ,ЕГН
: ********** с адрес в гр.София,ул.“Одрин“ № 77,ет.2,ап.8 ,с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,за разликата от уважения размер от 651,01лв. до
пълния предявен размер от 1798,91 лева ,представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. като неоснователен и погасен по давност
; за разликата от уважения размер от 95,48лв. до пълния предявен размер от 348,12 лева
мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия и за периода от 15.09.2019
г. до 14.09.2020год. ,като неоснователен ; за разликата от уважения размер от 16,62лв. ,
до пълния предявен размер от 22,16 лева , главница за услуга за дялово разпределение за
периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г. и за сумата от 5,14 лева , мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 24.02.2022 г. като
неоснователни.
ОСЪЖДА А. А. К. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ул.“Марин Дринов“,
№30,ет.3,ап.6 да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Ястребец” № 23Б ,на основание чл.78,ал.1
от ГПК сумата в размер на 43,21лв.,деловодни разноски .
ОСЪЖДА Л. А. К., ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София,ул.“Марин Дринов“,
№30,ет.3,ап.6 да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Ястребец” № 23Б ,на основание чл.78,ал.1
от ГПК сумата в размер на 43,21лв.,деловодни разноски .
ОСЪЖДА Ю. А. К. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ул.“Одрин“ №
77,ет.2,ап.8 да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Ястребец” № 23Б ,на основание чл.78,ал.1
от ГПК сумата в размер на 172,86лв. ,деловодни разноски .
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД, като трето
лице, помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10