Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София,14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ-Д въззивен състав, в публичното съдебно
заседание на четвърти ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия: МАРИЯ СТОЙКОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Стойкова в.гр.д.
№ 3651 по
описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
С решение № 20216725 от
06.10.2020 г. (поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 20269959 от
07.12.2020 г.), постановено по гр. д. № 2540/2020 г. по описа на СРС, 172
състав, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР е
осъдена да заплати на Н.Д.А., на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр. чл.
179, ал. 1 ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР сумата от 1626,64 лв.,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за времето от 22:00 ч.
дп 06:00 ч. в размер на 228 часа за периода от 01.01.2017 г. до 01.01.2020 г.,
получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с
коефициент 1,143, ведно със законната лихва от 17.01.2020 г. – датата на депозиране
на исковата молба в съда, до погасяване на задължението, както и на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 216,86 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане на възнаграждението за извънреден труд за периода от 01.04.2017 г. до
17.01.2020 г.
Срещу
решението, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна
жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, в
която се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно. Поддържа се,
че отчитането и заплащането на нощния труд за служителите на МВР намира правната си регламентация в чл. 179, ал. 1 и ал.
2 от ЗМВР и чл. 187, ал. 3 и ал. 9 от ЗМВР, както и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи, а неговият размер се определя със заповед на министъра на вътрешните работи. Регламентираният в ЗМВР нощен труд е с продължителност от 8 часа, а не 7 часа, както е предвидено в чл. 140 от КТ. С оглед изложеното счита, че не следва да се прилагат разпоредбите на чл. 9, ал. 1, 2 и 3 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, тъй като по отношение на служителите на МВР е действала друга наредба, в която липсва изрична норма, която допуска превръщането на нощните часове положен труд в дневни с определен коефицент. Аргументира становище, че часовата норма за нощния труд по ЗМВР е различна от тази в КТ. Поддържа се, че ЗМВР е
специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите по чл. 142, ал.
1, т. 1 от ЗМВР, като установява различен метод на правно регулиране на
работното време, трудовото възнаграждение и др. Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени решението и
да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от Н.Д.А., чрез адв. Б., с който я
оспорва. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано. Твърди, че при
наличието на празнота в съответния нормативен акт следва да се приложат
правилата на КТ и издадените по неговото приложение подзаконови нормативни
актове, включително и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Решаващият
съд детайлно е анализирал приложимите разпоредби и аргументирано е обосновал
субсидиарното приложение на нормите на КТ, за да се преодолее тази празнота. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Софийски градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество на спора с оглед
наведените доводи във въззивната жалба за неправилност на решението, съдът
намира следното:
Страните не спорят по фактите по делото. Безспорно е
по делото, а и се установява от ангажираните по делото доказателства, че пред
исковия период 01.01.2017 г. - 01.01.2020 г. страните са били обвързани от
валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността
„пожарникар“ в пета районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при Главна дирекция „Пожарна безопасност и зашита на населението“
– МВР, както и че е полагал труд при 24-часови дежурства, от които 8 часа
(между 22:00 ч. и 06:00 ч.) през нощта, които се отчитат сумарно на тримесечие.
Спорните между страните въпроси са свързани с това
дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими
разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2
от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на
специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове
в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
На основание чл. 176 ЗМВР
и чл. 178, ар. 1, т. 3 ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
В разпоредбата на чл. 187 ал. 1 ЗМВР (в редакцията към
ДВ бр.81/2016 г.) е предвидено, че нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица. В ал. 3 е предвидено, че работното време на
държавните служители, които работят на смени /8-, 12- или 24-часови смени/ сумирано за тримесечен период, като
при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22:00 ч. и 6:00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.
Съгласно чл. 187 ал. 5 и ал. 6 ЗМВР работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен
ден и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като възнаграждението е в размер на 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Въз основа на законовата делегация на чл. 187 ал. 9 ЗМВР е издадена Наредба № 8121з-776/29.06.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи,
действала през исковия период. Съгласно чл.31, чл. 32 и чл. 33 от наредбата
положеният извънреден труд се заплаща съобразно разпоредбите на ЗВМР, като няма
разпоредба, уреждаща плащане на допълнително възнаграждение за нощен труд,
положен от държавния служител. Наредба № 8121з-776/29.06.2016 г. е отменена с
решение от 10.12.2019 г. по адм.д. №8601/2019 г. по описа на ВАС, обн. в ДВ на
14.01.2020 г. Действала през процесния период е и Наредба № 8121з-908/02.08.2018
г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на
държавните служители за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00
ч. до 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение в сила от 14.08.2018 г., както и Наредба № 8121з-1059/26.09.2019
г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на
държавните служители за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00
ч. до 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение в сила на 04.10.2019 г. С тези две наредби се въвежда правило, че
се дължи допълнително възнаграждение за положения нощен труд от 22:00 ч. до 6:00
часа. В приложимите към процесния период подзаконови нормативни актове, обаче,
не е предвидено правило за трансформиране на нощния труд в дневен. В този
случай, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 188 ал. 2 ЗМВР, съгласно
която държавните служители, които полагат труд за времето между 22:00 ч. и 6:00
ч., се ползват със специалната закрила по КТ. Следователно и доколкото ЗМВР е
специален закон, уреждащ статута на държавните служители в МВР, то за
неуредените случаи субсидиарно намират приложение разпоредбите на ЗДСл и КТ (в
този смисъл е т. 23 ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно разпоредбата на чл. 67 ал.7 т. 1 ЗДСл и чл. 20
и чл. 21 Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация
допълнителното възнаграждение за всеки отработен нощен час или част от него (след
22:00 ч. до 06:00 ч.0 е до 0,25 лв., а за положен извънреден труд за работа при
сумирано изчисляване на работното време се заплаща допълнително възнаграждение
от 50 % върху индивидуалната основна заплата. В НСОРЗ – чл. 8 (в относимата му
редакция) също е предвидено правило, че за всеки отработен нощен час или за
част от него между 22:00 ч. и 6:00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25
лв. В този смисъл и държавните служители в МВР имат право да получават
възнаграждение за положен от тях нощен и извънреден труд, като не могат да
бъдат поставяни в неравностойно положение спрямо другите държавни служители и
полагащите труд по трудово правоотношение (в този смисъл решение
№311/08.01.2019 г. по гр.д. № 144/2018 г. по описа на ВКС, ІV ГО). Относно
правилата при сумарно отчитане на работното време, каквото е процесното, на
служителите следва да се прилага и правилото за трансформиране на нощните
часове в дневни, предвидено в чл. 9 ал. 2 НСОРЗ, като това следва да се извърши
независимо от това дали ответникът е изпълнил задължението си да заплати на
ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. на всеки
отработен час през нощта. Това е така, тъй като законодателят е предвидил
увеличено заплащане на нощния труд в сравнение с дневния, като това увеличение
се изразява на първо място в запазването на ставката за дневното работно време,
като изравняването се извършва със съответни коефициенти в зависимост от начина
на изчисляване и отчитане на работното време (подневно или сумирано) - чл. 9 ал.
2 НСОРЗ и на второ място - в заплащане на допълнително трудово възнаграждение
към така увеличеното възнаграждение, чийто минимален размер е установен в ЗМВР,
чл. 67 ЗДСл и приложимите актове и чл. 8 НСОРЗ (в този смисъл решение
№14/27.03.2012 г. по гр.д. №405/2011 г. по описа на ВКС, ІV ГО). Съгласно
правилото, предвидено в чл. 9 ал. 2
НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. В исковия период липсва норма, която да определя нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на
работното време, поради което съответно приложение намира разпоредбата на
чл.140 ал.1 КТ, съгласно което нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Отношението между
определената в чл. 187 ал. 1 ЗМВР нормална продължителност на работното време –
8 часа дневно или 40 часа седмично и нормалната продължителност на нощното
работно време – 7 часа, установени за подневно отчитане на работното време на
служителите в МВР, е 1,143.
В разпоредбата на чл.1 8 ал. 3 НСОРЗ е предвидено, че
при сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се
установява, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните
часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време,
установена за работното място при подневно отчитане на работното време. В
приложимата към процесния период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. не е
предвидена подобна корекция чрез превръщане на нощните часове в дневни при
отчитане и заплащане на извънреден труд. В чл. 26 ал. 1 от тази наредба е
предвидено, че при сумирано отчитане на работното време общият брой на
отработените часове по график се сравнява с нормата работни часове за отчетния
период, получена от броя календарни работни дни за периода, умножени по цифрата
осем. Получените часове над тази норма се отчитат като положен труд извън
редовното работно време.
С оглед изложеното по-горе относно приложимостта на
разпоредбата на чл. 9 ал.2 НСОРЗ следва отработените нощни часове от ищеца да
бъдат преизчислени с коефициент 1,143 и следва да се вземат предвид при
преценка дали е положен извънреден труд извън установеното за него работно
време.
В
разглеждания случай, от заключението на допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, което настоящия
състав след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и
компетентно изготвена, се установява, че през процесния период ищецът е положил
нощен труд в размер на 1592 ч., които
преизчислени с коефициент 1,143 и приравнени на дневно работно време възлизат
на 1820 ч. Възнаграждението за разликата от 228 ч. е в размер на 1626,64 лв.
Тези изводи не се променят и от постановеното решение
от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 на СЕС, доколкото в него се приема, че е
допустимо определената в законодателството на държава-членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор
да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на
посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. Приложимото
законодателство не предвижда съществуването на такива критерии, които да
обосновават различно третиране на служителите от публичния и частния сектор,
поради което и следва да бъдат приложени нормите, свързани с преизчисляване на
нощния труд в дневен.
Задължението на ответника е парично и за периода на забавата
същият дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При изчисляване на дължимата законна лихва по реда на чл. 162 ГПК,
въззивният съд приема, че лихвата за забава, начислена върху главницата за възнаграждението
за извънреден труд за периода от 01.04.2017 г. до 17.01.2020 г. възлиза на
сумата от 216,86 лв.
Поради изложеното и
поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна, а обжалваното решение на СРС – потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора
и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият Н.Д.А. има право на разноски.
Доколкото обаче същият не претендира разноски за настоящето производство, както
и не е ангажирал доказателства в тази насока, такива не следва да му се
присъждат.
С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20216725 от 06.10.2020 г. (поправено по реда на
чл. 247 ГПК с Решение № 20269959 от 07.12.2020 г.), постановено по гр. д. №
2540/2020 г. по описа на СРС, 172 състав.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.