№ 260003 / 4..3..2023 г..
Р Е Ш Е Н И.. Е
04..03..2023 година, град Монтана
В И.. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 26..01..2023 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Татяна Иванова и.. с участието на прокурора.............................................................................................................., като разгледа докладваното от с.. Цекова гражданско дело № 1547 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявени искове за ревандикация на недвижим имот с правно основание чл..108 от ЗС и.. по чл..59 ЗЗД..
ИЩЦИТЕ, И....М..С.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и.. К..М..С.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, двамата чрез процесуалния си представител адвокат К..А..,xxx са предявили иск ПРОТИВ: М..Г..М.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, с правно основание чл..108 от ЗС и.. цена на иска: 1 771..90 лв..; чл..59 и.. чл.. 86 от ЗЗД, цена на иска: 200..00 лв.., в хода на производството намалена до размер на 50..00 лв.. месечно..
В исковата си молба твърдят, че са съсобственици на следния недвижим имот: ИМОТ № 500..406 /петстотин, точка, четиристотин и.. шест/, за който е образуван УПИ ХІV /../ в квартал № 23 /двадесет и.. при/ по кадастралния и.. регулационен план на с.. Г.. Г.. Е.. 1.. /.. х.. д.. о.. и.. т.. о.. Г.. Д.. одобрен със заповед № 287 от 03..03..1972 г.., с площ: 1 171 кв..м.. /хиляда сто седемдесет и.. един квадратни метра/, отреден за жилищно застрояване, при съседи: улица, имот № 500..406 - двор на С.. Д.. П.. заедно с построените в имота две сгради: № 500..406..1 -1 етаж, масивна, жилищна сграда - еднофамилна, 50 кв..м /петдесет квадратни метра/ и.. № 500..406..2 - 1 етаж, паянтова, селскостопанска сграда, 30 кв..м /тридесет квадратни метра/..
Имотът им е останал в наследство от майка им К.. К.. С.. б..ж.. на с.. Г.. Г.. о.. Г.. Д.. о.. Монтана, починала на 19..01..2017 г.. /Акт за смърт № 0001/20..01..2017 г.., изд.. от К.. Г.. Г.. обл.. Монтана/.. Видно от Нотариален акт № 64, том І, дело № 73/19..02..1966 г.. по описа на РС - Монтана същата е придобила имота от баща си /техен дядо/ К..С.. П.. През 2010 г.. майка им К.. К.. С. постигнала устна уговорка с ответника М..Г..М.. да ползва гореописания имот, без да заплаща наем, но за сметка на това да го поддържа и.. да поправи ВиК и.. електрическата инсталации..
През 2015 г.. майка им заявила на ответника, че желае за си ползва имота, като го поканила да го освободи.. Последният не сторил това и.. продължил да го ползва с уговорката, че ще го освободи, след като си построи бунгало..
Депозирала жалба до РП - гр.. Монтана по която била образувана пр..пр.. № 2066/2015 г.. по описа на РП - гр.. Монтана.. Младши районен прокурор И.... К.. е издал Постановление от 14..10..2015 г.. за отказ да се образува досъдебно производство..
След смъртта на майка им през 2017 г.., К..М..С.. също поканил ответника да освободи имота, но той категорично отказал..
К..М..С.. депозирал жалба да РП - гр.. Монтана по която била образувана пр..пр.. № 168/2019 г.. по описа на РП - гр.. Монтана.. С Постановление от 07..03..2019 г.. зам..районен прокурор Нина Вълчева също отказала да образува досъдебно производство..
Към настоящия момент целият имот се владее от ответника М..Г..М.... Ищците заявяват, че са лишени от възможността да ползват имота си..
От изложеното е видно, че ответникът възпрепятства правото им да ползват процесния имот..
Молят съда да постанови решение, с което да се признае по отношение на ответника М..Г..М.., ЕГН xxxxxxxxxx, че същият владее имота им - ИМОТ № 500..406 /петстотин, точка, четиристотин и.. шест/, за който е образуван УПИ ХІV /../ в квартал № 23 /двадесет и.. при/ по кадастралния и.. регулационен план на с.. Г.. Г.. Е.. 1.. /.. х.. д.. о.. и.. т.. о.. Г.. Д.. одобрен със заповед № 287 от 03..03..1972 г.., с площ: 1 171 кв..м.. /хиляда сто седемдесет и.. един квадратни метра/, отреден за жилищно застрояване, при съседи: улица, имот № 500..406 - двор на С.. Д.. П.. заедно с построените в имота две сгради: № 500..406..1 -1 етаж, масивна, жилищна сграда - еднофамилна, 50 кв..м /петдесет квадратни метра/ и.. № 500..406..2 - 1 етаж, паянтова, селскостопанска сграда, 30 кв..м /тридесет квадратни метра/, без правно основание и.. същия да бъде осъден да им отстъпи собствеността и.. предаде владението на процесния имот..
Молят на основание чл.. 59 ЗЗД да се осъди ответника да им заплати обезщетение за ползите, от които ги е лишил, владеейки имота без правно основание, в размер на 200 лева месечно, общо 200 лева, считано от 12..06..2019 г.. /датата на завеждането на исковата молба/ до освобождаване на имота, заедно със законната лихва, считано от получаването на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението, както и.. направените по делото разноски..
Ответникът М..Г..М.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалните си представители адвокат Р..Т.. и.. адвокат Ц..К.., извън срока, предвиден за отговор взема становище по иска.. Съобщението, с което му е изпратен препис от исковата молба с приложенията са връчени на 20..08..2019 година чрез неговия син Г.. Г..
Отговора на исковата молба и.. насрещния иск е изпратен от град София на 25..09..2019 година, видно от пощенското клеймо.. Срокът за отговор е едномесечен и.. е изтекъл на 20..09..2019 година, до 17..00 часа, който е ден петък и.. е работен ден.. Изпращането на отговора и.. насрещния иск е извън месечния преклузивен срок..
В отговора се сочи, че предявеният иск по чл.. 59 от ЗЗД е недопустим..
С исковата молба се претендира заплащане на основание чл.. 59 от ЗЗД на обезщетение в размер на 200 лв.. месечно, считано от 12..06..2019г.. /датата на завеждане на исковата молба/ до освобождаването на имота..
Допустим е иск за повтарящи се задължения, които ще бъдат дължими след постановяване на решение във всички случаи, при които тяхната изискуемост зависи единствено от настъпването на обективни факти.. /Решение № 355 от 12..12..2014 г.. по гр.. д.. № 2730/2014 г.. на Върховен касационен съд/
В настоящия случай тези условия не са налице.. На първо място исковете за присъждане на обезщетение по чл..59 ал..1 ЗЗД не са искове за изпълнение на повтарящи се задължения, тъй като периодичността/повторяемостта на изпълнението следва да е установена от договор между страните/ и.. обезщетението не може да „замести“ несключен договор за наем между страните..
С оглед гореизложеното в константната съдебна практика се приема, че е недопустим иск за присъждане на обезщетение за бъдещ период, следващ датата на предявяване на иска и.. с неопределен край на периода, какъвто е именно процесният случай..
Доколкото ищците претендират присъждане на обезщетение за бъдещ период, следващ датата на предявяването на иска, с неустановен бъдещ край на периода, за който претенцията не е възникнала, нито е конкретизирана като размер, искът е недопустим../Така Решение № 466 от 24..06..2009г..на ВКС по гр..д..№ 1047/2008г..на ІV г..о.., Решение № 1232 от 02..12..2008г..по гр..дело № 5407/2007г..на ІІ г..о.. на ВКС, Определение № 189 от 28..03..2017 г.. по т.. д.. № 137 / 2017 г.. на Върховен касационен съд, 1-во тър.. Отделение, Решение от 20..10..2011 г.. по гр.. д.. № 1200/2011 г.. на Окръжен съд - Бургас /..
Предвид изложеното счита, че предявеният иск е недопустим и.. моли съда да прекрати производството, в частта, с която се иска да бъде осъден да заплати обезщетение на основание чл.. 59 от ЗЗД в общ размер на 200 лв.. месечно, считано от 12..06..2019г.. /датата на завеждане на исковата молба/ до освобождаването на имота..
В случай, че се приеме искът по чл.. 59 от ЗЗД за допустим счита, че исковата молба е нередовна..
Същата съдържа неуточнени задължителни елементи от исковата претенция..
Вземането трябва да бъде индивидуализирано чрез страните по материалното правоотношение, периода и.. обща сума, която пък определя цената на иска, както и.. родовата подсъдност, а също така и.. размера на дължимата държавна такса.. /Решение № 466 от 24..06..2009г..на ВКС по гр..д..г № 1047/2008г..на ІV г..о../ Счита, че в случая се прави опит да се избегне заплащането на дължимата държавна такса..
Предвид изложеното счита, че на основание чл.. 129, ал.. 2 ГПК исковата молба следва да бъде оставена без движение..
По иска с правно основание чл..108 от ЗС..
Предявеният иск е допустим, но е изцяло неоснователен по следните съображения:
Ищците не са собственици на процесните недвижими имоти..
Оспорва изрично твърдението, че същите са му предоставени за ползване през 2010 г..
През 2007г.. се запознал с К.. С.. като се споразумели същата да му прехвърли собствеността върху процесните недвижими имоти.. Той й заплатил сума в размер от 8 500 лв.., а тя обещала да подготви документите, необходими за прехвърляне на недвижимите имоти.. С. заявила, че ще даде парите на децата на единия си син, като се разбрали да не казва, че е платил процесните недвижими имоти, за да не възникне конфликт с другият й син..
Тя му предала владението на описаните по-горе имоти в края на м..април 2007 г..
Единствено той владее процесните недвижими имоти от 2007г.. и.. до настоящия момент със съзнанието, че той е собственик на същите.. Той обработва процесното дворно място и.. събира плодовете, поддържа и.. стопанисва къщата и.. стопанската постройка и.. възпрепятства достъпа на външни лица в имота.. В имотите съхранява своите вещи..
Владее процесните недвижими имоти спокойно, необезпокоявано, явно, непрекъснато повече от десет години..
Предвид изложеното счита, че е придобил процесните недвижими имоти по давност, доколкото той владее същите от края на м.. април 2007 г.. със съзнанието, че е собственик на същите..
Срокът по чл.. 79, ал.. 1 от ЗС е изтекъл в края на м.. април 2017г.. - 10 години след като заплатил сумата в размер от 8 500 лв.. и.. му е предадено владението върху процесните недвижими имоти от К.. С.. Настоящият иск е предявен на 12..06..2019г.., а именно повече от две години след изтичане на давностния срок..
От изложеното е видно, че ищците не са собственици на процесните недвижими имоти, поради което предявеният иск е неоснователен и.. следва да бъде отхвърлен..
В случай, че се приеме предявения иск по чл.. 108 от ЗС за основателен моли съда да се осъдят ищците да му заплатят направените по процесните недвижими имоти подобрения в размер на 6250 лева и.. прави възражение за задържане на същите до заплащането им от ищците..
В тази връзка предявява насрещен иск и.. представя насрещна искова молба с препис за ответниците..
По искът с правно основание чл.. 59 от ЗЗД:
В случай, че се приеме предявеният иск за допустим, счита, че същият е изцяло неоснователен, поради което го оспорва по основание и.. размер..
Както е изложено и.. по-горе задължителна предпоставка за уважаването на иск по чл.. 59, ал.. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за ползване на имот без правно основание е да бъде установено, че през периода, за който се претендира обезщетението, ищецът е бил собственик на имота.. / Решение № 22 от 27..02..2018 г.. по т.. д.. № 3136/ 2017 г.. на Върховен касационен съд, 2-ро тър.. Отделение/..
Ищците не са собственици на процесните недвижими имоти, поради което не им дължи обезщетение за ползване..
Счита, че наемна цена в размер от 200 лв.. месечно е прекомерно висока..
Предвид изложеното моли да се отхвърлят предявените искове като изцяло неоснователни..
Претендира направените по делото разноски..
Предявен е насрещен иск срещу ищците, заявен извън срока, предвиден за отговор по чл..131 ал..1 ГПК..
На ответника са указани последиците от непредставянето на отговор с връченото му на 20..08..2019 година съобщение..
Доказателствата по делото са писмени и.. гласни..
Допусната е и.. назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице Л..З.., приета от съда и.. не оспорена от страните..
Изискано е и.. приложено гражданско дело № 2789 по описа за 2019 година на Районен съд Монтана..
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, влязлото в сила решение по гражданско дело № 2789 по описа за 2019 година на Районен съд Монтана, на основание чл..235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Ревандикационният иск е иск на невладеещият собственик срещу владеещия несобственик.. Чрез иска по чл.. 108 от ЗС се дава защита на собственика, когато владението му е отнето и.. се цели връщането в негово владение на вещта, която се владее или държи от другиго без да има основание за това.. За да се уважи този иск ищецът следва да докаже, че е собственик на процесната вещ, че същата се намира във владение или държане на ответника, и.. на последно място, че ответникът владее или държи вещта без основание..
По делото са представени безспорни доказателства, че имот № 500..406, за който е образуван УПИ ХІV в квартал 23 по кадастралния и.. регулационен план на с.. Г.. одобрен със Заповед № 287 от 03..03..1972 г.. на Указ, с площ от 997 кв..м е записан на наследниците на К.. К.. С.. съгласно НА № 64, том І, дело № 73 от 1966 година на Н.. с.. Л.. Ш.. В имота има 2 сгради: масивна, жилищна сграда – еднофамилна, 50 кв..м и.. паянтова селскостопанска сграда от 30..00 кв..м От Удостоверение за наследници, изх..№ 129 от 31..10..2017 година на К.. с.. Г.. е видно, че ищците са наследници на К.. К.. С.. б..ж.. на с.. Г.. починала на 19..02..2017 година..
През 2010 година К.. С. постигнала с М..Г..М.. устна уговорка да ползва собствения и.. недвижим имот, без да заплаща наем, да го поддържа и.. да поправи В и.. К и.. електрическата инсталации..
След смъртта на К.. С. ответникът продължил за ползва имота и.. да отказва напускането му, въпреки поканата на ищците..
Както и.. през 2015 година, така и.. през 2019 година, по повод депозирани жалби срещу ответника в Районна прокуратура Монтана е отказано образуване на досъдебно производство..
На 14..11..2019 година, с вх..№ 13910 е депозирана Искова молба от М..Г..М.., срещу И....М..С.. и.. К..М..С.., с искане да се постанови решение по реда на чл..124 ал..1 ГПК, с което да се признае за установено, че М..Г..М.. е собственик на имот № 500..406, за който е образуван УПИ ХІV в квартал 23 по кадастралния и.. регулационен план на с.. Г.. одобрен със Заповед № 287 от 03..03..1972 г.. на Указ, с площ от 1 171 кв..м, отреден за жилищно застрояване, ведно с построените в имота две сгради, с посочени граници и.. съседи.. Образувано е гражданско дело № 2789 по описа за 2019 година на Районен съд Монтана..
По повод образуване на горепосоченото гражданско производство по предявен положителен установителен иск за собственост, настоящото производство бе спряно до влизане в сила с влязъл съдебен акт по гражданско дело № 2789/2019 година на МРС..
С Решение № 266 от 24..07..2020 година по гражданско дело № 2789/2019 г.. по описа на Районен съд Монтана е отхвърлен предявения иск с правно основание чл..124 ал..1 ГПК за признаване по отношение на И.... и.. К.. М. С., че М..Г..М.. е собственик на основание давностно владение по реда на чл..79 ал..1 от ЗС на процесния имот, като неоснователен..
Това решение на Районен съд Монтана е обжалвано пред въззивната инстанция на Окръжен съд – Монтана, който с решение № 54, обявено на 31..05..2021 година по в..гр..д..№ 272 по описа за 2019 година на Окръжен съд – Монтана е потвърдил изцяло решението на първоинстанционния съд..
С Определение № 327 от 07..07..2022 година по гражданско дело № 448 по описа за 2022 година, ВКС не е допуснал касационно обжалване..
По прилагане института на придобивната давност е налице константна практика на ВКС, според която владението се определя като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя.. За да е основание за придобиване по давност на имот, владението трябва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и.. спокойно.. Спокойно е владението, което не е установено с насилие и.. не се поддържа с насилие.. Предявяването на извънсъдебни претенции не смущава владението, нито прекъсва придобивната давност по чл.. 79, ал.. 1 ЗС.. С разпоредбата на чл.. 116 ЗЗД, приложима и.. към института на придобивната давност, съобразно чл.. 84 ЗС, са очертани хипотезите на прекъсване на давността – признаване на вземането от длъжника, предявяване на иск или възражение, искане за започване на помирително производство, предприемане на действия за принудително изпълнение.. Действия, които не попадат в обхвата на посочените, не могат да прекъснат течението на придобивната давност.. В този смисъл е константната практика на ВКС, / решение № 80/2020 г.. по гр.. д.. № 2737/2019 г.., ІІг.. о.., решение № 115/2018 г.. по гр.. д.. № 3954/2017 г.., ВКС, І г.. о.., решение № 376/2013 г.. по гр.. д.. № 260/2012 г.., ВКС, Іг.. о.., решение № 92/2013 г.. по гр.. д.. № 327/2012 г.., ІІ г.. о.. /, която се възприема и.. от настоящия състав.. За да изтече придобивната давност в полза на владелеца, упражняването на фактическата власт с намерение за своене, трябва да е постоянно.. За да се приеме, че то е такова, следва да е установен началният момент, както и.. че владелецът във всеки момент, когато пожелае, може да реализира владелческата си власт.. Не е необходимо да се повтарят действия от негова страна, респ.. той да се намира физически в имота във всеки момент от срока на владение, след като спрямо имота не са осъществявани действия от трети лица, водещи до прекъсването му или създаващи съмнения за явността на владението..
Релевираното от ответника възражение, че е собственик на имота въз основа на осъществявано давностно владение за повече от 10 години, считано от 2007 г.., е въведено извън срока по чл.. 131 ГПК и.. е преклудирано.. А и.. относно това твърдение вече е налице влязло в сила решение, с което е отвърлен иска за признаване придобивна давност по полза на ответника относно процесния имот.. От приетите по делото доказателства, вкл.. свидетелските показания, може да се направи извод, че процесният имот, е владян от ответника през период до завеждане на иска, но не е придобит от него по давност..
Ищците доказаха, чрез способа на главното и.. пълно доказване, качеството си на собственици на процесния имот, както и.. че към момента на подаване на исковата молба ответника владее този имот и.. владението му е без правно основание.. Качеството “собственик” следва е доказано според твърдяното от ищците придобивно основание, а именно: наследствен недвижим имот, останал след смъртта на майка им..
В тази връзка, искът по чл..108 от ЗС е основателен и.. доказан и.. следва да бъде уважен изцяло..
Съгласно разпоредбата на чл.. 59, ал.. 2 от ЗЗД правото да се иска връщане на полученото без правно основание обогатяване възниква за обеднелия само тогава, когато няма друг иск, с който същия да се защити.. Искът по чл.. 59, ал.. 1 от ЗЗД и.. искът, с който обеднилия се разполага за защита на нарушеното си право, се намират в положение на субсидиарност.. Последното изразява връзката между двата иска, при която съществуването на единия иск, ограничава упражняването на другия, дори и.. да са налице предпоставките за упражняването му, като по този начин препятства конкуренцията между тях.. Затова ако обеднелия разполага с други искове за възстановяване на обедняването си-вещен, облигационен, деликтен, а също така и.. иск по чл.. 55 от ЗЗД, искът по чл.. 59, ал.. 1 от ЗЗД е неприложим, тъй като не може да се конкурира с тях по силата на чл.. 59, ал.. 2 от ЗЗД.. Обогатяване по смисъла на чл.. 59, ал.. 1 от ЗЗД е налице както при получаването на имуществени ползи, така и.. при придобиването и.. спестяването на такива от едно лице за сметка на друго, като същото е неоснователно при отсъствието на правно основание за това получаване, придобиване или спестяване.. Както е посочено в т.. 5 от ППВС № 1/28..05..1979 година необходимото изискване за уважаване на иска по чл.. 59, ал.. 1 от ЗЗД е връзката между обедняването на ищеца и.. обогатяването на ответника от един или от няколко общи факта.. В тези случаи са нарушени правата на ищеца, като той може да защити същите по реда на чл.. 59, ал.. 1 от ЗЗД, тъй като не разполага с друг, предвиден в закона, иск за това.. В този смисъл са и.. т.. 9 и.. т.. 10 от ППВС № 1/28..05..1979 година, където е посочено, че когато правоимащият може да защити правата си с предвиден по закон точно определен иск, недопустимо е да си служи с иска по чл.. 59, ал.. 1 от ЗЗД, като с този иск разполага само този, който въобще не може и.. не е могъл да защити своето право с друг иск, а не и.. този, който е разполагал с друг иск, но е пропуснал да стори това в установените от закона преклузивни или давностни срокове.. Същевременно в т.. 11 от ППВС № 1/28..05..1979 година е посочено, че възможността на едно лице да защити своето право с определен иск спрямо други лица не отнема възможността му да се защити с иска по чл.. 59, ал.. 1 от ЗЗД спрямо трети лица, по отношение на които няма друг иск, ако те са се обогатили, от което следва, че съществуването на друг иск за защита на правата трябва да се преценява с оглед страните по конкретното дело, но не и.. с оглед на трети неучастващи в производството лица.. Възможността на ищеца по иск с правно основание чл.. 59, ал.. 1 от ЗЗД да защити правата си с друг предвиден по закон точно определен иск трябва да се преценява с оглед на предмета на спора, така както същият е очертан от петитума и.. обстоятелствената част на исковата молба и.. от направените от ответника доводи и.. възражения.. Ако от тях не се установява съществуването между страните на договорно, деликтно отношение или такова за водене на чужда работа без пълномощие, то ищецът може да защити нарушените си права с иска по чл.. 59, ал.. 1 от ЗЗД.. Затова ако по отношение на едно и.. също лице-ответник, твърденията на обеднилото се лице-ищец, сочат на едновременното съществуване на общия иск за неоснователно обогатяване по чл.. 59, ал.. 1 от ЗЗД и.. на друг специален иск за възстановяване на обедняването, то ще бъде приложен последния и.. спорът ще трябва да се разреши с оглед на него.. Без значение за иска по чл.. 59, ал.. 1 от ЗЗД обаче е това дали ищецът разполага с възможност да защити правата си с друг, предвиден по закон точно определен иск, срещу друго лице, което не е страна в исковото производство за неоснователно обогатяване, а също така и.. това дали ищецът разполага с възможността да предяви срещу ответника по иска други искове за защита на права, различни от правото очертано с петитума и.. обстоятелствената част на исковата молба, макар и.. фактите обосноваващи тези права частично да се припокриват.. Това частично припокриване на фактите, обосновава разликата между тези права, като всяко от тях може да бъде претендирано с различен иск.. Съществуването на възможност за такъв иск не може да бъде пречка по чл.. 59, ал.. 2 от ЗЗД за предявяването на иска по чл.. 59, ал.. 1 от ЗЗД, когато от петитума и.. обстоятелствената част на исковата молба, с която той е предявен е видно, че се иска защита на нарушено право на ищеца, което е различно от субективното право, което е предмет на защита с първия иск..
Владението, основано на предварителен и.. при това устен договор, е по дефиниция обикновено /недобросъвестно/, но като отчита, че в този случай то не е установено самоволно, а със съгласието на собственика, законът е счел за справедливо да признае на този владелец някои от правата на добросъвестния владелец – да ползва вещта и.. да получава добивите от нея до предявяване на иск от собственика за връщането й, както и.. да получи увеличената стойност на имота вследствие на извършените подобрения.. Установено е, предвид събраните в производството по гражданско дело № 2789/2019 г.. на МРС и.. в настоящото производство, че ответникът е ползвал вещта без да заплаща наем на собственика, със задължението да го поддържа и.. да ремонтира В и.. К и.. ел..инсталации.. В случая не се установи, да е отправена покана по предвидения в закона ред от страна на ищците до ответника за освобождаването на имота.. Депозираните до Районна прокуратура жалба през 2015 и.. 2019 години не биха могли да се приемат като покана за освобождаване, за да се приеме, че от определен момент е налице неизпълнение за освобождаването му.. Едва с предявяване на иск за ревандикация, се счита началния момент за връщане на имота.. Макар и.. да е установено, че ответникът е държател на имота, а не владелец, той не следва да заплаща обезщетение на ищците за неползването му..
В тази връзка, съдът намира за неоснователно искането на ищците да им се изплати обезщетение за неползване на имота, считано от 12..06..2019 година до освобождаването му по 50..00 лв.. месечно..
В тази връзка, на ищците се следва заплащане на разноски, предвид представен списък по чл..80 ГПК, съобразно отхвърлената част от исковете..
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И..:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М..Г..М.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че И....М..С.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и.. К..М..С.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx са СОБСТВЕНИЦИ, при равни права на ИМОТ № 500..406 /петстотин, точка, четиристотин и.. шест/, за който е образуван УПИ ХІV /../ в квартал № 23 /двадесет и.. при/ по кадастралния и.. регулационен план на с.. Г.. Г.. Е.. 1.. /.. х.. д.. о.. и.. т.. о.. Г.. Д.. одобрен със заповед № 287 от 03..03..1972 г.., с площ: 1 171 кв..м.. /хиляда сто седемдесет и.. един квадратни метра/, отреден за жилищно застрояване, при съседи: улица, имот № 500..406 - двор на С.. Д.. П.. заедно с построените в имота две сгради: № 500..406..1 -1 етаж, масивна, жилищна сграда - еднофамилна, 50 кв..м /петдесет квадратни метра/ и.. № 500..406..2 - 1 етаж, паянтова, селскостопанска сграда, 30 кв..м /тридесет квадратни метра/, като ОСЪЖДА М..Г..М.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ОТСТЪПИ СОБСТВЕНОСТТА И.. ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на И....М..С.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и.. К..М..С.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx по отношение на следния недвижим имот: ИМОТ № 500..406 /петстотин, точка, четиристотин и.. шест/, за който е образуван УПИ ХІV /../ в квартал № 23 /двадесет и.. при/ по кадастралния и.. регулационен план на с.. Г.. Г.. Е.. 1.. /.. х.. д.. о.. и.. т.. о.. Г.. Д.. одобрен със заповед № 287 от 03..03..1972 г.., с площ: 1 171 кв..м.. /хиляда сто седемдесет и.. един квадратни метра/, отреден за жилищно застрояване, при съседи: улица, имот № 500..406 - двор на С.. Д.. П.. заедно с построените в имота две сгради: № 500..406..1 -1 етаж, масивна, жилищна сграда - еднофамилна, 50 кв..м /петдесет квадратни метра/ и.. № 500..406..2 - 1 етаж, паянтова, селскостопанска сграда, 30 кв..м /тридесет квадратни метра/..
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от И....М..С.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и.. К..М..С.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, срещу М..Г..М.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, за заплащане обезщетение за неползване на описания по – горе имот, в размер на 50..00 лв.. месечно, считано от 12..06..2019 година до освобождаването му, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН..
ОСЪЖДА М..Г..М.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на И....М..С.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и.. К..М..С.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 494..78 лв.. за направените в хода на производството разноски и.. изплатен адвокатски хонорар, съобразно уважената част от исковете..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните..
РАЙОНЕН С..: