Решение по дело №332/2020 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 април 2022 г. (в сила от 25 май 2022 г.)
Съдия: Антон Рангелов Игнатов
Дело: 20201730100332
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. Радомир, 08.04.2022 г.

     В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд- Радомир, гражданска колегия, ІІ състав, в публичното заседание на.март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Районен съдия:  Антон Игнатов

при секретаря  М. М., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 332, по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД.

По изложените в исковата молба от ищеца Р.В.Б., с ЕГН ********* ***, със съдебен адрес чрез адвокат Л.Р. ***, обстоятелства и съображения, е предявен иск срещу ответницата Н.М. В., с ЕГН **********,***, с който моли съда да постанови решение, с което да унищожи договора за покупко- продажба на 4/6 идеални части от урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с.Д., община Радомир, област Перник, съставляващ ПАРЦЕЛ .за имот с планоснимачен номер ., в кв..по действащия регулационен план на селото, одобрен със Заповед № 84 от 08.031989 година, с площ от 1 830 кв.м. и на масивната жилищна сграда построена в имота, със застроена площ от 65 кв.м. при граници: от две страни улица и от две страни общинско место, обективиран в нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № .година на н.Б.К. *** действие РдРС, поради факта, че продавачката Л.К.П.- негова наследодателка, макар и формално дееспособна, е била в състояние, в което не е могла да разбира свойството и значението на сключения договор и да ръководи действията си поради заболяването й.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата са съсобственици на:

1/ Урегулиран поземлен имот находящ се в землището на с.Д., община Радомир,област Перник, съставляващ ПАРЦЕЛ .за имот с планоснимачен номер . в кв..по действуващия регулационен план на селото.одобрен със Заповед № 84 от 08.031989 година с площ от 1 830 кв.м. и на масивната жилищна сграда построена в имота,със застроена площ от 65 кв.м. при граници : от две страни улица и от две страни общинско место и

2/ Незастроен урегулиран поземлен имот находящ се в землището на с. Д.,община Радомир,област Перник, съставляващ парцел II за имот с планоснимачен номер . в кв.10 по действащия регулационен план на селото.одобрен със Заповед №      84 от 08.031989 година с площ от 1 090 кв.м.при граници: от две страни улица и от две страни общинско место.

Съсобствеността за ответницата върху 1//6 идеална част от Урегулиран поземлен имот находящ се в землището на с.Д., община Радомир, област Перник, съставляващ ПАРЦЕЛ .за имот с планоснимачен номер . в кв.10 по действащия регулационен план на селото, одобрен със Заповед № 84 от 08.031989 г. с площ от 1 830 кв.м. и на масивната жилищна сграда, построена в имота, със застроена площ от 65 кв.м., при граници: от две страни улица и от две страни общинско место, възникнала по силата на наследството оставено от покойния й баща М.С.П., б.ж. на с. Д., община Радомир, а останалите 4/6 идеални части е придобила чрез покупко - продажба от майка й Л.К.П., б. ж. на с. Д., община Радомир, обективиран в нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № .г. на н.Б.К. *** действие РдРС.

За незастроения урегулиран поземлен имот находящ се в землището на с.Д., община Радомир, област Перник, съставляващ парцел II за имот, с планоснимачен № . в кв.10 по действащия регулационен план на селото. одобрен със Заповед № 84 от 08.031989 година с площ от 1 090 кв.м., при граници: от две страни улица и от две страни общинско место, съсобствеността възниква по наследство от нейните родители, а за ищеца- по наследство от покойната му майка, като частите на правота на собственост са 1/2 за ответницата и по 1/4 идеална част- за ищеца.

След смъртта на Г.М.Б., през 2014 година, нейната майка, която била в тежко здравословно състояние, продължила да живее, в къщата в с.Д., община Радомир, като грижите по нейното обгрижване до смъртта й били поети лично от В.Б.- баща на ищеца.

Според ищеца към момента на сключване на сделката наследодателката на ответницата - нейната майка Л.К.П., не е могла да разбира или ръководи действията си, не е била в състояние да извършва валидни правни действия. Тя не е могла да действа съзнателно и разумно, предвид което е предявен настоящия иск.

В съдебно заседание чрез своя процесуален представител- адв.Л.Р. ***, поддържа предявения иск.

Ответницата е подава отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК. Твърди, че не са налице изискуемите се от Закона материалноправни предпоставки- иска се унищожаемост на договор за покупко- продажба след смъртта на продавача и прехвърлител по него - Л.К.П., починала на 27.02.2019 г. в гр.София, което противоречи на чл.31,ал.2 от ЗЗД, според който, за да може да се иска унищожението на такъв договор след смъртта на лицето, то приживе и преди смъртта му следва да е било поискано евентуално поставянето му под запрещение, а такива данни по делото няма.

Оспорват се всички обстоятелства, изложени в исковата молба, свързани със здравословното състояние на майката на ответницата-Л.К.П. и това, че грижите по нейното обгрижване били поети лично от бащата на ищеца, както и, че към момента на сключване на сделката наследодателката на ответницата- нейната майка Л.К.П. не е могла да разбира или ръководи действията си, не е била в състояние да извършва валидни правни действия и че не е могла да действа съзнателно и разумно. Твърди, че се е грижела постоянно за своята майка. Оспорено е твърдението, че майката на ответницата е страдала от „старческа деменция”.

В съдебно заседание чрез своя процесуален представител- адв.Б.Б. ***, поддържа депозирания отговор, като моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковата претенция, като й присъди направените по делото разноски.

Районният съд, преценявайки събраните по делото, доказателства, по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

Не се спори между страните, че съсобствеността за ответницата върху 1//6 идеална част от Урегулиран поземлен имот находящ се в землището на с.Д., община Радомир,област Перник, съставляващ ПАРЦЕЛ .за имот с планоснимачен номер . в кв.10 по действащия регулационен план на селото, одобрен със Заповед № 84 от 08.031989 г. с площ от 1 830 кв.м. и на масивната жилищна сграда, построена в имота, със застроена площ от 65 кв.м., при граници: от две страни улица и от две страни общинско место, е възникнала по силата на наследството, оставено от покойния й баща М.С.П., б.ж. на с. Д., община Радомир, а останалите 4/6 идеални части е придобила чрез покупко - продажба от майка й Л.К.П., б. ж. на с. Д., община Радомир, обективиран в нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № .г. на н.Б.К. *** действие РдРС.

За изясняване на фактическата страна на спора са разпитани посочените от ищеца свидетели Н.С.С. и В.К.Б.. Според първата свидетелка, която познава семейството на ищеца, Г. е починала преди няколко години, като след нейната смърт, за нейната майка се грижел В.- съпругът на Г.. Често ходил там. Тя оказвала съдействие, защото работела в болницата в гр.Перник. Ходила е няколко пъти в с.Д., за периода октомври 2020 г.- януари 2021 г. и установила, че тя е в недобро състояние. В. й е носил всичко необходимо. Тя не ги е познала. Свидетелката не познава дъщерята на Л. Н..

Според свидетеля В.К.Б., баща на ищеца, след смъртта на неговата съпруга, с неговата тъща били в изключително близки отношения. За нея са се грижили съвместно с дъщеря й Н.. Другата й дъщеря не се е грижила за нея, въпреки необходимостта от внимание. Държала се е грубо с нея. У Л. е имало голяма агресия, като според лекуващия лекар това заболяване било нормално явление. В Бърза помощ открил позната Н., която заявила, че с нейна приятелка от години се занимават с отглеждане на възрастни. На два пъти ходил с нея в Д.. Баба Л.не могла да познае нея и други хора. Другата й дъщеря Н. също една година изкарала при майка си.

Разпитан е в качеството на свидетел и посоченият от ищеца д-р К.А.- личен лекар на Л.К.П. от около 2000 г. Тя била със сърдечна недостатъчност, високо кръвно, с високо зависим диабет, лекувана е с медикаменти. Прекарала мозъчно- съдов инцидент, за което също се дали медикаменти. Направили се консултации със специалисти. Тя започнала да развива дементен синдром. При последния преглед, старческа деменция имала, до състояние вече, че не можа да познае кой е срещу нея. С нея си говорили приятелски и последния път тя не могла да го познае. Затова е консултирана със съответните специалисти. Лечението е провеждано в домашни амбулаторни условия. Той я е посещавал при обаждане- веднъж или два пъти на месец. Л. била консултирана с психиатър и с невролог, когато имало проблеми. Дошли нейни близки и го помолили, предвид това, че има спор между двете страни, да опише нейното състояние и да им даде това медицинско направление. Затова е издадено медицинското направление след нейната смърт. Тя била с малко по- високо кръвно налягане. Това било може би 2 месеца преди тя да почине. Не може да каже дали се е водила на психиатричен отчет.

Според свидетелката В.Г.К., посочена от ответницата, която познава страните по делото, Л. П. живеела срещу нея от другата страна на улицата в с.Д., където тя живеела 7 месеца от годината през летния период. Ходила е при Л.. В началото тя живеела сама. В последните години преди смъртта й за нея се грижела дъщеря й Н.. Други хора не е виждала през времето, когато е била в Д.. Грижела се в селото, а през зимата две години я водела при нея в София. Свидетелката е разговаряла с Л. и знае, че е направила оперяция на тазобедрена става. Била ориентирана за време и място. Познавала нея и другите хора. Дори споделяла много стари моменти от живота си, за трудовия й път. Свидетелката познава Г.- другата дъщеря на Л., но не е общувала с нея. Съпругът на Г. идвал често. Между баба Л.и В. отношенията били много добри. В по- късния момент свидетелката ходела по- рядко и след погребението на баба Л., той спрял да идва. По- рядко идвал отначало и след това спрял. Не е чула дали има психическо разстройство баба Л.. Знае само за тазобедрената става. Не е чула да е влизала в болница или клиника преди смъртта й.

Другият свидетел на ответницата- В.С.К.живее в с.Д. от както се е се родил и познава семейството. Живее на около 150 м. от дома на Л.. След като Л. останала сама зет й идвал да й помага. Дъщеря й Н. идвала също. През 2017 г. Н. идвала петък, събота и неделя. През есента когато намаляла физическата активност на Л., Н. се прибрала в с.Д. да я гледа. На следващата зима 2018 г.- 2019 г. Н. ***. През 2019 г. Л. починала. Н. плащала на съседка Н. С.А. да наблюдава майка й- да й дава лекарствата, да й запали печката, Свидетелят не познава ищеца. Не е виждал други медицински хора да са идвали да се грижат за Л., освен д-р А., когото Н. извикала. Свидетелят си е говорил с Л. и не е  забелязал да има отклонения.

Като свидетел е разпитана и Н.С.А., посочена от ответницата. Същата живее в с.Д. и познава Н. и майка й Л. К.. Тя е ходила при нея, давала й е лекарствата, понякога слагала въглища и дърва. Н. й възложила да се грижи за нея. Едната зима Н. живяла при нея, втората зима тя починала. С Л. са си говорели нормално, тя си носела дърва и въглища от мазето. Н. ***. В. е виждала много пъти, дори го е заварвала там. Други хора не е видяла там.

По делото е допуснато изслушване на съдебно- психиатрична експертиза на вещото лице д-р Р.К.. Според заключението, прието по делото без възражения от страните, от направената по наличната документация по делото от психиатрична гледна точка не са налице категорични доказателства за нарушения в мисловната и емоционално- волевата сфера на починалото лице Л.К.П. с ЕГН ********** с промени в общото й ниво на адекватност, както и че е страдала от психично заболяване - Старческа деменция. Липсват категорични писмени доказателства за развитие на това заболяване към 14.11.2011 г. Данните от горецитираната епикриза от Болница „Лозенец” потвърждават с много голяма степен на вероятност тезата, че лицето е било способно да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи разумно и волево, по отношение на извършеното от нея действие - продажба на части от процесния по делото имот към 14.11.2011 г.

От правна страна.

Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 ЗЗД унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор, според ал.2, не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. Видно от събраните по делото доказателства и най- вече от приетата без възражение от страните съдебно- психиатрична експертизата, няма данни за съмнение относно това, че праводателката на ответницата не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си. Не променят този извод и свидетелските показания на личния лекар на наследодателката на ищеца Л.К.П. Д-р А.. В случая се отнася за негови наблюдения в последнити години на живота й /същата е починала на 27.02.2019 г./ и не може да се направи категоричен извод относно това, че към момента на сключването на сделката- 14.11.2017 г. тя е имала заболяване или начална фаза на развитие на дементен синдром, който да е попречил да разбира и ръководи действията си.

В горния смисъл съдът намира, че не е налице нито една от посочените по- горе хипотези за унищожаване на договора, а именно- след смъртта на лицето, ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. В тежест на ищеца е да установи наличието на една от двете хипотези, за да бъде уважен искът му, а след като това не е сторено съдът намира, че единственият извод до който може да достигне е да бъде отхвърлен така предявеният иск.

По разноските.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът Р.В.Б. следва да бъде осъден да заплати на ответницата Н.М. В.анаправените по делото разноски, съгласно приложения по чл.80 от ГПК списък, които възлизат на 800 лв.- изплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, районният съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД на ищеца Р.В.Б., с ЕГН ********* ***, със съдебен адрес чрез адвокат Л.Р. ***, срещу ответницата Н.М. В., с ЕГН **********,***, с който моли съда да постанови решение, с което да унищожи договора за покупко- продажба на 4/6 идеални части от урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с.Д., община Радомир, област Перник, съставляващ ПАРЦЕЛ .за имот с планоснимачен номер ., в кв..по действащия регулационен план на селото, одобрен със Заповед № 84 от 08.031989 година, с площ от 1 830 кв.м. и на масивната жилищна сграда построена в имота, със застроена площ от 65 кв.м. при граници: от две страни улица и от две страни общинско место, обективиран в нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № .година на н.Б.К. *** действие РдРС, поради факта, че продавачката Л.К.П.- негова наследодателка, макар и формално дееспособна, е била в състояние, в което не е могла да разбира свойството и значението на сключения договор и да ръководи действията си поради заболяването й.

ОСЪЖДА Р.В.Б., с ЕГН ********* ***, със съдебен адрес чрез адвокат Л.Р. ***, да заплати на Н.М. В., с ЕГН **********,***, сумата от 800 лв. /осемстотин лева/- направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Окръжен съд- Перник, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                  

 

 

                            

                                          Районен съдия:

Вярно с оригинала.

Секретар: М.М.