№ 17237
гр. София, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110149260 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. А. К.
с искане да бъде признато за установено, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните
суми: 560,57 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от
м.05.2017г. до м.04.2019г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Проф.
Асен Златаров“№ 23, ет. 4, апартамент, аб. № 326753, инсталация **********, ведно със
законната лихва от 19.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането; 84,11 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 06.10.2020г.; 26,54 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2017г.
до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 19.10.2020г. до окончателно изплащане на
вземането и 5,16 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово
разпределение за периода от 31.10.2017г. до 06.10.2020г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.11.2020г. по ч.гр.д. 50502/2020г. по
описа на СРС, 175-ти състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди,
че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил
правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно
действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера,
посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на
интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди,
1
че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения от
съда особен представител- адв. Г. Л., с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът не е формулирал
претенцията си по месеци. Ответникът оспорва през процесния период да е доставяна
топлинна енергия. Оспорва, че дяловото разпределение и изравнителните сметки през
процесния период са изготвени съобразно реалния отчет на уредите за дялово разпределение
в процесния имот, както и че претендираните от ищеца суми за топлинна енергия са
начислени въз основа на действителния разход на уредите за дялово разпределение. Оспорва
твърдението, че дължимите суми за процесния имот не са заплатени. Оспорва твърдението,
че ОС на ЕС е взело решение за избор на ФДР и е сключило договор с „Бруната“ ООД за
извършване на услугата за дялово разпределение за процесната сграда. Твърди, че
процесната сграда не е била топлоснабдявана през процесния период, както и че подадената
топлинна енергия за процесния имот през процесните периоди е била в обема, необходим за
начисляване на претендираните от ищеца суми. Възразява, че измервателните уреди в
процесния имот са имали показанията по реален отчет за съответния процесен период.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва етажната собственост да е
избирала посочената от ищеца фирма за дялово разпределение. Искането към съда е да
отхвърли предявените искове.
С молба от 29.04.2024г. третото лице –помагач „Бруната“ ООД на страната на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД сочи, че дяловото разпределение за процесния период и имот е
извършено законосъобразно.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. За да
бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните
материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот,
количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния
период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност,
в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране
или прекъсване на давността. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
2
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай от представения в цялост от Службата по вписванията препис от
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 45, том II, рег. № 8131, дело
№ 213/2014г. от 23.12.2014г. се установява, че ответникът Р. А. К. е придобил на така
посочената дата собствеността върху процесния недвижим имот, а именно апартамент,
находящ се в гр. София, ул. „Проф. Асен Златаров“, № 23, ет. 4. При това положение и при
липса на твърдения и доказателства за извършени други разпоредителни сделки с процесния
имот следва изводът, че за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г. ответникът Р. А. К. е бил
страна по неформалния договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди с
ищцовото дружество за процесния имот.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебно-
техническа експертиза и представените от ищеца писмени доказателства – протокол от ОС
на ЕС на сградата за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение и договори за
извършването й, както и от представените от третото лице-помагач документи и
индивидуални справки за дялово разпределение. От експертното заключение по съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено
на основание чл. 202 ГПК, се установява, че през процесния период в имота не е имало
отоплителни тела, а само щранг-лира в банята и един водомер за топла вода. Отдадената от
щранг-лирата топлинна енергия е разпределена по реда на т. 6.5 от Приложението към
Наредба № 16-336 на база инсталираната мощност и максималният специфичен разход на
сградата. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислена по реален отчет
на монтирания в имота водомер, за което са представени протоколи за отчет, подписани от
ответника като потребител. Топлинната енергия за сградна инсталация е изчислена на база
съгласно т. 6.1.1 от Приложението към Наредба № 16-336 въз основа на инсталираната
мощност и денградусите за периода. Установено е, че заложената в подробните
изравнителни сметки топлинна енергия напълно съответства на отчетената по общия
топломер. Вещото лице е установило, че са приспаднати технологичните разходи за
топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а
разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие
с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите условия на ищцовото дружество.
3
Установено е, че общият топломер в абонатната станция е преминал периодични
метрологични проверки и отговаря на одобрения тип.
Следователно доставката на топлинна енергия за процесния период и имот се
установява от събраните по делото доказателства.
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното
заключение по съдебно-техническата експертиза, доколкото същото се основава на
представените от фирмата за дялово разпределение отчетни документи и индивидуални
справки за дялово разпределение, както и на извършените от вещото лице изчисления при
разпределението на енергията за сградна инсталация, а не единствено на счетоводните
записи на ищеца. Освен това в случая изводите на вещото лице се подкрепят напълно и от
експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза. От експертното заключение
по СТЕ се установява, че след отчитане на изравнителните резултати, за процесния период
от м.05.2017г. до м.04.2019г. в имота е доставена топлинна енергия на стойност 560,57 лева.
От експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че с
изравнителния резултат за възстановяване не са прихващани задължения извън процесния
период, не са установени и плащания на процесните суми. Следователно предявената искова
претенция за цена на топлинна енергия се явява доказана по основание и размер.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение, както и от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза се
установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Бруната“ ООД, като видно
от представените от третото лице-помагач отчетни документи и индивидуални изравнителни
сметки, услугата е предоставена през процесния период. Оспорването на проведеното общо
събрание на етажната собственост е недопустимо извън сроковете по ПУРНЕС /отм./, респ.
ЗУЕС, поради което не подлежи на разглеждане в настоящото производство. Видно от
съдържанието на договора, протоколът е от 22.10.2012г. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи
условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази
услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са
публикувани във в. Монитор, а съгласно чл. 150, ал. 3, изр. 2 ЗЕ, общите условия влизат в
сила в 30-дневен срок след първото им публикуване. От приетото експертно заключение по
ССчЕ се установява, че за периода от м.09.2017г. до м.04.2019г. стойността на услугата
дялово разпределение е в размер на 26,54 лева, каквато е и претендираната по делото сума.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума
по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
4
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., мораторната
лихва се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след
отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки.
Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен
падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1
ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. В случая за
процесните вземания са издадени две общи фактури – обща фактура № 96825185 от
31.07.2018г. /издадена за периода от м.05.2017г. до м.04.2018г./ с падеж 14.09.2018г. и обща
фактура № ********* от 31.07.2019г. /издадена за периода от м.05.2018г. до м.04.2019г./ с
падеж 14.09.2019г. Ето защо ответникът е изпаднал в забава за плащане на главниците по
общите фактури, поради което дължи мораторна лихва за процесния период. Видно от
експертното заключение по основната ССчЕ, размерът на лихвата за периода от 15.09.2018г.
до 06.10.2020г. е 84,11 лева, какъвто е и претендираният от ищеца размер.
Релевираното от особения представител на ответника възражение, че не се дължи лихва
за периода на извънредното положение в страната е неоснователно, тъй като такава правна
последица не му е придадена от закона. Съгласно чл. 6 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, до два месеца след отмяната на
извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти,
длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от
финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, с изключение на
дъщерните дружества на банките, включително когато вземанията са придобити от банки,
финансови институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки,
задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да
бъде развален поради неизпълнение. Нормата касае единствено лихвите за забава по
конкретен вид правоотношения – договори за кредит и други форми на финансиране, които
не са предмет на настоящия спор. Липсва норма, която да предвижда недължимост на
мораторна лихва изобщо по време на извънредното положение или да предвижда
продължаване на сроковете за плащане, установени в договорните правоотношения между
частноправни субекти. Разпоредбата на чл. 3 ЗМДВИП касае спиране на процесуалните и
давностните срокове, а тази на чл. 4 ЗМДВИП предвижда продължаване на
законоустановените срокове за изпълнение на задължения. Установените в договор срокове
за изпълнение на договорни задължения на частноправните субекти един към друг не са
спирани, нито продължавани. Ето защо лихвата следва да бъде определена за целия
процесен по делото период съобразно заключението по основната съдебно-счетоводна
експертиза.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
5
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за сумата от 5,16 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 31.10.2017 г. до 06.10.2020 г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
На последно място, по релевираното от особения представител на ответника възражение
за изтекла погасителна давност съдът намира следното. При действието на общите условия
от 27.06.2016г. давността за всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-
дневния срок за плащане считано от края на месеца, за който се отнася. Както е установено с
Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена
топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностния срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от 69 дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /19.10.2020г./ е погасено по давност вземанието за цена на
топлинна енергия по месечната сметка за месец 05.2017г. То е възникнало на 01.06.2017г. и е
станало изискуемо на 15.07.2017г. с изтичане на 45-дневния срок за плащане. Давността за
него е следвало да изтече на 15.07.2020г., но след удължаване на давностния срок с периода
от 69 дни, през които не е текла давност поради извънредното положение, срокът изтича на
22.09.2020г. – преди датата на подаване на заявлението. Ето защо това вземане е погасено по
давност. Вземането за следващия месец 06.2017г. е станало изискуемо на 14.08.2017г. и
давността за него е следвало да изтече на 14.08.2020г., като след удължаване на срока с
периода от 69 дни, давността изтича на 21.10.2020г. – след датата на подаване на
заявлението. Ето защо вземането за периода от м.06.2017г. до м.04.2019г. не е погасено по
давност. Вземането за изравнителен резултат за доплащане за съответния период става
изискуемо от падежа на общата фактура, с която е начислено /обща фактура № 96825185 от
6
31.07.2018г. с падеж 15.08.2018г./, поради което също не е погасено по давност.
От експертното заключение по СТЕ /таблица 3/ и заключението по основната ССчЕ
/таблица 4/ се установява, че за обхванатия от давността период се дължи сумата от 0,43
лева, поради което за периода от м.06.2017г. до м.04.2019г. се дължи сумата от 560,14 лева.
До този размер и за този период искът следва да бъде уважен, а за разликата до пълния
претендиран размер от 560,57 лева и за периода м.05.2017г., искът следва да бъде отхвърлен
като погасен по давност.
На следващо място съдът констатира, че към датата на заявлението /19.10.2020г./ няма
погасени по давност вземания за мораторна лихва за периода от 15.08.2018г. до 06.10.2020г.
Съгласно чл. 119 ЗЗД, обаче, погасяването по давност на главницата води до погасяване и на
произтичащото от него вземане за мораторна лихва, независимо дали давността за лихвата е
изтекла. Видно от експертното заключение по основната ССчЕ /таблица 4/, погасеният по
давност месец е включен в първата процесна обща фактура № 96825185 от 31.07.2020г.,
чиято стойност е 278,33 лева, а мораторната лихва върху нея е 55,97 лева. След приспадане
на погасената по давност сума от 0,43 лева от главницата по тази обща фактура остават
277,90 лева, а лихвата върху нея остава в размер на 55,88 лева. Лихвата по другата обща
фактура е 28,14 лева, следователно общият размер на лихвата само върху непогасената по
давност главница е 84,02 лева /55,88 + 28,14/. До този размер искът следва да бъде уважен, а
за разликата до пълния претендиран размер от 84,11 лева, искът следва да бъде отхвърлен
като погасен по давност.
На последно място съдът установи, че към датата на заявлението /19.10.2020г/ няма
погасени по давност вземания за цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.09.2017г. до м.04.2019г. Най-старото процесно вземане за м.09.2017г. е възникнало на
01.10.2017г. /тук 45-дневният срок за плащане не се прилага/ и давността за него е следвало
да изтече на 01.10.2020г., а след удължаване на срока с 69 дни – на 08.12.2020г., след датата
на заявлението. Ето защо искът за сумата от 26,54 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода от м.09.2017г. до м.04.2019г. следва да бъде уважен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ответникът, обаче, не е
сторил разноски, а е бил представляван от особен представител, поради което такива не му
се дължат. В заповедното производство ищецът е сторил разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 75 лева, като с оглед уважената част от
исковете му се дължи сумата от 74,37 лева. В исковото производство ищецът е сторил
разноски за държавна такса в размер на 75 лева, за възнаграждение на особен представител в
размер на 400 лева, за възнаграждения на вещи лица в размер на 600 лева, претендира и
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева съгласно чл. 25,
ал. 1 НЗПП или общо 1175 лева. С оглед уважената част от исковете, следва да му бъдат
присъдени разноски в исковото производство в размер на 1165,13 лева. Освен това, съгласно
т. 7 от Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде
осъден да възстанови платения от бюджета на съда депозит за възнаграждение на вещо лице
7
по допълнителна ССчЕ по искане на особения му представител в размер на 100 лева
съобразно уважената част от исковете. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза и по сметка на СРС сумата от 99,16 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Р. А. К., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ул. „Проф. Асен Златаров“ № 23, ет. 4, ап. 9, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ********, с адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, сумата от 560,14 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода от м.06.2017г. до м.04.2019г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес:
гр. София, ул. „Проф. Асен Златаров“ № 23, ет. 4, апартамент, аб. № 326753, ведно със
законната лихва считано от 19.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането; сумата
от 84,02 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 06.10.2020г. и
сумата от 26,54 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.09.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва считано от 19.10.2020г. до окончателно
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 50502/2020г. по описа на СРС, 175-ти състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за цена на топлинна енергия за разликата над
560,14 лева до пълния претендиран размер от 560,57 лева и за периода – м.05.2017г.;
предявения установителен иск за мораторна лихва върху тази главница за разликата над
84,02 лева до пълния претендиран размер от 84,11 лева и предявения установителен иск за
сумата от 5,16 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово
разпределение за периода от 31.10.2017г. до 06.10.2020г.
ОСЪЖДА Р. А. К. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 74,37 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата
от 1165,13 лева, представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Р. А. К. да заплати в полза и по сметка на Софийски районен съд сумата от
99,16 лева, представляваща платено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Бруната“ ООД,
на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8