РЕШЕНИЕ
№ 549
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20241001000048 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от Б. С. Х., с
която оспорва решение № 261 468 от 04.11.2021 г., постановено по т. д. № 125/21 г. по описа
на Софийски градски съд, Търговско отделение, 2-ти състав, с което съдът е отхвърлил
предявените от Б. С. Х. срещу „Искра- 21“ АД (н) искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т.
2 от ТЗ за установяване съществуването на неприети в производството по несъстоятелност
провеждано спрямо „Искра-21“ АД (н) парични вземания, произтичащи от издаден
изпълнителен лист по гр. д. № 61 848/12 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 27 състав и са били предмет на прехвърляне от Л. П. П. на Б. С. Х. на основание
сключен договор за цесия от 03.02.2017 г., като прехвърлените вземания са обезпечени с
договорна ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № 193/09 г. на Нотариус Р. Д., както и иск с правна квалификация по чл.694,
ал.3, т. 1 от ТЗ за установяване на несъществуването на приети в производството по
несъстоятелност провеждано спрямо „Искра-21“АД (н) парични вземания предявени от
страна на кредитор М. Г. С., които вземания произтичат от издаден на 09.01.2013 г.
изпълнителен лист по гр. д. № 61 848/12 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 27 състав и са били предмет на прехвърляне от Л. П. П. на Б. С. Х., на основание
сключен договор за цесия от 23.04.2019 г., като прехвърлените вземания са обезпечени с
1
договорна ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № 193/09 г. на Нотариус Р. Д. и е осъдил Б. С. Х. да заплати в полза на
бюджета на Софийски градски съд на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ сумата в размер от
63 046.88 лв. - съставляваща следващата се държавна такса за разглеждане на предявените и
отхвърлени искове в настоящото производството.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила свързани с несъобразяването на
всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и обосноваване на мотиви,
които не съответстват на установената по делото фактическа обстановка и в които не са
отчетени всички противопоставени от ответника твърдения. Твърди се, че при
разпределението на доказателствената тежест съдът не е указал на ищеца, че в негова тежест
е да установи достоверната дата на договора за цесия съобразно правилата на чл. 181 от
ГПК. Наведени са твърдения относно това как може да се установи достоверната дата, както
и че съдът не е обсъдил всички събрани по делото свидетелски показания, като едва с
решението си е приел тези показания за недопустими. Цитира практика на ВКС по
поставения въпрос и моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и
вместо него постанови ново, с което да уважи предявените искове, като претендира и
разноски в производството.
Ответникът по въззивната жалба „Искра-21“ АД (н) редовно уведомен за
същата не подава отговор и не взима становище.
Ответникът М. Г. С. оспорва подадената въззивна жалба и моли съда да остави
същата без уважение. Твърди, че въведените възражения относно разпределението на
доказателствената тежест са неоснователни. Развива доводи свързани с производството пред
първоинстанционния съд, както и твърди, че даденото тълкуване на нормата на чл. 181, ал. 1
от ГПК от въззивника е превратно.
Т. Д. И., синдик на „Искра-21“ АД (н) редовно уведомен не взима становище
по въззивната жалба.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното
решение № 261 468 от 04.11.2021 г., постановено по т. д. № 125/21 г. по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, 2-ти състав, че съдът е отхвърлил предявените от Б. С. Х.
срещу „Искра- 21“ АД (н) искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ за установяване
съществуването на неприети в производството по несъстоятелност провеждано спрямо
„Искра-21“ АД (н) парични вземания, произтичащи от издаден изпълнителен лист по гр. д.
№ 61 848/12 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 27 състав и са
били предмет на прехвърляне от Л. П. П. на Б. С. Х. на основание сключен договор за цесия
2
от 03.02.2017 г., като прехвърлените вземания са обезпечени с договорна ипотека, учредена с
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 193/09 г. на
Нотариус Р. Д., както и иск с правна квалификация по чл.694, ал.3, т. 1 от ТЗ за установяване
на несъществуването на приети в производството по несъстоятелност провеждано спрямо
„Искра-21“АД (н) парични вземания предявени от страна на кредитор М. Г. С., които
вземания произтичат от издаден на 09.01.2013 г. изпълнителен лист по гр. д. № 61 848/12 г.
по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 27 състав и са били предмет на
прехвърляне от Л. П. П. на Б. С. Х., на основание сключен договор за цесия от 23.04.2019 г.,
като прехвърлените вземания са обезпечени с договорна ипотека, учредена с нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 193/09 г. на Нотариус Р. Д. и е
осъдил Б. С. Х. да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд на основание чл.
694, ал. 7 ТЗ сумата в размер от 63 046.88 лв. - съставляваща следващата се държавна такса
за разглеждане на предявените и отхвърлени искове в настоящото производството.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение №
169 от 18.03.2022 г., постановено по в. т. д. № 25/22 г. по описа на Софийски апелативен съд,
Търговско отделение, 6 състав съдът е потвърдил решение № 261 468 от 04.11.2021 г.,
постановено по т. д. № 125/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 2-
ти състав. Така постановеното решение е обжалвано пред касационната инстанция.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че с решение № 50 085 от 09.01.24 г., постановено по т. д. № 1 409/22 г. по описа на Върховен
касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение съдът е отменил въззивно решение №
169/18.03.2022 г., постановено по т. д. № 25/22 г. от Софийски апелативен съд и е върнал
делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. Видно от мотивите
на касационната инстанция съдът е приел, че проследяването на процесуалните действия на
първоинстанционния и на въззивния съд обуславят извод, че с въззивната жалба е направено
позоваване на непълен доклад на делото по чл.146 ГПК относно липсата на разпределение
на доказателствената тежест, поради което въззивникът не е могъл да ангажира
доказателства, относими към достоверността на датата на договора за цесия. Прието е, че
при така направения доклад на делото от първоинстанционния съд, в който, от една страна,
неправилно е открито производство по чл.193 ГПК за оспорване на достоверността на
датата, а от друга - е допуснат разпит на свидетел за сключване на договора, и без указания
за разпределение на доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти,
въззивният съд е следвало да изпълни правомощията си според дадените в т. 2 на ТР
№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения. Въззивният съд е следвало да даде указания на
въззивника да предприеме процесуални действия по посочване на относими за делото
доказателства, които е пропуснал да извърши в първата инстанция поради непълнота на
доклада и на указанията. В случая въззивният съд е следвало да посочи, че с оглед на
направеното възражение от ответника С., че договорът за цесия не му е противопоставим,
въззивникът Х. може да поиска събирането на доказателства за факти, относими към
установяването на достоверност на датата на договора от 03.02.2017 г. спрямо ответника
3
като трето лице по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК, което черпи права също от праводателя на
ищеца Л. П..
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с определение
от 30.01.24 г., постановено по в. т. д. № 48/24 г. по описа на Софийски апелативен съд,
Търговско отделение, 3 състав, в изпълнение на задължителните указания дадени с
отменителното решение съдът е указал на на ищеца, че в негова тежест е да ангажира
доказателства относно достоверната дата на договора за цесия, от които черпи права, както и
че може да поиска събирането на доказателства за факти, относими към установяването на
достоверност на датата на договора от 03.02.2017 г. спрямо ответника като трето лице по
смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, който черпи права също от праводателя на ищеца Л. П..
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че с договор за заем от 29.04.2009 г. Л. П. П. е предоставил на „Искра-21“ АД сумата от 160
000 евро със срок за връщане до 29.10.2009 г. при месечна лихва от 4,2 %. Не се спори, а се
установява и от доказателствата по делото, че заемът е обезпечен с учредена договорна
ипотека с нотариален акт № 193, дело № 379/2009 г.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че въз основа на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, издадена по гр. д.
№ 61 848/12 г. по описа на Софийски районен съд е издаден на 09.01.2013 г. изпълнителен
лист в полза на Л. П. за сумата от 160 000 евро, ведно със законната лихва от 21.12.2012 г., за
сумата от 120 960 евро – лихва за периода от 30.11.2009 г. до 30.05.2011 г. и за сумата от
18 590.20 лв., представляваща разноски по издаването на заповедта за изпълнение.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с договор за
цесия от 03.02.2017 г. Л. П. е прехвърлил на ищеца в настоящето производство Б. Х.
вземането си срещу „Искра-21“ АД в общ размер от 596 544.41 лв. по издадения на
09.01.2013 г. изпълнителен лист.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с договор за
цесия от 23.04.2019 г. Л. П. е прехвърлил на ответника в настоящето производство М. С.
вземането си срещу „Искра-21“ АД по издадения на 09.01.2013 г. изпълнителен лист. Не се
спори, а се установява и от представеният договор за цесия от 23.04.2019 г., че подписите на
страните са нотариално заверени на същата дата, а на 07.05.2019 г. на „Искра-21“ АД е
връчено уведомление от Л. П. за извършеното прехвърляне на вземането.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че въз основа на така издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително
производство № 20157810400187, както и че М. С. е конституиран като взискател на мястото
на първоначалния взискател Л. П..
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че производството по несъстоятелност на „Икра-21“ АД ищецът и ответникът физическо
лице са предявени вземанията си, произтичащи от издадената заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист от 09.01.2013 г. Не се спори, а се установява и от
4
доказателствата по делото, че в списъка на приетите вземания е включено вземането на М.
С., а в списъка на неприетите вземания е вписано това на Б. Х..
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
С атакуваното решение № 261 468 от 04.11.2021 г., постановено по т. д. №
125/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 2-ти състав, съдът е
отхвърлил предявените от Б. С. Х. срещу „Искра- 21“ АД (н) искове с правно основание чл.
694, ал. 2, т. 2 от ТЗ за установяване съществуването на неприети в производството по
несъстоятелност провеждано спрямо „Искра-21“ АД (н) парични вземания, произтичащи от
издаден изпълнителен лист по гр. д. № 61 848/12 г. по описа на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 27 състав и са били предмет на прехвърляне от Л. П. П. на Б. С. Х. на
основание сключен договор за цесия от 03.02.2017 г., като прехвърлените вземания са
обезпечени с договорна ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № 193/09 г. на Нотариус Р. Д., както и иск с правна
квалификация по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ за установяване на несъществуването на приети в
производството по несъстоятелност провеждано спрямо „Искра-21“АД (н) парични
вземания предявени от страна на кредитор М. Г. С., които вземания произтичат от издаден
на 09.01.2013 г. изпълнителен лист по гр. д. № 61 848/12 г. по описа на Софийски районен
съд, Гражданско отделение, 27 състав и са били предмет на прехвърляне от Л. П. П. на Б. С.
Х., на основание сключен договор за цесия от 23.04.2019 г., като прехвърлените вземания са
обезпечени с договорна ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № 193/09 г. на Нотариус Р. Д. и е осъдил Б. С. Х. да заплати в
полза на бюджета на Софийски градски съд на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ сумата в размер
от 63 046.88 лв. - съставляваща следващата се държавна такса за разглеждане на предявените
и отхвърлени искове в настоящото производството.
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените
от ищеца уточнения същият е сезирал съда с обективно и субективно съединени, при
условията на кумулативното обективно съединяване искова с правно основание чл. 694, ал.3,
т. 2 от ТЗ за признаване за установено по отношение на ответниците, че съществуват
неприети в производството по несъстоятелност провеждано спрямо „Искра-21“ АД (н)
парични вземания, произтичащи от издаден изпълнителен лист по гр. д. № 61 848/12 г. по
описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 27 състав и са били предмет на
прехвърляне от Л. П. П. на Б. С. Х. на основание сключен договор за цесия от 03.02.2017 г.,
като прехвърлените вземания са обезпечени с договорна ипотека, учредена с нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 193/09 г. на Нотариус Р. Д. и с
правно основание чл. 694, ал.3 ,т. 1 от ТЗ за признаване за установено по отношение на
ответниците несъществуването на приети в производството по несъстоятелност провеждано
спрямо „Искра-21“АД (н) парични вземания предявени от страна на кредитор М. Г. С., които
вземания произтичат от издаден на 09.01.2013 г. изпълнителен лист по гр. д. № 61 848/12 г.
по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 27 състав и са били предмет на
прехвърляне от Л. П. П. на М. Г. С., на основание сключен договор за цесия от 23.04.2019 г.,
като прехвърлените вземания са обезпечени с договорна ипотека, учредена с нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 193/09 г. на Нотариус Р. Д..
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба
срещу постановеното решение:
5
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът намира,
че същата е процесуално допустима, като подадена в установените от закона срокове и от
упълномощено лице. Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Релевираните в жалбата доводи са свързани с изводите на съда по отношение
на несъобразяването на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и
обосноваване на мотиви, които не съответстват на установената по делото фактическа
обстановка, не обсъждане и съобразяване на всички противопоставени от ответника
твърдения, като в тази връзка се твърди, че съдът неправилно е приел, че ищецът не е
установил достоверната дата на представеният от него договор за цесия, като предхождаща
тази на договора за цесия, от който ответникът М. С. черпи права. Наведени са и твърдения
за допуснати процесуални нарушения свързани с разпределението на доказателствената
тежест, както и са оспорени изводите на съда по отношение на кредитирането на дадените
свидетелски показания, като се твърди, че същите са в противоречие с практиката на
Върховен касационен съд. С оглед на така въведените твърдения за незаконосъобразност на
атакуваното решение и предвид дадените от настоящия състав указания и възможност за
ангажиране на доказателства относно достоверната дата съдът намира, че спорно пред
настоящия състав са само изводите на първоинстанционния съд относно свидетелските
показания, дадени за установяване на достоверната дата на процесния договор за цесия. По
отношение на така наведените доводи за незаконосъобразност на решението, съдът намира,
че същите са основателни по следните съображения:
Липсва спор в доктрината и съдебната практика, че достоверната дата по
смисъла на чл.181, ал.1 ГПК не е датата на съставяне на документа, а последваща по време
дата, на която е настъпил факт, установяващ предхождащото съставяне на документа. От
друга страна, посочената в документа дата на съставяне може да е вярна или невярна, като
датата на съставяне на документа подлежи на доказване при оспорването й. Достоверната
дата подлежи на доказване в случай, че се цели противопоставяне на документа на трети
лица по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК. Не на последно място следва да се посочи, че
приложимите процесуални правила за разпределение на доказателствената тежест и
допустимите доказателствени средства по отношение на датата на съставяне и достоверната
дата са обусловени от това дали лицето, което черпи права от документа, е участвало в
съставянето му и дали тези права се противопоставят на друг участник в съставянето на
документа или на трето лице, което не е издател. При оспорване на датата на съставяне на
документа от лице, което е участвало в издаването му по същество представлява
оспорване/опровергаване на съдържанието на документа или в случаите на въведено
твърдение, че изразеното в документа съгласие е привидно, свидетелски показания са
допустими при спазване на разпоредбите на чл. 164, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 ГПК или по чл. 165,
ал. 2 ГПК. В случаите когато датата не е част от изявленията в документа за доказване на
оспорването й гласните доказателствени средства са допустими. При оспорване на датата на
съставяне на документа от лице, което не е участвало в издаването му, свидетелските
показания са допустими.
При оспорване на документа от лице, което не е участвало в съставянето му, но
това лице черпи права от някой от издателите и може да бъде увредено от антидатирането
му, доказването, че посочената в документа дата на съставяне е вярна, не създава
противопоставимост на документа на това „трето лице“ по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК. За
6
да се противопостави документът на третото лице, достоверната дата следва да се докаже от
лицето, ползващо се от документа. В този случай оспорването на датата представлява
възражение, че документът не е противопоставим на третото лице и съответно доказването
трябва да е, че документът има достоверна дата.
В разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ГПК са посочени факти, с настъпването на които
документът придобива достоверна дата, когато тези факти установяват по безсъмнен начин
предхождащото ги съставяне на документа. Доказването на достоверна дата представлява
доказване на факти, с чието настъпване документът може да се счита за противопоставим на
третото лице. Допустимостта на свидетелските показания се определя според подлежащите
на доказване твърдени факти. За част от тези факти свидетелските показания са допустими,
като например настъпила физическа невъзможност на лицето да подпише документа, но за
други са недопустими – извършена нотариална заверка на подписа на лицето. Общото
изискване, за да бъде документът противопоставим на третото лице, е установяването по
безсъмнен начин на последователността във времето, първо - съставянето на документа и
след това - настъпването на факта. При липса на твърдения за настъпването на конкретни
факти от кръга на посочените или при недоказването им достоверността на датата може да
се определи от съда по реда на чл. 181, ал. 1 ГПК, ако са установени други относими за
достоверността на датата факти.
Ако на лицето, ползващо се от документа, оспорващото трето лице по смисъла на
чл. 181, ал. 1 ГПК противопостави друг документ с достоверна дата, при което и двете лица
черпят права от един и същ издател, за да се противопостави документът на оспорващото
лице, фактите следва несъмнено да са настъпили след съставяне на оспорения документ, но
и да предхождат по време достоверната дата на документа на третото лице. При оспорване и
на двата документа правата се считат за възникнали за лицето, което ги е придобило от
документа с по-ранна достоверна дата. В този см. е и константната практика на Върхован
касационен съд, обективирана в решение № 80/17.07.2013 г., постановено по гр. д. № 161/12
г., по описа на ІV г.о., решение № 235/04.06.2010 г., постановено по гр. д. № 176/10 г., по
описа на ІІ г.о., решение № 17/13.06.2019 г., постановено по т. д. № 1 104/18 г., по описа на І
т.о., решение № 273/02.12.2019 г., постановено по гр. д. № 1 067/19 г., по описа на ІV г.о.,
решение № 60 256/07.03.2022 г., постановено по гр. д. № 3 590/20 г., по описа на ІV г.о. и др.
С постановеното от настоящият състав определение въззивния съд е дал
възможност на ищеца по делото да посочи факти и да поиска събирането на доказателства за
факти, относими към установяването на достоверност на датата на договора от 03.02.2017 г.
спрямо ответника като трето лице по смисъла на чл. 181, ал.1 ГПК, което черпи права също
от праводателя на ищеца Л. П.. В дадения от настоящият състав срок ищецът и настоящ
въззивник е посочил факти, както и е поискал ангажирането на доказателства, относими към
установяването на достоверната дата на договора от 03.02.2017 г. по отношение на
ответника физическо лице, които черпи права от договор за цесия със същият праводател.
От представените по делото писмени доказателства (предварителен договор за
покупко-продажба от 15.05.2018 г.; договор за цесия от 03.02.2017 г.; приложение към
7
договор за цесия; разпореждане от 26.06.2018 г. на АС при САБ; съобщение, разпореждане
от 02.08.2018 г. на АС при САБ и разпореждане от 12.03.2019 г. на председателя на АС при
САБ) се установява, че на 26.06.2018 г. ищецът в настоящето производство е предявил
искова молба срещу дружество „Змей и дявол“ ООД, по което е образувано арбитражно дело
№ 013/18 г. по описа на Арбитражния съд при „Съюза на арбитрите в България“. Това
обстоятелство се потвърждава и от представеното заверено копие от входящ
регистър/азбучник на АС.
От представеното удостоверение изх. № 202502200090500 и приложеното към
него копие от описна книга/регистър на съдебните решения и определения по в. а. д. №
013/18 г. се установява, че на 26.06.2018 г. е образувано в. а. д. № 013/18 г., с ищец: Б. С. Х., с
ЕГН: ********** и ответник „Змей и дявол” ООД, с ЕИК: *********. В същото е отразено,
че към исковата молба е с входящ № 20180626115300, са приложени предварителен договор
за продажба на вземане от 15.05.2018 г. с продавач: Б. Х. и купувач: „Змей и дявол“ ООД и
договор за цесия от 03.02.2017 г. с цедент: Л. П. и цесионер: Б. Х..
По делото са ангажирани и гласни доказателства, установяващи дата на
съставяне на процесния договор за цесия от 03.02.2017 г. За да се противопостави
документът на третото лице ответник в настоящето производство), достоверната дата следва
да се докаже от лицето, ползващо се от документа. Оспорването на датата в конкретния
случай представлява възражение, че документът не е противопоставим на третото лице
(ответник). В този случай ищецът следва да проведе доказване трябва да е, че документът
има достоверна дата. Събраните по делото писмени доказателства, описани по-горе
установяват по несъмнен начин, че договорът за цесия между ищеца Б. Х. и цедента Л. П. е
истински има за достоверна дата 26.06.2018 г., т.е. деня, в който настъпи друг факт,
установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа, а това е
подаването на искова молба пред АС при „Съюза на арбитрите в България“, към която като
доказателство е представен и процесния договор за цесия.
По изложените съображения настоящият състав намира, че атакуваното решение
е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. Следва да се
постанови ново, с което предявените от ищеца искова бъдат уважени.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ № 261 468 от 04.11.2021 г., постановено по т. д. № 125/21 г. по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, 2-ти състав, съдът е отхвърлил предявените от Б. С. Х.
срещу „Искра- 21“ АД (н) искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ за установяване
съществуването на неприети в производството по несъстоятелност провеждано спрямо
„Искра-21“ АД (н) парични вземания, произтичащи от издаден изпълнителен лист по гр. д.
№ 61 848/12 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 27 състав и са
били предмет на прехвърляне от Л. П. П. на Б. С. Х. на основание сключен договор за цесия
8
от 03.02.2017 г., като прехвърлените вземания са обезпечени с договорна ипотека, учредена с
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 193/09 г. на
Нотариус Р. Д., както и иск с правна квалификация по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ за
установяване на несъществуването на приети в производството по несъстоятелност
провеждано спрямо „Искра-21“АД (н) парични вземания предявени от страна на кредитор
М. Г. С., които вземания произтичат от издаден на 09.01.2013 г. изпълнителен лист по гр. д.
№ 61 848/12 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 27 състав и са
били предмет на прехвърляне от Л. П. П. на Б. С. Х., на основание сключен договор за цесия
от 23.04.2019 г., като прехвърлените вземания са обезпечени с договорна ипотека, учредена с
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 193/09 г. на
Нотариус Р. Д. и е осъдил Б. С. Х. да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд
на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ сумата в размер от 63 046.88 лв. - съставляваща следващата се
държавна такса, като незаконосъобразно и неправилно и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените субективно съединени
искове, с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 2 от ТЗ, предявени от Б. С. Х., ЕГН: **********
срещу „Искра 21“ АД (н), ЕИК: ********* и М. Г. С., ЕГН: ********** за признаване за
установено по отношение на „Искра 21“ АД (н) и М. Г. С., че съществуват неприети в
производството по несъстоятелност провеждано спрямо „Искра-21“ АД (н) парични
вземания, произтичащи от издаден изпълнителен лист по гр. д. № 61 848/12 г. по описа на
Софийски районен съд, Гражданско отделение, 27 състав и са били предмет на прехвърляне
от Л. П. П. на Б. С. Х. на основание сключен договор за цесия от 03.02.2017 г., като
прехвърлените вземания са обезпечени с договорна ипотека, учредена с нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 193/09 г. на Нотариус Р. Д..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените субективно съединени
искове, с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ, предявени от Б. С. Х., ЕГН: **********
срещу „Искра 21“ АД (н), ЕИК: ********* и М. Г. С., ЕГН: ********** за признаване за
установено по отношение на „Искра 21“ АД (н) и М. Г. С., че несъществуват приети в
производството по несъстоятелност провеждано спрямо „Искра-21“АД (н) парични
вземания предявени от страна на кредитор М. Г. С., които вземания произтичат от издаден
на 09.01.2013 г. изпълнителен лист по гр. д. № 61 848/12 г. по описа на Софийски районен
съд, Гражданско отделение, 27 състав и са били предмет на прехвърляне от Л. П. П. на М. Г.
С., на основание сключен договор за цесия от 23.04.2019 г., като прехвърлените вземания са
обезпечени с договорна ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № 193/09 г. на Нотариус Р. Д..
ОСЪЖДА „Искра 21“ АД (н), ЕИК: ********* да заплати в полза на
Софийски градски съд сумата от 63 046.88 (шестдесет и три хиляди четиридесет и шест лв.
и осемдесет и осем ст.) лв., а в полза на Софийски апелативен съд сумата от 31 523.44
(тридесет и една хиляди петстотин двадесет и три лв. и четиридесет и четири ст.),
представляващи размера на дължимите държавни такса, по предявения положителен
установителен иск, на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ.
9
ОСЪЖДА „Искра 21“ АД (н), ЕИК: ********* и М. Г. С., ЕГН: ********** да
заплатят в полза на Софийски градски съд сумата от 63 046.88 (шестдесет и три хиляди
четиридесет и шест лв. и осемдесет и осем ст.) лв., а в полза на Софийски апелативен съд
сумата от 31 523.44 (тридесет и една хиляди петстотин двадесет и три лв. и четиридесет и
четири ст.), представляващи размера на дължимите държавни такса, по предявения
отрицателен установителен иск, на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ.
Решението е постановено при участието на Т. Д. И., синдик на „Искра-21“
АД (н), на основание чл.694, ал.4 от ТЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховен касационен съд, при условията
на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10