№ 2353
гр. Варна, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Д.а
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110118393 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Д. Т. Д. , ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ж.к. *****, срещу „*****“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, *****, осъдителен иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 990,01 лв. (след допуснато изменение на
иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща неизплатена част
от застрахователно обезщетение за причинени щети на собствения на ищеца
лек автомобил „Фолксваген ***“ с peг. № ***** в резултат от реализирано на
09.12.2021 г. в гр. Варна пътнотранспортно произшествие по вина на водача
на лек автомобил „Пежо ***“ с рег. № *****, застрахован по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба
– 29.12.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, на 09.12.2021 г. около 17:30 ч. в гр.
Варна, кв. „Чайка“, на паркинга до бл. 27, настъпило ПТП, при което водачът
на лек автомобил „Пежо ***“ с рег. № *****, при извършване на маневра на
заден ход, блъснал паркирания там собствен на ищеца лек автомобил
„Фолксваген ***“ с peг. № *****. Участниците в произшествието попълнили
двустранен констативен протокол за ПТП, в който като виновен за същото
бил посочен водачът на лек автомобил „Пежо ***“. Последният бил
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ЗАД
„*****” АД с период на покритие, обхващащ момента на ПТП. Ищецът
уведомил ответното дружество за настъпилото събитие, за което била
образувана застрахователна претенция (щета), извършен бил оглед на
автомобила, изготвен снимков материал и съставен опис на настъпилите
щети, в който били обективирани следните увредени детайли: предна броня и
1
лява лайсна в предна броня. За тези щети било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 206,27 лв.
Ищецът намира, че действителният размер на вредите възлиза на сумата
от 1490,80 лв., поради което счита, че застрахователят следва да му заплати
разликата между тази сума и доброволно заплатената такава от 206,27 лв.,
или сумата от 1284,53 лв.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявения частичен иск за сумата от 20 лв. от сума в общ размер на 1284,53
лв. и претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му
представител адв. Й.А., поддържа исковата молба и предприема изменение в
размера на частичния иск, като го увеличава до сумата от 990,01 лв. Моли за
уважаване на исковата претенция до увеличения размер и за присъждане на
разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който признава наличието на валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между него и водача на лек
автомобил „Пежо ***“ с рег. № *****, действаща към датата на ПТП,
образуването на застрахователната преписка, както и изплащането на
обезщетение по нея в размер на 206,27 лв. Оспорва размера на исковата
претенция. Счита, че изплатеното обезщетение е достатъчно, за да покрие
настъпилите материални щети по собствения на ищеца лек автомобил и
същият да бъде възстановен във вида, който е имал преди ПТП.
С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на предявения иск и
претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Предварително депозира писмена молба, с която поддържа отговора и
обективираното в него искане по същество и представя списък на разноски по
чл. 80 ГПК. Прави и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни
и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: 1.) че
между ЗАД „*****” АД и собственика на лек автомобил „Пежо ***“ с рег. №
***** е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със срок на действие от 29.07.2021 г. до 28.07.2022 г.; 2.) че
на 09.12.2021 г. около 17:30 ч. в гр. Варна, кв. „Чайка“, на паркинга до бл. 27,
е настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил „Пежо ***“ с рег. №
*****, при извършване на маневра на заден ход, е блъснал паркирания там
собствен на ищеца лек автомобил „Фолксваген ***“ с peг. № *****; 3.) че в
резултат от пътнотранспортното произшествие са настъпили щети по лек
автомобил „Фолксваген ***“ с peг. № *****, изразяващи се в увреждане на
следните негови детайли: предна броня и лява лайсна в предна броня; 4.) че
ищецът е подал пред застрахователя искане за завеждане на претенция по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и 5.) че по
застрахователната претенция е изплатено застрахователно обезщетение в
2
полза на ищеца в размер на 206,27 лв. Посочените обстоятелства се
потвърждават и от приобщените по делото писмени доказателствени
средства, вкл. двустранен констатичен протокол за ПТП (л. 6), опис-
заключение от 10.12.2021 г. (л. 7) и свидетелство за регистрация на МПС част
I (л. 5), както и от приобщения снимков материал – част от застрахователната
преписка (л. 47 и сл.).
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-автотехническата експертиза (л. 60 и сл.) се установява, че
увреждането на предна броня на лек автомобил „Фолксваген ***“ с peг. №
***** се изразява в спукване и липса на част от детайла в горния ляв ъгъл,
непосредствено под ляв фар, за възстановяването на които щети е необходима
подмяна и боядисване на детайла, а увреждането по лява лайстна в предна
броня се изразява в наранено лаково покритие в горната част и под ляв фар,
непосредствено под увреждането на предна броня, като за възстановяването
на детайла е необходимо неговото боядисване. Вещото лице Ал.В. определя
oбщата стойност на тези щети, изчислена по средни пазарни цени към датата
на събитието, общ в размер на 1196,28 лв., от които: 1.) 1045,24 лв. за
подмяна на предна броня, вкл. 757,82 лв. за резервна част, 171 лв. за труд (5,7
ч. по 30 лв.с ДДС/1 нормочас) и 116,42 лв. за материали (автобоя и
допълнителни материали), 2.) 76,04 лв. за боядисване на лайстна лява в
предна броня, вкл. 39 лв. за труд (1,3 ч. по 30 лв.с ДДС/1 нормочас) и 37,04
лв. за материали (автобоя и допълнителни материали), както и 3.) 75 лв. за
извършване на общи операции по двата детайла, изразяващи се в получаване
на цвят (тониране) и ускорено сушене в бояджийска камера (общо 2,5 ч. по 30
лв. с ДДС/1 нормочас). Съгласно заключението общата стойност на ремонта,
времето и цената на труда, изчислена по Методиката към Наредба № 24 от
08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от КЗ, е в
размер на 829,30 лв., от която: 779,47 лв. за подмяна на предна броня, 29,83
лв. за боядисване на лайстна лява предна броня и 20 лв. за общи операции,
които стойности са изчислени при прилагане на коефициент на овехтяване
0.5 при изчисляване стойността на резервната част (предна броня) и цена на
труда в размер на 8 лв./1 нормочас.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 във вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат от ПТП, за което
отговорен е водач на МПС, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество.
На основание чл. 498, ал. 3 вр. ал. 1 от КЗ абсолютна процесуална
предпоставка за предявяването на иска от увреденото лице е преди
сезирането на съда то да е отправило към застрахователя или негов
представител по чл. 503, ал. 1 от КЗ писмена застрахователна претенция по
реда на чл. 380 от КЗ, по която застрахователят не е платил в срока по чл. 496
от КЗ, откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение. Не е спорно по
делото, че такава извънсъдебна процедура е проведена, както и че в хода на
същата е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 206,27 лв.,
3
което според ищеца не е достатъчно за репариране на претърпените от него
вреди. При така установените факти и с оглед наличието на останалите
(общи) процесуални предпоставки за възникване и надлежно упражняване на
правото на иск, съдът намира производството по делото за допустимо.
Основателността на иска е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно
възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите; 2.) виновно противоправно
поведение на застрахования водач, осъществено в периода на
застрахователно покритие; 3.) настъпили имуществени вреди за ищеца, както
и 4.) пряката причинно-следствена връзка между противоправното поведение
и вредоносните последици. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези
факти. В негова тежест е да установи също и размера на претендираното
застрахователно обезщетение.
Безспорно по делото е наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключен между „*****“ АД и собственика
на лек автомобил „Пежо ***“ с рег. № *****, със срок на действие от
29.07.2021 г. до 28.07.2022 г.
Следователно ответното дружество е обезпечило деликтната
отговорност по чл. 45 ЗЗД на собственика и водачите на посочения
автомобил, причинили имуществени и неимуществени вреди на трети лица
при управлението на моторното превозно средство в посочения период на
покрит риск – арг. от чл. 477, ал. 1 и 2 от КЗ.
Безспорно е също, че в този период - на 09.12.2021 г. е настъпило
застрахователно събитие, а именно: пътнотранспортно произшествие при
описания в исковата молба негов механизъм, при който водачът на лек
автомобил „Пежо ***“ с рег. № *****, при извършване на маневра на заден
ход на паркинга до бл. 27 в кв. „Чайка“ в гр. Варна, е блъснал паркирания там
собствен на ищеца лек автомобил „Фолксваген ***“ с peг. № *****
От посочения механизъм на събитието и отразената в протокола за ПТП
схема на произшествието се налага извод за доказано противоправно
поведение на застрахования водач , който е извършил маневра по влизане в
реда на паркираните превозни средства без да се съобразява с тяхното
положение, с което е нарушил правилото на чл. 25, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата.
Страните не спорят и относно настъпилите щети на собствения на
ищеца лек автомобил „Фолксваген ***“ с peг. № *****, изразяващи се в
увреждане на негова предна броня и лява лайстна в предна броня. Същите са
констатирани при извършен оглед от представител на ответното
застрахователно дружество и отразени в съставеното за целта опис-
заключение, в което е отразен и начинът за възстановяване на увредените
детайли – подмяна на предна броня и боядисване на лайстна.
Безспорно е още, че щетите са резултат от застрахователното събитие,
поради което съдът намира, че е налице пряка причинно-следствена връзка
между противоправното поведение на застрахования водач и настъпилите
имуществени вреди за ищеца, като собственик на увреденото МПС.
4
По отношение субективния елемент от фактическия състав на
деликтната отговорност, а именно вина на делинквента, е налице оборима
презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, според която вината се предполага до
доказване на противното. Обратно доказване за опровергаване на
презумпцията не е проведено от страна на ответника, с оглед което съдът
приема, че вредоносното действие е извършено виновно.
При доказаното наличие на всички елементи от правопораждащия
процесното вземане фактически състав се налага положителен извод за
основателност на предявения осъдителен иск.
Правният спор се съсредоточава върху размера на дължимото
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди. За неговото
определяне съдът съобрази следното:
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ обезщетението се
равнява на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, като същото не следва да надвишава застрахователната сума
(лимита на отговорност). В хипотеза на частично увреждане на
застрахованото имущество, каквато е настоящата, релевантна за определяне
размера на действително претърпените вреди е възстановителната
застрахователна стойност, която според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ се
равнява на стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид
и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и
други, без прилагане на обезценка. Посоченият стойностен еквивалент на
претърпяната вреда се определя като пазарната цена на увреденото
имущество към датата на застрахователното събитие. В този смисъл е трайно
установената съдебна практика, обективирана в решение № 167/11.05.2016 г.
по т.д. № 1869/2014 на ВКС, ТК, II т.о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д.
№ 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. №
667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. №
1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т.д. №
627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. Същата е постановена по приложението
на КЗ (отм.), но актуална при действащия КЗ, предвид липсата на принципна
разлика в уредбата в тази й част.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът
кредитира напълно, при условията на чл. 202 ГПК, като компетентно
изготвено, правилно и обосновано, се установява, че щетите по собствения на
ищеца лек автомобил възлизат в общ размер на сумата от 1196,28 лв.,
включваща стойността на необходимите резервни части без прилагане на
обезценка, материали и труд при средна цена на труда от 30 лв. с вкл. ДДС/1
нормочас. Посочената сума съответства на средните пазарни цени към
момента на настъпване на застрахователното събитие и кореспондира с
изискването за покриване на стойността, необходима за възстановяване на
вещта във вида, който е имала към момента на увреждането. Затова и
съобразяването с посочения първи вариант на заключението и определянето
на дължимата сума според него гарантира обезщетяване на действително
претърпените вреди в рамките на застрахователното покритие.
Съдът не кредитира втория вариант на експертното заключение, според
което стойността на ремонта възлиза на сумата от 829,30 лв., определена по
методиката, утвърдена в Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължително
застраховане. Според решение № 52/08.07.2010 год. на ВКС по т.д. №
5
652/2009 год., І т.о. Методиката не дерогира приложението на разпоредбите
на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на
застрахователя, а същата представлява указание за изчисляване на размера на
щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от
застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в
сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до
минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката, и при
съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие.
Съдът не кредитира и третия вариант на заключението, даден от вещото
лице при изслушването му по реда на чл. 200 ГПК в открито съдебно
заседание, тъй като определената според него сума от 1072,78 лв. е изчислена
при ограничаване на пазарните цени за труд до средна цена от 17 лв. с вкл.
ДДС/1 нормочас, предлагана в автосервизи без официалните такива на марки
автомобили, различни от тази на увреденото МПС. На пазара са налични и
тези сервизи, поради което изключването на предлаганата от тях цена за труд
не отразява действителната средна пазарна цена на труда, респ. този
изчислителен метод не е приложим за определяне на дължимото
застрахователно обезщетение при законоустановените условия, посочени по-
горе.
От дължимото застрахователното обезщетение в размер на 1196,28 лв.,
определено според кредитирания от съда вариант на експертното заключение,
следва да бъде приспадната доброволно заплатената в хода на
рекламационното производство сума в размер на 206,27 лв., след което
неизплатеният остатък възлиза на претендираната сума от 990,01 лв.
Следователно предявеният иск е доказан, освен по основание, и по
размер, респ. следва да бъде изцяло уважен, като се присъди в полза на ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 990,01 лв., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба до окончателното му изплащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, направеното
искане и представения списък по чл. 80 ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер на 510 лв., от
които 50 лв. за държавна такса (л. 13), 100 лв. за депозит за вещо лице (л. 46)
и 360 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането
на което са представени – договор за правна защита и съдействие от
20.06.2022 г. (л. 74), съдържащ разписка за извършено плащане в брой.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение, доколкото нормативно установеният минимален размер на
възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., до който
би могло да бъде редуцирано то по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, възлиза на 300
лв. без ДДС, респ. се равнява на претендираното такова от 360 лв. с ДДС, като
са представени и доказателства за регистрацията по ЗДДС на процесуалния
представител на ищеца адв. Й.А. (л. 73).
Предвид крайния извод за основателност на предявения иск и
6
уважаването му в пълен размер, разноски на ответника не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*****“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, *****, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т. Д. , ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ж.к. *****, сумата от 990,01 лв. (деветстотин и деветдесет
лева и една стотинка), представляваща неизплатена част от застрахователно
обезщетение за причинени щети по предна броня и лява лайстна в предна
броня на собствения на ищеца лек автомобил „Фолксваген ***“ с peг. №
***** в резултат от реализирано на 09.12.2021 г. в гр. Варна
пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил „Пежо
***“ с рег. № *****, застрахован по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 29.12.2021 г., до
окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 432, ал. 1 във
вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА „*****“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, *****, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ж.к. *****, сумата от 510 лв. (петстотин и десет лева) за
сторените по делото разноски и адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми в полза на ищеца Д. Т. Д. може да бъдат
заплатени по посочената в исковата молба банкова сметка с IBAN *****
с титуляр адв. Й.К. А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7