гр. Стара Загора, 30.11.2019 г.
Старозагорски районен съд, гражданско отделение в
публично заседание на осемнадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
при секретаря Тонка Тенева като разгледа докладваното
от съдия Тенева гр.дело № 3363 по описа за 2019 г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е осъдителен иск по чл. 55 ал. 1
предл. първо от ЗЗД.
Ищецът „Водоснадбяване и
канализация" ЕООД твърди, че е потребител на ел. енергия относно
притежавания обект с ИТ № 2939033 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „Капитан Петко
войвода", Община Тополовград, който обект е присъединен към
електропреносната система посредством Електропровод „Венеция" 20 kV,
собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се
извършва със съоръжения, собственост на дружеството. Измерването на
консумираната ел. енергия на този обект се осъществява посредством собствения
на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение (НН).
Ответникът „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД осъществявал дейност по снабдяване на Потребителите
/клиентите/ с електрическа енергия. По силата на чл.42 от Общите условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на „ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"АД/със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД /, клиентът заплаща изчислената сума за пренос по
електроразпределителната мрежа и мрежови услуги вместо на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД, на „ЕВН България Електроснабдяване" АД.
През периода от 23.05.2014г. до
22.06.2014г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД е заплатило за месец юни
2014г. на ответното дружество сумата 102,57 лв. по Фактура
№**********/30.06.2014г., представляваща такса за достъп до ел.
разпределителната мрежа.
По посочената фактура ищецът е
заплатил на ответника и други начислени суми, за които към момента ищецът няма
претенции и същите не са предмет на настоящата искова молба.
Посочената сума била измерена и
отчетена при измерване на електрическа енергия, от страна на ниско напрежение
/НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 KV /киловолта/ в
Помпена станция „Капитан Петко войвода".
Счита
се, че измерването по този начин, и конкретно на това място, е незаконосъобразно
и води до начисляване за заплащане на недължими суми.
Считано от 01.07.2008 г. с Решение №
Ц -021/ 26.06.2008г. на ДКЕВР, цената, която се заплаща за ползване на мрежата,
се разделя на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа
и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.
Съгласно действащата нормативна
уредба за процесния период, мрежовите услуги се заплащат върху използваната
електрическа енергия, съгласно показанията на средствата за търговско измерване
в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по
утвърдените от ДКЕВР цени.
При отдаване на електрическа енергия
от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към
потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя /ако има такава трансформация/ или в
мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 29, ал.4 от Наредба
№6/09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия
към преносната и разпределителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се
присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа
енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие. В конкретния случай границата на собственост между
преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца била ПС
„Тополовград” 20кV, след която започвал собственият на ищеца електропровод
„Венеция” 20кV, с дължина от около 7,700 км и достигащ до ЗРУ 20кV /киловолта/
на ПС „Капитан Петко войвода”, като от него има отклонение с дължина от 700
метра, достигащо до ЗРУ 20кV /киловолта/ на ПС „Орешник”. Сочи се, че и
електропровод „Венеция” 20кV, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни
уредби/, и помпените станции, в които се намират ЗРУ, са собственост на
„ВиК”ЕООД, с оглед на което измервателното средство, отчитащо използваната от
ищеца ел.енергия, следвало да бъде монтирано на тази граница – между ПС
„Тополовград” 20 кV и електропровод „Венеция” 20кV, в електрическата уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско
напрежение, в самите ЗРУ на ПС „Орешник” и ПС „Капитан Петко войвода”. От
страна на ищцовото дружество многократно били отправяни писмени искания с
искане за промяна на мястото и нивото на измерване, като в отговор на изпратено
от ответното дружество писмо, било изпратено писмо за промяна на мястото на
измерване, ведно с приложени документи за обекти ПС „Тополовград” – извод
„Венеция”/електропровод „Венеция”, извод „Рила”, „ВиК – Зимница, ПС „Ханчето”.
По отношение на всички останали обекти, посочени в писмото, била извършена
промяна на мястото и нивото на измерване от ответника и енергията се измервала
на ниво СН, като единствено по отношение на ЕП „Венеция” това не било сторено.
На последващо искане на ищеца от страна на ответното дружество било изпратено
искане за представяне на документи, считано от ищеца за необосновано, тъй като
още с писмо от 23.10.2008г. били изпратени всички необходими документи. Независимо от това, че ищцовото дружество
било собственик на имотите и съоръженията, даващи основание мястото на
измерване да се промени от НН на СрН, ответникът не изпълнявал задълженията си
и продължавал да замерва ел.енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен
период.
Намират за безспорно, че ищецът е
собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ
„ОРЕШНИК", на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „Капитан Петко войвода” и на намиращите се в
тях ЗРУ.
Същите били собственост на
дружеството от 29.12.1995г., когато са включени в капитала на дружеството.
Включването в капитала на дружеството става по силата на Заповед №
135/12.12.1995г. на Кмета на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от
Наредбата за държавни имоти се предоставя на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора,
и на Акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези активи са
предадени на дружеството ни. За тези обекти е подписан Акт обр.16 и е издадено
Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г.
Счита се, че поради липса на собственост
на ел.разпределителната мрежа на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД и
на ответника ищецът не дължи заплащане на такса достъп до
електроразпределителната мрежа.
Заплащането за пренос на ел. енергия имало за цел да компенсира ел.
разпределителното предприятие за загубите на ел. енергия по тази мрежа и за
дейностите по поддръжката и ремонт били за негова сметка, и той заплащал
загубите на ел. енергия по нея чрез показанията на измервателна група,
монтирана в началото й. Тогава ел.разпределителното и ел. електроснабдителното
предприятие нямали разходи по нея, в конкретния случай не би имало разходи по
електропровод Венеция и нямало основание да калкулира на ищеца цена за пренос
на ел енергия на ниво средно напрежение през електропровод „Венеция”.
Дори измервателната група да била монтирана на страна средно напрежение в
ЗРУ , то ответникът нямал основание да калкулира на ищеца цена за достъп през
ел. разпределителната мрежа на средно напрежение, защото в помпена станция
„Капитан Петко войвода” и/или след нея нямало ел. разпределителна мрежа ниско
напрежение. Дори и да имало такава, тя не била собственост на ответника.
Границата на собствеността били изводите на електропровод Венеция в ЗРУ на
подстанция Тополовград на ниво средно напрежение, но това не изключвало факта,
че ВиК не дължи цена за достъп на ответника и същият я калкулирал
недобросъвестно.
Ответникът притежавал лицензия, но не притежавал собствеността върху
мрежата, а тя била собственост на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора.
През процесния период измерването на доставяната на ответното дружество
електроенергия не било извършвано до или на границата на имота на потребителя в
съответствие с изискването на чл. 120 ЗЕ и чл. 29, ал. 3 и 4 от Наредба № 6 от
09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителната мрежи. Поради това, като не е
изпълнило задължението си за правилно определяне местонахождението на
измервателните уреди, разпределителното предприятие допуснало нарушение на
закона и не осигурило възможност за
точност на данните от тях, което водело до неоснователно претендиране за
заплащане на недоказани суми за достъп на електроенергия.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 18г от Правилата, цената за достъп се
заплаща съгласно измереното количество на консумираната електрическа енергия в
местата на измерване, определени съгласно Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия и договорите за продажба на електрическа
енергия. Буквалното тълкуване на цитираната норма налагал извода, че
дължимостта на тази цена е пряко обвързана от спазването на изискването
консумираната от потребителя електрическа енергия да е измерена именно в
местата, установени в посочените правила или уговорени от страните по сделката
за продажба на електроенергия. Освен ясно и точно дефинирано в самата правна
норма, това разрешение имало и своето логическо обяснение в спецификата и
голямото обществено значение на дейностите по производство, разпределение,
пренос и доставка на електрическа енергия. Цената за достъп до по
електроразпределителната мрежа отразявала разходите, които се отнасят към
дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната
система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за
търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни
разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа,
като целта била при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на
всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично
предназначение на цената за достъп, като компонент на цената на електрическата
енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явявало
от решаващо значение за дължимостта на същите. Количеството консумирана
електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или
от нормативно определените, не можело да бъде основа за изчисляване цената за
достъп и цената за пренос. Следователно, тези елементи от цената на
електрическата енергия се явявали неопределяеми, от което произтичала съответно
и тяхната недължимост. Поради това, за основателността на такава претенция било
без значение обстоятелството дали неправомерното поставяне на средствата за
търговско измерване е довело до неправилно измерване, увреждащо потребителя.
С оглед изложените съображения, поставянето на уредите за количествено
измерване на предметната престация по договор за продажба на електрическа
енергия във формално несъответствие с техническите изисквания по Закона за
енергетиката и подзаконовите нормативни актове било достатъчно основание за
недължимост за заплащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа,
без да е необходимо да се изследва доколко такова поставяне е довело до
неправилно измерване, увреждащо купувача по договора, /в тази връзка
Решение №227/11.02.2013г., постановено по т. дело №1054/2011г. по описа на
ВНС/. При така дадения отговор на релевантния за изхода на
делото въпрос, уважаването на предявения иск, чийто предмет бил недължимост на
цената за достъп до електроразпределителната мрежа, като част от цената на
консумираната от ищеца дружество електроенергия, отразена в процесиите
фактури, било обусловено от преценката
дали потребеното от ищеца количество електроенергия през исковия период е
измерено в местата, определени в Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия (ДВ, бр. 38 от 11.05.2007 г.), приложими към случая,
предвид липсата на изрични уговорки между страните.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа,
съответно електроразпределителната мрежа, към потребител, мястото на измерване
е на страната с по- високо напрежение на понижаващия трансформатор на
потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на
потребителя към електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната
мрежа. Тъй като в случая не бил налице „понижаващ трансформатор на
потребителя", приложима била втората от посочените две хипотези, т. е.
мястото на измерване било в мястото на присъединяване.
Поради безспорния факт, че присъединяването на ищеца е извършено чрез
собствен на дружеството кабелен електропровод и с оглед разпоредбите на чл.
120, ал. 1 и 2 ЗЕ, определянето на мястото на измерване било обусловено от
границата на собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея
се поставяли и средствата за търговско измерване. Съгласно чл. 27 от Наредба N9
6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители
и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи,
границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното или
съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се определяла от
начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Поради
обстоятелството, че в случая се касае за присъединяване на електропровод,
собствен на потребител, към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, границата на собственост следвало да се определи
съгласно чл. 29, ал. 4 във връзка с ал. 3 и ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 и тя
била в мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата, като
средствата за търговско измерване се монтират в електрическата уредба на
преносното или съответното електроразпределително предприятие. Цитираните
разпоредби налагали извод, че в хипотезата на присъединяване на потребител чрез
собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско
измерване била единствено границата на собственост на електрическите
съоръжения, а не дали потребителят е присъединен към електропреносната или към
електроразпределителната мрежа. Това задължение подлежало на изпълнение само
ако е осъществено условието количеството консумирана електрическа енергия да е
измерено в местата, определени по нормативен ред. В случая това условие не било
налице. Количеството потребена от ищеца електрическа енергия през исковия
период било измервано не на границата на собственост между собствения му
кабелен електропровод и електрическата уредба на електропреносното предприятие,
а в намиращите се след тази граница трафопостове. Следователно, извършеното от
разпределителното дружество измерване било неправомерно и поради това за ищеца
не било възникнало задължение за плащане на двата компонента от цената на
консумираната електрическа енергия - цената за достъп и цената за пренос по
електроразпределителната мрежа.
За ищцовото дружество възниквал правен интерес от предявяване на иск за
заплащане на платените суми за такса за достъп до ел. разпределителна мрежа за
процесния период, като ответникът бъде осъден да заплати /да върне/ недължимо
платените му суми, които е получил от ищеца.
Моли се съдът да постанови решение, с което на основание чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД да осъди ответника „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК *********, сумата 102,57лв. /сто и два лева и 57
стотинки стотинки/, представляваща недължимо платена сума за такса достъп до
ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция
„КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА", ИТ № 2939033, за периода 23.05.2014г. -
22.06.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от ответника, в който исковата молба се оспорва като неоснователна.
„ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата
на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на
клиентите си, при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през
процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД е титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г. и
дружеството извършва дейността „снабдяване с електрическа енергия" (чл.
39, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката) на обособената територия в
Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.4 от ЗЕ за една
обособена територия се издава само една лицензия за снабдяване с електрическа
енергия от крайния снабдител. Според разпоредбата на чл. 986 (1) от ЗЕ (обн.
ДВ, бр. 74 от 2006 г., отм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012) и чл.
104а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). „Крайните клиенти
използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към
която са присъединени, при публично известни общи условия", а според ал. 4
на същия член - „Публикуваните общи условия влизат в сила за крайните клиенти
без изрично писмено приемане."
По силата на чл. 7, т. 1 от общите
условия и чл. 4 от договора „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е поело
задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на „Водоснабдяване и
канализация"ЕООД, с кл.№ ********** и няколко места на потребление (ИТН),
едно от които е процесното ИТН2939033. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11,
т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите
условия и чл. 18 от договора при неплащане в срок на дължими суми клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си по
общите условия „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е доставило в обекта
на ищеца за процесния период електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД, като за стойността на доставената ел.енергия и предоставените
мрежови услуги е издало фактурата, представена към исковата молба, стойността на
част от която съставлява исковата сума.
Действително, ищецът е клиент на
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла
на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД
(електроразпределително дружество). Като такъв ищецът бива снабдяван с
електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни общи условия
(чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД по силата на
общи условия е сключен договор за пренос на електрическа енергия през разпределителната
мрежа.
Разпределението на електрическа
енергия според § 1. т. 49 от ДР на ЗЕ е определено като „транспортиране на
електрическа енергия ... през разпределителните мрежи". Дейността
„разпределение на електрическа енергия" също подлежи на лицензиране
(съгласно чл. 39, ал.1, т. 3 от ЗЕ), а електроразпределителната мрежа е
„съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и
ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия" (§
1 т. 22 от ДР на Закона за енергетиката). „ЕВН България
Електроразпределение" ЕАД, като притежател на Лицензия №Л-140-07 от
13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа енергия извършва
услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по утвърдените от ДКЕВР
цени, като спазва следния основен принцип: на всички клиенти услугата
разпределение се калкулира по одобрените от ДКЕВР цени. Тарифната структура е в
съответствие със Закона за енергетиката, Закона за акцизите и данъчните
складове и Правилата за търговия с електрическа енергия.
Доставената електрическата енергия,
описана в процесната фактура, е остойностена съгласно действащото в процесния
период решение на КЕВР и съобразно нивото на напрежение и мястото на измерване,
определени при присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа.
Обектите на ищеца били присъединени
към електроразпределителната мрежа, собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД преди влизане в сила на Наредба №6 от 09.06.2004г. за
присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и
разпределителната ел.мрежа, при приложима и при спазване на действащата към
момента на присъединяването нормативна уредба. Доставената ел.енергия, вписана
в процесната фактура, била остойностена съгласно действащото в процесния период
решение на КЕВР.
За първи път с Решение № Ц-021/26.06.2008 г.
на ДКЕВР, в сила от 01.07.2008 г. влизали в сила нови цени, както следва: цена
за достъп до електроразпределителната мрежа; цени за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа; цени на самата електрическа
енергия по тарифни зони, за стопански потребители и за битови потребители.
Т.е. „цена за мрежа" се разделяла на два отделни компонента – цена за
достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електрическата енергия през електроразпределителната мрежа.
При така издаденото Решение №Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР цената за достъп
до електроразпределителната мрежа ставала задължителна, заплащала се от всички
потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа, отразявала всички
разходи, които „Електроразпределение ЮГ" ЕАД извършва за осигуряване на
непрекъснат достъп и ползване на мрежата като оперативно управление, управление
на режима на работа на мрежата, разходи по осигуряване и поддържане на
измервателните групи, като в тази цена не се включва стойността на
присъединителни съоръжения и разходите за тяхното поддържане. Тези разходи са
включени в цената за пренос. Цената за пренос през електроразпределителната
мрежа се заплащала от всички потребители, съобразно нивото на напрежение на
разпределителната мрежа, към която е присъединен обектът им (Средно напрежение
или Ниско напрежение) и отразявала всички разходи, които „Електроразпределение
ЮГ" ЕАД извършва за физическото пренасяне, трансформация и разпределение
на консумираните от потребителите количества електрическа енергия.
Самото разделяне на „цена мрежа" на два компонента, а именно - „цена
достъп" и „цена пренос", било продиктувано от стремежа да се приложат
разходоориентирани цени, отразяващи и покриващи единствено реалните разходи на
мрежовия оператор. Това разбиране било възприето и от Комисията за енергийно и
водно регулиране, която има правомощието, съгласно Закона за енергетиката, да
одобрява цените, предложени от енергийните предприятия.
Решенията на КЕВР били задължителни както за енергийните предприятия, така
и за техните потребители. В ценовото решение, цитирано по-горе,
разграниченията, които държавният регулаторен орган извършва за първи път били:
по потребители - в зависимост от вида им (бит или стопански), нивото на
напрежение на консумираната електроенергия (високо, средно или ниско) и начин
на измерване на електроенергията (с една, две или три скали).
По отношение на цената за достъп обаче, (стр. 6, т.6 от Решението)
разграничение нямало - цената за достъп е относима към всички потребители,
присъединени към електроразпределителната мрежа. Това били всички потребители, които консумират електроенергия на средно или
ниско напрежение. Никакво друго разграничение (напр. касаещо начина на
присъединяване, собствеността на съоръженията, или доставчика на
електроенергия) не било релевантно по отношение на дължимостта на цената за
достъп до електроразпределителната мрежа. Тя била
дължима от всеки клиент на лицензионната територия на „Електроразпределение
ЮГ" ЕАД, какъвто се явявал и "Водоснабдяване и канализация"ЕАД.
Всички мрежови разходи, включени във формирането на „цена достъп",
били дължими от клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, тъй
като те покривали предоставяните към него услуги, а именно - достъп до мрежа
средно напрежение, възможност за непрекъснато ползване, оперативно управление,
измерване, диспечиране и т.н. Водещото било, че клиентът (независимо, от кого
се снабдява с електроенергия) е мрежови клиент на „Електроразпределение
ЮГ" ЕАД, тъй като консумира в границите на лицензионната територия на
дружеството, на ниво на напрежение, за което само и единствено
„Електроразпределение ЮГ" ЕАД имало издадена лицензия. Т.е. доставката на
услугата „достъп до електроразпределителната мрежа" не била прекъсвана,
тъй като в спорния период е имало консумация на електроенергия в обектите на
ответното дружество. А ползването на услугата „достъп до
електроразпределителната мрежа" било обвързано оперативно и технологично с
консумацията на електроенергия.
Нещо повече - дори в обектите да не се извършва консумация на
електроенергия за даден период от време, доколкото те са присъединени към
електроразпределителната мрежа и могат във всеки един момент да започнат да
консумират електроенергия, то се приемало, че услугата достъп им е предоставена
(т.е. предоставена им е възможността да консумират електроенергия чрез достъпа
до електроразпределителната мрежа).
Впоследствие от 2008 г до днес единственото разграничение, което държавният
регулаторен орган е въвел по отношение на определяне на размера на цената за
достъп бил в зависимост от вида на клиента (небитов или битов). Такова е то и в
решението на КЕВР, послужило за определяне на цената за достъп, вписана в
процесната фактура.
Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия
"ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД фактурира ежемесечно на клиента
при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като издава обща фактура
за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от ДКЕВР цени. В ал.З е
посочено съдържанието на фактурите и от приложените към делото фактури,
издадени на ищеца било видно, че те отговарят на изискванията на ОУ.
Процесните суми били дължими на „ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД,
тъй като услугата достъп до електоразпределитената мрежа била предоставена от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД.
След като е сключил договор и е приел ОУ, ответникът имал правата и
задълженията по тях.
Аналогично на издадените от КЕВР лицензни, мрежовият оператор и крайният
снабдител изпълнявали одобрените им от КЕВР общи условия. Дейностите на „ЕВН
България Електроснабдяване"ЕАД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД били
лицензионно, финансово и юридически свързани до степен, която изисква да
спазват общи правила за поведение. Общите условия и на мрежовия оператор и на
крайния снабдител били съобразени с логиката, по която е изграден и функционира
т.нар. регулиран пазар на доставка и пренос на електрическа енергия. Чрез
„Правилата за търговия с електрическа енергия" (ПТЕЕ) КЕВР създала
задължителни за лицензиантите норми на поведение, съобразно които те били
задължени да оформят и своите търговско-лицензионни отношения - както между
самите тях, така и в договорните отношения с техните клиенти-потребители.
Например - в чл. 28 от сега действащите ПТЕЕ и в чл.25 от отменените ПТЕЕ, КЕВР
последователно въвежда и утвърждава правилото че: потребителите на крайните снабдители,
които използват разпределителните мрежи при публично известни общи условия,
заплащат всички мрежови услуги на крайния снабдител, а Крайният снабдител събира и заплаща на оператора на електроразпределителна
мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител
количество електрическа енергия.
Изложената фактическа и правна обстановка обосновавала неоснователността на
възражението за недължимост на цена за електрическа енергия за стопански
потребители, присъединени към електроразпределителните мрежи на ниво ниско
напрежение, начислени за процесния период. Сумите по процесиите фактури се
считат за основателно начислени и дължими от ищеца, а исковата претенция - за неоснователна.
Претендират се разноските, направени в настоящото производство.
След приключване на съдебното дирене и с
оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Правната квалификация на предявения иск
за главница е чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД.
Съгласно чл. 55 ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без
основание, е длъжен да го върне. В случая в тежест на ищеца е да докаже факта
на плащането на сумата от 102,57 лева, а задължение на ответника е да установи,
че е налице основание за получаването на сумата, респ. за задържането й.
Страните не спорят, че са в
договорни отношения по договор за продажба на ел. енергия, както и че е
заплатена сумата 18 036, 19 лева по фактура № **********/30.06.2014 г. от ищеца
на ответника ЕВН България Електроснабдяване, част от която сума е са и
процесните 102, 57 лева.
Не се спори и че ВиК Стара Загора е потребител на
ел.енергия за обект с ИТН 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „Капитан Петко Войвода“,
Община Тополовград, присъединен към електропреносната система посредством
Електропровод „Венеция" 20 kV, а измерването на консумираната ел. енергия
на този обект се осъществявало на ниво ниско напрежение до 14.01.2016 г.,
когато е променено меренето на ниво средно напрежение.
От представените писмени доказателства - заповед
№135/12.12.1995 г. на Кмета на гр. Тополовград, акт за приемане и предаване на
основни средства, инвентаризационен опис, характеристика на ДМА - трафопост
„Орешник“, акт обр.16 за електропровод „Венеция" 20 kV, помпена станция
„Орешник" с. Орешник, на помпена станция „Кап. Петко Войвода“, разрешение
за ползване се установява, че ищецът е собственик на електропровода, помпените
станции и намиращите се в тях ЗРУ /закрити разпределителни уредби/ от 1995 г.
По делото е представена и кореспонденцията между
страните във връзка със спор за собствеността на процесния трафопост и запитване
за смяна на нивото на мерене.
В отговора на „ЕВН България Електроразпределение АД“ се
изтъква, че все още не са получени от ищеца всички документи, удостоверяващи
собствеността му върху електропроводи, присъединени към електрически подстанции.
От страна на ищеца са изпратени всички документи, касаещи Подстанция
Тополовград – извод „Венеция”, които са същите, посочени по-горе. Ищецът е заявил
желание да бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в самите обекти на
средно напрежение 20 kV в Подстанция гр.Тополовград на ИТ №2939032 ПС
„Орешник”, с. Орешник и на ИТ № 2939033 ВиК с. Капитан Петко Войвода, като е
посочено, че обектите се захранват от ел. провод 20 kV „Венеция”, собственост
на „ВиК“ ЕООД, за което с писмо изх. №1784/23.10.2008 г. /л.18 и 19 от делото/
са представени всички необходими документи за собственост.
Отново са изискани всички документи за собственост,
като следва писмо от 24.11.2014г. на „ВиК“ ЕООД Стара Загора отново с искане за
отпадане на такса пренос за процесния обект, на което ЕВН на 08.12.2014г. отговаря,
че помпени станции с. Орешник и с. Капитан Петко Войвода се захранват от
собствена въздушна линия извод Венеция, като средствата за търговско измерване
са разположени в двете помпени станции и меренето на ел.енергията се извършва
от страна на ниско напрежение и за да отпадне такса пренос следва меренето на
ел.енергия да бъде променено на страна средно напрежение, затова „Вик“ ЕООД
Стара Загора следва да подаде заявление в офис на ответника, придружено от
документи за собственост. Ищецът на 13.12.2014 г. подава такова заявление и
след още неколкократна размяна на писма, разяснения във връзка със
собствеността и изискване от страна на ЕВН на допълнителни документи за собственост
на 14.01.2016 г. е променено меренето от
страна на ниско напрежение на средно напрежение, за което е съставен
констативен протокол от същата дата.
От т. 1 т. 2 от заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че през периода 23.05.2014 г. до 22.06.2014 г.
измерването на потребената от ищеца ел.енергия по процесната фактура за обект
ПС „Капитан Петко Войвода”, ИТ № 2939033 се е извършвало на ниво ниско
напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „Капитан
Петко Войвода”. Вещото сочи, че ако се приеме, че електропровод „Венеция“ 20
kV, изходящ от подстанция „Тополовград", е бил собственост на ищеца през
процесния период, границата на собствеността му са изводите на електропровод
„Венеция“ в ЗРУ на подстанция „Тополовград“ на ниво средно напрежение; ЕВН ЕР е
трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно
напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение,
средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите
средно напрежение 20 kV на електропровод „Венеция“ в подстанция „Тополовград“
чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия. В
останалата част – т. 3, заключението съдържа правни изводи относно
недължимостта на такса пренос от ищеца, които не обвързват съда.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че разликата в стойността на отчетените в обект с ИТН 2939033
количества енергия при измерване на ниво ниско и при измерване на ниво средно
напрежение за процесния период е 102, 57 лв.без ДДС.
Съдът кредитира заключенията на
вещите лица като компетентно изготвени и обосновани.
По делото несъмнено се доказа, че
ответникът е получил плащане, включващо такса пренос на ниво ниско напрежение,
а не на средно, която стойност според вещото лице е 102, 57 лева без ДДС.
„ЕВН България Електроснабдяване“ счита, че следва да
задържи платената сума, като позовавайки се на нормативната уредба сочи, че нивото
на напрежение и мястото на измерване на електрическата енергия се определят към
момента на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа, което в
случая е станало през 1995г. Не оспорва, че ищецът е подал искане за промяна на
меренето на ел.енергия на ниво средно напрежение, но счита, че едва след
представяне пълния пакет документи, установяващи правото на собственост и в
частност представянето с писмо изх. №ЦУ-14/21.01.2015 г. на запис на
трафопостовете е стартирала процедурата по смяна на меренето, което е сменено
на 14.01.2016 г., като от този момент е налице основание за промяна на меренето
на ел.енергия на ниво средно напрежение.
Съгласно решение № 75/25.03.2013г. по гр.д.
№864/2012г., І г.о. на ВКС „границата на собственост върху електрическите
съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от
Наредба №6/09.06.2004г. /отм./ за присъединяване на производители и потребители
на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрическа мрежа
визира границата между електрическите съоръжения, собственост на
разпределителното предприятие и тези, собственост на потребител на електрическа
енергия. Към момента на изграждането си процесният трафопост е бил свързан към
страна ниско напрежение, като към същия момент е липсвала нормативна уредба,
която да определя задължителни места на измерване на доставяната електрическа
енергия. Впоследствие съгласно Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия /2007 и 2013г., отм./, е предвидено, че при отдаване на
електрическа енергия от електропреносната /електроразпределителната / мрежа към
потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на
потребителя към мрежата. За да бъде присъединен един потребител към
електропреносната мрежа на средно напрежение е необходимо същият да бъде
собственик на електрическа уредба/трафопост/ и тя да се намира в границите на
собствеността на имота на потребителя. В хипотезата, когато
съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на съответното
електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на ниско
напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение.
Следователно, от важно значение е къде е границата на собственост на
електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставят СТИ.
Съгласно чл.27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. /отм./
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се
определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за
присъединяване. Съгласно чл.29 ал.1 т.1 от Наредбата границата на собствеността
следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към
уредбата.
Тази граница в конкретния спор се установява от
заключението на вещото вещо лице по съдебно-техническата експертиза, според
което границата на собствеността са изводите на електропровод „Венеция“ в ЗРУ
на подстанция „Тополовград“ на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да
монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение,
включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за
търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно
напрежение 20 kV на електропровод „Венеция" в подстанция
„Тополовград" чрез обособяване на отделно поле „мерене“ или в съществуваща
килия. Тъй като средството за търговско измерване не е поставено на
необходимото място, съобразно чл.120 ЗЕ и количеството консумирана електрическа
енергия, измерено в места, различни от нормативно определените, не може да бъде
основание за начисляване цената за пренос, от което произтича недължимостта на
този компонент от цената на електрическата енергия.
Както беше посочено по-горе меренето от страна на
ниско напрежение на средно напрежение е променено на 14.01.2016 г.
Поради изложеното съдът намира, че претенцията на
ищеца за заплащане на сумата от 102, 57 лв., представляваща разликата между
стойността на енергията, остойностена по цени за пренос на енергия на ниво
ниско напрежение и стойността на енергията, остойностена по цени за пренос на
енергия на ниво средно напрежение по ел. разпределителната мрежа до обект
помпена станция „Капитан Петко Войвода”, ИТ № 2939033, за периода 23.05.2014 г.
до 22.06.2014 г. следва да бъде уважен за частично за сумата от 102, 57 лева
без ДДС (както е изчислена по посочена от вещото лице методика) ведно със законната
лихва до окончателното плащане.
В този смисъл е и практиката на Старозагорски окръжен
съд обективирана в решение от 11.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.т.д. № 1207/2019 г., решение от 11.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.т.д. № 1208/2019 г., решение от 19.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.т.д. № 1240/2019 г., решение от 30.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.т.д. № 1253/2019 г.
По разноските.
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ
размер на 918 лв. за адвокатско възнаграждение, възнаграждения за вещи лица и
държавна такса.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД ”ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД Пловдив, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“ № 37,
представлявано от Михаела Михайлова
Михайлова-Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Робърт Дик, да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул. ”Христо Ботев” № 62,
представлявано от Румен Тенев Райков, сумата от 102, 57 лева, представляваща недължимо платена сума за такса пренос
по ел.разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - помпена станция
„Капитан Петко Войвода, ИТ №2939033, за периода 23.05.2014 г. до 22.06.2014 г.,
която недължимо платена сума представлява разликата между стойността на
енергията за пренос на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение, ведно
със законната лихва считано от завеждане на иска – 26.06.2019 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов” № 37, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, сумата от 918
лева представляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
Районен
съдия: