Р Е Ш Е Н И Е
Номер
145 13.01.2020
г. Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
осми януари Година
2020
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 8302 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявения от П.Х.Х. против ГД „Гранична полиция“ на МВР
и изменен в открито съдебно заседание иск, с който се моли да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 1 721,46 лв. - главница, представляваща
допълнително възнаграждение за 245,38 часа извънреден труд, положен от ищеца
през периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението,
както и направените разноски по делото. Ищецът
твърди, че през процесния период е полагал труд на длъжността „********“ в
ГОДГ-Царево – ГПУ-Царево при РДГП-Бургас, като е работил на 12 и на 24-часови
смени, предварително определени с график за всеки месец. Твърди също
така, че след преизчисляване на положения от него през процесния период нощен
труд към дневен с коефициент 1,143 се получава разлика от 245,38 часа (след
направеното изменение на иска в съдебно заседание), за която му се следва
възнаграждение за извънреден труд в размер на 1 721,46
лв.
(след направеното изменение в размера на иска), което не му е заплатено от
ответника. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца,
който поддържа иска, ангажирани
са доказателства.
Така предявеният главен иск е с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2, и ал. 6 от ЗМВР, като
същият е допустим.
В законоустановения
срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който искът е оспорен
като неоснователен както по основание, така и по размер. Не се оспорва, че през
процесния период ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност, както и че
е изпълнявал служебните си задължения на смени, съгласно месечни графици, като
отработеното време се е изчислявало сумирано. Твърди обаче, че в резултат на
това сумирано изчисляване е формиран резултат, който при надвишаване на нормата
работни часове му е заплащан като извънреден труд, съгласно нормативната уредба
на ЗМВР. Твърди също така, че за периода до 02.08.2016 г. е действала Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи, съгласно която при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен извънреден
труд между 22,00 ч. и 06,00 ч. се умножава по 0,143 и полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, а през останалата
част от исковия период са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба
№ 8121з-908/02.08.2018 г., поради което Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата се прилага единствено за работници и
служители по трудово правоотношение. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на
ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото, включително
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се явява
процесуален представител на ответника, който поддържа отговора, не са
ангажирани доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между
страните не се спори, че през процесния период страните са били в служебно
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал и е полагал труд на
посочената в исковата молба длъжност.
Не
се спори също така, че ищецът е работил на смени, включително и през нощта – за
времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., по
предварително утвърдени графици, при сумирано изчисляване на работното време.
Видно от заключението на вещото лице
по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, след запознаване с
предоставените му от ответника протоколи за отчитане на работното време между
22,00 ч. и 06,00 ч., времето на разположение и положения нощен труд по време на
официални празници за процесния период и с фишовете за заплати на ищеца, през
периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г. ищецът е отработил 215 нощни смени, като
е положил общо 1716 часа нощен труд. Според вещото лице, положеният от ищеца
през процесния период нощен труд след преизчислението му с коефициент 1,143 се
равнява на 1961,38 часа дневен труд, като е налице разлика между преизчисления
и положения труд в размер на 245,38 часа, за които възнаграждението, изчислено
като за извънреден труд, възлиза на 1 721,46 лв. Съдът намира, че
заключението на вещото лице е обективно и безпристрастно, като страните не са
го оспорили, поради което следва да бъде кредитирано.
При така ангажираните доказателства,
от правна страна съдът намира следното:
Съгласно
чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.),
брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни такива.
Съгласно чл. 179, ал. 1 от същия закон, на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22,00 до 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Същевременно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители
в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал. 1
от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал. 3
предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., през което време работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал. 5, т. 2 е
предвидено, че за служителите,
работещи на смени, работата извън
редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6.
В ал. 7 е предвидено, че извънредният
труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл. 187,
ал. 9
от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния исков период са
действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР
да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби
не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените
часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е
била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в
периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в специалната правна
уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на
съответните норми на общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че
в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно
правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово
правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано
изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно
положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.
В чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който
коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7
часа).
В случая от заключението на назначената по делото
експертиза се установи, че през процесния период ищецът е положил общо 1716
часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1961,38
часа дневен труд, т.е. налице е разлика от 245,38 часа, за които на ищеца се
полага допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 1 721,46
лв. По делото липсват твърдения и доказателства ответникът да е заплатил на
ищеца такова допълнително възнаграждение, което води до извода за основателност
на предявената искова претенция.
На осн. чл. 86 от ЗЗД и предвид
липсата на извършено от ответника доброволно плащане на дължимото допълнително
трудово възнаграждение, в полза на ищеца следва да бъде присъдено и обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода от
предявяването на иска – 01.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
Предвид уважаването на иска и на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от
него разноски по делото, които са в размер на 420 лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна
такса за разглеждане на предявения иск, която е в размер на 68,86 лв., както и
платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице - 210 лв.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес
гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати на П.Х.Х.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, сумата от 1 721,46 лв. (хиляда седемстотин
двадесет и един лв. и четиридесет и шест ст.), представляваща
допълнително трудово възнаграждение за 245,38 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения
от него нощен труд през периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент
1,143, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 420,00 лв. (четиристотин и двадесет лв.), представляваща
направените от ищеца разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса в размер на 68,86 лв. (шестдесет
и осем лв. и осемдесет и шест ст.), както и разноски в размер на 210,00 лв.
(двеста и десет лв.) - платен хонорар на вещо лице.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
обявяването му на 13.01.2020 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА