Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
10.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми октомври през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Антоанета Ивчева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 6056 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 4.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 20402/ 2019 г.
на Софийски районен съд, І ГО, 167 състав, по предявен от М.И.И. /ЕГН **********/
установителен иск по чл.439 ГПК е признато за установено, че М.И.И. /ЕГН **********/
не дължи принудително изпълнение на „Е.М.“ ЕООД- *** /ЕИК ******/ на сумата 1 014.93 лева- главница, ведно със
законната лихва от 25.10.2012 г., сумата 341.70 лева, представляваща
договорна лихва, начислена за периода от 09.07.2007 г. до 24.10.2012 г., сумата
724.73 лева, представляваща наказателна
лихва, начислена за периода от 09.07.2007 г. до 24.10.2012 г., сумата 41.63 лева, представляваща разноски за
държавна такса, и сумата 242.93 лева, представляващи
адвокатски хонорар, за които суми е издаден изпълнителен лист от 29.10.2012 г.
по гр.д.№ 6112/ 2012 г. на PC- Плевен и е образувано изпълнително дело №
20128150402793 на ЧСИ Татяна К., поради настъпване ефекта на погасителната
давност. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Е.М.“ ЕООД е осъден да
заплати на ищеца М.И. сумата 394.64 лв.- разноски по
делото.
Постъпила
е въззивна жалба от „Е.М.“ ЕООД- ***
/ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на предявения срещу
дружеството отрицателен установителен иск, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна М.И.И. /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС
решение като правилно да бъде потвърдено.
Предявен е
отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
По същество обжалваното решение е правилно
като краен резултат и следва да бъде потвърдено.
Предявеният от М.И. отрицателен установителен
иск по чл.439, ал.1 ГПК за признаване недължимост на сумите- предмет на издаден
в полза на кредитора „Обединена българска банка“ АД /с частен правоприемник-
ответникът „ЕОС Матрикс“ ООД/ по гр.д.№ 6112/ 2012 г. на PC- Плевен изпълнителен
лист и на образуваното въз основа на него изпълнително производство- изп. дело
№ 20128150402793 на ЧСИ Т. К.с рег.№ 815 на КЧСИ и район на действие- ОС-
Плевен, е основателен.
С отрицателния установителен иск по чл.124,
ал.1 вр. чл.439 ГПК се цели установяване несъществуването на изпълняемо право,
като при уважаването му по правило изпълнителният процес следва да бъде
прекратен. Ищецът, предявил отрицателния установителен иск, е този, в чиято
тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под формата на основания
за недължимост на твърдяното от ответника вземане, а ответникът следва да
докаже факта, от който вземането му произтича.
Съвкупната
преценка на събрания по делото доказателствен материал /вкл. книжата по приложеното
изпълнително дело/ обосновава извод на въззивния съд, че процесните вземания,
представляващи главница, договорна лихва и наказателна лихва по договор за
кредит, цедирани от кредитодателя „Обединена българска банка“ АД /цедент/ на ответника
„Е.М.“ ЕООД- цесионер, както и разноски по заповедно дело /държавна такса и
адв. възнаграждение/, към 4.04.2019 г. са били погасени по давност, с изтичане
на визирания в чл.110 ЗЗД общ петгодишен давностен срок.
Безспорно
е по делото, че относно процесните вземания- предмет на обжалваното първоинстанционно
решение, в заповедно производство по гр.д № 6112/ 2012 г. на РС- Плевен са
издадени заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника
М.И.И..
Въз
основа на издадения на 29.10.2012 г. изпълнителен лист на 14.12.2012 г. по
молба на взискателя „ОББ“ АД е образувано изпълнително дело № 20128150402973 на
ЧСИ Татяна К.- с peг.№ 815 на КЧСИ и район на действие- Окръжен съд- Плевен.
След образуването му, на 27.12.2012 г. на длъжника М.И. е изпратена покана за
доброволно изпълнение, ведно с препис от посочената по- горе заповед за
изпълнение, връчени му лично на 14.01.2013 г., поради което и предвид липсата
на подадено от същия възражение по чл.414 ГПК, заповедта е влязла в сила на 29.01.2013
г.
С
молба от 30.01.2013 г. ответникът „ЕОС Матрикс” ООД е поискал да бъде конституиран
като взискател по изпълнителното дело в качеството на цесионер по сключен с „Обединена
бърлгарска банка“ АД договор за цесия, като е извършил и възлагане по чл.18 ЗЧСИ.
С
постановление от 1.07.2019 г., като е констатирал, че последното изпълнително
действие по посоченото изпълнително дело е „извършено през 2013 г.“ и че в продължение на две години взискателят „ЕОС Матрикс”
Л.2 на Реш. по гр.д.№
6056/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
ООД не е поискал извършването на изпълнителни
действия, ЧСИ е прекратил изпълнителното производство на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК.
Основателен, при установената по
делото фактическа и правна обстановка, е наведеният от ищеца М.И. довод /чл.120 ЗЗД/ за недължимост на процесните вземания, представляващи дължими главница и
договорни лихви по договор за банков кредит, както и съдебни разноски, поради
изтичането на предвидения в закона общ 5- годишен давностен срок /чл.110 ЗЗД/,
който към датата на подаване на исковата молба по настоящото дело- 4.04.2019
г., е изтекъл, вследствие на което и всички процесни вземания следва да се
считат погасени по давност. Без оглед на твърдените от ответника прекъсване и
спиране на погасителната давност, обосновани с претендирането на процесните
вземания по съдебен ред- чл.417 ГПК, и предприемането на действия по
принудителното им събиране по изп. дело № 20128150402973 на ЧСИ Т. К.- с peг.№
815 на КЧСИ, считано от 29.01.2013 г., когато според приложените писмени
доказателства е влязла в сила заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК,
предвидената в чл.110 ЗЗД 5- годишна погасителна давност е започнала да тече и
към датата на подаване на исковата молба по настоящото дело- на 4.04.2019 г., е
вече изтекла.
Представените
по делото доказателства, вкл. съдържащите се в приложеното изпълнително дело
документи, не могат да обосноват извод на въззивния съд за валидно прекъсване и
спиране на давността след издаване на заповедта за изпълнение. В подадената на
14.12.2012 г. от взискателя „ОББ“ АД молба за образуване на изпълнително дело
не е направено искане за осъществяването на конкретен изпълнителен способ
спрямо имуществото на длъжника М.И., нито е извършено възлагане по чл.18 ЗЧСИ. Освен,
че действието по насрочване опис на движими вещи в жилището на длъжника за
30.01.2013 г., за което са налице данни в отправената до него на 27.12.2012 г.
покана за доброволно изпълнение /липсва нарочно постановление на ЧСИ в този
смисъл/, е предприето от ЧСИ не по възлагане от взискателя, няма данни и
доказателства по делото такъв опис действително да е бил извършен. Изобщо няма
данни и доказателства по изпълнителното дело да са предприети и извършени от
ЧСИ изпълнителни действия, обосноваващи прекъсване или спиране на давността. В
молбата на ответника „ЕОС Матрикс“ ООД от 30.01.2013 г. за конституирането му
като взискател по изпълнителното дело също не е поискано извършването на
конкретни изпълнителни действия срещу длъжника М.И., като и въз основа на
извършеното от него възлагане по чл.18 ЗЧСИ такива действия нито са предприети,
нито извършени от ЧСИ.
Следователно,
независимо коя начална дата ще бъде приета за начало на приложимия общ
давностен срок, предвид липсата на искане за извършването на изпълнителни
действия и предприемането на такива след 30.01.2013 г., към датата на подаване
на исковата молба по настоящото дело на 4.04.2019 г. този срок при всички
случаи е изтекъл. За начална дата на приложимия давностен срок следва да се
счита датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие, съобразно даденото в т.10 на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/ 2013 г. на ВКС- ОСГТК,
тълкувателно разрешение, според което „когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие“. Тъй като визираният по- горе 5- годишен
давностен срок към датата на подаване на исковата молба от М.И. е изтекъл,
валидно принудително изпълнение относно процесните вземания- предмет на
издадения на 29.10.2012 г. по гр.д.№ 6112/ 2012 г. на PC- Плевен изпълнителен
лист, не би могло да бъде осъществено. Без правно значение за прилагане
последиците на погасителната давност е дали съдебният изпълнител е издал
постановление за прекратяване на изпълнителното производство или не, както и
кога е станало това /в случая едва на 1.07.2019 г./, тъй като перемпцията при
посоченото прекратително основание настъпва по право. Ако се е осъществил
съставът на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, започва да тече нова погасителна давност-
съгласно чл.117, ал.1 ЗЗД.
Предвид
изложеното, тъй като към датата на подаване на исковата молба по настоящото
дело- на 4.04.2019 г., изпълняемото право за сумите: 1 014.93
лева- главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от
25.10.2012 г.; 341.70 лева-
договорна лихва, начислена за периода 9.07.2007 г.-24.10.2012 г.; 724.73 лева- наказателна лихва,
начислена за периода 9.07.2007 г.- 24.10.2012 г.; и 284.56 лв. /41.63 лв. + 242.93 лв./- разноски за заповедното
производство /гр.д.№ 6112/ 2012 г. на PC- Плевен/, не е съществувало,
поради погасяване на вземанията по давност, предявеният от М.И. установителен
иск по чл.124, ал.1 вр. чл.439 ГПК като основателен и доказан за посочените суми
правилно е уважен.
Във
връзка с наведените във въззивната жалба на ответника доводи следва да се
отбележи и следното: Съгласно чл.116, б."б" ЗЗД давността се прекъсва
с предявяване на иск или възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността
не се счита за прекъсната. Съгласно чл.116, б."в" ЗЗД давността се
прекъсва и с предприемане на действия за принудително изпълнение. Подаването на
заявление за издаване на заповед по реда на чл.410 и чл.417 ГПК е уредено като
част от изпълнителния процес, не е част от исковия процес, поради което и не
прекъсва погасителната давност за вземанията. Разпоредбите на чл.115 и чл.116 ЗЗД са изключителни и доколкото заявлението по чл.410 или чл.417 ГПК не поставя
началото на исков процес, нито на изпълнителен процес, то нито прекъсва, нито
спира погасителната давност за вземанията /в този смисъл т.10 и т.14 от ТР № 2/
26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК/. Прекъсването и спирането на погасителната давност
/както и на придобивната давност/ е свързано с предявяването на иск /вкл. иска
по чл.422 ГПК/, какъвто в настоящия случай, поради липсата на подадено от длъжника
възражение срещу заповедта за изпълнение, не е предявен от кредитора, поради
което и материално- правни последици като прекъсване и спиране на погасителната
давност в случая не са настъпили /в този смисъл ТР от 18.06.2014 г. по тълк.д.
№ 4 /2013 г. на ВКС- ОСГТК- т.9/.
В
случая заявлението по чл.417 ГПК и издаването на изпълнителен лист на 29.10.2012
г.- въз основа на издадената от РС- Плевен заповед за незабавно изпълнение, не
са прекъснали, нито спрели погасителната давност за процесните
вземания. Погасителната давност се прекъсва с
Л.3 на Реш. по гр.д.№
6056/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
предприемането на изпълнителни действия, като
в хода на принудителното изпълнение тя може да бъде прекъсвана многократно /ТР
№ 2/ 26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК- т.10/. Давността се прекъсва с предприемането
на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ, независимо от това дали то е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя на
основание на чл.18 ЗЧСИ. Такива действия са искането на взискателя да се
приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните действия от този
способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на запор/възбрана върху
определена вещ, присъединяването на кредитора, възлагане на вземането за
събиране или вместо плащане, извършването на опис, оценка на вещта,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на публичната продан и
следващите действия до постъпването на сумите от проданта или плащанията от
третите задължени лица. Тези изпълнителни действия водят само до прекъсване на
давността, но не и до спирането й. В изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно и от всяко прекъсване започва да тече нова погасителна давност. Не
са изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност: образуването
на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволното
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, набавянето на
документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне непогасен остатък
от дълга, извършването на разпределение /ТР № 2/ 26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК-
т.10/.
При
тези съображения, тъй като през период от 5 години след подаването на заявление
по чл.417 ГПК, издаването на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и влизането й
в сила на 29.01.2013 г., кредиторът е бездействал, погасителната давност за
процесните вземания- главница и договорни лихви по договор за кредит и съдебни
разноски, е изтекла, поради което и вземанията са погасени по давност и искът
за признаване несъществуването им правилно е уважен.
С
оглед изложеното, поради неоснователност на релевираните във въззивната жалба
на ответника доводи и съвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции по
съществото на спора постановеното от СРС решение следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски
има въззиваемата страна, но искане за присъждането на такива от същата не е
заявено, поради което и разноски за въззивното производство с настоящото
въззивно решение не следва да бъдат присъдени.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 4.02.2020
г., постановено по гр.д.№ 20402/ 2019 г. на
Софийски районен съд, І ГО, 167 състав.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.