Р Е
Ш Е Н
И Е
№…2587….. 20.06.2014 г. Гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, VІІІ гр. състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ
ПАВЛОВ
при участието на секретаря Димитрия Гаджева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5047 по описа на ПРС за 2014
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правна квалификация чл.128, т.2 във връзка с чл. 245, ал.2 от Т, чл.220,
ал.1 от КТ, чл.222, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
М.П.А. ***, моли съдът да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата 945,
41 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода 01.04.2012 г.
– 31.12.2012 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата
на падежа на всяко вземане- първо число на следващия месец до датата на
подаване на исковата молба в размер общо на 131, 92 лв.; сумата 1 180, 30
лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода 31.08.2013 г.
– 31.10.2013 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата
на падежа на всяко вземане- първо число на следващия месец до датата на
подаване на исковата молба в размер общо на 60, 64 лв.; сумата 449, 93 лева, представляваща
обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазен едномесечен срок за прекратяване
на трудовото правоотношение с ищеца, и сумата 449, 93 лева, представляваща
обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ за оставането на ищеца без работа един месец
след прекратяване на трудовото му правоотношение, заедно с мораторна лихва
върху тази сума за периода от 01.11.2013 г. до датата на подаване на исковата
молба в размер на 19, 16 лв., заедно със законната лихва върху четирите
главници, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски.
Ответникът
“Главно управление Строителство и възстановяване” ЕАД – гр. София, признава ОСИ
с правно основание чл.128, т.2 във връзка с чл.245, ал.2 от КТ, чл.222, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД по основание и по размер и моли съдът да ги уважи, а искът с
правно основание чл.220, ал.1 от КТ оспорва като неоснователен и недоказан и
моли съдът да го отхвърли.
Съдът,
като обсъди събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед наведените от
страните доводи, намира за установено следното:
Не
се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени
доказателства се установява, че действително ищецът е работил в ответното
дружество и неговите праводатели по
трудово правоотношение, последно като “Специалист груб строеж (зидаро-мазач,
зидар, арматурист, кофражист)” от 03.05.2011 г. до 29.10.2013 г., считано от
която дата трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.328,
ал.1, т.4 от КТ със Заповед № РД-207/29.10.2013 г. на Изпълнителния директор на
ответното дружество, като със самата Заповед е било разпоредено на ищеца да се
изплатят обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ, а с последваща
Заповед № РД-236/02.12.2013 г. е било разпоредено на ищеца да се изплати и
обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение
за срока на предизвестието – един месец.
Както
се установява от събраните по делото писмени доказателства (л.15 – л.32 от
делото) и становището на пълномощника на ответника в съдебното заседание по
делото на 17.06.2014 г., действително ответникът не е изплатил на ищеца в пълен
размер дължимите му за процесните периоди трудови възнаграждения, обезщетение
за неспазен едномесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца (тъй като предизвестието е било връчено на ищеца в деня
на издаване на Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение – на
25.10.2013 г.) и обезщетение за оставането на ищеца без работа един месец след
уволнението, като ответникът признава, че претендираните размери съвпадат с
действително дължимите от ответника, а от направеното служебно изчисление на
мораторната лихва върху отделните главници се установява, че претендираните от
ищеца размери на мораторната лихва върху отделните главници също съвпадат с
действително дължимите.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че ОСИ се явяват доказани
по основание и по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със законната
лихва върху четирите главници от 02.04.2014 г. – датата на подаване на исковата
молба.
С оглед изхода от спора ответникът следва да заплати на
ищеца направените разноски за производството по делото в размер на 900 лв. –
платено адв. възнаграждение. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва
да заплати по сметка на ВСС в полза на ПРС дължимата държавна такса за
производството по делото в размер на 350 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “Главно
управление Строителство и възстановяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. “Лъчезар Станчев” № 13, ет.7 и 8, представлявано
от Изпълнителния директор Ц.Л.Х., ДА ЗАПЛАТИ
НА М.П.А., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр.............., адв. В.С., СУМАТА 945, 41 лева, представляваща неплатено
трудово възнаграждение за периода 01.04.2012 г. – 31.12.2012 г., заедно с
мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко вземане
- първо число на следващия месец до 02.04.2014 г. в размер общо на 131, 92 лв.;
СУМАТА 1 180, 30 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за
периода 31.08.2013 г. – 31.10.2013 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума
за периода от датата на падежа на всяко вземане- първо число на следващия месец
до 02.04.2014 г. в размер общо на 60, 64 лв.; СУМАТА 449, 93 лева,
представляваща обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазен едномесечен срок
за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца; СУМАТА 449, 93 лева,
представляваща обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ за оставането на ищеца без
работа един месец след прекратяване на трудовото му правоотношение, заедно с мораторна
лихва върху тази сума за периода от 01.11.2013 г. до 02.04.2014 г. в размер на
19, 16 лв., заедно със законната лихва върху четирите главници, начиная от 02.04.2014
г., до окончателното им изплащане, КАКТО И направените разноски за
производството по делото В РАЗМЕР НА 900 лева, А В ПОЛЗА НА ПРС по сметка на
ВСС – ДТ за производството по делото В РАЗМЕР НА 350 лева.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
ДГ